Номер 72928.09.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечIII състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500474 по описа за 2020 година
за да се произнесе,съобрази:
Производство по чл.274,във връзка с чл.415,ал.5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ДИОТЕХ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление в гр.Ловеч,ул.“Тодор Каблешков“№16,представляван от Б.С.С.,чрез адв.Близнаков-
АК-Ловеч,против Определение №746/02.07.2020г.,пост.по ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч.
Обяснява,че с обжалвания съдебен акт РС-Ловеч е обезсилил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №211/02.03.2020г.,постановена по същото дело, на основание
чл.415,ал.5 от ГПК и е прекратил производството по делото,като е приел,че не са представени
доказателства за предявяване на установителния иск в законния 1-месечен срок. Сочи,че препис от
разпореждането с указанията по чл.415,ал.2 от ГПК е връчен на заявителя на 22.05.2020г.На
22.06.2020г.,в вх.0908/22.06.2020г. заявителят е подал искова молба в указания срок.По нея е
образувано и гр.д.№770/2020г.по описа на РС-Ловеч.Към исковата молба е приложено и копие от
исковата молба към ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч. Счита,че с тези действия са изпълнени
указанията ,дадени с Разпореждане №908/12.03.2020г.по реда на чл.415,ал.2 от ГПК и не са налице
основания за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Моли след запознаване с доказателствата по делото въззивният съд да отмени
обжалваното определение.Прилага копие от искова молба с вх.№5580,с положен печат за
образувано гр.д.№770/2020г.на Рс-Ловеч.
При произнасянето си съдът съобрази приложените към ч.гр.д.№393/2020г. на РС-Ловеч
писмени доказателства и приема за установено следното:
1
По допустимостта.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на атакуване съдебен акт и от легитимирано да го
стори лице.Жалбоподателят е уведомен за обжалваното определение на 13.07.2020г.,а частната
жалба е подадена на 15.07.2020г.-т.е.в законния срок. При тези данни жалбата се явява допустима
и следва на основание чл.278 от ГПК да се разгледа по същество.
По същество.
Установява се,че на 28.02.2020г. „ДИОТЕХ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Ловеч,ул.“Тодор Каблешков“№16,представляван от Б.С.С.,чрез
адв.Близнаков-АК-Ловеч, е подало заявление по чл.410 от ГПК с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „ТЕХНОКОРОЗА“АД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Ловеч,ул.“Гурко“№1(в момента вече в несъстоятелност,постановена с
Решение от 01.07.2020г.пост.по т.д.н.№11/2020г.на ОС-Ловеч). Искането се основава на две
фактури с приемо-предавателни протоколи и е в общ размер на 2448лв. По образуваното ч.гр.д.
№393/2020г. РС-Ловеч е уважил заявлението изцяло и издал Заповед №211/02.03.2020г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която е разпоредил на „Технокороза „АД
да заплати посочената сума на описаното основание.Длъжникът е уведомен за издадената заповед
и своевременно е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК.С Разпореждане №908/12.03.2020г.
по реда на чл.415,ал.2 от ГПК РС-Ловеч е дал указания по реда на чл.415,ал.2 от ГПК на заявителя
да предяви иск за установяване на вземането му в 1-месечен срок от уведомяването му.Изрично
заявителят е предупреден,че ако не постъпят доказателства –копие от исковата молба с
печат,отразяващ завеждане на иска пред съответния съд,съдът ще обезсили заповедта на основание
чл.415,ал.5 от ГПК. Разпореждането е връчено на пълномощника адв.Близнаков на 22.05.2020г.
Пред заповедния съд не е постъпвало уведомление за подадения иск по чл.422 от
ГПК,поради което и по реда на чл.415,ал.5 от ГПК заповедният съд е постановил Определение
№746/02.07.2020г.,с което е приел,че следва да се обезсили заповедта за изпълнение и е прекратил
производството по делото.
С въззивната жалба от „ДИОТЕХ“ЕООД се представя копие от искова молба с вх.
№5580/22.06.2020г.,с която е предявил претенцията си по реда на чл.422 от ГПК за установяване на
вземането му,предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч. Видно от
положения печат,по исковата молба е образувано гр.д.№770/2020г.по описа на РС-Ловеч. Записано
е,че към исковата молба се прилага и „Прилагам копие от исковата молба за вписване и прилагане
по ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч“
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.415,ал.5 от ГПК изрично постановява,че заявителят следва да
представи на съда доказателства за предявения от него установителен иск. Ангажиментът е изцяло
на подалия заявлението,който следва своевременно за уведоми заповедния съд и представи
конкретни доказателства- копие от исковата молба и данни за предявяването й, удостоверени от по
надлежен начин от сезирания съд-конкретно положен печат за образуване на делото. Доказването
на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя.
2
На следващо място изпълнението на този ангажимент следва да се обоснове единствено
пред заповедния съд,който е издал заповедта и дал указания по чл.415,ал.2 от ГПК. Използваният в
чл.415,ал.5 от ГПК термин „представя“ предполага не само изпращане и постъпване в
регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда по делото, образувано по
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, че искът е предявен и е образувано съдебно
дело. Единствено факта на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице
съвпадение в институцията, чрез която се подава исковата молба, не е достатъчен за доказване, че
са спазени изискванията на чл.415,ал.5 от ГПК. В закона не е предвидено служебно задължение на
заповедния съд да извършва проверка-дали, кога и пред кой съд е предявен искът по чл.422 от
ГПК. Не е предвиден ангажимент и на съда по установителния иск да уведомява заповедния,или да
препраща документите,както твърди жалбоподателят. Задължението за уведомяване на заповедния
съд е изцяло и само в тежест на заявителя. Нормата е императивна и неизпълнението й има за
последица задължение на същия този съд да обезсили издадената заповед за изпълнение и
прекрати производството по делото. В този смисъл е налице богата и непротиворечива практика
на ВКС,която настоящият състав споделя и се съобразява,а именно –Опр.№123/27.01.2010г.,на
ВКС по ч.т.д.№736/2009г.на І ТО, Опр. №247/18.05.2009г. на ВКС по ч.т.д.№166/2009г.ІV ГК,
Опр.№315/13.06.2011г.на ВКС по ч.т.д.№314/2011г.ІІІ ГО, Опр.№319/29.03.2011г.на ВКС по ч.т.д.
№88/2011г. на ІІ ТО, Опр.№374/27.05.2010г.на ВКС,ч.т.д.№325/2010г.,ІІ ТО, Опр.
№452/25.06.2010г.на ВКС, ч.т.д.№241/10г.,ІІ ТО и др.
В случая заявителят не е изпълнил задължението си своевременно да уведоми заповедния
съд,че е предявил установителната си претенция по чл.422 от ГПК. Изобщо не е представил
уведомление, въпреки дадените му изрични указания и разяснение на последиците от
неизпълнението им. При това положение правилно РС-Ловеч е приел,че е налице хипотезата на
чл.415,ал.5 от ГПК и е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №211/02.03.2020г., по ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч и е прекратил
производството по делото.
В този смисъл въззивният състав изцяло споделя извода на първоинстанционния, поради
което и атакуваното Определение № 746/02.07.2020г., пост.по ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч
следва да се потвърди изцяло.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 746/02.07.2020г., пост.по ч.гр.д.
№393/2020г.на РС-Ловеч ,с което обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №211/02.03.2020г.,издадена по ч.гр.д.№393/2020г.на РС-Ловеч и е прекратил
производството по делото, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване,по арг.от т.8 от Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4