Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, III-ти граждански
състав, в публично заседание на 12.04.2021, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛОВА
гр.дело №6962 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В.В.Н., ЕГН: ********** ***, чрез
адвокат В.К., с адрес *** против „К.И.И.Б. ”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, ***, в която се твърди следното : срещу ищцата е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.
№3128/2011г. по описа на PC-Плевен, по силата на който следва да заплати на „***”
*** следните суми: Олихвяема сума- 7978.00лв от 15.05.2015г.; Законна лихва в
размер на 4460.14лв.; Неолихвяема сума -3627.24лв. Твърди се, че понастоящем „***”
ЕАД е заличен търговец и се оспорва активната легитимация на взискателя „К.И.И.Б.
”ЕАД, ЕИК *** по изпълнителното дело.
Излага се,
че на 01.12.2020г. *** – майка на ищцата, е получила покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ *** по изп.д. № ***, в която са посочени следните задължения
по изпълнителното дело - 3627.24лв неолихвяема сума, 7978.00лв. главница,
4460.14лв. лихви, и 104.50лв. разноски по и.д., както и таксата по т.26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1431.51лв. в
полза на Частен съдебен изпълнител ***, др. суми, дължими до този момент, в общ
размер на 150.00лв/ в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за
пазач/. Общото задължение по изпълнителното дело към 16.11.2020г. е в размер на
17 751,39лв.
На
16.11.2020г. е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ *** рег.*** е
район на действие при ОС- Плевен, за посочените суми. С поканата за доброволно
изпълнение е насрочен опис на 14.12.2020г. на движимите вещи на адреса по
местоживеене на майката на ищцата в ***. Опис не е извършен, т.к. вероятно е
установено от ЧСИ, че собственици на имота са лицата *** и ***.
За периода
от 20.10.2011г. /датата на получаване на изпълнителния лист/ до 16.11.2020г.
/датата на образуване на изпълнителното дело/ няма наложени запори и възбрани и
други изпълнителни действия , които съгласно ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2 на ОСГТК на ВКС прекъсват давността съгласно чл.116 ал.I б.”в”.от ЗЗД. Счита
на основание чл.110 от ЗЗД всички задължения на ищеца към ответника К.И.И.Б.
”ЕАД за погасени към дата 20.10.2016г. След издаване на изпълнителния лист до
образуване на изпълнителното дело, няма действия на взискателя К.И.И.Б. ”ЕАД,
които да прекъсват давността на неговите вземания.
На
01.12.2020г. майката на ищцата получила призовка за доброволно изпълнение с
насрочен опис по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***. Образуването на
изпълнителното дело на дата 16.11.2020г. и насрочването на опис на дата
14.12.2020г. са действия на съдия изпълнителя, извършени след изтичане на
предвидената от закона погасителна давност от 5 години.
Счита за
доказано, че всички дължими суми по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***
рег.*** е район на действие при ОС- Плевен
са погасени по давност на основание чл.110 от ЗЗД, тъй като в периода
20.10.2011г. до 26.11.2020г. няма извършени предвидени от закона изпълнителни
действия, които да прекъсват давността.
Твърди се,
че всички присъдени вземания по ч.г.д. №3128/2011г. по описа на PC-Плевен, на
основание на което е образувано по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***
рег.***, с район на действие при ОС- Плевен, ведно с разноските по образуваното
изпълнително дело, са погасени по давност.
Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което
да признае за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК, че В.В.Н.,
ЕГН **********о*** не дължи на „К.И.И.Б. ”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, *** към 16.11.2020г. обща дължима сума в размер на 17
751.39лв., от които: 3627.24лв. неолихвяема сума, 7978.00лв. главница,
4460.14лв. лихви, 104.50лв. разноски по и.д.,такса по т. 26 от Тарифа за
таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1431.51лв. в полза на
Частен съдебен изпълнител ***, други суми, дължими до този момент, в общ размер
на 150.00лв / в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач/.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „К.И.И.Б.",
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, чрез пълномощника ***
- в качеството й на „Мениджър Бизнес развитие", упълномощена от *** и ***
- в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрисконсулт ***,
преупълномощена от ***, съдебен адрес за кореспонденция : ***, в която се
твърди следното : искът е процесуално допустим, но по същество - изцяло
неоснователен. На 04.03.2009 г. между „***" ЕАД (предишно наименование „***"
АД), с универсален правоприемник е "*** С.А., клон България, в качеството
му на Кредитор, от една страна и В.В.Н., в качеството й на Кредитополучател, от
друга, е подписан Договор за кредит ***. Вследствие на възникналите между
страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за
кредит, кредиторът "***" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за В.В.Н.
е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
сключения договор.
По молба
на ***” ЕАД на 04.01.2012 г. е образувано изп. дело Ns 22/2012 г. по описа на
ЧСИ ***, с per. *** към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен
лист от 20.10.2011 г.
По време
на образуваното на 04.01.2012 г. изпълнително производство по изпълнително дело
№22/2012г., по желание на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител са
били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност.
Изпълнителния
лист е издаден на 20.10.2012г. С молбата си за образуване на изпълнително дело
"***" ЕАД възлага правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ *** на
04.01.2012 г. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като
съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г на ОСГТК на ВКС
е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл.426 ал.2 ГПК) и
такава молба подлежи на връщане съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи
изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
С
изпратената покана за доброволно изпълнение, длъжникът е бил уведомен и за
насрочен за 19.01.2012 г. опис на движими вещи.
На
04.09.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов
взискател от „К.И.И.Б." ЕАД, което действие отново прекъсва течащата
относно вземането погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г.,
постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея
на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На
17.01.2017 г. новият взискател е депозирал молба за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, като такъв е бил насрочен за 27.02.2017
г., което отново е довело до прекъсване на погасителната давност.
Въз основа
на процесния изпълнителен лист, на 03.11.2020 г. е образувано изп. дело
№1329/2020г. по описа на ЧСИ ***. В молбата си взискателят е поискал насрочването
на опис на движими вещи, собственост на длъжника, както и да се извършат
справки за имущественото му състояние, като се наложат и запори. С това
действие отново е бил прекъснат погасителния давностен срок, тъй като както
вече беше споменато, съдебният изпълнител е длъжен да приложи посочения от
взискателя изпълнителен способ.
С
изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение е бил насрочен и опис
на движими вещи, собственост на длъжника за 14.12.2020г.
Счита, че
изложеното от ищцата относно насрочения опис на движими вещи и собствеността на
имота, намиращ се на посочения адрес за опис на движими вещи, е изцяло
неоснователно. В случая се касае до движими вещи, а не до недвижим имот, за да
се изследва собствеността на същия. Това, че недвижимият имот не е собственост
на длъжника, чиито движими вещи следва да се опишат, не означава, че описът е
незаконосъобразен. В противен случай, това би означавало, че опис на движими
вещи не може да се насрочва и извършва по отношение на длъжник, които живее под
наем в чужд имот. Още повече, същият е бил насрочен на регистрирания постоянен
адрес на В.В.Н.. Видно от представения по делото нотариален акт, ищцата е имала
възможността в период от близо 5 години да смени официално регистрирания си постоянен
адрес.
Всички
изброени и предприети по делото изпълнителни действия са прекъснали течащата
относно вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната
давност относно процесното вземане не е изтекла.
Предприемането
на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да
прекъсне погасителната давност основание, който извод следва от задължителната
практика на ВКС. В мотивите на т.10 от ТР №2 от 26 юни 2015г. по тълк.д.
№2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл.116, б.„в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането на
кое да в изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ)...". Въз основа на горепосочената
конструкция, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група действия в
изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са;„ ...
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица." Не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от
самата разпоредба на чл.116, б.„в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно
си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не
„извършени" или друга подобна формулировка. Аргумент в подкрепа на това
становище са мотивите в Решение №1416 от 24.06.1969г. на ВС по гр.д. №884/69г.,
I г.о.: „Давността се прекъсва с исканията на взискателя да се извършат
принудителните изпълнителни действия и предприемането им от съдебния изпълнител
и тогава, когато тези действия са били безуспешни поради ненамирането на
длъжника на посочените адреси". В тях се застъпва становище, че при предприети
действия от страна на съдебния изпълнител по повод направено искане отстрана на
взискателя законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на
задълженията му само за това, че той е успял по някаква причина да остане
неоткрит и непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то
ще се достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
В настоящия
случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният
взискател „***" ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б.“ ЕАД и ЧСИ ***, не са
бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на
образуваните изпълнително дело № 22/2012 г. и изп. дело № 1329/2020 г., което
доказва липса на бездействие относно удовлетворяване на взискателя.
Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д. №2/2013 година на ОСГТК на ВКС
посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват
изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност.
Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015г. се отменя като загубило сила ППВС
№3/18.11.1980 г., постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм), с което е постановено,
че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време
на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай
са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в
конкретика ТР на ВКС по т.д.№2/2013 г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва
пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех
tunc или ех nunc, и следователно дали следва да се приложи ППВС №
3/18.11.1980г. За действието във времето на тълкувателните актове липсва
законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната
практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна
практика - Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр.д.
№2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател ***.
Из
мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че
„с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ
тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР,
поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие
на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон
за нормативните актове.
Съгласно
ППВС №3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва
от 26.06.2015г. с ТР №2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност. В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че
„извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк. д. №2/2013
година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това."
Ако се
приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на ТР
№2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се
счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
В тази
връзка същото становище застъпва и Решение на ВКС №252/17.02.2020 г. по дело №
1609/2019 г., Ill ГО: „Когато се касае до първоначално приети тълкувателни
решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя
още тогава е имала съдържанието, посочено е тълкувателните актове. Възможно е
след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-
икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването
на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата
правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно
решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от
момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент
престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил
сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение
са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да
бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14
ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените
като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВНС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да
намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на
образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.".
В подкрепа
на гореизложеното се посочва съдебна практика. Такъв отговор на поставения
правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар.1
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.
обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от
10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични
хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР №1/04.02.2005г. на ОСГК на
ВКС/, отменящи стари ППВС/ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително
тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия
тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
Посочва
се, че в случая от образуване на изпълнително дело № 22/2012 по описа на ЧСИ ***
на 04.01.2012 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980год. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна
давност е датата 26.06.2015г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015.
Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020 г. В настоящия случай обаче и в периода след 26.06.2015 г. има
извършени изпълнителни действия, които прекъсват погасителния давностен срок,
във връзка с изпълнително дело № 22/2012 г. и новообразуваното изп. дело
№1329/2020 г.
Във вр. с
изложеното се твърди, че по процесното вземане срещу В.В.Н. не е изтекла
погасителната давност.
На дата
15.05.2015 г. между "***" ЕАД в качеството му на Цедент и „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер, е сключен договор за цесия, по
силата на който "***" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с В.В.Н.
Договор за кредит № *** от 04.03.2009 г., на „К.И.И.Б." ЕАД.
Излага се,
че „***" ЕАД (предишно наименование „***" АД), има универсален
правоприемник в лицето на "*** С.А.", клон България, поради което
счита направеното от ищцата възражение за нелегитимираност на „К.И.И.Б."
ЕАД за неоснователно. Още повече, процесното вземане е прехвърлено на „К.И.И.Б."
ЕАД с Договор за цесия от 15.05.2015 г., тоест няколко години преди
заличаването на „***“ ЕАД.
С
пълномощно, предишният кредитор ***" (цедентът) е упълномощил „К.И.И.Б."
ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на "***" ЕАД всички длъжници по
вземания на "***" ЕАД, които ***" ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "***" ЕАД, чрез
пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания до длъжника В.В.Н. на посочения от нея и в процесната
искова молба адрес, а именно: ***. Изпратеното уведомление е получено на адреса
от Венцислав Димитров Начев - баща, което е удостоверено с обратна разписка,
надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „***“ ООД, като
копие от същата е приложена към настоящия отговор.
По този
начин ищцовото дружество е положило необходимата грижа гореописаното
уведомление да достигне до знанието на В.В.Н..
Прави се
искане В.В.Н. да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на вземания,чрез
връчване на Уведомление за прехвърляне на вземания, като уведомление по смисъла
на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по
предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о.,
ТК).
Съдът е
сезиран с искане да отхвърли предявения
иск.
Претендират
се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, заплатен от ищцата.
В о.с.з.
ищцата не се явява и не се се предсатвлява.
В о.с.з. не
се явява представител на ответната страна, постъпило е писмено изявление.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, а това се установява и от приетите
доказателства по делото, че по образуваното на 13.05.2011год. ч.гр.д. №3128/2011год.
по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК
срещу длъжника В. В.Н., съгласно която
същата следва да заплати на кредитора “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** ***, сумите, както следва: 7978.00 лв. - главница по
предоставен кредит; 984.18 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2009
г. до 13.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 13.05.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски в размер 179.24лв. - внесена
държавна такса и 100.00 лв. юрк.възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането
произтича от следните обстоятелства : Сключен между страните договор за
потребителски паричен кредит № *** от 04.03.2009год. Заповедта за изпълнение
е влязла в сила на 06.10.2011год., а въз
основа на същата е издаден Изпълнителен лист на 20.10.2011год. От този момент
започва да тече в случая 5-годишната погасителна давност. Давностният срок, при
който вземанията могат да се погасят в случая, е 5-годишен за всички вземания
по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, независимо дали той е за
главница или за лихви, т.к. съгл. чл.117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Следва да се отчете, че в случая се касае за вземания по влязла в сила Заповед
за изпълнение, която новия ГПК /в сила от 01.03.2008г./ приравнява на влязло в
сила съдебно решение и не допуска пререшаване на спора по исков път.
Многобройна е съдебната практика, която, базирайки се на отменения ГПК, сочи,
че правните последици на акт по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по
чл.117 ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, и разпоредбата на
чл.117 ал.2 ЗЗД не намира приложение. При това положение се приема, че
вземанията за лихви се погасяват с краткия погасителен срок по чл. 111 б. в от ЗЗД. В случая съдът намира, че тази практика е неприложима, т.к. не се касае за
издаден по стария ред изпълнителен лист, а за изпълнителен лист по акт,
приравнен на съдебно решение, и че за всички вземания по този изпълнителен лист
давността е петгодишна по правилото на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Видно от
приобщеното по делото изпълнително дело №22/2012год. по описа на ЧСИ ***, с район на действие
ОС-Плевен е, че същото е образувано на 04.01.2012год. срещу длъжника В. Н., по искане на кредитора *** ***. В тази
връзка съдът приема за неоснователни доводите на ищцата ответникът в настоящото
производство да не е активно легитимиран взискател. От представените и приети по делото доказателства се установява,
че процесното вземане е прехвърлено на ответното дружество от страна на БНП
Париба, преди заличаване на дружеството, чийто унивесален правоприемник е *** ***;
цедирането на вземането, по което длъжник е ищцата, е извършено съгласно
правилата, регламентирани в закона и цесията има валидно действие спрямо ищцата
В.Н.. С молбата за образуване на делото са възложени на ЧСИ всички действия по
чл.18 от ЗЧСИ. С образуването на посоченото по-горе изпълнително дело давността
спира да тече. Видно от същото е, че в продължение на две години от
образуването на делото не са извършени валидни изпълнителни действия. От този момент, с изтичането на двегодишен
преклузивен срок и на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва прекратяване на
изпълнителното дело по силата на закона. Съдебният изпълнител е издал
постановление за прекратяване ан
производството в доста по-късен момент – на 03.09.2020год., което в случая е
без значение, т.к. прекратяването настъпва по силата на закона и независимо от
това дали такъв акт ще бъзе постановен от ЧСИ или не. Прекратяването на
изпълнителното дело е настъпило на 04.01.2014год., от който момент е започнала
да тече нова петгодишна давност. Установява се, че през периода от
04.01.2014год. до 04.01.2019год. не са извършени валидни изпълнителни действия. В случая молбата на
ответното дружество от 04.09.2015год. за конституирането му като взискател не
представлява валидно извършено изп. действие, годно да прекъсне давността.
Видно е, че второто изпълнително дело - №1329/2020год., е образувано след 04.01.2019год.,
поради което предявеният иск се явява основателен и доказан, но само що се
касае до сумите, установени със заповедта за изпълнение. По отношение
останалите суми, които се предмет на иска – за разликата до твърдените като
недължими 17 751.39лв., искът се явява недопустим, т.к. тези разноски са предмет
на обжалване в производство по обжалване на действията на съдебните изпълнители
и не могат да са предмет на иск с правно осонвание чл.439 от ГПК. В тази част
производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимост на
исковата претенция.
По отношение разноските по делото : на първо
място следва да се отбележи, че направеното възражение от страна на ответника
за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар на пълномощника на ищцата е
основателно – предвид чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При това положение адвокатският хонорар на
пълномощника на ищцата следва да бъде определен в размер на 1062,54лв. На
ответната страна следва да се приеме за дължимо юрисконсултско възнаграждение в
претендирания размер - 450лв. При съобразяване изхода на делото и с оглед
частичната основателност на исковата претенция, следва да се присъдят разноски
на ищцата съразмерно уважената част на исковете и по компенсация, а именно в
размер – 337,43лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание
чл.439 вр. чл.124 от ГПК в отношенията между В.В.Н.,
ЕГН ********** ***, пълномощник адвокат В.К., с адрес *** и „К.И.И.Б. ”ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, че В.В.Н., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на „К.И.И.Б.” ЕАД, ЕИК *** следните суми : 7978,00лв. - главница по предоставен
кредит; 984,18лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.07.2009 г. до 13.05.2011г., направени деловодни
разноски в размер 179,24лв. - внесена
държавна такса и 100.00лв. юрк.възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№3128/2011год. по описа на Плевенски районен съд и
за събирането на които е образувано изпълнително дело №22/2012 год. и изпълнително
дело №1329/2020год., и двете по описа на
ЧСИ *** с район на действие ОС-Плевен, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение за вземанията, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустим иска в частта, касаеща претенцията за разликата от признатата като недължима
сума в общ размер 9241,42лв. до 17751,39лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1
вр. ал.3 от ГПК „К.И.И.Б.
”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Н., ЕГН ********** ***,
пълномощник адвокат В.К., с адрес *** разноски по делото съразмерно уважената
част ан иска и по компенсация - 337,43лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: