Р Е Ш Е Н И Е № 110/4.8.2020г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и трити юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретаря
Добрина Димитрова и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдия Вълчев
КАНД № 103 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл.
от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
КЗП-Бургас за проверка на Решение №50/15.04.2020 г. постановено по анд № 505 по описа на Районен съд-Е.за 2019 г., с което е отменено
Наказателно постановление № 44262/28.03.2019 г.
издадено от Н.С.-Директор на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
основание чл.200 ЗЗП на ЕТ „Д.-С.Г."-гр.Е.е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева за нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП и е осъдена Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД "Контрол на пазара"
в Комисията за защита на потребителите да заплати ЕТ „Д.-С.Г."-гр.Е.направените
по делото разноски в размер на 50 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, т.к. заключенията на съда не
отговарят на фактическите данни по делото, поради което се претендира за
отмяната му и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора не се явява процесуален представител.
Ответникът по касация не се изпраща
представител, като с писмено възражение и становище оспорва жалбата като
неоснователна с искане за оставяне в сила решението на районния съд.
Според участващият в процеса прокурор
решението на районния съд следва да се остави в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С Решение №50/15.04.2020 г. по анд № 505/2019 г. Районен съд-Е.е отменил Наказателно
постановление № 44262/28.03.2019 г.
издадено от Н.С.-Директор на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
основание чл.200 ЗЗП на ЕТ „Д.-С.Г."-гр.Е.е наложена имуществена санкция в
размер на 300 лева за нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП и е осъдил Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД "Контрол на пазара"
в Комисията за защита на потребителите да заплати ЕТ „Д.-С.Г."-гр.Е.направените
по делото разноски в размер на 50 лева.
За да постанови решението си районния
съд приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно от
материално-правна страна, т.к. не са налице предпоставките за реализиране на административнонаказателния състав, по който е наложена
санкцията и това не се установява от доказателствата по делото
Приетата от районния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя
напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не
страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни
основания за отменянето му.
В настоящия случай наказанието е
наложено на основание чл.20, ал.1 ЗЗП сочещ, че търговецът е длъжен
едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по
друг подходящ начин, а когато видът на стоката позволява поставянето на етикет,
продажната цена може да се обозначи върху етикета, като при нарушаване на
посочените изисквания нормата на чл.200 ЗЗП предвижда на виновните лица да се
налага глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.
Доколкото чл.20, ал.1 ЗЗП изрично
говори за „продажна“ цена и за „предлагани“ в търговския обект стоки, то се
налага категоричния и еднозначен извод, че посочените изисквания се отнасят
само за предмети, които се предлагат и то за продажба в търговския обект, а не
само се намират в него.
Установяването на посоченото е в
тежест на административния орган и следва да е извършено безспорно и
категорично, чрез провеждане на пълно доказване по отношение на правнорелевантните факти, което понастоящем не е сторено.
В тази насока освен обстоятелството,
че въпросните предмети са били „безразборно“ наредени на рафтовете до други
стоки, не са ангажирани каквито и да е доказателства, че са били предназначени
за продажба. При това самия начин на поставяне, липсата на групиране, което е
обичайно за стоки от един вид, и единичните им бройки, не създават предпоставки
клиента да приеме, че това са стоки за продажба, доколкото това не е изрично
манифестирано от продавача или установено от проверяващите.
Следва да се посочи, че стандартна
търговска практика е да се поставя видим надпис, че декорацията не влиза в
цената на стоката, което е пропуск на търговеца, но липсата на такъв надпис не
е нарушение, което да обоснове налагане на процесното
наказание, след като нарушението не е установено с годни доказателствени
средства.
От своя страна санкционирания
търговец успява чрез ангажираните от него доказателства да разколебае пълната
увереност в достоверността на твърдените от наказващия орган факти и
обстоятелство, поради което последните не могат да бъдат приети за безспорно
установени, респ. да послужат за изграждане на фактическата обстановка и за
налагане на имуществена санкция.
Ето защо въззивната
инстанция е достигнала до правилни и обосновани изводи, които са в съответствие
с ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, като не се
опровергават от изложеното в касационната жалба.
Предвид посоченото настоящата
касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 50/15.04.2020 г. постановено по нахд № 505/2019
г. по описа на Районен съд-Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не
се чете
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете