Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

                                 

гр.Русе, 11.07.2019 г.

 

               В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 11-ти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Г.,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7732 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е  иск  с правно основание с правно основание чл.48, ал.7 във  вр. с ал. 6 от Закона  за  управление на  етажната  собственост (ЗУЕС).

Ищецът Д.Д.Д. твърди, че е собственик на обект в страда в град Р. по улица „П.” .. Сградата имала три жилищни етажа. Във входа му на първи етаж собственик на апартамента бил П. С., на втория етаж собственик на апартамента била ответницата Р.С.Н., а на третия етаж собственик бил той.

Твърди още, че проблемът с течове датирал отдавна, но съсобствениците не успявали да вземат общо решение за поправките. Течовете предизвиквали наводняване на таваните и прониквали в жилищните помещения (в дома му все още стоели следите от наводненията). Когато нуждата от решение на проблема станала неотложна, поради опасност от настъпване на по-големи вреди за сградата и за отделните обекти, решил да започне ремонта. Съобщил на съсобствениците и тримата събрали две-три оферти, като тази на избрания по- късно изпълнител била най-ниска, за най-голям обем работа. Тъй като не успели заедно да вземат решение за избор на изпълнител, ищецът сключил договор с предложилият най-изгодната оферта и започнал ремонта. Това се случило в края на 2016 г.

На 07.11.2016 г.  сключил с трето лице договор за изработка, по силата на който третото лице се задължило да извърши ремонт, който включвал: препокриване със съществуващи керемиди, подмяна на изгнила дъсчена обшивка, подмяна на подпокривна мембрана, обшиване на комини.

Изпълнителят на ремонта бил ЕТ "М. Мохаремов - Харматан", ЕИК ********* , със седалище в град Русе. Общата цена по договора възлизала на 4950 лв., от които 2100 лв. следвало да се заплатят авансово преди започване на работата, а останалата част от цената при завършване на ремонтните работи.

На 11.11.2016 г. заплатил на изпълнителя 2100 лв. - уговорен аванс. Изпълнителят започвнал работа по ремонта на покрива на сградата. На 16.11.2016 г. ищецът закупил 4 стека с летви, които не били включени в уговорените материали за сметка на изпълнителя. Заплатил за тях 56 лв., за които му била предоставена стокова разписка. На 25.11.2016 г. изпълнителят завършил ремонта. На следващия ден ищецът заплатил на изпълнителя и останалата част от цената - 2850 лв., за което отново му бил издаден фискален бон.

Общият размер на разходите, които ищецът направил за извършването на неотложния ремонт на покрива на входа бил 5006.00 лв. За горните разходи и за извършването на ремонта не било вземано решение на ОС на етажната собственост. Извършеното от него се явявало действие в хипотезата на чл.48, ал.6 ЗУЕС. Тъй като по реда на същата алинея не било свиквано ОС и не било вземано решение за възстановяване на направените от ищеца разходи, за същия се пораждало правото на основание чл.48, ал.7 ЗУЕС да предяви иск срещу останалите собственици за заплащане на припадащите им се части от разходите. Съсобственикът П. С. бил заплатил припадащия му се дял от разходите. Ответницата и до момента, въпреки многократните покани, не била изпълнила това си задължение.

Според правилата на чл.17, ал.4 ЗУЕС, когато не са посочени идеалните части, същите за целите на закона се определят като съотношение на квадратурата на самостоятелните обекти към общата площ. В настоящия случай, и трите апартамента имали еднаква площ - по 108,96 кв.м. и идеалните им части от общите части на сградата са напълно еднакви и се разделяли поравно между тримата. Следователно сумата от 5006 лв. следвало да се раздели между шестимата съсобственици, като задължението на всеки от тях е в размер 834,75 лв. Идеалните части, припадащи се на имота, собственост на ответницата са посочени и в нот.акт, с който е закупен имота и са 1/6. Тъй като ответницата  е собственик на ¾ от имота, нейното задължение било в размер на 625.75 лева и това била сумата, която същата следвало да заплати на ищеца.  Заявява, че ответницата не била заплатила и до днес дължимата сума, което пораждало правния интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда да осъди ответницата Р.С.Н., ЕГН **********,*** да му заплати сумата в размер на 625,75 лв., представляваща припадащата й се част от извършени неотложни разходи за ремонт на общи части, на основание чл.48, ал.7 във вр. чл.48, ал. 6 от ЗУЕС, заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.  Претендира и направените разноски по делото.

Ответникът, чрез проц.си представител адв.М.Г. оспорва предявения иск и счита същия за основателен до сумата от 245лв..

            За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По делото не се спори, а и от данните се установява, че страните имат качеството на етажни собственици в сградата в режим на етажна собственост. Няма спор и, че ответницата е съсобственик 3/4 ид. ч. на процесния апартамент, находящ се в гр. Р., ул. „П.” № . вх. . ет...

