№ 175
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Джиев“ АД, чрез адв. Х. и адв. Х.
срещу решение № 113 от 15.10.2024г., постановено по т.д. № 20231800900192 по описа на
Софийски окръжен съд за 2023г., в частта, с която по иск чл. 327, ал. 1 от ТЗ е осъден да
заплати на ищеца - „Росмес“ ЕООД, сумата от 51 171,88 лева, представляваща общ размер
на незаплатена продажна цена на доставени хранителни продукти от животински произход
по издадени фактури с №№ **********/07.10.2022год., **********/18.10.2022 год.,
**********/21.10.2022г., **********/31.10.2022г., **********/04.11.2022 год.,
01001190/11.11.2022год., **********/18.11.2022 г., **********/25.11.2022 год. и
**********/30.11.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
27.09.2023 год. до окончателното им заплащане, както и сумата от 5 444,21 лева мораторна
лихва върху главниците, считано от падежа на всяка една фактура до 27.09.2023г. и сумата
от 2 637,52 лева разноски по делото за първоинстанционното производство.
Въззивникът/ответникът - „Джиев“ АД счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно
и необосновано, като постановено в особено съществени нарушения на процесуалния закон.
На първо място твърди, че решението е недопустимо поради уважаване на исковете на
непредявено основание – невярно датиране на договор за ноу хау и споразумение за
прихващане. Според ответника, първоинстанционният съд неправилно приел, че тези
вземания не са възникнали преди посочената в тях дата на подписване. Твърди, че
1
антидатирането на един договор не го прави незаконосъобразен, тъй като това имало
значение само при липса на представителна власт на договарящите страни към датата на
неговото сключване. Датата на сключване нямала значение за валидността на договора,
защото не засягала ничий интерес и не накърнявала добрите нрави. В този смисъл било и
решение № 186 от 26.05.2015г. по т.д. 3433/2013г. на ВКС, І т.о. Още от датата на сключване
на договора за наем на ищеца била предадена и той е ползвал цялата техническа
документация за производство на процесната продукция, без която не би могъл да произведе
и килограм салам. Твърди, че тълкуването на договора за лицензионно възнаграждение
водило до извод, че за ищеца е възникнало задължение за неговото заплащане във връзка със
сключения договор за наем с ответника. В представената писмена защита се преразказват
правните доводи във въззивната жалба на ответника. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените осъдителни искове. Претендира направените разноски за въззивното
производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият/ищецът – „Росмес“ ЕООД е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба на ответника, чрез адв. А.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в
обжалваната от ответника част за правилно и законосъобразно. Твърди, че защитата на
ответника срещу уважения иск се изразявала в правопогасяващо възражение за материално
прихващане, което не е породило действие. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба на ответника и да потвърди в тази част обжалваното решение. Претендира
направените разноски за въззивното производство. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Подадена е въззивна жалба и от ищеца - „Росмес“ ЕООД, чрез адв. А. срещу решение № 113
от 15.10.2024г., постановено по т.д. № 20231800900192 по описа на Софийски окръжен съд
за 2023г., в частта, с която са отхвърлени главните и евентуалните му искове срещу
ответника - „Джиев“ АД, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. второ и чл. 30 от ЗЗД, поради
липса на съгласие или заплашване на договор от 01.06.2021г. за лицензия на ноу хау и
ишлеме на преработени местни продукти от птиче и свинско месо и на споразумение от
31.12.2022г. за прихващане на насрещни задължения.
В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 294, ал. 1 от ТЗ за сумата над 5 444,21 лева до
5 444,56 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивникът/ищецът - „Росмес“ ЕООД счита, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, както и постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. На първо място твърди, че процесните договори са антидатирани и са
нищожни на повече от едно основание. Цитира ТР 1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г.
на ОСГТК на ВКС, че когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства, съдът бил длъжен да я прогласи дори и да не е предявен иск или
възражение. Според ищеца, договорът за ноу хау е с невъзможен предмет, тъй като няма
2
такъв и страните са нямали намерение да го създават, респективно предоставят или
заплащат. Целта била единствено да се увреди „Росмес“ ЕООД, чрез привидно възникване на
несъществуващи задължения към „Джиев“ АД за последващо погасяване на реални вземания
на ищеца. На следващо място твърди, че процесните договори и споразумения били
нищожни и поради противоречие с добрите нрави, за да се открие възможност за
последващо прихващане и по този начин неправомерно ощетяване на ищеца, което било
несъвместимо и с правилата на морала. Освен това, представителите на страните са
действали при липса на съгласие и са сключили симулативна сделка, чрез договора за ноу
хау и споразумението за прихващане. В представената писмена защита се преразказват
правните доводи във въззивната жалба на ищеца. Моли въззивния съд да отмени решението
в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
главни искове или евентуалните такива.
