РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1659/1.11.2021г.
гр.Пловдив, 01 . 11
. 2021г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа административно дело № 2702 по описа за 2021г., взе предвид следното :
С.Б.Ц.,*** – собственик на УПИ XVI-711, кв.55 по ЗРП на гр.Перущица, с
пълномощник адв.Я.П. със съдебен адрес ***, офис 5, обжалва писмо изх.№ 1131
/6/ от 09.09.2021г. на Кмета на община Перущица. Същото е издадено вр. с писмо
на ДНСК изх.№ ПД-858-03-255/12.08.2021г. и жалба на оспорващото лице до ДНСК с
вх.№ ПД-858-10-526/29.07.2021г. в хода на принудително административно
производство по изпълнение на влезли в сила Заповеди №№44/11.02.2015г. и
45/11.02.2015г., издадени на основание чл.225а ЗУТ за премахване на незаконни
строежи – „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ от Пета категория,
извършен от Р.Г. и С.Г., намиращ се в УПИ XV-712, кв.55 по плана на гр.Перущица и „Пристройка към съществуваща жилищна
сграда“ от Шеста категория, извършен от Р.Г. и С.Г., намиращ се в УПИ XV-712, кв.55 по плана на гр.Перущица. С
оспореното писмо е прието наличие на преюдициално гражданско дело №
1890/2018г., ПРС по отношение на изпълнителното производство.
Съдържанието на писмото е
квалифицирано от жалбоподателя като акт, с който са спрени и препятствани
действията по принудително изпълнение на заповеди за премахване по чл.225а ЗУТ
на Кмета на община Перущица с №№44/11.02.2015г. и 45/11.02.2015г., алтернативно
– счита се, че са извършени неоснователни действия на органа по изпълнение,
които не се основават на закона, относно продължаване на процедурата по
издаване на постановление за принудително изпълнение. Поискано е също да бъдат
отменени действията, с които е спряно и препятствано принудително изпълнение в
нарушение на материалния закон, алтернативно – да бъдат прекратени действията,
които не се основават на закона.
Не са конкретизирани действия, с които
е спряно и препятствано принудително изпълнение - отделно от оспореното писмо.
1. При преглед на преписката се
констатира започнало принудително изпълнение на влезли в сила заповеди за
премахване на незаконни строежи – изпратена е покана за доброволно изпълнение
изх.номер от 21.05.2019г. /л.30/. Тоест, оспореният акт е издаден в хода на
започнало принудително производство, регламентирано в Глава 17-та АПК, чл.267 и
сл. Това се отнася и за твърдяните неоснователни действия на органа по
изпълнение.
В писмо на ДНСК изх.№
ПД-858-03-255/12.08.2021г. /л.47, 48/ е отразено, че в ДНСК е постъпила жалба
от г-жа С.Ц. с вх. № ПД-858-10-526/29.07.2021г. срещу непредприети действия от
община Перущица вр. с издадени заповеди за премахване на незаконни строежи
„Пристройка към съществуваща жилищна сграда ПЖ“ и „Метален навес към съществуваща
жилищна сграда“, намиращи се в УПИ XV-712, кв.55 по действащ ЗРП на гр.Перущица и съставен акт
№ 1/03.10.2019г. В жалбата е изразено
неудовлетворение от действията на общинската администрация, при което същата е
изпратена на Кмета на община Перущица с молба за проверка по изнесената в нея
информация и предприемане на следващи законосъобразни действия, съгл.
