РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110108456 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 782/ 10.06.2021 год. по КАХД № 830 по описа на
Административен съд – Варна за 2021 год., е обезсилено Решение № 260728/
02.03.2021 год., постановено по гр. д. № 6382 по описа на ВРС за 2020 год.,
като делото е върнато на ВРС, за ново разглеждане, от друг състав, съобразно
указанията, дадени в мотивите от касационния състав.
Производството е образувано по жалба, подадена от АТ. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: * срещу мълчалив отказ на Кмета на Община А. да
издаде заповед за изменени на ПНИ на СО „Д. л.“, землище с. Д., общ. А., с
която новообразуван имот № * по същия план да бъде записан на
наследниците на А. С. П., за което жалбоподателят е депозира заявление до
Община А. с вх. № 94 00-208-/2/13.04.2020г.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е наследник на А. С. П., както
и че стар имот № * по помощния план към ПНИ е записан на А. С. П., на
основание издадено Решение № 12240/07.08.1996г. на Поземлена комисия –
гр. А.. За същия имот по ПНИ бил отреден новообразуван имот № *. В
отговор на свое заявление до Община А. с вх. № 9400-209/10.03.2020г.
жалбоподателят получил писмо с изх. № УТ-9400-208,209 и
210/1/01.04.2020г., съгласно което по отношение на посочения имот в архива
на Община А. нямало данни за трансформирано право на ползване в право на
собственост на основание пар.4а и пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В регистъра на
1
ПНИ за имота фигурирало лице, записано там без правно основание, предвид
което жалбоподателят счита, че е налице грешка и имотът следва да бъде
записан на наследниците на А. С. П.. На 11.04.2020г. жалбоподателят подал
заявление до Община А., с което поискал на основание пар.4к,а л.8 от ПЗР на
ЗСПЗЗ да се направи изменение на одобрения ПНИ на СО „Д. л.“, като в
регистъра на собствениците към същия новообразуван имот № * да бъде
записан на наследниците на А. С. П.. Заявлението било изпратено с куриерска
фирма „С.“ в обща пратка заедно с две други заявления от АТ. Н. Д., като
същите били приети от получателя на 13.04.2020г., в отговор на което бил
върнат талон за прието заявление с вх. № 94 00-208-/2/13.04.2020г. В
едномесечен срок от датата на получаване на заявлението не била издадена
заповед на Кмета на Община А. за изменение на ПНИ, предвид което
жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община А., изразява становище за
неоснователност на същата.
Заинтересованите страни – К. Н. СЛ., П. П. Д., П. П. Н., П. К. К., Ил. К.
Ст., Г. Ст. Г., не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С Решение № 12240 от 07.08.1996 г. на ПК с. А., по т. 5, е възстановено
правото на собственост на наследниците на А. С. П. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници лозе с площ от 2.800 дка, шеста
категория, находящ се в терен по § 4 на с. Д. в местността Е- С. л..
Видно от представеното на л. 6 удостоверение АТ. Н. Д. е законен
наследник на А. С. П..
Видно от писмо с изх. № УТ – 9400 - 208, 209 и 210/ 1/ 01.04.2020 г., в
отговор на заявления с вх. № № 9400-208, 209 и 210 от 10.03.2020 г., подадени
от АТ. Н. Д., Община А. е уведомява жалбоподателя, че НИ № * в регистъра
към ПНИ е записано на лице, извън кръга от наследниците на А. С. П.. В
архива на Община А. няма данни за трансформирано право на ползване в
право на собственост на същия имот. Посочено е, че следва да се процедира
изменение на ПНИ по реда на пар. 4 „к“, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ от
заинтересованите лица, след което може да бъде издадена заповед на
основание § 4 „к“, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване на имота.
Със заявление от 11.04.2020 г., подадено от жалбоподателя до Община
А., е отправено искане, на основание § 4 „к“, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ, за изменение
на одобрения ПНИ на СО „Д. л.“, като в регистъра на собствениците към
същия посоченият новообразуван имот бъде записан на наследниците на А. С.
П..
2
От заключението на допусната в хода на съдебното производство
съдебно-техническа експертиза, се установява следното: съгласно ПКП за
имотите в СО „Д. л.“ на имота по т. 5, посочен в т. 5 от реституционното
решение отговаря стар имот № * с площ от 2612 кв.м.; по предвижданията на
ПНИ за СО „Д. л.“ в границите на стар имот № * влизат три новообразувани
имота – № * и № * (записани на ползвателите), както и НПИ № *, отреден за
наследници на А. С. П.; НПИ № * е запазен в кадастралните си граници от
1988 г., а площта на НПИ № * е намалена до 700 кв.м., като разликата от
около 110 кв.м. влиза в площта на НПИ № *, целият с площ от 1535 кв.м.;
НПИ № * попада с цялата си площ от 592 кв.м. в границите на стар имот № *,
съгласно ПКП към ПНИ на СО „Д. л.“, с възстановена собственост на
наследници на А. С. П. съгласно решение № 12240 от 07.08.1996г. на ПК-А..
