Решение по дело №531/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Лъки Флайт“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 144/07.02.2024 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 70 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2300862/20.09.2023 г., издадено от П. М. М. - изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че в наказателното постановление е посочен ЕИК, който не е на санкционирания търговец, а на друго дружество, което представлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото му на защита, което не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство. Касаторът счита наложената имуществена санкция за завишена, като предвид факта, че нарушението е първо по ред, отстранено е веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици, е следвало същата да бъде определена в минимален размер. Прави искане за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът в производството, Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Посочва, че допуснатата техническа грешка при изписване на ЕИК на дружеството не нарушава правото му на защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно възразява срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице и в законния срок, поради което е допустима.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 03-2300862/20.09.2023 година, издадено от П. М. М., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което, за нарушение на чл. 128 във връзка с чл. 244, ал. 1, чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Лъки Флайт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд приема за установено от фактическа страна, че при извършена през месец август 2023 г. проверка на „Лъки Флайт“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна установили, че с платежна ведомост за месец март 2023 година на работника С. Й. С., изпълняваща длъжността „барман“, която е отработила 22 работни дни при пълно работно време през месец март 2023 година, е начислено основно трудово възнаграждение в размер на 730 лева, което е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 497/29.12.2022 година. За констатираното срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 128, във връзка с чл. 244, ал. 1, чл. 245, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредбата за договаряне на работната заплата. Въз основа на фактите, отразени в акта, и правната квалификация на деянието било издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При така установените факти, районният съд приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, включително са съобразени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Направил е извод за материална законосъобразност на наказателното постановление поради доказването на елементите от фактическия състав на извършеното административно нарушение и правилно определяне на нарушените и на санкционната правни норми, както и на размера на наложената имуществена санкция.

Касационният състав намира, че решението е неправилно, издадено при неизяснени факти относно компетентността на административнонаказващия орган.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от същия кодекс, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. По административнонаказателната преписка е приложена Заповед № 3-0864/17.10.2022 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ръководител на органа по чл. 399 от КТ), съгласно т. 5 от която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са предоставени правомощия по издаване и подписване на наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения, издадени от инспектори и от лицата от съответната дирекция „Инспекция по труда“, посочени в чл. 21, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

От съдържанието на оспореното пред районния съд Наказателно постановление № 03-2300862/20.09.2023 година е видно, че негов издател е П. М. М., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023 година.

В член 84 от Закона за държавния служител е предвидена възможност при отсъствие на държавен служител същият да бъде заместван от друг държавен служител от състава на съответната администрация съгласно заповед, издадена от органа по назначаването. Орган по назначаване на държавните служители в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в т.ч. и на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, е изпълнителният директор на Агенцията – по аргумент от чл. 5, ал. 2, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е компетентен да определи длъжностното лице, което да изпълнява функциите на директора на дирекция „Инспекция по труда“ при негово отсъствие за всеки отделен случай.

От анализа на цитираните правни норми се установява, че за определянето на конкретно длъжностно лице от структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, което временно да изпълнява функциите на директор на дирекция „Инспекция по труда“, в т.ч. да издава и подписва наказателни постановления, следва да са налице следните кумулативни условия: отсъствие на титуляря за определен период от време и заповед за заместване, издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В случая макар в наказателното постановление да е посочено, че същото е издадено от П. М. М., изпълняваща длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023 година, последната не е налична в административнонаказателната преписка и не е събрана като доказателство в хода на въззивното производство пред районния съд, поради което не може да се установи нито нейното съдържание, нито нейният издател. Не са налице данни и за отсъствието на титуляря – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Предвид липсата на посочените доказателства не може да бъде установена компетентността на издателя на наказателното постановление, като в обжалваното решение не са изложени никакви фактически и правни изводи в тази насока.

Като не е събрал необходимите доказателства за установяване компетентността на административнонаказващия орган и не е изложил мотиви във връзка с това, решаващият състав на Районен съд – Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено. Предвид забраната по чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият съд не може да реши делото по същество. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което съдът следва да събере като доказателство по делото Заповед № ЧР-672/08.09.2023 година, както и писмени доказателства за отсъствието на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на датата на издаване на наказателното постановление – 20.09.2023 г., след което да извърши преценка относно компетентността на административнонаказващия орган, издал процесното Наказателно постановление № 03-2300862/20.09.2023 г., както и за съставомерността на деянието.

При този изход на спора пред касационната инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 144/07.02.2024 година на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 20243110200070 по описа на съда за 2024 година.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Варна.

 

Решението е окончателно.