№ 10
гр. София , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Н.й Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:Даниела Иванова Попова
(Апелативна специализирана
прокуратура)
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600923 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2147 от 27.05.2020 година, Окръжен съд Благоевград, по
НОХД № 734/2018 г. е признал подсъдимия А. Й. А., роден на ******** г. в
гр.София, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан; за виновен в това, че на 23.04.2015 г., около 15.00 часа, в гр.Банско,
на ул. „Баньо Маринов“, в качеството си на „технически ръководител“ в
„Царевец“ ООД, гр.Мездра, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност -
извършване на строително-монтажни работи на обект „Рехабилитация и
доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на
гр.Банско“, е допуснал изпълнението им без укрепване на изкоп с укрепителни
елементи или оформяне на откоси, в нарушение на:
- чл.49, т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. /ДВ. № 37/2004 г./ за минималните
1
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, съгласно който при изкопни и подземни работи
при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат
подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откоси или
използване на подходящо укрепване;
- Приложение 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. „извършване на
земни работи“, а именно - т.1.13 от „общите изисквания“, съгласно която преди
започване на работа в изкопи с дълбочина по - голяма от 1,5 м техническият
ръководител или бригадирът проверява устойчивостта на откосите или
укрепване; т.2.1.1 от „изпълнение на неукрепени изкопи“, съгласно която ями и
траншеи са вертикални стени без укрепване в нескални и незамръзнали почви
над нивото на почвените води и отдалечени от подземни мрежи или съоръжения,
се изкопават на дълбочина не по - голяма от 1.00 м в насипни, песъчливи и
чакълести /едрозърнести/ почви;
- проект на водоснабдителната и канализационната мрежа на гр.Банско с
изграждане на ПСОВ, част: план за безопасност и здраве, седми подетап
„укрепване на изкопа“, съгласно който, тъй като по проект изкопът е с дълбочина
2 м., вертикалните откоси е следвало да бъдат укрепени,
причинил смъртта на Н. И. Л. от гр.Банско, деяние, съставляващо престъпление
по чл.123, ал.1, пр.2 НК, поради което и на основание посочената разпоредба и
чл. 54, ал. 1 НК го осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 /една/ година. На основание чл. 66, ал.1 от НК БлОС е постановил отлагане
изпълнението на наложеното на подсъдимия А. Й. А. наказание лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати в полза на ОД на МВР - Благоевград
сумата от 1 752,09 лева направени разходи в досъдебното производство, както и
сумата от 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, а
също така и да заплати по сметка на ОС Благоевград разноски в размер на 957,30
лв. и 5 лв. за изп.лист.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от адвокат Г. Г.
2
– защитник на подсъдимия А., в която се поддържа, че съдебният акт е
неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че подсъдимият не е
притежавал вмененото му от обвинението служебно качество на технически
ръководител, не е придобил такова качество по силата на възлагане, със
съответните параметри и изисквания, поради което не следва да отговаря по чл.
123 от НК.
В депозирано писмено допълнение към жалбата са изложени същите
доводи, които са защитени и разгърнати по-подробно. Подчертава се, че в
обвинителния акт са изложени ирелевантни обстоятелства за договорни
отношения между търговски дружества. Също така, поддържа се от защитата, че
всяко от търговските дружества, на които реално и действително е било
възложено изпълнение на инфраструктурния проект е имала свой назначен
технически ръководител – посочени поименно в допълнението към жалбата.
Отново се поддържа, че подсъдимият не притежава съответното качество и не
следва да отговаря за съставомерния резултат.
Формулирано е искане да бъде отменена присъдата на ОС Благоевград съд
и да бъде постановена нова присъда, с която А. А. да бъде признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът адв. Г.
пледира за уважаване на жалбата и за отмяна присъдата на БлОС , тъй като
същата е незаконосъобразна. Според защитника съдът е разглеждал делото при
абсолютна непълнота на доказателствата, касаещи начина на назначение и на
определяне на техническия ръководител на обект в гр.Банско. Тези пропуски
били допуснати още на досъдебното производство, тъй като в продължение на
няколко години след смъртния случай съдът не събрал доказателства, от които да
установи начина на определяне по съответния ред на техническия ръководител.
Обсъжда се качеството на двете страни посочени като изпълнител и
подизпълнител, а именно „Балканстрой Разлог“АД и фирма „Царевец“ ООД – гр.
Мездра. Подчертава, че подсъдимият А. е приятел на свидетеля И. М., като
последният бил в някакви отношения с ръководството на фирма „Царевец“ ООД.
Подсъдимият отишъл на обекта като консултант, защото има специалността
„строителен инженер“, но според защитата това не означава, че като е присъствал
3
на обекта, той е бил и ръководител на самия обект. Адв.Г. изтъква, че четири
години, след като делото е приключило във фаза досъдебно производство, не е
определено кое лице носи отговорността като ръководител на обекта, защото на
обекта липсва обезопасяване, липсва какъвто и да е контрол от страна на
ръководителя, въпреки че има две лица определени със съответна заповед и
назначени за такива. На отделно основание насочва съда към правилата и начина
на определяне на технически ръководители , като поддържа, че са били
допуснати за сериозни пропуски, неангажиране на съответните фирми да
определят ръководител на обекта. Съгласно Заповед № 1 подписана от
съответните лица, двете лица свидетелите Б. В. и П. П. са били назначени и
определени като технически ръководител и координатор на съответния обект.
Това че на втора страница на това нареждане фигурирало и името на подсъдимия
А. А., не означава, според защитника, че той е бил ръководител на обекта.
Съгласно Закона за Камарата на строителите - от всяка фирма касаеща работа по
обект, трябва да има ръководител на същия, за което има определени лица по
съответния закон и съответните наредби. В заключение защитникът заявява,че
жертвата, която моят доверител е понесъл като набеден ръководител на обекта,
следва да бъде изправена от въззивната инстанция, която е длъжна да съобрази
всички доказателства
Подсъдимият А. в лична защита заявява, че поддържа и е съгласен с
казаното от защитника.
Прокурорът от САП пледира да се остави жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди присъдата, с която подсъдимият А. е признат за
виновен. Според представителя на обвинението първоинстанционният съд
правилно е анализирал доказателствата, като е достигнал до извод, че
подсъдимият А. безспорно е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 123 от НК. Този извод съдът направил на базата
на гласните доказателства – разпитите на множество свидетели, от които е видно,
че именно подсъдимият е осъществявал функциите на технически ръководител на
обекта, както и от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства
–договори, които изясняват отношенията между отделните търговски дружества
участващи в СМР и доказващи факта, че именно търговско дружество „Царевец“
е приело последно да осъществи изкопните работи в курорта Банско. Това се
потвърждава и от назначената по делото СТЕ, както и от приетата в хода на
4
съдебно следствие СМЕ. От тях е видно, че от обективна страна подсъдимият е
изпълнявал функциите на технически ръководител и това, че защитата се
противопоставя на факта, че същият договор не е бил обвързан с формален
трудов договор, не следва да се счита този договор за недействителен. Според
прокурора Кодексът на труда предвижда такава възможност, като отговорността
за липсата на формален трудов договор е на 4 работодателя. Според прокурора
именно от свидетелските показания е видно, че подсъдимият А. е организирал и
пряко контролирал технически изпълнението на обекта, като същият е имал и
задължение да не допуска работници в неукрепен обект. Това нарушение на
задължението на подсъдимия е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат - смъртта на пострадалия Л.. От субективна страна деянието
е извършено по непредпазливост. Подсъдимият не е искал настъпването на
общественоопасните последици, но е могъл да ги предвиди и е бил длъжен да ги
предвиди, съобразно неговия опит и неговото образование. Поради това
прокурорът пледира да се потвърдите присъдата както за това, че подсъдимият
А. е извършил деянието от обективна и субективна страна, така и относно
размера на наказанието, при определянето на което правилно
първоинстанционният съд е отчел положителните характеристични данни на
извършителя, останалите смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
и е определил наказание към минимума, отлагайки го на основание чл. 66, ал. 1
от НК - за срок от 3 /три/ години.
Повереникът на частните обвинители адв. М. споделя изцяло становището
на държавното обвинение, като се присъединява към същото. Счита, че
първоинстанционният съд е постановил една законосъобразна присъда, която е
мотивирана съгласно изискванията на НПК. Обсъдени са били в цялост
събраните доказателства. Според повереника по безспорен начин се е установило,
че подсъдимият А. се е ангажирал с организирането на дейността в този участък
от изпълнението, в който по договор фирма „Царевец“ са се задължили да
извършат СМР, като подс.А., като консултант или технически ръководител, в
този ден и час се е намирал в обекта, в който е ръководел трудовата дейност. Адв.
М. акцентира върху гласните доказателства, че подсъдимият лично е ангажирал
тримата строителни общи работници, които е следвало да изпълняват общата
работа - да подравняват изкопа, да полагат тръбите под негово ръководство.
5
Според повереника дали е трябвало строежът да се изпълни фирма от фирма
„Царевец“ или от „Балканстрой“ – това е отделен въпрос, но според него е
релевантен фактът, че именно подсъдимият е ръководел дейността на тези
работници. Това, че нямало писмен договор да изпълнява тази дейност, не го
оправдава, според адв.М., който в обобщение счита, че първоинстанционният съд
е постановил правилна присъда, която следва да бъде потвърдена с въззивното
решение.
В упражняване правото си на реплика защитникът адв. Г. възразява срещу
становището застъпено от прокурора, че технически ръководител на обекта е
подс. А.. Според него с гласни доказателства не се доказва ръководство на обект
от национално значение. За това има съответния законов ред, който защитата
счита, че е нарушен пострадалият и другите работници нито подс. А. ги бил
назначил, нито някой друг.
В последната си дума подсъдимият заявява, че в момента, в който е станал
нещастният случай е бил зает с друга работа; че не се признава за виновен, тъй
като в момента на нещастието на обекта са присъствали техническите
ръководители на основната фирма. Моли да се отмени присъдата.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:
При установяване на значимите и относими към предмета на обвинението
факти първоинстанционният съд е изяснил всеобхватно и пълноценно
фактическата обстановка, върху която е изградил решаващите си изводи. Въз
основа на подробен и систематичен анализ на събраните по делото доказателства
окръжният съд е установил фактите, по които страните не спорят, както следва:
С решение № 09-520 от 06.12.2012 г. на Кмета на Община Банско била
открита процедура за възлагане на обществена поръчка с обект: „Рехабилитация
и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на
гр. Банско.
6
С цел участие в посочената открита процедура по възлагане на
обществената поръчка на 07.01.2013 г. Между „Водстрой 98“ АД, гр.София,
„Балканстрой София“ АД и „Балканстрой“ АД, гр.Разлог било създадено
гражданско дружество „ЕЙРА“ ДЗЗД. Трите търговски дружества се
споразумели, при спечелване на търга „Водстрой 98“ АД, гр.София и
„Балканстрой“ АД, гр.Разлог, да осигуряват изпълнението на необходимите
строително-монтажни работи за реализацията на проекта, с пряко ангажиране за
изпълнението на строителството, а „Балканстрой София“ АД, гр.София трябвало
да изпълнява логистичното и административно обезпечаване на работния процес.
„ЕЙРА“ ДЗЗД е било избрано за изпълнител на обекта и на 30.05.2013 г.
между Община Банско, в качеството й на Възложител, и „ЕЙРА“ ДЗЗД, в
качеството му на Изпълнител, е сключено договорно споразумение № Д-ОП-300
относно обект: „Рехабилитация и доизграждане на В и К мрежата на територията,
разположена в източната част на гр. Банско“ по проект на община Банско
„Рехабилитация на водоснабдителната и канализационната мрежа на град Банско
с изграждане на ПСОВ“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда
2007 -2013“.
На 30.05.2013 г. между Община Банско, в качеството й на възложител, и
„Консултантска инженерна група“ ООД, в качеството му на изпълнител, бил
подписан Договор Д-ОП-301 за консултантски услуги (строителен надзор), в т.ч.
