РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря КОНА ДОЧЕВА и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. в.гр.д. № 797 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1065/06.08.2020 г. по гр.д.№ 6166/2019 г. по описа на ПлРС е прекратен с
развод - на основание чл.49, ал.1 СК - сключения между С.Ц.Я. и М.Г.Я.,
граждански брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство.Предоставено
е упражняването на родителските права върху децата Ц.М. Я. и М.М. Я. на бащата М.Г.Я..Определен
е на майката С.Ц.Я. режим на лични контакти с децата й Ц.М. Я. и М.М. Я., както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца - от 18.00 часа в петък до
14.00 часа в неделя, с преспиване по местоживеене на майката, като децата бъдат
докарвани и вземани от дома на майката; по 3 дни за новогодишните
празници-всяка четна година, с преспиване по местоживеене на майката, като
децата бъдат докарвани и вземани от дома на майката; по 3 дни за коледните и
великденските празници - всяка нечетна година, с преспиване по местоживеене на
майката, като децата бъдат докарвани и вземани от дома на майката, както и 30
дни през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на бащата М.Г.Я..Осъдена
е С.Ц.Я. да заплаща на малолетните си деца Ц.М. Я. и М.М. Я., чрез техния баща
и законен представител М.Г.Я.,ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко
дете поотделно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.Постановено е след развода С.Ц.Я. да носи брачното си фамилно
име-Я..Отхвърлена е като неоснователна първоначалната искова молба на С.Ц.Я. в
частта й, в която е поискано упражняването на родителските права върху децата
да бъде предоставено на ищцата, местоживеенето на децата да бъде определено на
адреса на ищцата, на ответника М.Г.Я. да бъде определен подходящ режим на лични
контакти и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за всяко дете в
размер на 300 лв.Осъдена е С.Ц.Я. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 457 лв.
Депозирана е въззивна жалба от С.Ц.Я. срещу
решение от 06.08.2020 г. по гр.д.№
6166/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва в частта му, в която е
предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните деца Ц.М. Я. и М.М. Я. на
бащата М.Г.Я.; определен е режим на лични контакти на майката с децата;
определена е ежемесечна издръжка на същите.Счита решението за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.Прави се искане да се отмени решението в обжалваните му
части и вместо него се постанови друго такова, с което да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетните Ц.М. Я. и М.М. Я.
на майката, както и да постанови местоживеене на децата при майката на адрес:
гр.Плевен, ул.”***”7, вх.А, ап.15; да определи режим на лични контакти на
децата с бащата М.Г.Я., както следва:първа и трета събота и неделя от месеца от
10,00 часа до 18,00 часа в неделя с преспиване при бащата, като децата се
вземат от дома на майката и се връщат пак там от бащата, един месец през
лятото, който не съвпада с разрешения от майката отпуск, половината зимна
ваканция на децата, както и половината от всички лични празници на децата; на
основание чл.143, ал.2 СК да осъди М.Г.Я. да заплаща на малолетните Ц.М. Я. и М.М.
Я. ежемесечно до десето число на месеца, за който се отнася, издръжка в размер
на 200 лв. за дете, чрез нея, като майка и законен представител, считано от
датата на завеждане на ИМ до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа до нейното изплащане.
За въззиваемата
страна - М.Г.Я. процесуалният представител изразява подробно становище, като
моли съда да се произнесе с решение в интерес на децата.
За Дирекция „Социално подпомагане”гр.Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
За Дирекция „Социално подпомагане” гр.Никопол, редовно
призована, представител не се явява.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът следи
служебно за интереса на децата във въззивното производство, при висящност на
спора в обжалваната част (ТР № 1/13 г., ОСГТК, т.1) и не е обвързан при разрешаване на въпросите по
чл.59, ал.2 СК от посоченото и поискано с жалбата.По тези искове законът
предвижда едновременно действие на диспозитивното и служебното начало.
Настоящата инстанция намира решението и за
правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите
във въззивната жалба съдът приема
следното.
Решението се обжалва частично - в частта
относно предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца Ц.Я. и М.Я. на бащата М.Я., относно определения режим на лични
отношения на децата с майката С.Я. и определената издръжка на двете малолетни
деца.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК.
Въззивният съд счита, че в решението си
първоинстанционният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл.236, ал.2 ГПК, като е изложил собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на
събраните по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите
на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във
взаимовръзка с критериите, установени в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., които са от
значение за формиране на преценката на интересите на децата Ц.и М..
Във
въззивната жалба се сочи, че не са обсъдени събраните гласни доказателства и
липсва преценка по реда на чл.172 ГПК защо са дадени вяра само и единствено на показанията на
свидетелите на ответника.
В хода на производството пред
първоинстанционния съд са били разпитани като свидетели М.М., който съжителства
с въззивницата, В.М., приятелка на въззивницата, Ц.Л., С.Л. и Е.П., които са
съответно родители, респ.леля на въззивницата, които гласни доказателства са
анализирани от първоинстанционния съд.Следва да се съобрази възможната заинтересованост и на петимата
свидетели, но така събраните гласни доказателства съдът е преценил съобразно
изискванията на чл.172 ГПК, с оглед на всички данни по делото.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че в решението липсва преценка на представените писмени доказателства.
Преценен е и интересът на децата, като са
съобразени от първоинстанционния съд както §1, т.5 т ДР на ЗЗДет., така и ППВС
№ 1/74 г., на което той се е поздовал.Децата имат интерес родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта и степента на
развитието им е способен да полага пълноценни грижи не само за бита, но и за
тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно
да бъде постигнато без осъществяване на пълноценни отношения с другия
родител.При определяне на родителя, който ще упражнява в бъдеще родителските
права се държи сметка за интересите на децата и това е сторено от
първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция с писмо от
28.10.2020 г. от ЦОП - Д.Митрополия са представени протоколи, становища и
документи от проведените в ЦОП Д.Митрополия срещи между децата, майката и
бащата, изготвени след 30.06.2020 г.
Със заявление от 07.08.2020 г. бащата е
депозирал такова, че децата Ц.и М.отказват да посещават ЦОП Д.Митрополия, той
не желае да ползва социалната услуга в ЦОП Д.Митрополия.Депозирани са заявления
за ползване на социални услуги от децата Ц.и М.в ЦОП-Гулянци.
Приложени са доклади за приключване на
случаите от 13.01.2020 г. до 24.09.2020 г.Оказана е специализирана помощ на
децата от специалист за подобряване на комуникацията между родителите и от
друга страна между децата и майката с цел предотвратяване на родителско
отчуждение.През горепосочения период са проведени 50 броя консултации от
психолог с децата, родители, членове на екипа.
Пред настоящата инстанция отново са
изслушани и двамата родители.
Майката С.Я. е изразила становище, че иска
децата да бъдат присъдени на нея, защото е майка и по-добре ще се справи с
отглеждането им, отколкото бащата и ги
обича и не може да живее без тях.Бащата е спрял да води децата в ЦОП
Д.Митрополия.Почти никакви срещи не правят от лятото, освен на ½ - 1 час
през седмица и то пред блока.Играят си на телефона, не й обръщат
внимание.Бащата не взема никакво отношение.
Бащата М.Я. е изразил становище, че също
иска да се грижи за децата, счита, че до момента е успявал, откакто са
разделени майка им, която ненадейно е
решила, че няма да живее тях.Не е вярно,
че настройва децата против нея.Винаги, когато отидат на среща, им е казвал да
обърнат внимание на майка си.Децата не искат да ходят при нея, защото
съжителства с друг човек.Децата не са искали да ходят на срещи с психолог от
Д.Митрополия.Подал е заявление в социалните служби в Гулянци, които са към
Никопол.Избрал е да ползва ЦОП Гулянци, които са към Никопол като вариант,
децата и до този момент посещават този ЦОП.Майката е отказала категорично, че
не желае да присъства на срещите, но той й е осигурил тази възможност да
присъства.Децата са доста големи, така си избират, така го усещат, никога не
говори против нея пред тях.
От приложения пред настоящата инстанция
социален доклад от ДСП - Плевен е видно, че майката е силно мотивирана да се
грижи за децата си; тя живее при подходящи хигиенни и жилищно-битови условия;
майката е трудово ангажирана и притежава доходи, реализирани от положен труд;
налице е емоционална връзка на майката към децата.
От приложения пред настоящата инстанция
доклад от ДСП –Никопол е видно, че децата са в добро общо състояние.През
учебната 2020/2021 г. Ц.е ученик в V клас на ОУ”Хр.Ботев” с.Брест, а М.е
ученичка в ІІІ клас в същото училище.След раздялата между родителите двете деца
се отглеждат в семейна среда от бащата М., който разчита на подкрепа от страна
на родителите на въззивницата Ц. и С.Л..Децата обичат да играят с връстници,
имат създадени приятелства.Семейството поддържа връзка с роднини, приятели и
съседи.Създадени са изключително добри условия за живот на двете деца.Те
разполагат със собствени стаи.Налице е емоционална връзка между бащата и
децата.При обгрижването и възпитанието на децата разчита на родителите на
въззивницата.Желае да продължи да се грижи за децата, след като съпругата му е напуснала семейството в с.Брест, Община
Гулянци.
От изготвената пред настоящата инстанция
КСППЕ от ВЛ д-р Л.А. и А.А., неоспорена от страните, която съдът възприема като
обективна и компетентна, се установява, че при децата се обективират данни за
наличие на емоционална житейска криза, характерна за деца на разпаднали се
семейства, която е в резултат на дисхармоничните отношения между родителите и
разпада на семейството.Това води до тревожност при децата, която произтича от
съществуващия конфликт на лоялност при децата вследствие на конфликтните
взаимоотношения между родителите.От изследванията не се обективират данни за
синдром на родителско отчуждение към момента.
ВЛ са посочили, че от съществено
значение е връзката с майката да не бъде допълнително нарушавана и прекъсвана,
за да се предотврати риска от настъпване на родителско отчуждение спрямо нея,
както и да се дистанцират децата от
конфликтите между родителите си, което би повлияло в негативна насока и
създало риск за правилното им психично развитие.Родителите трябва да се опитат
за променят начина си на общуване при променените условия на живот и отглеждане
на децата.Това ще бъде превантивна мярка за последващи на по-късен етап
емоционални и поведенчески разстройства при децата.И двамата родители имат нужда
от специализирана помощ и подкрепа - например
индивидуална психологична работа, фамилна терапия, подкрепа на социалните
служби, за да се справят с променените условия на живот и отглеждане на двете
деца.
Не може да се приеме, както се сочи във въззивната
жалба, че действията на бащата, с които способства за отчуждаването на децата
от майката, като не насърчава срещите и пасивното му поведение при посочените
прояви на децата, които са противоправни и не са в интерес на децата, не се установява и от събраните пред
настоящата инстанция доказателства.Двете деца са в емоционална житейска
криза.Такова поведение не се установява от негова страна и с оглед на изслушването му по реда на
чл.59, ал.6 от СК пред настоящата инстанция.
Интересите на двете деца, както правилно
е прието от първоинстанционния съд, налагат упражняването на родителските права
да бъде предоставено на бащата.При решаването на спор за упражняване на
родителски права съдът следва да съобрази не само примерно изброените обстоятелства
в чл.59, ал.4 СК и ППВС № 1/74 г., но и всички други обстоятелства, относими
към интересите на децата във всеки отделен случай.Това са: възпитателски
качества на родителите, подпомагане на подготовката за придобиване на знания,
трудови навици и др., полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на всеки от родителите, привързаността на децата, възможност за помощ
от трети лица, материални възможности на родителите, фактически сложилите се
отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, социалната среда, в
която предстои да живеят децата след евентуална промяна, заетостта на
родителите и възможността да осъществяват постоянен контрол и да общуват
ежедневно с децата, както и всички други обстоятелства оглед конкретиката на случая, в това число и
че право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата
си родители.
По делото се установява, че и двамата
родители са с добър и надежден родителски капацитет.Налице е емоционална връзка
на двете деца Ц.и М.и с двамата родители, липсва ПАС синдром.Същевременно
отношенията между родителите са влошени, комуникацията е нарушена.Децата, след
раздялата с майката на 04.07.2019 г., продължават да бъдат отглеждани и
възпитавани от своя баща, който е
подпомаган изцяло от родителите на майката, който полага пълноценни грижи на
нуждите на децата в дома, където те са отраснали в с.Брест, обл.Плевен, от
раждането им до настоящия момент.Посещават местното училище, като са в V,
съответно ІІІ клас през настоящата учебна година, имат създадени
приятелства.Съдът счита, че децата следва да останат да живеят в този дом със
своя баща, който ще упражнява родителските права, тъй като всяка една промяна,
включително и преместването им от едното населено място в другото с оглед на
различното местоживеене на двамата родители, имайки впредвид емоционалната
незрялост и личностовата неизграденост на децата, не би била в техен интерес (определение № 728/30.10.2020 г. на ВКС по гр.д.№
2252/2020 г., ІІІ г.о., определение № 464/26.05.2020 г. на ВКС по гр.д.№
4401/2019 г., ІІІ г.о., определение № 274/27.04.2020 г. на ВКС по гр.д.№
3586/2019 г., ІV г.о.).
Задължително е обаче да не се
възпрепятстват желанието и усилията на майката да се среща и общува с децата,
както и да не се пренебрегва нейната личност и роля при отглеждането и
възпитанието на децата, тъй като само по този начин ще се достигне до пълен
психоемоционален комфорт на децата и ще се избегнат в бъдеще тежки и нежелани
психосоматични проблеми и девиации в поведенията им.
Въз основа на гореизложените фактически
констатации и правни доводи настоящата инстанция счита, че не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваната му част, в която упражняването
на родителските права по отношение на децата Ц.и М.е предоставено на бащата М.Я.
и следва да бъде потвърдено в същата.
Не са налице основания за отмяна на
решението в обжалваната му част и по отношение на определения режим на лични
отношения на двете деца с майката и следва да бъде потвърдено в същата.
Пред настоящата инстанция майката е
изразила желание да й бъде определен по-разширен режим.
Мерките относно личните отношения между
децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските
права, следва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за
поддържане на отношенията между родители
и деца, а определените с решението на съда мерки не трябва да стават
допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите.
Към настоящия момент, с оглед
невъзможността да бъде осъществяван дори първоначално определеният режим на
лични отношения с децата, определянето на по-разширен режим би предизвикало
горепосочените последици.При изменение на обстоятелствата така определеният
режим може да бъде също изменен.
На следващо място във въззивната жалба
се сочи, че определената издръжка от първоинстанционния съд е под минимума,
определен в чл.142 СК - 1/4 от МРЗ.
Ежемесечната издръжката е определена от
първоинстанционния съд в размер на 150 лв.
за всяко дете поотделно, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на причини за нейното или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Към датата на постановяване на
първоинстанционното решение МРЗ е 610 лв., а към настоящия момент - 650 лв.
Решението обаче не е обжалвано по отношение
на определения размер на издръжката на двете малолетни деца от М.Я., поради
което не са налице основания за отмяна на същото в тази му част и то следва да
бъде потвърдено.
Във въззивната жалба е посочено, че в
решението не е определено местоживеенето на децата, съгласно императивното
изискване на чл.59 СК.
Според чл.59, ал.2 СК ако не се постигне
споразумение по ал.1, съдът служебно постановява при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на
лични отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
В процесния случай местоживеенето на двете
малолетни деца Ц.и М.следва да се приеме за определено на адреса на бащата М.Я., на когото е
предоставено упражняването на родителските права на децата Ц.и М., който
съгласно доказателствата по делото е: с.Брест, общ.Гулянци, обл.Плевен, ул.”***”№
41 ( този адрес е посочен като такъв и на децата, видно
например от докладите за приключване на случаите от ЦОП Д.Митрополия и няма
данни да е променян; това е посочения настоящ адрес на М.Я., видно от ИМ).
Въз снова на гореизложеното съдът
приема, че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваните му части
и следва да бъде потвърдено в същите.
Водим от
горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1065/06.08.2020 г.
по гр.д.№ 6166/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваните му
части, в които е предоставено упражняването на родителските права върху децата Ц.М.
Я., ЕГН **********, и М.М. Я., ЕГН **********, на бащата М.Г.Я., ЕГН **********; Определен е
на майката С.Ц.Я., ЕГН **********, режим на лични контакти с децата й Ц.М. Я.,
ЕГН **********, и М.М. Я., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица
от месеца - от 18.00 часа в петък до 14.00 часа в неделя, с преспиване по
местоживеене на майката, като децата бъдат докарвани и вземани от дома на
майката; по 3 дни за новогодишните празници-всяка четна година, с преспиване по
местоживеене на майката, като децата бъдат докарвани и вземани от дома на
майката; по 3 дни за коледните и великденските празници - всяка нечетна година,
с преспиване по местоживеене на майката, като децата бъдат докарвани и вземани
от дома на майката, както и 30 дни през лятото, който период не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата М.Г.Я.;Осъдена е С.Ц.Я., ЕГН **********, да
заплаща на малолетните си деца Ц.М. Я., ЕГН **********, и М.М. Я., ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител М.Г.Я., ЕГН **********, ежемесечна издръжка
в размер на 150 лв. за всяко дете поотделно, считано от влизане на решението в
сила до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез
връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: