Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 10.02.2020 г.
Софийски градски съд, ГО, II-Е въззивен състав, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 4906 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 247 и чл. 251 ГПК.
Същото е образувано по постъпила
молба от Д.П.Ш. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и за
тълкуване на влязлото в сила Решение № 6132/10.06.2016г. по описа на СГС. В така
депозираната молба се посочва, че с решението по горепосоченото дело е
допуснато несъответствие между мотиви и диспозитив, което според Ш.
представлява очевидна фактическа грешка. Твърди, че с иска си по чл. 109 ЗС,
наред с другите му искания е предявил искане ответната страна да бъде осъдена да
премахне циментовата замазка, която е положила, с цел да се изравни наклона на
покрива, и да се ползва като тераса, както и да бъде осъдена да се възстанови
битумната замазка върху покривната плоча. Сочи се, че в мотивите на съда е
изрично записано „да се премахне замазката върху покривната плоча и да се
възстанови битумната замазка“, докато в диспозитива на решението само „да се
възстанови разрушената замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна
градина“. Навеждат се твърдения, че в издадения на страната изпълнител лист
няма отразено искането му да се премахне разрушената циментова замаска и да се
възстанови увредената битумна замаска,
което в последствие е станало причина за прекратяване на изпълнителното
производство по делото. Излага твърдения, че въз основа на изписаното в
диспозитива на решението „да възстанови замаската“, без да е точно посочено
каква замаска трябва да бъде възстановена, действията, които са били извършени
по образуваното изпълнително дело били да се излее над 3.8 тона нов бетон. Излагат
се съображения, че Ш. е бил принуден да възложи делото на друг ЧСИ, който е
отказал да постанови прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, но ответната страна с жалба до СГС е поискала
прекратяване на изпълнителното производство, като съгласно решение № 5046/05.07.2019г. по ч.гр.д № 4835/2019г. по описа на СГС
същото е било прекратено. Моли съда да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка, а в случай, че искането не бъде уважено, то на основание чл.
251 ГПК да се допусне и извърши тълкуване на решението, за да се изясни неговия
точен смисъл. Твърди се, че на свой ред това би означавало, че то не би могло
да бъде изпълнено и не би могла да бъде изпълнено и решението в частта за
разноските. Излага съображения, че макар и решението да е изпълнено, то същото
не е било изпълнено съгласно направеното от ищеца искане, като в случая същото
било приравнено на неизпълнено решение.
Ответникът по молбата Д.М.Б. е подала отговор на същата, с която моли СГС да остави без уважение подадената от Ш. молба за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване, като излага подробни довод в тази насока. Сочи, че в уводната част на решението съдът е очертал правния спор, като е изложил на кратко предмета на спора и оплакванията на въззивната страна срещу решението, което на свой ред не представлява част от мотивите на съда в решението. Сочи, че е невярно твърдението на Ш., че съдът е обсъждал в мотивите си по какъв начин и с какви материали да бъде възстановена замаската на терасата. Навежда твърдения, че не е доказано по делото, че покривната плоча е била с битумна замаска, за да се претендира нейното възстановяване. Сочи, че терасата е била изградена през 1970 година и изпълнена с циментова замаска и никога не е била покрита с битумна замаска. Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства не може да се заключи, че плочата, ползвана за тераса от ответницата по делото е била покрита в някакъв момент с битумна замаска. Излага твърдения, че по реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението, какъвто не е настоящия случай. Сочи, че не съществуват и основания за тълкуване на решението по смисъла на чл. 251 ГПК, кaто липсата на доказателства за съществуването на битумната замаска не могат да бъдат заместени с тълкуване на решението на съда. Твърди освен това, че молбата в тази част е недопустима съгласно разпоредбата на чл. 251,ал. 2 ГПК, тъй като решението в частта за възстановяване на замаската е изпълнено, видно от влязлото в сила решение № 5046/05.07.2019г. по ч.гр.д № 4835/2019г. по описа на СГС.
Съдът прецени, че не е необходимо страните да бъдат призовани в открито съдебно заседание във връзка с депозираната молба.
Софийски градски,
като взе предвид постъпилата молба и доводите на страните, намира следното:
С Решение № 6123 по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав /без дата/ е отменено решение от 22.10.2013г., постановено по гр.д. № 21638/2011г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав, в частта с която е отхвърлен предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС за премахване метални колони за парапети и тента, както и за възстановяване на разрушена замазка, като вместо това е осъдил Д.М.Б. да премахне метални колони за парапети, тента, както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна градина, намираща се на първи етаж от жилищната сграда в урегулиран поземлен имот, находящ се на административен адрес: гр. С., ул. „*******“ № 2. Със същото решение СГС е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.Б. да заплати на Д.П.Ш. сумата в размер на 4857 лв., представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното, въззивното и касационното производство. Въззивният съд освен това е потвърдил решение от 22.10.2013г., постановено по гр.д. № 21638/2011г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав, в останала му част.
С решение № 1612/09.03.2017г.
по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС на
основание чл. 248 ГПК е изменено решение от 20.07.2016г., постановено по
в.гр.д. № 4906 по описа на 2016г. на СГС, ГО, II E въззивен състав, в частта за
разноските, като е отменено решението, в частта, с която Д.М.Б., е осъдена да
заплати на Д.П.Ш. разноски за първа, въззивна и касационна инстанция в размер
над сумата 1387,70 лв. Със същото решение е оставена без уважение молбата на Д.П.Ш.
по чл. 250 ГПК за допълване на решение от 20.07.2016г., постановено по в.гр.д. №
4906 по описа на 2016г. на СГС, ГО, II- Е въззивен състав. Молбата по чл. 250 ГПК е съдържала искане
за допълване на решението за осъждане на ответницата Д.М.Б. да премахне
положената от нея замазка върху покривната плоча, с която е изравнила наклона
на плочата, предвиден и изпълнен по проект за оттичане на водите от покрива,
като възстанови битумната замазка върху покрива, да не ползва покрива по
каквато и е да е причина или предтекст и да премахне парапетите и тентата.
С решение № 3710/26.05.2017г. по в.гр.д. № 4906/2016г. по описа на СГС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6132, постановено по в.гр.д. № 4906/2016г. по описа на СГС, II- Е въззивен състав, като във втория диспозитив на решението след думите „зимна градина, намираща се на първия етаж от“ се добави „източната страна на“, като е оставена без уважение подадената от Д.Ш. молба в останалата й част.
На 05.06.2018г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязлите в сила решение № 6132, решение 1612/09.03.2017г. и решение № 3710/26.05.2017г. по в.гр.д. № 4906/2016г. на СГС, съобразно който Д.М.Б. е осъдена да премахне метални колони за парапети и тента, както и да възстанови разрушена замаска на тераса, изградена върху покрива на зимна гардина, намираща се на първи етаж от източната страна на жилищна сграда в УПИ, находящ се на административен адрес: в гр. С., ул. „********, собственост на Д.П.Ш..
Молителят е представил по делото 2 бр. преписи от съдебни решения, а именно решение № 5046/05.07.2019г. по ч.гр.д № 4835/2019г. по описа на СГС и решение по в.гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС като приложения към депозираната от него молба.
Съгласно именно решение № 5046/05.07.2019г. по ч.гр.д № 4835/2019г. по описа на СГС изпълнителното производство по ИД № 20188580401095б е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК в частта относно задължението по изпълнителен лист от 05.06.2018г. да премахне метални колони за парапети и тента, както и да възстанови разрушена замаска на тераса, изградена върху покрива на зимна сграда, намираща се на първи етаж от източната страна на жилищна сграда в УПИ в гр. С., ул. „********.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По искането по
реда на чл. 247 ГПК.
Съгласно чл. 247, ал.1 ГПК, съдът по своя инициатива или по
молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението.
Такава грешка представляват погрешно посочване на имената на страните, на
техните единни граждански номера, на индивидуализиращите признаци на имота
/номер, площ, граници/, размер на присъдени или отхвърлени суми, погрешно
пресмятане на суми и други. Не са очевидни фактически грешки, респективно не могат
да бъдат поправени по реда на чл. 247 ГПК, грешките, които съдът е допуснал при
формирането на своята воля. Такива грешки водят до необоснованост или
неправилност на решението и могат да бъдат отстранени единствено по реда на
иснтанционния контрол.Поправката на очевидна фактическа грешка никога не може
да бъде свързана с изменение на формираната воля на съда.
В настоящия случай се иска поправка на диспозитива на решението в частта, в която Д.М.Б. е осъдена да премахне метални колони за парапети и тента, както и да възстанови разрушена замазка на тераса, изградена върху покрива на зимна сграда, намираща се на първи етаж от жилищната сграда в урегулиран поземлен имот, находящ се на административен адрес: гр. С., ул. „*******“ № 2. Поправката, която молителят иска и посочва в депозираната от него молба е да се допълни решението като се чете, че ответницата е осъдена да „възстанови разрушената битумна замаска на терасата“, тъй като счита, че именно чрез това хидроизолационно покритие следва да се извърши възстановяването на терасата.
След нагледно запознаване с мотивите на Решение № 6123 по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав /без дата/, както и с последващите постановени актове по делото настоящият въззивен състав констатира, че единственото място, в което е посочено, че замаската на терасата е битумна е в обстоятелствената част на решението, в което се описват предявените искови претенции от ищеца по делото и която не е част от мотивите на съдебното решение, отразяващи формираната му воля. В останалата част от решението си съдът не е коментирал материалът, от който се претендира в настоящата молба да бъде възстановена замаската на терасата, нито пък същото е било предмет на разглеждане по спора. Поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК не може да се допусне при липсата на воля от страна на съдебния състав, постановил процесното решение, респективно при неправилно формирана воля от страна на съдебния състав, какъвто е конкретния случай. Както и по – горе споменахме такива грешки могат да бъдат отстранени единствено по реда на инстанционния контрол. В настоящия случай молителят е обжалвал решението на СГС само в частта, в която решението е било потвърдено в останалата му част, като с определение № 278/28.05.2018г. по гр.д. № 3662/2017г. по описа на ВКС решението на СГС в обжалваната част не е допуснато до касационно обжалване. Д.Ш. не е обжалвал решението в частта, в която иска да бъде направена поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК и който е бил единственият предвиден в закона способ да бъдат преодоляни евентуално липсата на воля на съдебния състав на СГС, респективно на неправилно формираната воля на състава.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК във връзка с депозираната молба от Д.Ш., като следователно същата следва да бъде отхвърлена.
По искането по реда на чл. 251 ГПК.
Молбата за тълкуване на решението е подадена след влизане в
законна сила на решение № 6123 по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав. Тълкуването на съдебното решение се дава от съда, който
го е постановил съгласно чл.251, ал.1 от ГПК – в случая въззивният
съд. Искането за тълкуване на влязло в
сила решение не е ограничено със срок, като единственото условие за
допустимостта му е решението да не е изпълнено.
В настоящия случай е безспорно, че решението, чието тълкуване се иска е било изпълнено, като в тази връзка дори самият молител представя заверен препис от решение № 5046/05.07.2019г. по ч.гр.д № 4835/2019г. по описа на СГС, от което е видно, че същото е влязло в сила на 05.07.2019г. Поради изложеното направеното искане за тълкуване на влязлото в сила решение се явява недопустимо.
Освен това с
решение № 481/17.01.2020г. настоящият съдебен състав вече се е произнесъл по
отношение на депозирана предходна молба от Д.Ш. по отправеното искане за
тълкуване на решение № 6123 по гр.д.
4906/2016г. по описа на СГС, II
Е състав /без дата/.
Следва да се посочи също така, че тълкуването не обхваща доказателствата, нови факти и приложимия закон. Ето защо, при извършването му е недопустимо е да се правят нови правни изводи, различни от вече изложените в решението.
В допълнение следва да се посочи и че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебния акт. В разглеждания случай обаче подобна неяснота отсъства. Съдебното решение е ясно, тъй като има пълно съответствие между мотивите и диспозитива му. Въззивният съд с решението си се е произнесъл по целия петитум на исковата молба, така както същият е заявен, в която връзка е изложил ясни и обстойни доводи.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице предпоставките за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на постановеното от него решение поради обстоятелството, че решението на съда в тази му част е било изпълнено. С оглед на всичко гореизложено молбата на молителя за тълкуване на решението на СГС следва да бъде оставена без разглеждане, като неоснователна.
По изложените съображения, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ депозиранaта
от Д.П.Ш. молба с вх. № 114307/
19.09.2019 г., в частта за поправка на
очевидна фактическа грешка на влязлото в сила решение
№ 6123 по гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав /без дата/.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗЛЕЖДАНЕ депозиранaта от Д.П.Ш. молба
с вх. № 114307/19.09.2019г., в частта за
тълкуване на влязлото в сила решение № 6123 по
гр.д. 4906/2016г. по описа на СГС, II Е състав /без дата/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1.
2.