В съдебно заседание, вещото лице е разяснява, че фактически в
регистъра на ПНИ е записано името на ползвателите, без към него да е
вписана никаква друга информация за нотариални актове за собственост. Не
са налице данни имота да се ползва.
Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
В случая, данните по делото е налице надлежно отправено искане за
изменение на ПНИ, адресирано до компетентния административен орган, по
което липсва каквото и да е произнасяне, в срока по чл. 57, ал. 5 АПК.
Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за
мълчалив отказ да се издаде акта.
С разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК е предвидена възможността за
оспорване на мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие, в едномесечен
срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен
да се произнесе. В случая, заявлението на жалбоподателя за изменение на
ПНИ е подадено на 13.04.2020 г., с оглед на което срокът за произнасяне по
него е изтекъл на 13.05.2020 г. В настоящия случай нито се твърди, нито се
установява, административният орган да е дал някакви указания на
жалбоподателя, свързани с непълна документация на заявлението му и за
необходимостта да представи план за изменение на ПНИ, съобразно
изискванията на чл. чл. 30, ал. 2 АПК. Ето защо, следва да се приеме, че
считано от този момент е налице мълчалив отказ.
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по чл. 149,
ал. 2АПК, което налага извод за допустимот на производството.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
В настоящата хипотеза, установено по делото е, че процесния имот
попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Безспорно е също така, че реституционното
3
решение е постановено преди измененията на ЗСПЗЗ, с ДВ бр. 68 от
30.06.1999 г.
В случаите, в които към момента на изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр.
68/1999 г. е приключила реституционната процедура в решението на органа
по поземлена собственост границите на имота са индивидуализирани по
кадастрален план, помощен план или ПНИ в редакцията на чл. 28, ал. 4 от ДВ
бр. 122 от 19.12.1997 г., или е приключила процедурата по изкупуване на
имота от ползвателя (посредством заявление до общината, оценка на имота и
плащане на сумата в сроковете съобразно действащата редакция на нормите
към момента на осъществяване на юридическите факти), ПНИ следва да
отрази границите на придобитото право на собственост, освен ако е
необходимо да му се осигури достъп до път – чл. 28, ал. 5 и ал. 6, изр. второ
ППЗСПЗЗ.
В хипотезата на § 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, административния орган не
разполага с правомощие да извършва преценка за законосъобразност на
заповедта, с която е одобрен плана, а е длъжен да се съобрази със същата.
Изменението на ПНИ се извършва при условията и реда, по който същия се
изработва и одобрява. За целта е необходимо, реституираният собственик да
подаде искане до кмета, (чл. 28 „в“, ал. 2 ППЗСПЗЗ), което подлежи на
разглеждане от комисията по § 4 „к“, ал. 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Заповедта, с която се
одобрява или отказва изменението, подлежи на самостоятелен съдебен
контрол.
В настоящата хипотеза, от заключението по проведената съдебно –
техническа експертиза, кредитирано като обективно и компетентно
изготвено, безспорно се установява, че в регистъра към ПНИ като собственик
на процесния имот е вписано лице, различно от наследниците на А. С. П..
Същевременно, по делото липсват данни на надлежно проведена процедура
по изкупуване на имота по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед последното, като
собственици на имота, по силата на реституционното решение, се
легитимират наследниците на А. С. П..
По гореизложените съображения съдът намира, че оспорването се явява
основателно, като мълчаливият отказ следва да бъде отменен, на основание
чл. 146, т. 4 АПК.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК след отмяна на мълчаливия отказ,
преписката следва да бъде върната на административния орган с указания, че
следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за изменение в регистъра
към ПНИ, като се вземат предвид собственическите му права.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи заплащане на
жалбоподателя направените по делото разноски, на основание чл. 143, ал. 1
АПК. В предвид релевираното възражение за прекомерност, след
съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, се налага извода,
че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, за редуциране на
адвокатския хонорар. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да се
4
присъдят сумите от 300 лева – заплатен депозит за изготвяне на СТЕ и 700
лева – за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба АТ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: * мълчалив
отказ на Кмета на Община А. да издаде заповед за изменение на ПНИ на СО
„Д. л.“, землище с. Д., общ. А., по силата на която новообразуван имот № * по
същия план да бъде записан на наследниците на А. С. П., за което
жалбоподателят е депозирал заявление до Община А. с вх. № 94 00-208-
/2/13.04.2020г..
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община А. за
произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт, на основание чл. 173, ал. 2 АПК.
ОСЪЖДА Кмета на Община А. да заплати на АТ. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес: * сумата от 1000 лева, представляваща направени в
производството разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна, в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5