„функциите на координатор по безопасност и здраве съгласно Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при изпълнение на СМР“.
На същата дата между „ЕЙРА“ ДЗЗД, в качеството му на възложител, и
„Водстрой 98“ АД, „Балканстрой София“ АД и „Балканстрой“ АД, в качеството
им на Изпълнители, били подписани три отделни договора, съгласно които
възложителят /Община Банско/ възлага строително-монтажни работи, пускане в
експлоатация и отстраняване на дефекти на обекта „Рехабилитация и
доизграждане на В и К мрежата на територията, разположена в източната част на
гр. Банско“. За длъжността „Ръководител на обекта“ от „Водстрой 98“ АД е бил
назначен с трудов договор от 05.07.2013 г. В. Ц. В..
На 29.08.2013 г. към договора за учредяване на „ЕЙРА“ ДЗЗД от
07.01.2013 г. е подписан Разделителен протокол, съгласно който „Водстрой 98“
7
АД, „Балканстрой София“ АД и „Балканстрой“ АД си разпределят на
териториален признак възложените работи по договора за обществена поръчка с
възложител Община Банско. С писмо изх. № ЕИ 243 от 19.06.2015 год.,
придружено с доклад от В. В. „ЕЙРА“ ДЗЗД уточнява, че изпълнителят на
участъка ул.“Баньо Маринов“ /позиция 123 и 123 в линеен календарен график/ е
„Балканстрой“ АД със седалище гр. Разлог.
На 30.09.2013 г. между „Балканстрой“ АД, в качеството му на Наемател и
„Балканстрой Разлог“ АД, в качеството му на Наемодател, е сключен договор за
наем на работна ръка и строителна механизация. По силата му /чл.5, ал.1, т.5.1.6/
наемодателят - „Балканстрой Разлог“ АД се задължава да не използва
подизпълнители при осъществяване на дейността по договора, нито да прехвърля
изпълнението му /на задължението на договора за наем на работна ръка и
механизация/ изцяло или частично на трети лица, без изрично предварително
писмено съгласие на наемателя.
На 27.02.2014 г. между „Балканстрой Разлог“ АД, в качеството му на
„Възложител“, и „Царевец“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Мездра,
представлявано от К. И. и Р. И., в качеството му на Изпълнител (респ.
подизпълнител), е бил сключен Договор за изпълнение на СМР с наем на екипи и
техника за обект „Рехабилитация и доизграждане на В и К мрежата на
територията, разположена в източната част на гр. Банско“. Съгласно T.IV.1.2
него „Балканстрой Разлог“ АД се задължава да осигури необходимите материали
за изпълнение на СМР, съгласно проектните документации. В T.IV.2.4.
посочено: Изпълнителят /т.е „Царевец“ ООД/ се задължава да осигури на своите
работници транспорт, нощувки, работни дрехи и инструменти, осигуровки и
необходимите лични предпазни средства по ЗБУТ и ПАБ и провеждането на
всички видове инструктажи. В t.IV.2.12 на изпълнителя е вменено задължение да
осигури технически ръководител на обекта за ежедневен контрол на качеството и
дисциплината. На същата дата към договора е подписано Споразумение за
съвместни мерки по осигуряване опазване на околната среда, здраве и
безопасност при работа и противопожарна охрана при едновременна работа на
строеж/площадка: обекти на „Балканстрой Разлог“ АД. Координацията,
отговорността и контролът по изпълнение на споразумението е било възложено
от страна на „Възложителя“ „Балканстрой Разлог“ АД по договора с
„Царевец“ЕООД, гр.Мездра, за процесния - на св. С. Г. В., който бил назначен с
8
трудов договор № 11/01.08.2013 г. на длъжност „инженер водоснабдяване и
канализация“ /л.84 от том 3 от ДП/ и бил определен със Заповед от 20.09.2013
год. на директора на „Балканстрой Разлог“ АД за „технически ръководител“ на
обект: „Рехабилитация и доизграждане на В и К мрежата на територията,
разположена в източната част на гр. Банско“ / л. 85 от том 3 от ДП/.
В приложение към подписания на 27.02.2014 г. между „Балканстрой
Разлог“ АД и „Царевец“ ООД договор за изпълнение на строително-монтажни
работи са конкретизирани улиците, на които ще се извършват СМР.
През месец март-април на следващата година от „Балканстрой Разлог“ АД
било взето решение да поканят всички подизпълнители, с които имали сключени
договори.
В изпълнение на това решение свидетелят Б. В., който заемал длъжност
„главен инженер“ в „Балканстрой Разлог“ АД /съгласно трудов договор на л. 83
от том 3 от ДП/ разговарял със свидетеля К. И., като управител на ООД
„Царевец“ по телефона , „.за да идват и да си довършат обема от строителството
“. Св. И. обаче поставил условие - да се преведат авансово 8 000 лева, а на
16.04.2015 год. уведомил сутринта по телефона св.В., че ще пристигнат в Банско,
за да изберат улицата, на която ще работят.
В този ден се провела среща пред склад на базата на Старата казарма в
Банско, на която присъствали от страна на „Балканстрой Разлог“ АД
свидетелите: Б. В., С. В. /определен съгласно заповед за технически ръководител
на обект „Рехабилитация и доизграждане на В и К мрежата на територията,
разположена в източната част на гр. Банско“ / и Б. /също като технически
ръководител, определен със заповед от 28.04.2014 год. на стр. 97 от том 3 от ДП/,
а от страна на „Царевец“ ООД: свидетелят И. И. /съгласно трудов договор,
заемащ длъжността административен специалист с контролни функции със
задължения в длъжностна характеристика на стр. 126 от том 3 от ДП/, който от
своя страна представил подсъдимия А. А. за техническиръководител, а св.И. М.
като ръководител механизация в „Царевец“ ООД, гр.Мездра.
Подсъдимият А. Й. А. към този момент бил пенсионер и нямал сключен
трудов договор. През 1976 год. година той завършил висшето си образование,
специалност „Хидромелиоративно строителство“ във Висшия инженерно-
9
строителен институт - София и поради това в периода 2013 г. - 2015 г.
периодично бил наеман от свид. И. М. - управител на „Юнивърсал партнер“ ЕАД
гр. Самоков /а два пъти и по регистрирани трудови договори за времето от 19.08.
до 04.10.2013 год. и след това от 13.11 до 19.12.2013 год., съгласно писмената
справка от информационната система на НАП към 10.02.2017 год. на стр. 209 от
том 1 от ДП/ за консултации, свързани със строителство, тъй като основна
дейност на дружеството била „проектиране и изграждане на ВЕЦ и производство
на електроенергия“. От своя страна връзката на свид. М. с „Царевец“ ООД,
гр.Мездра, била само личното му дългогодишно познанство с управителя К. И..
На срещата било взето решение на „Царевец“ ООД, гр.Мездра да бъдат
възложени изкопни работи на ул.“Ваньо Маринов“ в гр.Банско, в участъка от
кръстовището на улицата с ул.“Цар Самуил“ до кръстовището с ул.“Цар Борис
III“. Свид. С. В. подготвил чертежите за обекта за ул.“Баньо Маринов“ /ситуация
на улицата и надлъжен профил/, които предал именно на подсъдимия, тъй като
той му бил представен като„технически ръководител“. Уточнили се, когато имат
готовност да го уведоми, за да огледат обекта /в изпълнение на посоченото вече
задължение преди започване на изкопните работи/.
След срещата В. от своя страна уведомил и св. П. П., в качеството му на
координатор по безопасност и здраве в „Балканстрой Разлог“ АД по време на
изпълнението на СМР на обекта /трудов договор на стр. 76, том 3 от ДП/, за това,
че има подизпълнител, за да им се направи инструктаж, когато са готови.
На 22.04.2015 г. свид. П. П. се срещнал на обекта с представилия се като
техническия ръководител А. А. и св. И. М., който се представил като „началник
механизация“, на която среща връчил документацията с изискванията по охрана
на труда. На тази среща присъствал и колегата му св.Х. - специалист „човешки
ресурси“, като се обадил и на св.С. В., за да направи първоначален инструктаж по
безопасност. Такъв инструктаж бил направен на 23.04.2015 год. от св. В. на Я. Ч.,
Н. Л., Ф. К. /строителни работници в Царевец/ и на М. Ю. /багерист/, тъй като
извършването му е удостоверено с подписите им в книгата за начален
инструктаж, водена от „Балканстрой Разлог,, АД /стр. 25 от том 2 от ДП/. Такъв
инструктаж свидетелят В. не провел на подсъдимия, който също присъствал на
обекта, защото той не бил работник, а техническо лице, поради което и не е
трябвало да бъде инструктиран от него.
10
Свидетелят П. П., от своя страна, провеждал инструктаж и връчвал на
всички технически ръководители на подизпълнителите, копие от Заповед № 1,
включително и на подс. А. А., както и на св. А., технически ръководител на „друг
подизпълнител“, които се подписали на гърба на заповедта. Самата Заповед № 1
ОД 9-2 / в оригинал на стр. 212 от том 1 от ДП/ била съставена от В. В. и
заведена в регистъра на заповедите на консорциум „ЕЙРА“ ДЗЗД на 30.09.2013
год. /съгласно препис от него на стр. 212 от том 1 ДП/. Запознати с нея били
подписалите я св.В. и св.П. - координатор по ПБЗ. Тя е с постоянен срок относно
нарежданията: да не се допуска работа в неукрепени изкопи при изпълнение на
всякакъв вид СМР; монтажът на укрепителните системи да се прима от
техническия ръководител на обекта; да се монтира в края на всеки работен ден
временна ограда, а преди започване на СМР на всяка площадка да се монтира
сигнализация и пътни знаци.
Никой от първоначално инструктираните от св.В. четирима работници не
е имал сключен трудов договор с посочения в книгата за инструктаж работодател
„Царевец“, т.е. - „Царевец“ ООД, гр.Мездра. В последствие с постановление на
Дирекция „ИТ“- Благоевград било обявено съществуването на трудово
правоотношение между това дружество и пострадалия от престъплението Н. И.
Л. за извършване на работа на длъжността „строителен работник“ в обект
участък от проект „Рехабилитация и доизграждане на В и К мрежата на
територията, разположена в източната част на гр. Банско“. Нямало и назначено
квалифицирано техническо лице, което да изпълнява функцията на технически
ръководител, като тя фактически се изпълнявала от подсъдимия, който по
образование бил хидроинженер, а не. строителен такъв.
Свид.Я. Ч. заедно със свид. Ф. К. и пострадалия Н. Л. били потърсени от
подсъдимия А.. При първата им обща среща - на 21.04.2015 год. подсъдимият им
се представил като технически ръководител и обяснил, че ще се полагат тръби за
канализация за 35 лева „надница“ на ден. Свидетелите се съгласили да работят
при тези условия, като същия ден само отнесли 5-6 мрежи на обекта за ограда.
На 20.04.2015 г. подс. А. А. посрещнал на гарата в гр. Банско свид. М. Ю.,
който работел като багерист. Неговият началник му наредил да закара багера там,
където ще го чака „техническият ръководител“ и му дал „координатите на
подсъдимия“.
11
Багеристът отишъл на обекта на улицата на следващия ден - т.е на
21.04.2015 год. и там освен него били: шофьорът на самосвала, извозващ пръста,
подсъдимият и тримата работници К., Ч. и Л., които не познавал.
Изкопните работи започнали на следващия ден - 22.04.2015 год. На обекта
били К., Ч. и Л., багеристът Ю., на когото именно подсъдимият му казал да
започне да копае с багера и му посочил от къде. В този ден дошъл и свид.И. М.. С
багера св. Ю. направил изкоп с дължина около 3-4 м, за да се открият тръбите,
които били положени. При направата обаче на изкопа багерът скъсал
съществуващия водопровод, което наложило А. да се обади на ВиК за
отстраняване на аварията от водопроводчици. Изкопните работи започнали без да
бъде уведомен, който и да е от отговорните служителите на изпълнителя
„Балканстрой Разлог“ АД. В този ден обаче св. В. минал през обекта и като видял
това попитал подсъдимия какво правят, при което А. му обяснил, че има само
подготовка, тъй като откриват водопроводна тръба. Свидетелят В. обаче
„докладвал“ на св. В., като съобщил на подсъдимия отговора на началника си - че
нямат разрешение за същински изкопни работи и поради това за момента те били
прекратени.
На 23.04.2015 г. сутринта подсъдимият А., И. М., К., Ч., Ю. и Л. били на
обекта около 08.30 часа. Подсъдимият провел инструктаж за безопасност, за
който работниците К. и Ч. се подписали /респ. Ю. и Л.- не се пописали/ в книгата
за ежедневен инструктаж на „Царевец“ ООД. Отново по указание на А. А. свид.
Ю. започнал да копае с багера, респ. той казвал „кой какво да работи там на
място“ и на другите /от показанията на К./. Работниците били без лични
предпазни средства.
Изкопът бил по протежение на ул. „Баньо Маринов“ /с ширина от тротоар
до тротоар - 5.50 м. на разстояние 1 м. от източния тротоар/. Започвал от средата
на кръстовището с ул. „Цар Самуил“ и бил с дължина около 16.70 м„ ширина
около 1.10 м. и дълбочина в най-дълбоката част 2.0 м. Стените на изкопа били
вертикални и без наклон. Почвата в този участък била земна с чакъли и валуни
/скални късове с големина над 20 см./ с пясъчно - глинест запълнител. В изкопа
били спуснати две тръби, които трябвало да бъдат свързани със съществуващите.
След като приключила изкопната дейност на багера и изкопът бил с дълбочина
по-голяма от 1,5 метра, подсъдимият А. не предприел мерки да бъде укрепен, не
12
проверил и устойчивостта на откосите, а казал на свидетелите К., Ч. и Л. да
продължават да работят по изкопните работи, въпреки че и Ч. и К. го питали
изрично за „подпори“ , но той им отговорил, че няма такива, но ще се докарат.
Около 15.00 часа А. замервал нивото с помощта на нивелир и се намирал
извън изкопа. Вътре в него били свидетелите И. М., който държал латата за
мерене, К. и Л.. Последните двама полагали тръбите в изкопа, които им били
подавани с въже от свид. Я. Ч.. След извършеното замерване, свид.М. съобщил,
че нивото за полагане на тръбата е с 4 см. по-високо. Казал на двамата работници
- пострадалия и свид.К. да изкопаят намиращите се под тръбите камъни. Те
изпълнили нареждането му, като Л. копаел с кирка. Н.й Л. бил наведен и работел
по тръбата. В този момент се срутил вертикалния откос на изкопа и го затрупал
изцяло. Свид.К. успял да отскочи назад. В изкопа веднага скочили и останалите и
започнали да изравят Л.. В дейността по разкопаване на падналата в изкопа пръст
се включил и свид.Ю. с багера. След около 5-6 минути премахнали срутилата се
земната маса от тялото на Л., но същият бил починал. Пристигналият на място
лекарски екип само констатирал смъртта му.
При огледа и аутопсията на трупа на Н. И. Л. било установено прободно
нараняване в гърдите, за което е направено обосновано предположение, че се
дължало на забиване на намиращата се в изкопа кирка.
Според назначената СМЕ, заключението на която е прието по делото,
смъртта на Н. Л. се дължи на установената и несъвместима с живота
комбинирана гръдна, гръбначно-мозъчна и коремна травма. Водеща причина е
остра кръвозагуба от установеното прободно разкъсване на предната стена от
лявата камера на сърцето. Прободното нараняване по средата на гърдите,
проникнало в лявата гръдна кухина и засегнало предната стена на сърцето
/довело до най-тежката причина за смъртта/, се дължи на удар с или върху
предмет с ограничена контактна повърхност и неостър връх. Такъв предмет е и
кирката, която е посочена в предварителните сведения, че е била установена
забита в Л. при изваждането му от изкопа. Останалите установени травматични
увреждания се дължат на множествени удари и притискане с или върху твърди,
тъпи предмети, каквито са камъни и пръст и добре отговарят да са получени по
време и начин, посочени в предварителните сведения. Според експертизата
смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна, което се установява от
13
състоянието на кръвонасяданията, охлузванията и кръвоизливите, както и от
несъвместимата с живота причина за смърт - прободно разкъсване на сърцето.
Останалите увреждания - счупванията на ребрата, шиен прешлен, дълги кости,
контузии и разкъсвания на белите дробове, контузия на сърцето, разкъсване на
черен дроб, според вещото лице, са тежки и комбинирани увреждания и сами по
себе си също водят до смъртен изход.
Всички установени травматични увреждания са били причинени приживе.
Прободното нараняване на гърдите и останалите увреждания са били причинени
почти по едно и също време, непосредствено преди смъртта.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ е видно, че изкопът не е бил обезопасен с укрепване на
вертикалните стени от нивото на терена до дълбочината му, което е в нарушение
на нормативните документи, предвиждащи мерките за безопасност при такъв тип
СМР. Според вещото лице нарушаването на нормативните изисквания при
извършените земни работи, в т.ч. и СМР имат пряко отношение към
възникналата злополука, както в технически, така и от организационен характер.
Изпълнението, на което и да е от изискванията на документите по здравословни е
безопасни условия на труд /ЗБУТ/ е могло да предотврати възникването на
злополуката.
Съгласно заключението на назначената тройна СТЕ изкопът, в който е
починал Н. Л. не е отговарял на нормативните изисквания, тъй като не са били
укрепени вертикалните стени. При спазването на всички нормативни изисквания
/респ. ако вертикалните стени са били укрепени/, земната маса, която е затрупала
Л. в изкопа, не е следвало да се свлече. Като предпоставки за това свличане,
вещите лица посочват следното:
изкопът е бил с дълбочина 2 м., стените са били вертикални, без
наклон и не са били укрепени;
почвата е земна с чакъли и валуни с пясъчно-глинест запълнител.
При изкопаване с багера на някоя валуна /скални късове с големина над
20 см./, се образува кухина, което е предпоставка за срутване на земна
маса;
14
има високи подпочвени води;
предния ден /22.04.2015 г./ по време на извършване на изкопните
работи на ул.“Баньо Маринов“ е бил скъсан уличния водопровод, което
допълнително е наводнило направения до момента изкоп.
Вещите лица посочват, че свличането е могло да бъде предотвратено, ако
вертикалните стени са били укрепени, както е указано в План за безопасност и
здраве от проекта. Установява се още от заключението, че при установената на
място почва /тип земна с несортирани чакъли, валуни и блокове от гранити,
гнайси и мрамори, с песъчливо- глинест запълнител/ изкопните работи с
дълбочина до 3.00 м трябва да имат откос 1:0,75м, т.е. при дълбочина на изкопа
от 1.00 м, горната му ширина трябва да бъде минимум 0,75 м. В конкретния
случай при дълбочина на изкопа 2.00 м., ширината му в горния край трябва да
бъде минимум 1.50 м. Ако тази ширина не може да се достигне, то тогава трябва
да бъде предвидено вертикално укрепване на изкопа. В случая, ширината на
изкопа е 1.10 м, поради наличието на тротоар. Експертът посочва още, че при
извършване на изкопни работи в такъв вид почва и при ограничение в ширината
на изкопа, когато се отнеме някоя валуна или скален блок, се получават
непредвидени кухини, което е предпоставка за по- лесно обрушване /свличане/
на изкопа по време на работа. Налице са били две утежняващи обстоятелства,
които са довели до по-лесно свличане на земната маса:
наличието на високи подпочвени води /в сезона на обилните
валежи и снеготопене нивото на подпочвените води е на дълбочина 1,50
м - 2,00 м от терена, а през летните месеци - на 4,00 м - 5,00 м;
по време на извършване на изкопните работи на ул.“Ваньо
Маринов“ предния ден е бил скъсан уличния водопровод.
Съгласно почерковата експертиза подписът и ръкописно изписаният текст
„А. А.“ на гърба на ксероксно копие на Заповед № 1, намираща се на л. 150 от
том 2 от ДП, са изпълнени от подсъдимия, а подписът и ръкописно изписаният
текст „И. А.“ са изпълнени от свидетеля И. А..
Съгласно показанията на св. Я. Ч. той на 05.05.2025 год. е получил с
пощенски запис надниците от 225 лева за работата на тримата работници.
С Протокол № 07/09.07.2015 година /л.2-5 от том ІІ на ДП/, комисия,
15
назначена от Директора на ТП на НОИ – Благоевград извършила разследване на
злополуката, станала на 23.04.2015 година, при която починал Н. Л.. След
извършения анализ, комисията е приела, че причина за настъпване на
злополуката е допускане и работа на пострадалия в изкоп, без да са взети
подходящи мерки за осигуряване на безопасност при работа в изкопи, чрез
оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване.
На 07.05.2015 г. главен инспектор при Дирекция“Инспекция по труда“
гр.Благоевград е издал Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение / лист 27-28 от том ІІ на ДП/, с което обявява съществуването на
такова, сключено между „Царевец“ООД, със седалище в гр.Мездра и починалия
Н. И. Л., при извършване на работа на длъжност „строителен работник“в
процесния обект и към инкриминираната дата.
***
След като се запозна с доказателствата по делото и извърши дължимата
собствена въззивна проверка и доказателствен анализ, съдебният състав на САС
намира за правилен и обоснован извода на БлОС, че в доказателствената
съвкупност липсват съществени противоречия относно механизма на
причиняването на травмите на пострадалия Л. и причината за неговата смърт,
като по тези обстоятелства не е налице фактическа неяснота. Свидетелските
показания на свидетелите М., К., Ч.и и Ю. напълно кореспондират с находките и
изводите на съдебно-медицинската експертиза и техническите експертизи. От
извършения оглед на местопроизшествието и от изготвения при този оглед
фотоалбум САС се увери, че същите достоверно отразяват мястото на инцидента
и липсата на укрепване на изкопните стени.
Съществено значение за изясняване на относимите към предмета на
доказване факти има приетата по делото като писмено доказателство Заповед №
1 ОД 9-2 /в оригинал на стр. 212 от том 1 от ДП/, заведена в регистъра на
заповедите на консорциум „ЕЙРА“ ДЗЗД на 30.09.2013 год. По делото са
налични и приети като доказателства копия на същата заповед, като на гърба на
това представено от „Балканстрой Разлог“АД фигурират изписани имената на
подсъдимия А. А. и негов подпис /чиято автентичност съдът счита за доказана по
експертен път/. За факта на връчване на копието от тази заповед на подс.А., респ.
и за запознаването му със съдържанието на заповедта са събрани и гласни
16
доказателства, чрез разпита на този, който е извършил връчването- свидетеля П.
П.. Правилно и мотивирано първият съд е съпоставил показанията на последния с
тези на свидетеля И. А., чиито имена и подпис също фигурират върху
изследваното от експертизата копие на заповед № 1. Отчетени като правдиви и
относими към обхвата на доказване са показанията на св.А., че техническите
ръководители на дружествата - подизпълнители на „Балканстрой Разлог“ АД са
се подписвали на тази заповед след инструктирането им за техниката на
безопасност.
С присъдата си, първоинстанционният съд приема, че само за „Царевец“
ООД, е съществувало договорно задължение да осигури безопасни условия на
труд при осъществяването на процесния изкоп, като конкретните задължения за
практическото осъществяване на тези задачи по договор са тежали на
техническия ръководител на това дружество, а такъв към датата на злополуката
не е бил назначен. За да приеме за установена такава договорна обвързаност,
БлОС се позовава на сключения на 27.02.2014 г. между „Балканстрой Разлог“АД
и „Царевец“ООД договор за изпълнение на СМР, който се разглежда като
договор за възлагане на СМР за процесния обект „Рехабилитация на ВиК
мрежата в град Банско“ на подизпълнител. САС счита, че съгласно действащите
устройствени норми задължение за осигуряване на условия по ЗБУТ е
възникнало и е било съществуващо и за „Балканстрой Разлог“АД, разглеждан
като изпълнител на строежа, респ.е възникнало /и неизпълнено/ задължение за
осигуряване безопасни условия на труд за лицето, фактически осъществяващо
функциите на технически ръководител на това дружество – св.С. В.. По
отношение на това лице не са предприети действия за ангажиране на наказателна
отговорност, при което съдът е ограничен от фактическите рамки на обвинението
и следва да се произнесе относно отговорността на подс.А. за настъпване на
съставомерния резултат.
Първоинстанционният съд аргументирано е отстранил констатираното
съществено противоречие относно факта съществувало ли е задължението на
„Царевец“ ООД, респ.за назначения към него технически ръководител по ЗБУТ
или договорните отношения са били прекратени с изпълнението на СМР от
предишната година, респ. с устното наемане на друго юридическо лице, за да
продължи да изпълнява задълженията на изпълнителя по договора на „Царевец“
ООД, сключен през 2014 год. С основание първият съд не е кредитирал
17
свидетелските твърдения на св. К. И., че договорът е бил прекратен, а считано от
пролетта на 2015 г. подизпълнител вече се е явявал „Юнивърсъл партнер“ ЕАД, с
представител свидетеля И. М.. Следва да се отчете трайното познанство на св.К.
И. със св.М. и обстоятелството, че именно между тях двамата е съществувала
пряка връзка, съответно, че св.И. е бил лицето, което е поканило св.М. да
съдейства за строежа и да посочи избран от него технически специалист
/подс.А./.
Безспорно по делото се установява, че св.И. М. е участвал в създаването
на организацията за намирането на багер и багерист; за осигуряването на този,
който фактически е осъществявал функциите на технически ръководител на
обекта и впоследствие е платил на тримата работници надниците им след
злополуката. Това, обаче, не опровергава извода, че подсъдимият А. е приел да
осъществява функциите на технически ръководител именно към
„Царевец“ЕООД, служителите на което дружество, наред с действията на св.М.,
са извършили фактически действия по изпълнението на договора. Свидетелят И.
И., в деня на злополуката е доставил машини, необходими за изкопните работи,
както и лични предпазни средства по нареждане на неговия работодател. От
решаващото мнозинство на въззивния съдебен състав се споделя становището на
първия съд, че договорът от 27.02.2014 г. е имал действие към инкриминираната
дата, защото има извършено авансово плащане на сумата 8000 лева от
възложителя по този договор „Балканстрой Разлог“АД към „Царевец“ ООД
преди завършването обема на изкопните работи, получена от изпълнителя по
договора на 23.04.2015 год., която сума не е върната като получена без
основание.
Конкретните действия на подсъдимия, съответно и бездействието му да
организира обезопасяването на изкопа се установяват от гласните доказателства
не само на двамата работници и багериста, но, както правилно приема и БлОС -
чрез разпита на свидетеля И. М. от досъдебното производство. При разпита на
свидетеля М. пред съда в първата инстанция последният се отклонява от
показанията си, дадени в досъдебното производство, като заявява, че
подсъдимият е бил само „консултант“, но не и технически ръководител. С
основание и мотивирано, съставът на окръжния съд е приел за достоверни и
кредитирал в тяхната пълнота показанията на св.М. дадени в ДП и прочетени в
съдебното заседание, че именно подсъдимият е извършил действия по
18
инструктирането на работниците и ръководене на изкопните работи, поставянето
на загражданията, преизчисляването на показателите за поставянето на тръбите.
Софийският апелативен съд в мнозинството на решаващия въззивен
състав приема за доказано по делото, че подсъдимият А. е бил посочен от св.М.
на св.К. И., да изпълнява фактически задълженията на технически ръководител
на „Царевец“ООД. Това търговско дружество, по силата на договор с
„Балканстрой Разлог“АД е било подизпълнител на обекта, на който се е случила
злополуката. Подсъдимият А. не само е бил представен пред длъжностните лица
на възложителя като технически ръководител, но и изрично е приел да изпълнява
задълженията и да носи отговорностите на „технически ръководител“ и като
такъв се е заел да ръководи дейността на място. Според въззивния съд по делото
е установено, че с оглед на неговото образование, специалност строителен
инженер /независимо от тясната специалност „хидромелиоративно
строителство“/ подс.А. е осъществвал от години квалифицираната дейност по
техническо ръководство, още за „Юнивърсъл партнерс“ООД с управител св.И.
М. и безспорно е бил запознат със задълженията за безопасност – именно поради
което и е бил препоръчан от св.М. на св. К. И..
След запознаване с писмените доказателства по делото съставът на САС
следва да изрази несъгласие с извода на първостепенния съд, че по делото няма
установен нито един сигурен факт, който да сочи друг да е бил едновременно в
позиция на ръководител на работниците и който да е технически грамотен да
изпълнява тези действия. Напротив – видно от приложената и цитирана Заповед
№ 1 като технически отговорни лица са посочени и други служители, които също
са били запознати със съдържанието и инструкциите в тази заповед. Това, обаче,
не променя крайния резултат. С оглед субективния обхват на внесеното и
поддържано обвинение съдът дължи обсъждане само на въпросите, свързани с
личната наказателна отговорност на подсъдимия А. А.. Мнозинството на
въззивния съдебен състав споделя становището на първата инстанция, че
възможността да се търси отговорност от трети лица не оневинява по никакъв
начин подсъдимия за инкриминираното с обвинението негово бездействие, след
като е приел фактически да извършва дейността на технически ръководител.
От правна страна:
С оглед на така установената фактическа обстановка Софийският
19
апелативен съд, с мнозинство на решаващия състав намира за правилен и
законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че от обективна и от
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.
123, ал.1от НК. Налице са всички елементи от обективна и субективна страна, на
този престъпен състав. Безусловно, строителната дейност представлява източник
на повишена опасност.
Независимо, че не е бил назначен с писмен трудов договор на длъжност
„технически ръководител“ подсъдимият обективно е приел да изпълнява и е
осъществявал на място функциите на такъв при осъществяването на изкопните
работи. Въззивният съд в решаващото си мнозинство напълно се солидаризира с
възприетото от първата инстанция становище, че реално изпълняваните от
подс.А. задължения са били в кръга на функциите, визирани в чл. 26 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 год., с оглед съдържанието и характера на дейността. Подс. А.
лично е организирал и пряко контролирал работата на пострадалия и другите
двама работници в изкопа, като е нареждал кой какво точно да прави , съответно
свидетелите Ю. и Ч. са изпълнявали негови нареждания на място. Подсъдимият е
разполагал и с техническата документация за осъщественото на самите изкопни
работи. След като е приел да осъществява такива функции, за него са възникнали
и съответните задължения по осигуряване безопасността на работниците под
негово ръководство и обезопасяване на обекта.
Съгласно т. 2 на ППВС № 2 от 27.ІХ.1979 г. (изм. с ППВС № 7 от
6.VІІ.1987 г.) субект на престъплението по чл. 123 от НК може да бъде не само
прекият извършител на правно регламентираната дейност, представляваща
източник на повишена опасност, но и лице, което има нормативни задължения във
връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност. Качеството
на субект на професионалната непредпазливост в такъв случай се обуславя от
характера и естеството на дейността, която фактически е осъществявал и която
освен на пряко изпълнение, може да се състои в упражняване на отговорни
функции по организация, ръководство и контрол на дейността.
Смъртта на постр.Л. е настъпила в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението на това му задължение, поради което именно неговото действие
- нареждането на ръководените от него работници да влязат в изкопа в
нарушение на т. 1.13 от Приложение 1 към чл.2, т.2 и т.2.1.1 от „изпълнение на
20
неукрепени изкопи“ от Приложение 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
/ДВ.№ 37/2004 г./ за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и
неговото бездействие - да бъде изкопът преди това укрепен, което пък е
нарушение на чл. 49 т.2 от същата тази наредба и на проекта на
водоснабдителната и канализационната мрежа на гр.Банско с изграждане на
ПСОВ, част: план за безопасност и здраве, седми подетап „укрепване на изкопа“,
е довело до настъпване смъртта на пострадалия.
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия
при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.З пр. 1. А.
несъмнено не е предвиждал настъпването на смъртта и не е целял настъпването
на такива последици от бездействието си, но е могъл съобразно образованието си
и практическите си умения да предвиди срутването на изкопа, тъй като той е бил
с голяма дълбочина не е бил укрепен и е бил длъжен да го предвиди, защото е
осъзнавал, че той е има това задължение за укрепване.
САС в настоящия въззивен състав счита, че наказанието, наложено с
присъдата от окръжния съд е правилно отмерено. Отчетени са всички
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и липсата на
отегчаващи такива обстоятелства /доколкото тежестта на настъпилия
съставомерен резултат е предвиден в санкционната норма/. Наложеното на
подсъдимия наказание, което кореспондира с предвидения законов минимум –
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година. В тази насока с основание е
съобразена ниската обществена опасност на личността на подсъдимия, и това, че
до настъпване на неговата напреднала възраст той не е имал никакви
противообществени прояви, нито регистрирани нарушения на дългогодишните
му трудови задължения, съответно деянието съставлява първа негова
противоправна проява с изолиран характер в жизнения му път.
Същевременно, САС се солидаризира и с доводите на първия съд, че по делото
не са налице установени обстоятелства с изключителен характер, нито толкова
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /освен и наред с
посочените по-горе/ които да обосноват приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК.
Наложеното наказание лишаване от свобода в размера от 1 година не се явява
несъразмерно тежко.
21
Също така, въззивният съд споделя изразените в мотивите на присъдата
основания за прилагането на института на условното осъждане, като се
солидаризира със становището, че по отношение А. И. А., за да се постигнат
целите на генералната и специалната превенция, не е необходимо същият да
търпи ефективно наложеното наказание, а изтърпяването следва да бъде
отложено за изпитателен срок от три години /който срок се явява достатъчно
продължителен, за да бъде коректив и гаранция за неговото законосъобразно
поведение/. Налице са, от една страна, изискуемите материалноправни
предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 от НК. Преценка за приложението
на условното осъждане следва да се извършва от съда преди всичко през
призмата на възможността конкретният осъден да се поправи и превъзпита и да
се отговори на въпроса - за тази поправително-възпитателна цел наложително ли
е изолирането му от обществото за продължителен период от време. Правилни и
убедително БлОС се е аргументирал, че с оглед напредналата възраст на
подс.А. от 73 години интензитета на наказателната принуда спрямо него не е
необходимо да е голям, като със сигурност положително въздействие може да
бъде постигано и без изолирането му от обществото. В тази насока, Софийският
апелативен съд намира, че по отношение на А. А., за постигане целите на
наказанието не се налага същият да бъде изолиран от обществото в
пенитенциарно заведение. По начало решаващият критерий за отлагане
изтърпяването на наказанието се обуславя именно от това дали е обществено
оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия и за
постигане целите на наказанието, той реално да го изтърпи. В конкретния случай,
с оглед на посочените по-горе и установени от първия съд смекчаващи
отговорността обстоятелства и в частност данните за личността на дееца и
неговата социална, семейна и трудова обвързаност, САС намира, че такова
реално изтърпяване не се явява оправдано, за да се постигнат целите, визирани в
чл. 36 от НК.
В заключение, въззивният съд намира, че проверяваната
първоинстанционна присъда и по отношение на вида и размера на наложеното
наказание, като краен резултат е правилна и обоснована.
Законосъобразно първостепенният съд се е произнесъл с присъдата и в
частта относно разноските, направени в хода на досъдебното производство и в
съдебната фаза.
22
В обобщение, при извършената цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда в настоящата инстанция, решаващото мнозинство на
въззивния съдебен състав на Софийски апелативен съд не установява да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалноправни норми и несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание. Ето защо, присъдата на Окръжен съд Благоевград като правилна и
законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 338 от НПК
Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 2147 от 27.05.2020 г., постановена
по НОХД № 734/2018 г., по описа на Окръжен съд Благоевград.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23