№ 537
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500450 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 14.03.22г. /с участието на секретаря Вълчева/
въззивно гражданско дело № 450/21г. и констатира следното:
С решение на ПОС от 03.12.21г. по г.д. № 362/21г. са уважени /изцяло/ искове на
Р. А. против Община Перник с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумите: 30 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди; със законната лихва върху тази сума за периода след
24.07.20г./ и 1 550 лева /обезщетение за имуществени вреди; със законната лихва върху тази
сума за периода след 14.06.21г./.
Решението се обжалва /изцяло/ от Община Перник.
Съображенията на страните са изложени /в рамките на производствата пред ПОС
и САС/.
Ищецът поддържа, че:
На 24.07.20г. е претърпял /в близост до дома си – в района на № 4 на ул.
Каблешков, село Вискяр/ злополука: в тъмната част на денонощието и при липса на улично
осветление е стъпил в дупка /неравност/ на пътното платно, заради това е паднал на земята и
е получил физическо увреждане – травма /като следствие от това: физически болки и
психически страдания – неимуществени вреди, съответно е претърпял и имуществени вреди
– сторил е разходи за лечение/. С оглед /в контекста на/ изложеното: Р. А. претендира - да
бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ имуществената отговорност на Община
Перник /в качеството й на общински орган – законово задължен да поддържа пътната
настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци/ до размера на
сумите: 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и 1 550 лева /обезщетение за
имуществени вреди – сторени разходи за лечение/.
Исковете са частично основателни:
Досежно основанието на исковете:
1
Материално-правната легитимация на ответника /да носи имуществена
отговорност в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ не се явява спорна по делото /предвид
съдържанието на отговора на исковата молба и съдържанието на въззивната жалба/.
Събраните по делото писмени /медицински/ доказателства /документи/ и
констатациите на приетата по делото медицинска експертиза /преценени в съвкупност/
установяват – наличие на причинно следствена връзка между: падането на ищеца
/инцидента – злополуката/ и получените от Р. А. физически увреждания /травми/.
Видът и естеството на процесните физически увреждания /травми/, проведените
заради същите медицински интервенции, протеклият възстановителен период, настоящото
здравословно състояние на пострадалия и перспективата за лечението /възстановяването/ му
- са установени конкретно /и подробно/ по делото с: експертни и гласни доказателства
/преценени в съвкупност/.
Обстоятелството, че ищецът е претърпял физически болки и психически
страдания /вследствие на получените физически увреждания – травми/ е установено
надлежно /с експертни и гласни доказателства/. В същата връзка: наличието на
неимуществени вреди /физически болки и психически страдания/ следва /в случая и в
подобни хипотези/ да се - и презумира /физическата болка, следствие от физическа травма и
увреждане – винаги води до психическо страдание/.
Не се спори /предвид съдържанието на отговора на исковата молба и
съдържанието на въззивната жалба; това обстоятелство е и доказано с писмени
доказателства/, че: ищецът е сторил разходи /до размера на сумата 1 550 лева/ за лечение на
травмите /следствие от инцидента/. Не се спори и, че – сторените разходи са били
необходими за лечението на пострадалия.
Обстоятелствата /при които е настъпил инцидентът – „механизмът“ на същия/ се
явяват удостоверени с гласни доказателства. Същите /събраните в процеса свидетелски
показания/ подкрепят твърденията на ищеца /заявени в исковата молба/ относно
състоянието на пътната настилка /в зоната на инцидента/: свидетелката Н. /която не е била
очевидец на злополуката/ сочи, че улицата е била „разровена“ и с „много дупки“; свидетелят
М. /който единствено е бил очевидец на инцидента/ сочи, че улицата е била “неасфалтирана,
с неравности, цялата обрасла с трева, без осветление“. Последните показания /в частта им,
която касае осветеността на улицата в момента на събитието/ опровергават /доколкото са
дадени от очевидец на инцидента/ показанията на свидетеля С. /който не е присъствал на
мястото на злополуката в момента на настъпването й/.
В такава ситуация /при такава „улична обстановка“/ ищецът е претърпял
процесните физически увреждания /стъпвайки в неравност на улицата и заради това –
падайки на земята/. Именно посоченото обстоятелство позволява /съставлява основание/ да
бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника – за противоправно и виновно
бездействие /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ изразяващо се в –
непредприемане на съответни /необходими – надлежни/ действия с оглед привеждане /и
поддържане/ на уличната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на
пешеходци.
Досежно размера на исковете:
От една страна:
Събраните /и преценени в съвкупност/ в процеса доказателства /писмени, гласни
и експертни - относими към вида и естеството на претърпените от ищеца физически
увреждания – травми и произтеклите от същите физически болки и психически страдания -
неимуществени вреди, съответно относими и към заявените имуществени вреди – сторените
разходи за лечение/ обосновават определяне /и присъждане/ на обезщетения - в пълните
заявени размери.
2
От друга страна:
Пострадалият е имал /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ обективна /фактическа –
физическа/ възможност да съобрази поведението си /за да избегне инцидента или за да
ограничи неблагоприятните последици от същия/ с конкретната обстановка в момента на
злополуката /както е очертана тази обстановка в самата искова молба; както същата е
удостоверена и от събраните по делото гласни доказателства/, а именно: в момента на
инцидента е ръмял дъжд /било е хлъзгаво/; било е тъмно – липсвало е осветление /т.е.
видимостта е била ограничена/; пътната настилка е била затревена /неравна, с дупки/.
Всички тези факти /преценени в съвкупност/ и в контекста на обстоятелството, че
състоянието на пътя е било известно на ищеца /инцидентът е настъпил пред дома на
пострадалия - там където същият е преминавал ежедневно/ обосновават редуциране /при
условията на цитираният законов текст/ на заявените обезщетения с 80%. С оглед това: в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени обезщетения в размер на по 20% от заявените
суми /или 6 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 310 лева – обезщетение за
имуществени вреди/. Върху тези обезщетение се следват /както се и претендират/ законни
лихви: за периода – след 24.07.20г. /досежно първата главница – в хипотезата на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД/ и за периода – след завеждане на делото /досежно втората главница/.
С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде отменено /изменено/
частично.
Предвид изхода на спора пред САС – следва да бъде преразпределена /при
условията на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него, чл. 38 от
ЗА/ и отговорността на страните за съдебни разноски /за производствата пред ПОС и САС/.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на ПОС от 03.12.21г. по г.д. № 362/21г. в частта, с която
исковете по чл. 49 от ЗЗД за неимуществени вреди и за имуществени вреди на Р. Н. А. ЕГН
********** против Община Перник са уважени за сумите над 6 000 лева и над 310 лева; в
частта, с която Община Перник е осъдена да плати на Р. Н. А. съдебни разноски над сумата
от 20 лева; в частта, с която Община Перник е осъдена да плати на адвокат С. Д. адвокатски
хонорар по чл. 38 от ЗА над сумата от 295 лева и в частта, с която Община Перник е осъдена
да плати на ОС – Перник държавна такса над сумата от 252 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 49 от ЗЗД за неимуществени вреди и за имуществени
вреди на Р. Н. А. ЕГН ********** против Община Перник за сумите над 6 000 лева и над
310 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и
Наредбата към него/ Р. Н. А. да плати на Община Перник 505 лева - съдебни разноски /за
производството пред САС/ и общо 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /за
производствата пред ПОС и САС/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 38 от ЗА/ Община Перник да плати на адвокат С. Д.
295 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването
му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4