№ 191
гр. Разград, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско
дело № 20223300500135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 от ГПК.
Подадена е жалба от Т. АД. ХЮС. с ЕГН **********, която на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК обжалва Постановление за отказ за
присъждане на разноски в полза на длъжника по изп. дело № 30/2021 г. по
описа на ДСИ при РС Кубрат, обективирано в становище от 30.03.2022 г.,
получено на 20.04.2022 г. (стр. 13 от делото пред ОС
Разград). Жалбоподателят смята, че издаденият акт е неправилен, моли за
неговата отмяна и за произнасяне с акт, с който да се уважи искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 200 лв. по изп. дело №
30/2021 г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, които да се възложат на
взискателя Сезджан Ридванов Мехмедов.
В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на
Седжан Ридванов Мехмедов, който е посочил, че Т.Х. не спазва определения
режим на лични отношения с детето ни, като бащата е бил възпрепятстван да
се види с детето на 15-16 октомври 2021 г., декември 2021 г. и 04.03.2022 г.
Жалбоподателят в процедура по чл. 528, ал. 2 от ГПК е посочила, че
поради обективни причини не е имало възможност да се осъществят
срещите на посочените от взискателя по изпълнителното дело дати, но
може да се осъществят на датите и мястото, описани в Решението на РС
Кубрат.
1
Жалбоподателят сочи, че правилно ДСИ при РС Кубрат е преценил, че
няма основание да санкционира жалбоподателя за неизпълнение на
задълженията съгласно Решение на РС Кубрат, но не е уважено искането за
присъждане на разноските, направени от Т.Х.. Счита се, че тези разноски
нямало да бъдат направени, ако не бяха неоснователните искания на
Сезджан Мехмедов по изпълнителното дело.
В обобщение се иска отмяна на постановлението за отказа за
присъждане на разноски в полза на длъжника по изп. дело № 30/2021 г. по
описа на ДСИ при РС Кубрат, обективирано в становище от 30.03.2022 г. и да
се постанови съдебен акт, с който да се уважи направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на 200 лв. разноски по
изпълнителното дело. Прави се искане и за присъждане на разноски по
настоящото съдебно производство. Към жалбата са приложени
доказателства, като не са направени доказателствени искания.
При спазване на процедурата по чл. 436, ал. 2 и 3 от ГПК ДСИ при
РС Кубрат е администрирал жалбата.
Подадено е възражение от Сезджан Ридванов Мехмедов с ЕГН
********** като взискател по изп. дело 30/2021 г. Взискателят смята жалбата
за неоснователна, понеже е на мнение, че жалбоподателят с поведението е
станала причина за образуване на изпълнителното дело през 2021 г. и
последващата молба от 08.03.2022 г. Сочи се, че представените три броя
медицински бележки са с еднакъв изходящ номер и същия номер на
амбулаторния лист. В нарушение на закона е издадена медицинската бележка
с изх. № 2834/13.12.2021 г., в която е посочено, че има необходимост от
домашно лечение от 06.12.2021 г. до 17.12.2021 г., т.е. за минало време.
Медицинските бележки от 13.12.2021 г. и 02.03.2022 г. са и без печат, който
според взискателя е задължителен реквизит при издаването им. Във
възражението са изложени твърдения, че жалбоподателят не е представила
болнични листове за гледане на детето, тъй като е ходила на работа. В
обобщение, счита обжалваният акт за правилен и законосъобразен.
Съдебният изпълнител е приложил мотиви по обжалваното
действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК в следния смисъл:
В мотивите на ДСИ при РС Кубрат – Райме Мехмедова, се описва
подадената жалба и нейното администриране. ДСИ сочи, че изпълнително
2
дело № 30/2021 г. по описа на СИС при РС Кубрат е образувано по молба
с вх. № 143/16.03.2021 г. от Сезджан Ридванов Мехмедов във връзка с
изпълнителен лист от 01.03.2021 г., издаден по ГД № 480/2020 г. по описа
на РС Кубрат, с който се определя на бащата Сезджан Ридванов Мехмедов
режим за поддържане на лични отношения с детето си Ревин Сезджанов
Ридванов с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9,30 ч в съботния ден до 17,00 ч в неделния ден, двадесет дни през
лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и по пет
дни през пролетната и зимната ваканция.
Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело е получена
от жалбоподателката (длъжник по изпълнителното дело) на 20.03.2021 г., след
което е входирано на 22.03.2021 г. становище по чл. 527, ал. 2 от ГПК и жалба
относно размера на признатото адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя. С Постановление от 31.03.2021 г., влязло в сила на 21.04.2021 г.,
ДСИ при РС Кубрат е оставила жалбата на длъжника в частта за разноските
без уважение.
На 10.03.2022 г. е постъпила молба от Сезджан Ридванов Мехмедов, с
която уведомява, че длъжника системно (няколко месеца 15-16 октомври
2021 г., декември 2021 г., 4 март 2022 г.) създава пречки и не може да се
осъществи режим на лични контакти с детето Ревин. Моли за съдействие
(изпращане на ПДИ) и в случай на неизпълнение на същата, длъжникът да
бъде санкционирана съгласно ГПК.
От длъжника е изискано писмено становище по тази молба, като е
предупредена, че при неизпълнение до 19.03.2022 г., ще следва принудително
изпълнение на 02.04.2022 г. В предоставения срок длъжникът на 18.03.2022
г. предоставя становище, като заявява, че неизпълнението се дължи на
това, че детето е било болно, прилага копия от медицински бележки – 3
броя, адвокатско пълномощно от 17.03.2022 г. и списък с разноските по
изпълнителното дело.