правомощията и задълженията по ЗУТ. Указан е срок от 20 дни от получаване на
писмото за уведомяване с писмен отговор г-жа С.Ц. и всички заинтересувани лица
с копие до ДНСК, за предприетите действия. В жалбата до ДНСК са цитирани двете
влезли в сила заповеди за премахване на незаконно строителство и данни за неизпълнението
им от адресатите в срока за доброволно изпълнение, предоставен им с покана за
доброволно изпълнение с изх. номер от 21.05.2019г., както и съставен АУАН №
1/03.10.2019г., с който е установено, че незаконните строежи не са премахнати
доброволно в указан срок – до 17.06.2019г. В жалбата са изложени съображения за
отсъствие на основания за спиране действията по принудителното изпълнение
поради неотносимост на съдебно производство в ПРС за промяна на собствеността,
твърдяно от адресатите на заповедите за премахване на незаконните строежи
/л.478 и сл., т.2/.
Според данни от приложената
преписка, С.Ц. е подавала жалби до РДНСК-ЮЦР и ДНСК от 2018г. относно
непредприемане на действия по принудително изпълнение на влезлите в сила
заповеди за премахване на незаконни строежи. Жалби са подавани и през 2019г.,
както и през 2020г., вкл. през 2021г. – м.03 /л.329 и сл.; л.350 и сл.; л.418 и
сл. – т.2/.
Адресати на Заповеди
№№44/11.02.2015г. и 45/11.02.2015г., издадени на основание чл.225а ЗУТ за
премахване на незаконни строежи – „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“
от Пета категория, извършен от Р.Г. и С.Г., намиращ се в УПИ XV-712, кв.55 по плана на гр.Перущица и
„Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ от Шеста категория, извършен от Р.Г.
и С.Г., намиращ се в УПИ XV-712,
кв.55 по плана на гр.Перущица – са Р.Г. и С.Г..
В обжалванато писмо изх.№ 1131 /6/
от 09.09.2021г. на Кмета на община Перущица са изложени съображения относно
твърденията в жалбата на С.Ц. от 29.07.2021г. до ДНСК : 1. По отношение
собствеността върху строежите разпоредени за премахване с влезли в сила
административни актове; 2. За висящи към момента две съдебни дела в РС –
Пловдив, преценени за относими към производството по принудително изпълнение на
заповедите по чл.225а ЗУТ; 3. „…във вр. с твърденията Ви, в жалба с вх.№
ПД-858-10-526 от 29.07.2021г. до началника на ДНСК – София и относимостта на
висящите съдебни спорове към въпросното производство по премахване на незаконни
строежи Ви уведомявам, че по гражданско дело № 1890/2018г. година по описа на
ПдРС – XIII
граждански състав, което се явява преюдициално за процедурата, няма влязъл в
сила съдебен акт, делото не е приключило и е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание 19.10.2021г.“.
2. Предвид съдържанието на
преписката, писмото на Кмета на общината и твърденията на оспорващото лице,
същото бе задължено да представи доказателства за правен интерес при
съобразяване приложимите специални норми в конкретното производство : чл.274
ал.3, чл.276 ал.2, чл.295 АПК.
В заявление от 27.10.2021г.
жалбоподателката поддържа посочения в жалбата факт – собственик е на УПИ XVI-711, кв.55 по ЗРП на гр.Перущица и е
заявено, че в нейния имот има узаконени два броя едноетажни масивни сгради. За
същите е издаден Акт за узаконяване № 3/17.11.2014г. – влязъл в сила съгл. Решение
№ 2503/12.11.2015г. на АС – Пловдив, постановено по адм.д.№ 516/2015г. Твърди
се, че една от сградите – предмет на узаконяването, в частност – едноетажна
сграда – допълващо застрояване с предназначение склад за инвентар и
селскостопанска продукция, паянтова сграда /ПС/ и двуетажната масивна жилищна
сграда, са разположени до общата имотна и регулационна граница със съседен УПИ XV-712, кв.55 по плана на гр.Перущица.
Поддържа се, че в контактната зона с узаконената сграда и постройката – ПС, са
разположени двете сгради – предмет на заповедите за премахване по чл.225а ЗУТ с
№№44/11.02.2015г. и 45/11.02.2015г., което е онагледено в графичните части на
приета по делото СТЕ. Твърди се, че по адм.д.№ 516/2015г. е установено, че
постройката – предмет на узаконяването и зидовете между УПИ XVI-711 и УПИ XV-712, попадат изцяло в имота на жалбоподателката. Посочено е, че двете постройки в УПИ XV-712 са разположени свързано със
застояването в УПИ XVI-711,
видно от представени извадки от кадастрален, регулационен и застроителен план
за дата имота. Счита се, че съгл. Констативни актове № 1 и № 2 от 23.01.2015г.,
послужили като основание за издаване на заповедите за премахване, в окомерните
скици „фасада от юг“ е констатирано, че горната част е изпълнена в УПИ XVI-711, предвид което извършителите са
реализирали строежи без строителни книжа и извън собствеността, която
притежават. Към настоящият момент и двете постройки са разположени върху
каменния зид, разположен в имота на жалбоподателката. Предвид изложеното се
счита, че се засяга правото на собственост и законните интереси на оспорващото
лице и спирането на изпълнението на заповедите за премахване рефлектират
негативно в правната й сфера.
Във вр. с твърденията се констатира,
че в скица от 2013г. относно ПИ 501.711, за който е отреден УПИ XVI /л.62/, е заснета с пунктир
постройка, която в източната си част е по регулационна линия, а в ситуационна
схема – предложение за издаване на
разрешение за узаконяване – постройката за узаконяване е означена в щрих и в
УПИ XVI не навлизат
строежи от съседен от изток УПИ XV
/л.68/. В констативен акт № 1/23.01.2015г. /л.101 и сл./, въз основа на който е
издадена Заповед № 45/11.02.2015г. строежът е описан като метален навес към
съществуваща жилищна сграда, изпълнен в УПИ XV-712, като пристройка към южната
фасада на съществуваща жилищна сграда. В Констативен акт № 2/ 23.01.2015г.
/л.108 и сл./, въз основа на който е издадена Заповед № 44/11.02.2015г.
строежът е описан като пристройка към съществуваща жилищна сграда в УПИ XV-712, като пристройката е изпълнена
към южната фасада на съществуваща жилищна сграда и регулационната граница с УПИ
XVI-711, вкл. на
регулационната граница с УПИ XVI-711
е монтирана метална стълба за достъп до таванското помещение на жилищната
сграда. В двете заповеди няма отразена фактическа установеност за навлизане на
незаконните строежи в УПИ XVI
-711. В съдебните решения
по оспорване на двете заповеди /Решение № 1329 от 25 юни 2015г. по адм.д.№
563/2019г. и Решение № 1992 от 26 октомври 2015г. по адм.д.№ 562/2019г., л.138
и сл./ - отсъстват констатации за навлизане на незаконните строежи в УПИ XVI
-712. Според
представените със заявлението писмени доказателства : В Решение №
2503/11.12.2015г. по адм.д.№ 516/2015г. – по жалба против Заповед от
28.01.2015г. на Началник РДНСК ЮЦР, с която е отменен Акт за узаконяване №
3/17.11.2014г. за узаконяване на Два броя едноетажни масивни сгради в УПИ XVI-711, е посочено, че е налице
денивелация между УПИ XVI-711
и УПИ XV-712,
като по-ниският терен е откъм УПИ XV-712. В СТЕ по адм.д.№ 516/2015г. е отразено, че Плътна
ограда между УПИ XVI-711
и УПИ XV-712
няма. УПИ XVI-711
и УПИ XV-712
се разделят по границата между тях от зид от суха каменна зидария с дебелина
52-55см., който е част от процесната сграда в УПИ XVI-711 /сграда № 2 в Приложение № 1 към
СТЕ/. Стоманобетоновата покривна плоча на тази сграда обхваща и дебелината на
каменния зид, където е изпълнен стоманобетонов пояс върху него. Каменният зид е
разположен в XVI
-711. При тези данни
следва, че обективно не е възможно двата незаконни строежа в УПИ XV-712 да са разположени върху каменния
зид в имота на жалбоподателката, тъй като според СТЕ върху него е изпълнен
стомановобетонов пояс.
