Р Е Ш Е Н И Е
№ 5500/06.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7138 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
А.Д.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Е.П.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата 626,23 лв. - представляваща корекция на консумирана
ел. енергия за периода 27.12.2018 г.- 26.03.2019
г. по отношение на обект в с. Г., община Д.Ч.с клиентски
№ * и абонатен № *, за която сума е издадена
фактура № * г.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Цв.Д., че е потребител на доставяната от ответното дружество
ел. енергия в посочения недвижим имот. Сочи, че
ответникът е коригирал сметката му за
потребената ел. енергия на основание ПИКЕЕ в размер на 3168 кВТч. за периода от
27.12.2018 г. до 26.03.2019 г., за което е издадена фактура № * г. на стойност 626,23 лв. Корекцията била извършена в резултат на проверка точността на
измерване на СТИ обслужващо процесния обект на потребление
в с.
Г., община Д. Ч., извършена от служители на
„Ел.С." АД в присъствието на двама свидетели вписани в протокола и подписали същия. Поддържа правен интерес от водене
на иска с обстоятелството, че електрозахранването до обекта му може
да бъде спряно
без предупреждение. Оспорва законосъобразността на съставения за
проверката констативен протокол. Сочи, че в процесния период не е потребена
такова количество електроенергия в имота му. Оспорва законосъобразността
на корекционна процедура. Поддържа, че към процесния
период нито законът, нито ОУ са уреждали ред
за уведомяване на клиента при
извършване на корекция или за
установяване неправилно и неточно измерване или неизмерване. Поддържа, че Законът
за енергетиката не предвижда обективна
безвиновна отговорност за потребителя в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. По изложените съображения
моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Банков. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на
ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
потребена електрическа енергия, за което
е издадена съответна фактура за процесната
сума 626,23 лв. По съществото на
спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че страните се намират
в продажбено правоотношение
относно продажбата на ел. енергия,
като правата и задълженията им се уреждат от
Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ
на „Ен.С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание
за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена ел.
енергия. Посочва, че на 26.03.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното
СТИ, за което е съставен констативен протокол. При извършените
замервания е установено наличието на неправомерно
въздействие върху функцията на СТИ - оперативният нулев проводник бил срязан
от нулевата шина в следствие, на което СТИ било
с неработещ броителен механизъм и консумираната ел. енергия не
се измервала и заплащала. „Ен.С.“ АД съставило становище за начисление на
ел. енергия от 27.03.2019 г., въз основа на което
ответникът е издал фактура № *г. Поддържа, че процесното
количество ел. енергия се дължи
от ищеца на основание чл.
200, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищецът е абонат на ответното дружество за обект находящ
се на адрес: с.
Г., община Д.Ч.с клиентски № * и абонатен № *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № * г., се установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент А.Д.С., обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *, находящ
се в с. Г., община Д. Ч., служители на „Ен.П.М.” АД са констатирали неправомерно
въздействие върху функцията на СТИ. Установено е, че оперативния нулев
проводник е срязан от нулевата шина, вследствие на което СТИ е с неработещ броителен механизъм и консумираната енергия не се измерва
съответно не се заплаща. Служителите са замерили при проверката товар от 6,5 А
и са възстановили правилната схема на свързване.
От справка № * за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия издадена на дата 27.03.2019 г. от „Ен.с.” АД се установява, че въз основа
на горния протокол за проверка на СТИ за процесния
обект на потребление –, е коригирано количеството потребена
енергия за минал период 27.12.2018 г. – 26.03.2019 г. с общо допълнително 3168 кВТч. Справката е одобрена от Началник отдел КЕК на 27.03.2019
г.
Въз основа на извършената
корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 626,23 лв. с
получател С. М.С., досежно
корекцията на ел. енергия за периода 27.12.2018 г. – 26.03.2019 г.
С писмa от 28.03.2019 г., „Ен. С.” АД и ответника са
уведомили ищеца за извършената проверка на СТИ и корекциионна
процедура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на
одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на
свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена
ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на
ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и
техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към
нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до
потребителя. С оглед обаче на констатираното неправомерно прекъсване на нулевия
проводник от нулевата шина в таблото, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията.
Експертът е посочил, че целта на вмешателството е консумираната ел. енергия да не се измерва от
СТИ. Вещото лице е установило, че извършените математически изчисления по корекционната процедура са математически верни и са в
съответствие с утвърдената методология. Посочено е, че присъединителното
съоръжения електромер е с ток 60А, а служебно начисленото количество ел.
енергия възлизва на 3186 кВТч.
В заключението е посочено също, че това количество енергия може да бъде реално
доставено на абоната отчитайки пропускателната способност на неправомерно
присъединения кабел и на присъединителното съоръжение електромер.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия за
минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно
страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Спорно е обаче налице ли са предпоставките за възникване на договорното
право на ответника служебно да коригира сметката на ищеца за ел. енергия за
минал период, в
частност на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл. 38 от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Ел. С.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение ОУ-060/07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
ОУ-004/06.04.2009 г.
Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с
оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
Във връзка с горното
съдът на първо място намира, че с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) законът за пръв път възлага на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов
нормативен акт регламентиращ установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. В издадените въз основа на
законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от
12.11.2013 г., е уредено правомощие за корекция при липса на установено виновно
поведение от страна на абоната, при липса на точен измерител на количеството
електрическа енергия, както и при неяснота относно точния период на
установената грешка при измерването и т.н. – т.е. с новите Правила са въведени
хипотези на обективна отговорност за потребителите.
Поради съществено
нарушение на процедурата по приемане с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са отменени с изключение
на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. С Решение №
13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм. дело
№ 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено Решение
№ 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д.
№ 3879/2017 г., с което са отменени чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г. Към датата на корекцията Правилата
са били окочнателно и в цялост отменени с решение №
13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС.
С оглед на горното и
при наличието към датата на извършване на проверката на законовата разпоредба
на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, която изрично делегира правомощие на комисията за
приемане на правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, то не съществува и законно основание
такава санкция да се уговаря в Общите условия обвързващи страните в
правоотношението по продажба на ел. енергия. Следователно въведената с чл. 38
от ОУ на ДПЕЕЕМ обективна отговорност за абоната е лишена от законово основание
(съществува пряко закона), а уреждането ѝ посредством клаузи в договора създава
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от тези договори. Поради това посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП) и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Съответно тя не обвързва страните и не намира приложение в техните
правоотношения. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС
на РБ. В редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане
до касационно обжалване на въззивни решения именно по
въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузите от
ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни (напр. Решение № 79/11.05.2011г.
на ВКС, постановено по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС
по т. д. № 39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС,
Решение № 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011
год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др.) е прието, че клаузите от ОУ,
регламентиращи възможността доставчика едностранно да коригира сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период са
неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Горното обосновава
извод за нищожност, съгласно чл. 146 от ЗЗП, на клаузите на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, въз основа на която служебно е начислено допълнително количество ел.
енергия за минал период по партидата на абоната – ищец. Доколкото ответникът е
въвел като основание за начисляване на процесната
сума нищожна договорна клауза, то съдът приема, че тя не се дължи. Респективно
предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 55,00
лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 300,00 лв., съгласно представените
доказателства - списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.Д.С.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 626,23 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за
периода 27.12.2018 г.- 26.03.2019 г. по отношение на
обект в с. Г., община Д.Ч. с
клиентски № * и абонатен № *,
за която сума е издадена фактура № * г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на А.Д.С.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата 355,00 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: