РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора С. Черешарова
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600396 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения С. К. Т. за възобновяване на наказателното производство,
по което е постановена Присъда № 131 от 5.12.2022 г. по НОХД № 1259/2022
г. на Районен съд – Стара Загора, изменена с Решение № 156/15.07.2024 г. по
ВНОХД № 372/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
С присъдата С. Т. е признат за виновен, като на основание чл.311, ал.1,
вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.3, т.1, вр. чл.
42б, ал.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание „Пробация“ с пробационни
мерки – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с
периодичност два пъти седмично и Задължителни срещи с пробационен
служител за срок от осем месеца, като са му възложени и съответните
разноски.
Присъдата е обжалвана пред Старозагорския окръжен съд, който с
1
Решение № 156/15.07.2024 г. по ВНОХД № 372/2023 г., на основание чл.337,
ал.1, т.2 от НПК я е изменил, в частта, с която подсъдимият С. К. Т. е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, като е
преквалифицирал деянието по чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК и го е
признал за виновен в това, че на 29.06.2016г. в село З., община С З умишлено е
склонил С.К.К. – старши специалист адм. обслужване към същото кметство
да състави неистински официален документ – удостоверение за наследници №
33/29.06.2016г., признавайки го за невинен по първоначалното обвинение и я е
потвърдил в останалата й част.
В шестмесечен срок от влизането на последното в сила е постъпило
искане от осъдения Т. за възобновяване на наказателното производство като се
твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановения съдебен акт в
нарушение на материалния и процесуален закон и наложеното наказание е
явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Акцентира се на това, че постановената осъдителна присъда е
неправилна и незаконосъобразна, в нарушение на материалния закон.
Посочено е, че приобщените по делото доказателства, не сочат на извършено
престъпление от субективна страна по чл.308, ал.1 от НК, тъй като липсва
умисъл за подобно деяние. Твърди се, че формално са изброени събраните по
делото доказателства, без да бъдат подложени на нужния задълбочен анализ в
нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Излагат се
съображения, ако се приеме деянието за извършено, да се прецени дали не е
наложено явно несправедливо наказание, тъй като деецът се счита за
неосъждан и може да се приложи чл.78а от НК.
В тази връзка се иска възобновяване на наказателното производство
като на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК да се изменят присъдата и
въззивното решение, тъй като са налице основания в полза на осъденото лице.
Моли да се отмени решението на окръжния съд, като осъденият да бъде
признат за невинен и оправдан в рамките на фактическите положения по
влязлата в сила изменена присъда по чл.425, ал.1, т.2 от НПК. Ако се прецени,
че са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения,
делото да се върне в съответния процесуален стадий – чл. 425, ал.1, т.1 от
НПК. Или ако се приеме, че не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения и правилно е признат за виновен в извършването на
инкриминираното деяние, в негов интерес да се прецени, дали да не бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция осъденият С.
Т. се явява лично, като поддържа искането си с отразените в него съображения.
Представителят на АП - Пловдив намира, че са налице условията за
възобновяване на наказателното производство, макар и не изцяло по
изложените в молбата съображения, като се позовава на изтекла абсолютна
давност по отношение на преквалифицираното от окръжния съд деяние по
чл.308, ал.1 от НК. Затова предлага да се възобнови делото, да се измени
решението като не бъде наложено наказание на осъдения за извършеното
престъпление. Намира, че в настоящия случай не е наложително да се изисква
становището на осъдения, тъй като към момента на разглеждане на делото
пред окръжния съд, давността за наказателно преследване по повдигнатото му
обвинение не е била изтекла.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид искането и
изложените в него доводи, съобрази становищата на страните в съдебно
заседание и се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в
настоящата процедура, при извършената проверка за правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Искането на осъдения за възобновяване на наказателното
производство е основателно, макар и не изцяло по изложените в него
причини.
Оплакванията в искането за възобновяване могат да бъдат разделени на
твърдения за нарушения на процесуалните правила, лишили осъдения от
пълноценно реализиране на правото му на защита, за неправилно приложение
на материалния наказателен закон и за наложено явно несправедливо
наказание.
Твърди се, че в хода на производството са били допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, свързани с
липсата на убедителни мотиви в постановените съдебни актове относно
обективната и субективна страна на вмененото престъпление.
3
Подобни процесуални нарушения не се установяват, видно от
съдържанието на мотивите към произнесената осъдителна присъда за
извършено престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК. В тях е
направена пълна фактологична и доказателствена обосновка на
инкриминирания казус, като съдът е положил нужните усилия за установяване
на обективната истина и обективно, всестранно и пълно да изследва всички
обстоятелства по делото по смисъла на чл. 13 и 14 НПК.
Не отговаря на процесуалната действителност и твърдението, че
решението на въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от
НПК, тъй като в него не са обсъдени всички доказателства във връзка с
инкриминираното деяние. Окръжният съд е споделил в основната им част
фактическите констатации на първоинстанционната присъда, като е преценил
от правна страна, че в конкретния случай са били налице условията за
преквалифициране на деянието по чл.311, ал.1 от НК в такова по чл.308, ал.1,
вр. чл.20, ал.3 от НК, като я е потвърдил в частта за наложеното наказание.
Тези съображения относно приложимата разпоредба на материалния
закон за извършеното деяние се възприемат от настоящата инстанция.
Не се оспорва, че удостоверението за наследници е официален документ
по смисъла на чл.93, т.5 от НК, защото се издава по установен ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Такъв се е явявал и осъденият Т.
като кмет на населеното място, за разлика от св. К., която е нямала подобни
функции. По делото е установено, че документът не е подписан, респ. не е
съставен и издаден от кмета Т., а от св. К., която е нямала неговите
правомощия. В случая изготвянето на процесното удостоверение за
наследници касае преправяне на официален документ, което засяга
изявлението, авторството и води до превръщането му в неистински документ.
Затова и с подписването на документа от св. К., всъщност е извършено деяние
по чл.308, ал.1 от НК. Съобразени са задължителните указания в т.8 на ППВС
№3/1982г. за разграничаване на двете форми на подправката по чл.308 от НК –
съставянето на неистински документ и преправянето на истински документ.
Макар и рядко, съдебната практика допуска, че посредственото
извършителство е допустимо да се осъществи от наказателно отговорно лице,
когато същото не съзнава обективните признаци на престъпния състав. И ако
писменото изявление не принадлежи на посочения за автор на документа или
4
когато подправката е извършена от длъжностно лице извън кръга на службата
му, в зависимост от вида на документа, то ще носи наказателна отговорност по
чл.308 или чл.309 от НК – т.11 от ППВС № 3/1982г. Затова и в конкретния
случай, отразяването на неверни обстоятелства в процесното удостоверение за
наследници или извършването на деяние по чл.311, ал.1 от НК може да бъде
налице, само ако документът е истински, т.е. е бил подписан от осъдения. По
делото е установено по безспорен начин, че Т. е наредил на св. К. - старши
специалист в адм. обслужване към кметството в с. З. да издаде от негово име
удостоверение за наследници, с което същият умишлено я е склонил да
състави неистински официален документ. Противно на доводите в искането за
липсата от субективна страна на умисъл към извършване на престъпление, по
делото е било изяснено по несъмнен начин, че осъденият Т. е съзнавал, че тази
служителка няма правомощия да издава удостоверение за наследници, защото
последното попада в кръга на неговите служебни задължения. А причините да
й възложи тази неправомерна задача, както и защо спрямо същата не е
потърсена наказателна отговорност, нямат отношение към инкриминирания
казус.
Затова и окръжният съд, напълно законосъобразно е преквалифицирал
деянието по по-леко наказуемия състав на чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК,
който предвижда наказание лишаване от свобода до три години за разлика от
първоначалното обвинение по чл.311, ал.1 от НК с отредено наказание до пет
години лишаване от свобода.
Но не е съобразено, че от момента на извършване на деянието – на
29.06.2016г. до датата на постановяването на решението на въззивната
инстанция – 15.07.2024г. е изтекъл срок повече от 8 години, който надвишава
абсолютния давностен срок за наказателно преследване, съгласно чл. 81, ал.3,
вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК от 7 години и 6 месеца. В случая не е била приложима
процедурата по чл. 24, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НК, тъй като към момента на
разглеждане на делото в съдебно заседание на 20.09.2023г. не е била изтекла
абсолютната давност за наказателно преследване по повдигнатото от
прокуратурата първоначално обвинение по чл.311, ал.1 от НК. И само при
тази хипотеза, становището на подсъдимия да поиска да продължи
наказателното производство или същото да бъде прекратено би било от
значение за хода на производството, като при искане за прекратяване, съдът не
5
се произнася по въпросите на вината[1].
Същевременно от окръжния съд в решението[2] е пропуснато да се
приложи разпоредбата на чл. 334, т.4 от НПК като се отмени присъдата и
прекрати производството в случаите на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, което на свой
ред би дало възможност на прокурора или подсъдимия да я обжалват. И така
постановеният съдебен акт е влязъл в сила, без да подлежи на касационен
контрол.
От друга страна е безпредметно да се възобновява наказателното
производство и да се връща за ново разглеждане на друг състав на въззивната
инстанция, за се пита тепърва подсъдимият, дали ако се възприеме по-
благоприятната правна квалификация на престъплението по чл. 308, ал.1 от
НК, същият има желанието производството да продължи, с оглед на неговото
пълно оправдаване в рамките на фактическите положения по влязлата в сила
присъда, защото това е сторено в подаденото искане. Отделно в последното,
изрично е поискано и като алтернатива, произнасяне в интерес на осъденото
лице, ако основанията са в негова полза, макар и в малко по-друг контекст.
По този начин пред настоящата инстанция се откриват две възможности
по повод на отправеното искане. Първата е да се възобнови производството и
в рамките на фактическите констатации, осъденият да бъде напълно оправдан
по възприетия от въззивния съд в решението преквалифициран състав на
престъпление по чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК, което с оглед на
изложените по-горе съображения не се възприема. И втората, водеща до
подобен резултат – да не се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия, но поради изтекла давност. Този пропуск на въззивния съд да се
произнесе в своето решение, няма пречка да бъде отстранен от Пловдивския
апелативен съд на основание чл.425, ал.1, т.4 и т.2, вр. чл.426, вр. чл.354, ал.1,
т.2, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е в полза на осъдения С. Т., за да не
счита за осъден, без да се налага връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на окръжния съд. Това нарушение не се явява съществено, тъй
като не е довело до ограничаване на правото му на защита, защото още с
подадената жалба, същият е целял пълното си оневиняване, но въззивната
проверка е довела до отрицателен за него резултат[3]. Разпоредбите на чл. 81,
ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК е следвало да се съобразят още към момента на
произнасянето на въззивната инстанция, но след като това не е сторено, няма
6
пречка да се реализира и в производството по възобновяване. Неслучайно
представителите на доктрината считат, че в подобни случаи, след като е
налице правилна правна квалификация на извършеното деяние, предмет на
наказателното дело /т.е. правилно приложение на материалния закон/, не е
необходимо да се събират нови доказателства и да се установяват нови
фактически положения, за да се приложи института на давността.
Включването им в правомощията за изменение на съдебния акт е по-
правилно, като аргументите за това се съдържат в самата му същност, като
основание за прекратяване на наказателното производство, защото при
давността наказателната отговорност е погасена. По този начин се стига до
освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание, но фактът на
извършеното деяние и участието на подсъдимия в него не се променят от
прилагането на давността. Затова и в частта за деянието и вината решението
на окръжния съд следва да остане в сила[4].
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.4 и т.2,
вр. чл.426, вр. чл.354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, настоящият състав
на Пловдивския апелативен съд,
[1] Вж.Р. № 452/30.11.2023г. по н.д. № 932/2022г. на 3 н.о. на ВКС.
[2] Забележка, решението е постановено близо 10 месеца, след съдебното заседание, което най-вероятно също е
причина за липсата на подобно съобразяване от съдебния състав.
[3] Вж. Р. № 266/28.05.2009г. по н.д. № 225/2009г. на 1 н.о. на ВКС. По-различно е Р. №133/23.03.2009г. по н.д. №
90/2009г. на 2 н.о. на ВКС, с което се отменя постановената присъда в частта за осъждането на подсъдимия, за
който още към този момент е била изтекла давността за наказателно преследване по повдигнатото му обвинение,
а не впоследствие, с оглед преквалифицирането на деянието.
[4] Вж. Георги Митов, Възобновяване на наказателни дела, Сиби 2011г., с. 193.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването Решение № 156/15.07.2024 г.,
постановено от Окръжен съд – Стара Загора по ВНОХД № 372/2023г., като на
основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия С. К. Т. за
престъплението по чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.3 от НК, поради изтекла давност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8