Навлизане на сгради от УПИ XV-712 в УПИ XVI-711 не е отразено в извлечение от
действащ РП от 1989г., както и в извлечението от същия план – ЗП. Свързаното
застрояване е пояснено в СТЕ в аспект – необходимо изменение на плана. Установяванията в СТЕ обективно
изключват възможността незаконните строежи да са разположени върху каменния зид,
намиращ се в имота на оспорващото лице.
3. Оспорването е по отношение на акт,
с който са спрени и препятствани действията по принудително изпълнение на влезли
в сила заповеди за премахване по чл.225а ЗУТ на Кмета на община Перущица с
№№44/11.02.2015г. и 45/11.02.2015г., алтернативно против неоснователни действия
на органа по изпълнение, с които е спряно и препятствано принудително
изпълнение в нарушение на материалния закон. Страни в изпълнителното
производство са посочените в чл.274 АПК: ал.1 – взискател, ал.2 – длъжник и
ал.3 - „Страни в производството са и
прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в
случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.“.
Според чл.276 АПК : „(1) Изпълнението
започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да
издаде административния акт.; (2) Изпълнението може да започне и по инициатива
на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на
заинтересован гражданин или организация. С молбата се представя официален
препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат
разпоредбите на чл. 158.“. Съгласно чл. 295 АПК : „Право на жалба имат страните
в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати от него.“.
Жалбоподателката не е длъжник по
изпълнението, не е адресат на влезлите в сила заповеди за премахване на
незаконни строежи и е собственик на съседен имот спрямо имота, в който са
констатирани незаконни строежи, разпоредени за премахване. Към момента няма
данни оспорващото лице да е от обхвата на третите лица по см. на чл.271 ал.5
вр. с ал.4 АПК. Според чл.271 ал.5 АПК : „ При изпълнението трети лица не могат да бъдат задължавани за други
действия или бездействия извън предвидените в ал. 4.”. В чл.271 ал.4 АПК предвидените действия или
бездействия, с които могат да бъдат задължени третите лица са – осигуряване на свободен достъп в нежилищни недвижими имоти по
отношение лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато
то не може да бъде осъществено по друг начин, ведно с препратка към чл.272 ал.2 АПК. Третите лица от една страна не са страни в изпълнителното производство, а
от друга – в конкретни хипотези биха били в обхвата на задължението по см. на
чл.271 ал.5 АПК.
В изпълнителното производство няма
заинтересовани страни, тъй като се касае за действия по изпълнение на влязла в
сила заповед /заповеди/, като засегнатите от действията лица на собствено
основание имат право на жалба за защита срещу тези действия. В случая се
поддържа правен интерес от оспорване на спиране на принудителното производство,
респект. отмяна на действията, с които е спряно принудителното изпълнение и
няма спор относно наличието на изпълнителни основания. Адресати на заповедите
са лица, различни от жалбоподателката, която не установява вещни права върху
строежите или имота, върху който са изградени, а се легитимира като собственик
на съседен имот. В тази хипотеза е възприето, че оспорващото лице няма
качеството на заинтересувано лице по оспорване на заповедта, подлежаща на
изпълнение, следователно няма такова качество и в изпълнителното производство.
Дори жалбоподателката да е инициирала започване на производствата по издаване
на заповедите за премахване на незаконните строежи, се съобрази, че според
константна съдебна практика няма норма, задължаваща кмета на общината да издава
заповед за премахване на незаконен строеж по направено искане или подаден
сигнал - Определение № 11467 от 4.09.2020г. на ВАС по адм. д. № 8526/2020 г.,
II о.; Определение № 14046 от 12.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 8522/2020 г., II
о. и др. : Производствата по чл. 225, респ. чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконни
строежи имат служебен характер. Подаването до административния орган на искане
за издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за
удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция. Правните
отношения, свързани с незаконното строителство, са уредени ЗУТ и съгл. чл. 214
т. 3 ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са
заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни
строежи. Изчерпателното изброяване на актовете, посочени от закона като административни,
води до извод, че правно бездействие или отказ да се образува производство по
констатиране на незаконен строеж и/или се издаде заповед за премахване на този
строеж не представлява акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ.
Правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи принадлежи
на началника на ДНСК или кмета на общината, респективно на упълномощени от тях
лица, в зависимост от категорията на строежа, но няма норма, задължаваща тези
органи, да издават заповед за премахване на незаконен строеж по направено
искане или подаден сигнал. Посоченото е относимо и по отношение на лице,
инициирало започване на принудителното изпълнение – същото следва за е
заинтересувано по см. на АПК и ЗУТ.
По отношение адресатите на заповеди,
основани на чл.225а ЗУТ е приложима ал.5 от нормата : „(5) Принудителното
премахване е за сметка на извършителя и на: 1. лицето, упражнило строителен
надзор; 2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена
заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето,
упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; 3.
строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; 4. проектанта и лицето, оценило
съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения
инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за
безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с предназначението на земята; 5.
възложителя на строежа.“ /в същата насока и § 3 ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК/. Адресат може да бъде и
възложителят на строежа, който по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ е собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В съдебната практика е
прието, че „… собственикът на имот, който се явява съседен на имота, върху
който е изграден незаконния строеж, не може да бъде адресат на заповед за
премахването му, следователно не се явява заинтересувано лице от оспорването й,
както и от изпълнението й.“, респект. от актове и действия, с които се
препятства изпълнението /Определение № 3592 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 2693/2021 г., II о./. Следователно, право
да оспорват бездействието на административните органи имат лицата, които могат
да искат от административния орган да извърши съответни действия или в случая -
да изпълни принудително заповеди за премахване на незаконен строеж. Жалбоподателката
няма качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274 АПК,
поради което не може да иска осъществяване на задълженията на органа по
изпълнението, независимо от аргументираните съображения. Поради това не е
легитимирана да оспорва неговото бездействие /Определение № 15709 от 19.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 12686/2019 г., II о.; Определение № 8937 от 12.06.2019
г. на ВАС по адм. д. № 6642/2019 г., II о., др./.
Нормата на чл. 295 АПК се отнася за
граждани и организации, които не са страни в производството по изпълнението, но
върху чиито имоти или вещи е насочено принудителното изпълнение. Според
описаните данни за жалбоподателката, не би могло да бъде прието, че попада в
обхвата на тази категория лица. Както бе посочено по-горе, отсъстват фактически
констатации в преписката и съдебно установен факт, според който двата незаконни
строежи или един от тях да попада частично или изцяло в имота на С.Ц.. Принудителното
изпълнение не е насочено върху имота на оспорващото лице, поради което права и
интереси на същото не са засегнати и отсъства правен интерес от оспорването.
В случай, че жалбоподателката счита,
че незаконните строежи заемат част от имота й, разполага с право на защита по
реда на Закона за собствеността и ГПК.
Жалбата следва да бъде приета за
недопустима с оставяне без разглеждане и прекратяване на съдебното
производство.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.159 т.4 и чл.160 ал.1 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане жалбата на С.Б.Ц.,***
против писмо изх.№ 1131 /6/ от 09.09.2021г. на Кмета на община Перущица и
неоснователни действия на органа по изпълнение, с които е спряно и препятствано
принудително изпълнение, алтернативно – с искане да бъдат прекратени
действията, които не се основават на закона.
Прекратява производството по адм.д.№
2702/2021г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано
с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване
на съобщение за постановяването му.
Препис от определението да се
изпрати на страните по делото.
Административен
съдия :