Взискателят със становище с вх. № 549 от 30.03.2022 г. оспорва
твърденията на длъжника, както и представените медицински бележки.
Оспорва се и претенцията за присъждане на разноски за изготвяне на
становище.
С резолюция от 30.03.2022 г., обективирана върху становището на
3
взискателя с вх. № 549/30.03.2022 г., ДСИ не уважава искането за
присъждане на разноски в полза на длъжника.
По съществото на жалбата, ДСИ при РС Кубрат счита, че същата е
допустима, но неоснователна. Сочи, че според разпоредбата на чл. 79 от ГПК
длъжникът следва да понесе направените от взискателя разноски, ако до
завеждане на изпълнителното дело не е изпълнил доброволно задължението
си. Излага се становище за наличие на две кумулативни предпоставки по
чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно – от една страна, ответникът с поведението
си да не е дал повод за завеждане на делото и от друга страна, ответникът
да признае иска. В случая ДСИ при РС Кубрат смята, че макар
жалбоподателката да признава, че е била готова да предаде детето на
взискателя доброволно, не може да се приеме, че със своето поведение не е
станала причина за образуване на изпълнителното дело. И взискателя, и
длъжника не отричат, че фактическото предаване на детето не се е извършило
на съответните дати съгласно определения режим на лични отношения.
Длъжникът по делото е предупредена за принудително изпълнение по реда на
чл. 528, ал. 3 във връзка с чл. 527, ал. 3 от ГПК. Ангажирането на адвокат за
изготвянето на отговор по чл. 528, ал. 2 от ГПК не представлява основание за
присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение, което да се
възложи на взискателя по делото. В същото време сочи, че представеният с
отговора договор за правна защита и съдействие не съдържа в себе си
разписка за заплатено от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв.
Окръжен съд Разград констатира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна – длъжника по изпълнителното дело, в
преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, платена е държавната такса
за образуване на гражданско дело, но жалбата е подадена срещу
неподлежащ на обжалване акт, който не фигурира в предмета на
обжалване по чл. 435 от ГПК, поради което същата следва да бъде
оставена без разглеждане като недопустима. Аргументите за това са
следните:
На обжалване по реда на чл. 435 от ГПК подлежат само действията или
4
отказите на съдебните изпълнители, които са изрично посочени в закона.
Законът ограничава процесуалната легитимация на страните и основанията,
на които се обжалват действията или отказите, до предвидените в ГПК.
Длъжникът може да обжалва само действията или отказите на съдебния
изпълнител, които са лимитативно посочени в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (в
този смисъл Определение от 13.03.2019 г. ВЧГД № 59/2019 г. по описа на ОС
Разград; Определение № 175 от 19.05.2022 г. ВГД № 134/2022 г. по описа на
ОС Разград; Определение № 1076 от 27.04.2022 г. по ВГД № 1148/2022 г. по
описа на ОС Пловдив; Определение № 439 от 1.07.2021 г. по ВГД №
1560/2021 г. по описа на ОС Пловдив; Определение № 477 от 3.05.2022 г. по
ВГД № 303/2022 г. по описа на ОС Благоевград). В посочените разпоредбите
не фигурира възможност длъжникът да обжалва отказ на съдебен изпълнил да
му присъди разноски в изпълнителното дело, които да възложи на взискателя.
Такова искане е лишено и от правната невъзможност съдебният
изпълнител без изрична законова норма (по подобие на чл. 79 от ГПК, но в
обратната посока – срещу взискателя) да създаде пряко изпълнително
основание, с което да възложи на инициатора на изпълнителното дело
заплащането на разноски. Подобна логика не почива на закона и не може нито
да бъде фингирана, нито да бъде съответно приложена при условията на чл.
79 от ГПК.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.
дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК използвания в чл. 435, ал. 2 от ГПК
(редакция към ДВ, бр. 100/2010 г.) израз „постановление за разноски“, следва
да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Тези постановки на тълкувателното решение
важат и при настоящата редакция на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (ДВ, бр.
86/2017 г.), в която точка е регламентирано, че длъжникът може да обжалва
„разноските по изпълнението“. Направените от длъжника разноски за
заплатен адвокатски хонорар относно извършването на действия от името на
длъжника в хода на заведено срещу него изпълнително дело не представляват
„разноски по изпълнението“ по смисъла на ГПК и предвид тълкувателката
практика на ВКС.
Поради недопустимост на производството, съдът не взема отношение по
5
съществото на жалбата и описаните от жалбоподателя основания за отмяна на
обжалвания акт, нито по наведените възражения от взискателя и ДСИ.
С оглед изхода на делото и недопустимостта на жалбата, на
жалбоподателя не се следват разноски по настоящото производство по
аргумент за противното от чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед изложеното, жалбата се явява недопустима и като такава следва
да бъде оставена без разглеждане, а делото да бъде прекратено.
Поради това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 648/26.04.2022 г. по
описа на ДСИ при РС Кубрат, подадена от Т. АД. ХЮС. с ЕГН **********,
против Постановление за отказ за присъждане на разноски в размер на
200 лв. в полза на длъжника по изп. дело № 30/2021 г. по описа на ДСИ
при РС Кубрат, обективирано в становище от 30.03.2022 г., получено на
20.04.2022 г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД № 135/2022 г. по описа на
Окръжен съд Разград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6