Въззиваемият/ответникът – „Джиев“ АД е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба на ищеца, чрез адв. Х. и адв. Х.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а
решението в обжалваната от ищеца част за правилно и законосъобразно. Твърди, че по
същество ищецът предявявал нови искове за нищожност с въззивната жалба, което е
недопустимо. Ответникът е предоставил ноу-хау на ищеца за производство на хранителни
продукти, без което той не можел да произвежда колбаси, поради строгата регулация за тези
хранителни продукти. Счита за голословни и нелогични твърденията на ищеца, че
договорите били сключени при reservatio mentalis. Не се допускало такова оспорване от
съображения за правна сигурност и предложението за сключване на договора обвързвало и
двете страни. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба на ищеца и да потвърди в
тази част обжалваното решение.
Въззивните жалби са подадени от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на СОС, в законоустановения срок, поради което са процесуално
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че в обжалваната част решението е валидно и допустимо.
Страните по делото не спорят във въззивното производство по установената от
първоинстанционния съд фактическата обстановка от приетите по делото писмени
доказателства. На 01.06.2021г. „Джиев-К“ ЕООД и „Джиев“ АД/наемодатели/ и „Росмес“
ЕООД/наемател/, сключили договор за наем на месарски цех, които е прекратен с изтичането
на уговорения срок до 31.12.2022г. Във връзка с този договор, същите страни са сключили на
договор от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу хау и ишлеме на преработени месни продукти
от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ“. Страните са уговорили
лицензионното възнаграждение в размер на 10 % от произведените продукти, но не по-
малко от 62 000 лева без ДДС на година, със срок на действие до 31.12.2022 год., която дата
е и падеж за плащане. За това задължение в размер на 74 400 лева с ДДС, ответникът е издал
на ищеца фактура № **********/31.12.2022 год. „Росмес“ ЕООД е доставил на „Джиев“ АД
произведени хранителни продукти от животински произход на обща стойност 51 171,88
3
лева, съгласно фактури №№: **********/07.10.2022 год., **********/18.10.2022 год.,
**********/21.10.2022 год., **********/31.10.2022 год., **********/04.11.2022 год.,
**********/11.11.2022 год., **********/18.11.2022 год., **********/25.11.2022 год. и
**********/30.11.2022 год. Със споразумение от 31.12.2022 год. за прихващане на насрещни
задължения, сключено между "Джиев" АД и "Росмес" ЕООД, страните са прихванали
насрещни свои парични задължения. Страните са уговорили, че са погасяват задължения на
"Джиев" АД към "Росмес" ЕООД в общ размер на 72 463,58 лева, произтичащи от
незаплатени цени по доставки по горепосочените фактури в общ размер на 51 171,88 лева и
четири парични задължения с непосочено основание в общ размер на 21 291,70 лева, както
и, че се погасяват задължения на "Росмес" ЕООД към "Джиев" АД в общ размер на 72 463,58
лева и остават дължими 11 624,58 лева. С отговора на исковата молба ответникът е признал,
че процесните договори от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу хау и ишлеме на преработени
месни продукти от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ” и споразумение от
31.12.2022 год. за прихващане на насрещни задължения, са били подписани от управителя на
ищеца на 03.01.2023 год. в заседателната зала на административната сграда на
Птицекомбинат Костинброд. По делото е кредитирано и неоспорено от страните заключение
на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че
издадените от ищеца на ответника фактури в общ размер на 51 171,88 лева, са осчетоводени
от ответника, който е ползвал данъчен кредит за ДДС.
Във въззивното производство са разпитани доведените от ищеца свидетели. Свидетелят З. В.
е съпруг на законния представител на ищеца и е заявил, че иска да свидетелства. Свидетелят
и Р. В. в 8 часа на 03.01.2023г. отишли на среща с П. Д. в администрацията на
предприятието. Д. им представила за подпис предварително подготвени документи и казала
на Р. да ги подпише, защото нямало да излезе жива, щяла да я вкара в затвора и да я подгони
с всички институции, ако не й даде документ за задължаване със 72 000 лева. Свидетелят
казал на съпругата си, че това е измама и предложил да си тръгнат. Д. се изправила и казала
на съпрузите, че няма да излязат докато Р. не подпишела документите. Свидетелят понечил
да изведе съпругата си, но Д. препречила пътя и той се обадил на брат си, че са заплашвани
и го помолил да дойде. След това бил изгонен и оставил жена си сама с Д.. Излязъл да се
види с брат си, след 10 минути се върнал и заварил съпругата си плачеща, която казала, че
всичко е свършило и е подписала документите. Съпругата му се обадила на адвокат, която
не познавал, но я видял да спира пред администрацията и в нейно присъствие били
подписани документите. Свидетелят П. В. е брат на З. В.. През отворения прозорец на
администрацията чул викове и скандали, а г-жата собственик на фабриката го заплашвала,
че ще извика полиция. Потвърждава, че впоследствие дошла някаква адвокатка.
Във въззивното производство са разпитани доведените от ответника свидетели. Свидетелят
Ц. К. е главен счетоводител в ответното търговско дружество от над 10 години. Не е
присъствала на цялата среща със сем. В., но влизала няколко пъти да носи документи, които
Д. е поискала. Влизали с колежката за да уточнят финансовите взаимоотношения между
двете фирми. Сутринта се чуло да има пререкания и повишаване на тон между В. и г-жа Д.,
4
но нямало кавги в нейно присъствие. Според свидетелката, г-жа В. била спокойна при
нейните влизания. Свидетелят С. М. е счетоводител и касиер в ответното търговско
дружество от 1996г. От съседната стая чула разговор на висок тон между З. В. и П. Д..
Изготвила справка за отношенията между двете фирми, която занесла и в кабинета били
само Р., Д. и една жена адвокатка. По всички рецепти, по които ответникът е закупил стока
били негови и дадени на ищеца. Според свидетелката г-жа В. била спокойна и говорела с
адвокатката.
Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че ищецът не е доказал главните и
евентуалните си искови претенции по чл. 26, ал. 2 и чл. 30 от ЗЗД за нищожност и
унищожаемост на договора за ноу хау и споразумението за прихващане, и ги е отхвърлил
като неоснователни.
За да уважи като основателни осъдителните искови претенции по чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
първоинстанционният съд приел, че ищецът ги е доказал по основание и размер. Приел, че
не са осъществени предпоставките на споразумението за материално прихващане между
страните по делото, поради несъществуване на вземането на ответника от ищеца в размер на
74 400 лева с ДДС по договора за ноу хау. Този договор бил сключен на 03.01.2023г., а не на
сочената в него дата 01.06.2021г. и не можели да възникнат задължения за лицензионно
възнаграждение към момент предхождащ сключването му.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна,
следното:
По главния иск за нищожност на договора от 01.06.2021г. за лицензия на ноу хау и ишлеме
на преработени местни продукти от птиче и свинско месо с търговска марка „Джиев“ АД:
Недопустимо е за първи път с въззивната жалба да се предявяват нови основания за
нищожност на предявените искове от ищеца. Твърденията на ищеца във въззивната жалба,
че процесните договори са нищожни, като антидатирани, поради невъзможен предмет,
поради липса на намерение да ги създават, респективно предоставят или заплащат, целта им
била единствено да се увреди „Росмес“ ЕООД, чрез привидно възникване на
несъществуващи задължения към „Джиев“ АД за последващо погасяване на реални вземания
на ищеца, поради противоречие с добрите нрави и неправомерно ощетяване на ищеца, което
било несъвместимо и с правилата на морала. Всяко едно от тези твърдения представляват
нови основания на искове за нищожност, каквито не са били предявени в
първоинстанционното производство.
Некоректно и извън смисъла и съдържанието на изложените правни доводи, е цитирането на
произволно избран цитат от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк.
дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, че когато нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства, съдът бил длъжен да я прогласи дори и да не е
предявен иск или възражение.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадени в мотивите на горецитираното
тълкувателно решение: „Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато
5
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от
диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да
изследва служебно всички възможни основания за нищожност“. В процесната хипотеза нито
едно от посочените във въззивната жалба общи основания за нищожност по чл.2 6 ЗЗД, не се
установяват от процесните договори или доказателствата по делото, поради което съдът не
може служебно да ги констатира и да не зачете техните правни последици.
В разпоредбата на чл. 587, ал. 1 от ТЗ се използва понятието “производствен опит” и
договорът за отстъпване на това специфично знание е регламентиран като лицензионен.
Правната уредба на един договор от законодателя, изключва хипотезата за неговата
нищожност поради невъзможен предмет или противоречие с добрите нрави и морала, или
симулативна сделка. Антидатирането на един договор няма за правна последица неговата
нищожност, тъй като основанията за това са уредени с императивни материалноправни
норми и не зависи от произволното им квалифициране от ищеца като такива.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато изявление за
сключване на сделката изобщо не е направено или същото е направено несериозно, без
намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в
състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на
някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко
алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др.
Единственият предявен иск включен в предмета на делото е иск с правна квалификация чл.
26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД за нищожност на договора за лицензия на ноу хау и ишлеме на
преработени местни продукти от птиче и свинско месо от 01.06.2021г. при липса на съгласие
на ищеца поради упражнено психологическо насилие от ответника на 03.01.2023г.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели следва да се преценяват по реда на
чл. 172 от ГПК, тъй като тези на управителя на ищеца са от нейния съпруг и от неговия брат,
а на ответника от негови служители, всички от които са евентуално заинтересовани в полза
на страната, която ги е довела да свидетелстват.
Показанията на съпруга на управителя на ищеца, относно заплахите на Д. спрямо В., че
нямало да излезе жива, щяла да я вкара в затвора и да я подгони с всички институции, не се
подкрепят от неговото поведение и от останалите обстоятелства по делото. В заседателната
зала са били само Д. и двамата съпрузи, които можели да си тръгнат, както е направил
свидетелят. Освен това, житейски логично е един мъж да може физически да защити
съпругата си от друга жена, ако я заплашва или нападне, както и да я изведе от помещението
си ако прецени, че заплахите представляват реална опасност за физическото или
психическото й здраве. Освен това, заплахите с правоохранителни органи не могат да
породят основателен страх в един изряден човек, който нищо незаконно не е направил. Още
повече, че те са двама на един и имат физически числено превъзходство над Д., освен ако
последната няма оръжия или някакви специални бойни умения, каквито не са установени по
делото. Допълнителен аргумент в подкрепа на тези изводи са и откровените противоречия в
6
показанията на свидетелите очевидци присъствали в заседателната зала, с твърденията в
исковата молба, че в стаята имало ножове и др. страшни инструменти, от които изпитали
основателен страх. Допълнителен аргумент в подкрепа на тези изводи е и фактът, че В. е
подписала документите след всички заплахи и в присъствието на собствения си адвокат, и
след консултация с него. Показанията на другия свидетел на ищеца не установяват заплахи
срещу В., които да могат да обосноват извод за липса на съгласие.
По вече гореизложените съображения не е нищожно поради липса на съгласие и
споразумение за прихващане от 31.12.2022г., поради което и този главен иск е недоказан и
следва да се отхвърли като неоснователен.
По евентуалните искове за нищожност по чл. 30 от ЗЗД, на договора от 01.06.2021г. за
лицензия на ноу хау и ишлеме на преработени местни продукти от птиче и свинско месо с
търговска марка „Джиев“ АД и споразумение за прихващане от 31.12.2022г.
Тъй като евентуалните искове за унищожаемост се основават на същите фактически
твърдения като исковете за нищожност на същите договори, и поради липса на други
доказателства освен вече обсъдените показания на разпитаните свидетели, следва да се
приеме, че те не са сключени чрез заплашване поради упражнена принуда от едната страна
спрямо другата да сключи договорите чрез възбуждане на основателен страх. Следователно
предявените искове за нищожност и унищожаемост на процесните договор и споразумение
са недоказани, поради което като краен резултат правилно са отхвърлени от
първоинстанционния съд като неоснователни.
По предявените главни осъдителните искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за заплащане на сумата
от 51 171,88 лева, представляваща продажна цена на произведена и доставена от ищеца на
ответника хранителни продукти:
Страните по делото не спорят, че ищецът е продал и доставил на ответника продукцията по
издадените от него девет фактури, които установяват възникването и съществуването на
процесното вземане.
Предмет на правния спор между страните е съществуването на задължението на ищеца по
ответника по договор за ноу хау от 01.06.2021г. По делото е прието за безспорно между
страните, че този договор е сключен на 01.03.2023г.
Както вече беше посочено, правната уредба на този договор е в разпоредбата на чл. 587, ал.
1 от ТЗ, където се използва понятието “производствен опит” и договорът за отстъпване на
това специфично знание е регламентиран като лицензионен. Прогласения в чл. 9 ЗЗД
принцип на свободата на договаряне, дава възможност на страните да уговарят неговия
възмезден или безвъзмезден характер. Въпреки използваната непрецизна терминология,
ясно е изразена и не се нуждае от тълкуване волята на страните в този договор. Същият е
сключен във връзка с договор за наем на месарски цех от 01.06.2021г. и има за предмет
бъдеща продукция, която наемателят ще произведе за наемодателя и за други свой клиенти,
като се задължава да спазва предоставените рецепти и технология и да осигурява качествени
суровини за своя сметка(чл. чл. 2 - 5). След като ги произведе, ищецът дължи на ищеца
7
възнаграждение в размер на 10%, но не по-малко от 62 000 лева с ДДС на година. В чл. 10 е
уговорен срок на действие от 01.06.2021г. до 31.12.2022г.
Страните са уговорили начален срок на възникване на задължението за предоставяне на ноу
хау и задължение за неговото заплащане, който имат действие след датата на неговото
подписване на 03.01.2023г. и е след прекратяването на договора за наем. С този антидатиран
договор не се установяват правоотношение между страните, а се създават правопораждащи
факти от миналото, който не могат да възникнат с обратна сила. Опитът на ответника да
създаде за ищеца със задна дата задължение за заплащане на лицензионно възнаграждение
по договор за ноу хау от 01.03.2023г., няма правно действие. Антидатирането на този
договор няма значение на извънсъдебна спогодба, с която се признава и установява
наличието на уговорка за наличието на вземания за лицензионни възнаграждания за вече
произведената от ищеца продукция за минал период. Вземането на ответника за 62 000 лева
без ДДС или 74 400 лева с ДДС не е възникнало и не съществува, поради което той не може
с него да извършва договорно прихващане поради липсата на насрещно активно вземане, на
основание чл. 103 от ЗЗД. Следователно споразумението от 31.12.2022г. също не е породило
действие за сумата от 74 400 лева.
Предвид основателността на исковете за главници в общ размер на 51 171,88 лева, досежно
своята акцесорност, основателни са исканията за присъждане на законна лихва за забава
върху претендираните главници, считано от датата на падежа на всяка една от процесните
девет фактури до 27.09.2023г.и в размерите установени от първоинстанционния съд по реда
на чл. 162 от ГПК.
Предвид основателността на исковете за главници в общ размер на 51 171,88 лева, досежно
своята акцесорност, основателни са исканията за присъждане на законна лихва за забава
върху претендираните главници, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното им заплащане.
Предвид изхода на правния спор, основателно е искането на страните за присъждане на
разноски за въззивното производство за заплатено адв. възнаграждение, като на ответника се
присъдят за неоснователната въззивна жалба на ищеца, а на ищеца за неоснователната
въззивна жалба на ответника.
Ищецът е представил фактура за уговореното възнаграждение и за начисленото ДДС, в която
е уговорено адв. възнаграждение в размер на 8 852,24 с ДДС лева за въззивното
производство, което е реално заплатено по банков път.
Неоснователно е възражението на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 7 377 лева без ДДС е прекомерно.
Предмет на делото са пет главни и евентуални иска, както и два акцесорни иска, с цена на
исковете в обща размер от 388 711,21 лева. Договореното и заплатеното адв.
възнаграждение в размер на 7 377 лева без ДДС, съответства както на фактическата, така и
на правната сложност на предмета на делото - четири иска за установяване нищожност и
унищожаемост на два договора, множество обуславящи правоотношения, ангажиращи или
8
изключващи отговорността на страните, много фактически и правни твърдения и множество
искания за събиране на доказателствени средства във въззивното производство. Всички те в
своята съвкупност обосновават извод за липса на основание за прилагане на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Освен това, заплатеното адв. възнаграждение е под ориентировъчния
минимум на Наредба № 1 от 23.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Общият размер на цената на отхвърлените искови претенции във
въззивното производство е 316 976,32 лева, а са уважени искови претенции в общ размер на
56 616,09 лева. Ответникът дължи на ищеца разноски за въззивното производство в размер
на 1 341,48 лева.
Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие за за уговореното адв.
възнаграждение в размер на 5 000 лева за въззивното производство, което е реално
заплатено в брой.
По вече изложените съображения е неоснователно възражението на ищеца, че заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 000 лева
без ДДС е прекомерно. Още повече, че възражението на процесуалния представител на
ищеца по чл. 78, ал. 5 е и некоректно, тъй като договореното от него адв. възнаграждение в
размер 7 377 лева без ДДС, превишава с 2 377 лева това на ответника. Общият размер на
цената на отхвърлените искови претенции във въззивното производство е 316 976,32 лева, а
са уважени искови претенции в общ размер на 56 616,09 лева. Ищецът дължи на ответника
разноски за въззивното производство в размер на 4 242,26 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 113 от 15.10.2024г., постановено по т.д.
№ 20231800900192 по описа на Софийски окръжен съд за 2023г.
ОСЪЖДА „Росмес“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Джиев“ АД, ЕИК *********,
сумата от 4 242,25/четири хиляди двеста четиридесет и два и 26 стотинки/ лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Джиев“ АД, ЕИК ********* да заплати на„Росмес“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 1 341,48/хиляда триста четиридесет и един и 48 стотинки/ лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10