Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1821/2020
г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството се разглежда по
реда на чл. 238 ГПК.
Образувано по
предявени от „Б.С.И.Т.“ ЕАД, , със седалище и адрес на управление:***, срещу „И.“
ООД, , със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1. сумата от общо 6 830,65 евро,
представляваща
възнаграждение по чл. З, ал. 1 от Договор от 16.06.2008 г. за
учредяване на право на прокарване на отклонение от съоръжения на
водоснабдителната, битовата и дъждовната канализационна система с предмет
поддръжка на съоръженията и пренасяне на ползите върху следните имоти на
ответника: поземлен имот с идентификатор , съгласно одобрената кадастрална карта
със Заповед г. на , изменена със Заповед г. на Началника на , намиращ се в
местност „, с площ от 7 069 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за почивен лагер, на територията на
който са изградени съответно сгради с идентификатори
1 и 2 със
застроена площ, разгъната застроена площ от 5 112 кв.м., при съседи на
поземления имот: ***,
от която сума незаплатена част от възнаграждение за 2019 г. в размер на 1
830,65 евро и незаплатена част от възнаграждение за 2020 г. в размер на
5 000 лева; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 2. сумата от общо 4 000 евро - неустойка за забава за
заплащане на задължението за главница,
от която 1 000 евро
върху възнаграждението за 2017 г., дължима за периода от 21.01.2017 г. до 10.02.2017 г. включително, 1 000
евро върху възнаграждението за 2018 г., дължима за периода от 21.01.2018 г. до 10.02.2018 г., 1 000
евро върху възнаграждението за 2019 г., дължима за периода от 21.01.2019 г. до
10.02.2019 г., 1 000 евро върху възнаграждението за 2020 г., дължима за периода
от 21.01.2020 г. до 10.02.2020 г.; 3. сумата от общо 2 463,47 евро –
обезщетение за забава, от което: 1 268,22 евро – за периода
от 11.02.2017 г. до изплащане на възнаграждението за 2017 г. на 02.09.2019 г.;
805,40 евро - за периода от 11.02.2018 г. до изплащане на възнаграждението за
2018 г. на 30.09.2019 г.; 389,85 евро - за периода от 11.02.2018 г. до датата
на предявяване на иска – 09.02.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Първо по делото открито съдебно заседание е
проведено на 25.09.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения:
Ищецът и ответникът
са сключили Договор от *** г. за учредяване на право на прокарване на
отклонение от съоръжения на водоснабдителната, битовата и дъждовната
канализационна система с предмет поддръжка на съоръженията и пренасяне на
ползите върху следните имоти на ответника: поземлен имот с идентификатор , съгласно одобрената кадастрална карта
със Заповед г. на , изменена със Заповед г. на Началника на , намиращ се в
местност „, с площ от 7 069 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за почивен лагер, на територията на
който са изградени съответно сгради с идентификатори
1 и 2 със
застроена площ, разгъната застроена площ от 5 112 кв.м., при съседи на
поземления имот: *** Твърди се, че ответникът се е задължил да
заплаща ежегодно възнаграждение на ищеца в размер на 5 000 евро в срок до
двадесети януари на съответната година, без да е необходимо доказване на
извършени от ищеца конкретни разходи. Сочи се, че с Решение ***г., постановено
по т.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – ***, със сила на пресъдено
нещо е установено между страните, че същите са обвързани с валидна облигационна
връзка, както и дължимостта на суми, по които са
извършвани частични погасявания от ответника. Заявено е, че на 30.09.2019 г.
ответникът е заплатил сумата от 3 169,35 евро, поради което за 2019 г. е
останала незаплатена сума за възнаграждение в размер на 1 830,65 евро, а
за 2020 г. – целият дължим размер от 5 000 евро. Твърди се от ищеца, че
поради забавата в заплащане на възнагражденията повече от 20 дни за периода от
2017 г. до 2020 г. ответникът дължи неустойка за забава, уговорена в чл. 5, ал.
1 от договора, в размер на 1 000 евро за всяка от четирите години. Сочи
се, че ответникът дължи на ищцовото дружество и
обезщетение за забава в размер на 1 268,22 евро – за периода от 11.02.2017
г. до изплащане на възнаграждението за 2017 г. на 02.09.2019 г.; 805,40 евро -
за периода от 11.02.2018 г. до изплащане на възнаграждението за 2018 г. на
30.09.2019 г.; 389,85 евро - за периода от 11.02.2018 г. до датата на
предявяване на иска – 09.02.2020 г.
Ответникът не е оспорил посочените твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалните си представители, е оттеглил частично претенциите
си, като с протоколно определение от 25.09.2020 г. съдът е прекратил
производството по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за
възнаграждение по процесния договор за учредяване
право на прокарване на отклонение от съоръжения на водоснабдителната, битовата
и дъждовната канализационна система с предмет поддръжка на съоръженията и
пренасяне на ползите върху следните имоти на ответника: поземлен имот с идентификатор , съгласно одобрената кадастрална карта
със Заповед г. на , изменена със Заповед г. на Началника на , намиращ се в
местност „, с площ от 7 069 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за почивен лагер, на територията на
който са изградени съответно сгради с идентификатори
1 и 2 със
застроена площ, разгъната застроена площ от 5 112 кв.м., при съседи на
поземления имот: ***в частта му за незаплатено дължимо
възнаграждение за 2019 г. и за част от възнаграждението за 2020 г. в размер на
725.81 евро, като същият остава предявен за сумата от
4 274,19 евро, представляваща
възнаграждение за 2020 г.
За обстоятелствата, формиращи елементите на
фактическия състав на основанието на исковата претенция, ищецът е представил
писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност
на претенциите.
По тези съображения, съдът установява
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.
239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
за произнасяне по направените по делото разноски, ответникът следва да бъдат
осъден да заплати на ищеца разноските, сторени в исковото производство, за
държавна такса в размер на 1 040 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 160 лева.
По изложените съображения и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.“ ООД, , със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.“
ЕАД, , със седалище и адрес на управление:***,
сумата
от 4 274,19 (четири хиляди двеста
седемдесет и четири евро и деветнадесет евроцента) евро, представляваща
възнаграждение по чл. З, ал. 1 от Договор от *** г. за учредяване на
право на прокарване на отклонение от съоръжения на водоснабдителната, битовата
и дъждовната канализационна система с предмет поддръжка на съоръженията и
пренасяне на ползите върху следните имоти на ответника: поземлен имот с идентификатор , съгласно
одобрената кадастрална карта със Заповед г. на , изменена със Заповед г. на
Началника на , намиращ се в местност „, с площ от 7 069 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за
почивен лагер, на територията на който са изградени съответно сгради с идентификатори 1 и 2 със застроена площ, разгъната
застроена площ от 5 112 кв.м., при съседи на поземления имот: ***, дължимо за 2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 10.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от общо 4 000
(четири хиляди) евро
- неустойка за забава за заплащане на задължението за главница,
от която: 1 000 (хиляда) евро
върху възнаграждението за 2017 г., дължима за периода от 21.01.2017 г. до
10.02.2017 г. включително, 1 000 (хиляда) евро
върху възнаграждението за 2018 г., дължима за
периода от 21.01.2018
г. до 10.02.2018 г., 1 000 (хиляда) евро
върху възнаграждението за 2019 г., дължима за периода от 21.01.2019 г. до
10.02.2019 г., 1 000 (хиляда) евро
върху възнаграждението за 2020 г., дължима за периода от 21.01.2020 г. до
10.02.2020 г.; сумата от общо 2 463,47
(две
хиляди четиристотин шестдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента) евро
– обезщетение за забава, от което: 1 268,22
(хиляда двеста
шестдесет и осем евро и двадесет и два евроцента) евро – за периода от
11.02.2017 г. до изплащане на възнаграждението за 2017 г. на 02.09.2019 г.; 805,40 (осемстотин и пет евро
и четиридесет евроцента) евро - за периода от
11.02.2018 г. до изплащане на възнаграждението за 2018 г. на 30.09.2019 г.; 389,85 (триста осемдесет и
девет евро и осемдесет и пет евроцента) евро - за периода от
11.02.2018 г. до датата на предявяване на иска – 09.02.2020 г.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, , със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.С.И.Т.“ ЕАД, , със седалище и
адрес на управление:***, сумата от общо 2 200
(две хиляди и двеста) лева, представляваща разноски, извършени в настоящото
исковото производство, от която сума: 1 040
(хиляда и четиридесет) лева – заплатена държавна такса и 1 160 (хиляда сто и
шестдесет) лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: