Р Е Ш Е Н И Е
№ 1543/22.7.2021г.
Град Пловдив, 22.07.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1215 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Ортомед
трейдинг“ ООД против решение № 260375 от 11.03.2021 г., постановено по а.н.д. №
6035 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № РД-И-077 от 11.08.2020 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ),
с което на „Ортомед трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Павел Калпакчиев“ № 43, представлявано от
управителя М.Й.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за
нарушение на чл.138 от Закона за медицинските изделия (ЗМИ).
Според касатора
оспореното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния
закон и липса на собствени мотиви, както и липса на преценка на приетите по
делото писмени доказателства. Подробни съображения са изложени в писмено
становище. Иска се отменя на обжалваното решение и присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции.
Ответникът оспорва
касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба и моли тя да бъде уважена.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че нарушението е доказано
от фактическа страна – на 05.12.2019 г. дружеството е продало медицинско
изделие на физическо лице, т.е., извършило е търговия на дребно с медицински
изделия извън здравни заведения, с което е нарушил чл.138 ЗМИ. АУАН е връчен
лично на управителя, който е подал писмено възражение, че евентуално е
допусната грешка от страна на дружеството, издавайки фактура за конкретно
медицинско изделие, отразяващо плащане към дружеството и вписване на физическо
лице като получател. Според районния съд недоказано е възражението на
дружеството, че случаят е инцидентен, защото в констативния протокол от
проверката на 17.12.2019 г. и от АУАН е видно, че са установени още 5 фактури
за плащане на медицински изделия, продадени на физически лица. Според районния
съд нито в административно-наказателното производство пред наказващия орган,
нито в съдебното производство дружеството не е ангажирало доказателства,
оборващи констатациите в АУАН, преповторени в наказателното постановление.
Според районния съд не са налице основания за прилагане на чл.28 ЗАНН предвид
значимостта на обществените отношения, свързани със защитата на човешкото
здраве, и защото извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид, съответно извършеното нарушение не може
да приеме като маловажно или такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Представените в
настоящото производство писмени доказателства не касаят казуса и нямат връзка с
извършеното административно нарушение, поради което не следва да се коментират.
Същите не са нови доказателства, но не са били представени в
първоинстанционното съдебно производство. От друга страна, без правно значение за
правилността на обжалваното съдебно решение и за законосъобразността на
наказателното постановление е фактът, че между дружеството-касатор и МБАЛ „Х.
Ботев“ АД съществува договор за доставка на медицински изделия, защото в
правния мир съществуват фактурите за продажба на физическите лица (и този факт
не се оспорва от касатора), които фактури не са сторнирани. Т.е., недоказано е
твърдението на касатора, че се касае за грешка, защото липсват доказателства по
чл.126, ал.2 и 3 ЗДДС за поправка на грешки вследствие на неправилно отразени
документи в отчетните регистри.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил
обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав
и няма да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е възражението на касатора за
допуснато от районния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо
се в необсъждане на представените в първоинстанционното съдебно производство
писмени доказателства, защото това не са нови доказателства, същите са част от
административнонаказателната преписка и са обсъдени при постановяване на
съдебното решение, доколкото съдът е градил мотивите именно въз основа на
доказателствата, събрани в административнонаказателното производство пред
наказващия орган.
Вярно е твърдението на касатора, че мотивите
на районния съд са лаконични, но е невярно твърдението, че тези мотиви
преповтарят изцяло наказателното постановление. Напротив, първостепенният съд е
изложил собствени мотиви относно доказаността на нарушението и нарушителя,
както и относно приложението на чл.28 ЗАНН.
Материалният закон е приложен правилно. Дружеството
не оспорва, че е продало медицински изделия на физически лица. Без правно
значение за законосъобразността на наказателното постановление е
обстоятелството, че продажбата се извършва едновременно към лечебно заведение и
към физическо лице, с оглед съществуваща императивна забрана на чл.138 ЗМИ.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно и
следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на и своевременно направеното
от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ИАЛ сумата 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Затова и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260375
от 11.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 6035 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „Ортомед трейдинг“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Павел
Калпакчиев“ № 43, представлявано от управителя М.Й.Т., да заплати на Изпълнителна
агенция по лекарствата сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.