Решение по к. адм. дело №242/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл. 285,ал.1 от ЗИНС.

Делото е образувано по касационна жалба на Д. И. М. против решение № 624/06.06.2025г.по адм. дело № 30/2025г. на Административен съд Видин,

с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, претърпени в периода 20.08.2024г. до 27.01.2025г.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че са описани и обсъдени само доказателствата в подкрепа на решението за отхвърляне, като не са обсъдени всички други доказателства. Сочат се обстоятелства, които не са обсъдени от съда. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Ответникът в касационното производство оспорва касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице, за което е налице интерес да обжалва оспореното решение, и в законоустановения срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.Установено е от първоинстанционния съд, че ищецът е задържан в арест на РСИН-Видин на 20.08.2024 г. по силата на Постановление № 2817/2024 г. на прокурор в РП-Видин, по ДП № 33/2024 г. по описа на ГПУ-Брегово. С протокол от открито съдебно заседание № 80/21.08.2024 г. на РС-Кула, спрямо същото лице е приложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. При задържането му лицето е настанено в килия № 6, с квадратура 8 м², заедно с лицето П. А. П.. На 27.08.2024 г. е преместен в килия № 7, заедно с лицето А. Ц. М.. От 13.09.2024 г. до 08.11.2024 г. ищецът отново заедно с лицето П. А. П., а от 12.11.2024 г. до 27.01.2025 г. при него е настанено друго задържано лице, Т. П. Ц.. Установява се, че на етажа, на който са разположени килиите на ареста, има един санитарен възел, състоящ се от тоалетна и баня с душ, в която са монтирани два 120 литрови бойлера за нуждите на задържаните. Всички килии са с прозорци, като коридорът към тях е снабден с отваряеми прозорци и 2 броя климатици. Хигиената в килиите се поддържа от задържаните лица, за което са им осигурени леген, метла, лопата, стирка, перилни и почистващи препарати. Спалното бельо се сменява и пере по график веднъж седмично, а изпирането на одеялата е на най-малко три месеца или при необходимост. Задържаните лица имат право на достъп до тоалетната по всяко време, при спазване на изискванията за сигурност, а до банята при спазване на утвърден график: два пъти седмично в есенно-зимния период и три пъти седмично през лятото. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в ареста се извършва съгласно утвърдени вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, от служител, специално обучен за това, като за конкретно извършените процедури са приложени протоколи, от които се установява, че през календарната 2024 г. са извършени девет броя ДДД обработки, а през 2025 г. още една такава. През периода на задържане на ищеца са били извършена общо шест броя обработки, съответно на 28.08.2024 г., 30.09.2024 г., 31.10.2024 г., 27.11.2024 г., 20.12.2024 г. и на 09.01.2025 г.През времето на престой на ищеца в следствения арест в гр. Видин е имало осигурено медицинско обслужване от медицински специалист – фелдшер, като видно от приложената справка рег.№ 1461/13.05.2025 г. ищецът е бил преглеждан с различни оплаквания общо 19 пъти през процесния период.Аварийното осветление в ареста е било подменено изцяло през 2020 г., а осветлението в основното му помещение е било подменено през 2021 г. Всички помещения са оборудвани с легла, столове, маси, както и постелъчен инвентар.За тези факти са приложени списъци, графици, заповеди и протоколи.Въз основа на писмените доказателства по делото и гласните такива, които подробно е обсъдил-всички такива, първоинстанционният съд е приел, че касаторът е разполагал с достатъчна жилищна площ, с легло и постелъчно бельо, бил е настанен в спално помещение с естествена светлина, с осигурена вентилация и достъп до санитарен възел с течаща вода, имал е възможност за ползване на топла вода за къпане и пране два пъти или три пъти в седмицата. Приел е, че задържането под стража, което по същността си е лишаване от свобода, включва известни ограничения, които не са основание за възникване на имуществената отговорност на държавата, тъй като за да възникне такава следва да е причинено страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне тогава, когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. Приел е, че ищецът не е провел успешно пълното и главно доказване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, както и че не е опровергал доказателствената стойност на представените от ответника писмени доказателства, както и че не се установяват твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГД „ИН”, поради което е отхвърлил предявеният иск. Както направените от съда фактически констатации, така и направените от него правни изводи за неоснователност на исковата претенция са законосъобразни и са изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства.Противно на изложените оплаквания в касационната жалба решението е подробно мотивирано, вкл. подробно са обсъдени показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели, като съдът е изложил съображенията си относно възприемането или невъзприемането на сочените от тях обстоятелства. Не съответстват на изложените от първоинстанционния съд мотиви в съдебния акт изложените в касационната жалба оплаквания за едностранност на обсъжданите доказателства. Изложените от съда съображения са аргументирани и като правилни изцяло са възприемат от настоящата инстанция, като на основание чл.221,ал.2 от АПК съдът препраща към мотивите на съдебното решение, за да не бъдат преповтаряни.

Несъгласието на касатора с изводите на съда не означава едностранно обсъждане или необсъждане на доказателствата. Съобразно посоченото по-горе съдът е обсъдил доказателствата в съвкупност, вкл. е обсъдил и показанията на всички свидетели.

Съобразно чл.3,ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съобразно ал.2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съобразно чл.284,ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В случая по делото не се установява поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочените в чл.3,ал.2 от закона, съответно не се установяват действия или бездействия на ответника, уронващи човешкото достойнство на ищеца. Наложените ограничения са изцяло обичайните такива, произтичащи от нуждата за изпълнение на наложената мярка. И доколкото разпоредбата на чл.284,ал.2 от ЗИНЗС изисква при преценката за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС да се отчете кумултивното въздействие на условията върху лицето, в случая цялостните условия не водят да извод за нарушение на посочената разпоредба, който извод е направил и първоинстанционният съд. М. не е бил поставен в неблагоприятни условия за изпълнение на наложената му мярка, от което да произтичат подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. Цялостната преценка на условията в ареста не обосновава извод, че те са сурови, унизителни и нехуманни, довели до сериозни неудобства и тежки емоционални страдания на задържания.

Предвид горното изводите на съда за недоказаност на предявения иск са правилни. Решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Не се установяват сочените касационни основания за неговата отмяна, нито нарушение на материалния закон.

Неправилно е решението единствено в частта, в която възнаграждението за юрисконсулт, поради отхвърляне на иска, се възлага в тежест на ищеца. Т. не се дължи на ответника с оглед специалните разпоредби на чл.286,ал.2 и ал.3 от ЗИНС спрямо общите разпоредби на ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, при отхвърляне на иска ищецът дължи единствено заплащане на разноските по производството, но не и възнаграждението за адвокат или юрисконсулт на ответната страна, ако тя е била представлявана от такъв. В тази част решението като неправилно следва да се отмени.

По изложените по-горе съображения неоснователно е направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съобразно специалните разпоредби на чл.286,ал.2 и ал.3 от ЗИНС спрямо общите разпоредби на ГПК такова не се дължи.

Воден от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 624/06.06.2025г.по адм. дело № 30/2025г. на Административен съд Видин,, с което е отхвърлен предявеният от Д. И. М. иск срещу ГД“Изпълнение на наказанията“ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, претърпени в периода 20.08.2024г. до 27.01.2025г.

ОТМЕНЯ Решение № 624/06.06.2025г.по адм. дело № 30/2025г. на Административен съд Видин в частта, в която Д. И. М. е осъден да заплати в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-гр.София, разноски за процесуално представителство по делото в размер на 200/двеста/ лв.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.