От данните по делото се установи, че процесния ремонт е извършен от ищеца без изрично възлагане по решение на общото събрание на етажните собственици на сградата. За това да се признае правото на ищеца да иска от останалите етажни собственици - ответницата по делото да му заплатят съразмерно с дела си от общите части на сградата разноските за извършения ремонт, същия следва да докаже, че е бил необходим за поддържането или възстановяване на общите части на сградата на параграф 1, т. 8 от ДР от ЗУЕС. Съгласно дадена легална дефиниция: "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното ползване на сградата и самостоятелните обекти в сградата”. От показанията на разпитания по делото свидетел М.М., представляващ ЕТ “М. Мохаремов –Харматан“ се установява, че ремонтът на покрива е бил наложителен, тъй като при наличие на наводняване на таваните е имало течове в жилищните помещения на живущите в сградата, изгнили греди и се налагало част от тях да се подменят, хидроизолацията на целия покрив е била износена. Свидетелят твърди, че лично е участвал при извършване на ремонта, като съгласно сключения с ищеца договор от 07.11.2016г. е извършил посочените в него дейности. За извършения труд от ЕТ на свидетелят същият получил 4950.00 лева, съобразно издадени и приложени към делото 2 броя фискални бонове (от 11.11.2016г. и 26.11.2016г. на л.14).                                                                                           

От показанията на свидетеля Й.Г.С., съседка на страните и живуща в апартамента, на първи жилищен етаж, находящ се под техните апартаменти,  се установява, че освен ремонт на покрива се налагало ремонт и на стълбището, където също имало течове.

За това, че има извършен ремонт потвърждава и свидетелят И. С. И. – познат на ответницата.

Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) действащ от 01.05.2009 година, подробно и изчерпателно урежда създаването, управлението и прекратяването на хипотезите на етажната собственост. Също в него са предвидени различните режими на управление и, разбира се, разходите за ремонт и / или поддръжка на въпросната собственост.

В чл. 48, ал. 6 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без разрешение на ОС. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка с решение на ОС се възстановяват или се прихващат с дължимите от него вноски по чл. 50 /Фонд „Ремонт и обновяване”/ след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици, съгласно ал. 7 от същата разпоредба.

По смисъла на § 1, т. 8 ДР на ЗУЕС необходимият ремонт представлява дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

Несъмнено анализът на чл. 48, ал. 5 ЗУЕС налага извод, че освен за необходим ремонт, разпоредбата касае и възможността за извършване на неотложен ремонт, дефиниран в § 1, т. 9 ДР на ЗУЕС, като дейност насочена към предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.

В случая е безспорно, че покривът на сградата има качеството на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, както и че е било налице „необходим ремонт” по смисъла на ЗУЕС. Установено е, че ремонтът е извършен с добро качество.

При определяне на ценовата основа, която да бъде изходна за разпределението на дължимото, настоящият състав намира, че това следва да бъдат представените по делото стокова разписка и 2 броя фискални бонове, на обща стойност 5006лв.  Ето защо, предвид липсата на взето решение на общото събрание за възстановяване на ищеца направените от него разходи за извършване на ремонтите дейности, съгласно чл.47, ал.6 ЗУЕС съдът намира за доказана по основание претенцията на ищеца по чл.47, ал.7 ЗУЕС за осъждане на ответницата - етажен собственик да му заплати съобразно дяловете си от общите части на сградата направените разходи за ремонта на покрива. В този смисъл, при определяне идеалните части от общите части на сградата за всеки един от етажните собственици следва да се вземат предвид нормативно установените правила в ЗС, а именно чл.41 вр.чл.40 ЗС. Така е, защото чл.17 ЗУЕС определя необходимото мнозинство, което да предпостави валидност на взетото решение.

Видно от съдържанието на стокова разписка и двата фискални бона, общата стойност възлиза на 5006.00 лева. Съобразено с притежаваните от ответницата идеални части от имота (3/4), по реда на чл.40 ЗС, същата следва да участва с 1/6 от общия размер на разноските, т.е. за сумата от 625.75 лева. Съдът не съобразява представената по делото разписка (л.79), видно от която дъщерята на ответницата - В.С.К. е заплатила сума от 400 лева на П. С. и Д.Д.. От посочената разписка не е конкретизирано и не става ясно К. платената от нея сума да е за точно определен/конкретен обект  или за сметка на друг съсобственик ( било то и нейната майка, настояща ответница).

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 400.75 лева, както следва – 350.00 лева за адвокатски хонорар и 50.75 лева заплатена държавна такса по делото. 

 Така мотивиран, съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА Р.С.Н. с ЕГН **********, етажен собственик в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Р., на основание  чл.48, ал.7, вр.ал.6, вр.чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, етажен собственик в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Р., СУМАТА от 625.75 лева , представляваща дължима сума съразмерно на припадащата й се част от направените от ищеца разходи за извършен необходим ремонт на общите части на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Р. "П.", № ..

 ОСЪЖДА Р.С.Н., с ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.Д., с ЕГН **********,*** СУМАТА от 400.75 лева, представляваща сторени разноски по делото.

 Делото може да бъде обжалвано пред РОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                                             Съдия: