Решение по дело №13/2017 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.07.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

мл. съдия КАТЕРИНА НЕНОВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия Ненова в. гр. д. № 13 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            С Решение № 209/21.10.2016 г., постановено по гр. д. № 614/2014 г., Районен съд – гр. С. е обявил за окончателен проект за разделителен протокол съгласно определение от 11.07.2016 г., според който между съделителите Р. Г.В. и Д.И.К. се разпределят чрез жребий следните дялове: ДЯЛ ПЪРВИ: застроен поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. С., ул. „О.П.“ № 9, с идентификатор 65231.909.150 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/21.01.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение – урбанизирана кадастрална карта 241 кв. м., а по нотариален акт 240 кв. м. с номер по предходния план: пл. № 1526, в квартал 98, при граници и имота на съседи по скица: ПИ с идентификатори 65231.909.141; 65231.909.152; 65231.909.151; 65231.909.148; 65231.909.149; ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ по скица от 78 кв. м. (а по нотариален акт от 67 кв. м.) с идентификатор 65231.909.150.1 и гараж с идентификатор 65231.909.150.2, със застроена площ по скица от 36 кв. м. и ДЯЛ ВТОРИ: първи етаж от еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65231.909.151.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/21.01.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение – жилищна сграда, целият с площ по скица от 106 кв. м., а по нотариален акт от 105 кв. м., състоящ се от две спални, дневна трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, дрешник и две антрета, ведно с южното и северното мазе, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху поземлен имот от 258 кв. м. , идентичен с парцел I, пл. № 1527, в кв. 98 по плана на гр. С. от 1978 г., находящ се в гр. С., ул. „А.В.“. С решението е постановено делбата да се извърши чрез теглене на жребий, като съделителят, получил при жребия дял втори, заплаща на получилия дял първи сумата 9573,98 лв. за уравнение на дяловете.

            Двамата съделители са останали недоволни и от така постановеното решение, поради което са го обжалвали.

С жалбата на Р.Г.В. се атакува първоинстанционното решение единствено в частта относно определения способ за ликвидиране на съсобствеността. Сочи се, че тегленето на жребий в процесния случай ще е неудобно за страните. Дял втори представлявал първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена изцяло върху земя, собственост на съделителя и бивш съпруг на въззивницата, неговия брат, който живеел на втория етаж, и майка им. Ако дял втори се отреди на въззивницата, това щяло да и създаде значителни неудобства, включително да бъде препятстван достъпът й до имота. Отделно от това Р.В. упражнявала родителските права спрямо роденото от брака дете – непълнолетната Н.К.. Въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено в частта относно определения способ жребий и делбата да се извърши чрез разпределяне на наследствените имоти по реда на чл. 353 ГПК, като на нея се възложи дял първи. Претендира разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор, наименуван „становище”, от съделителя Д.К.. Последният намира въззивната жалба за неоснователна и настоява дял първи да се възложи на него.

Депозирана е и втора въззивна жалба срещу решението – от Д.И.К., чрез пълномощник адв. М.М.. Въззивникът намира, че първоинстанционният акт е порочен, постановен при допуснати процесуални нарушения. Неправилно районният съд не приел за съвместно разглеждане предявените от К. искове по сметките. В тази връзка моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да върне делото на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по отношение на претенциите по сметките. В евентуалност настоява, че способът жребий е неподходящ, постановеното решение следвало да бъде отменено в тази част и да му се възложи дял първи. Съображенията за това са, че дял втори (първия етаж от къщата) бил обитаван понастоящем от майка му, с която за Д.К. било неприемливо да живее.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Р.В.. Последната оспорва изцяло доводите в жалбата. Възразява срещу претенциите по сметките, като намира, че в молбата за допускането им не са конкретно посочени вид и характер на подобренията, както и дали са направени със съгласието на съсобственика или въпреки изричното му противопоставяне. Отделно от това исковете по сметките били погасени по давност. В отговора се излагат подробни аргументи за необоснованост на претенцията на въззивника по отношение на дял първи. Възразява се и по доказателствените искания на съделителя К..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивницата В. чрез своя процесуален представител поддържа доводите и исканията си. Подробни съображения развива в писмени бележки.  

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.В. против Д.К.. Сочи, че двамата са съсобственици на процесните недвижими имоти, тъй като са ги придобили по време на брака си в режим на семейна имуществена общност. Молбата към първостепенния съд е да допусне до делба индивидуализираните по – горе недвижими имоти при равни части.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от съделителя Д.К.. Последният твърди, че е придобил спорните имоти лично от своя баща чрез покупко – продажба, прикриваща дарение. Предвид това, сочи, че съсобственост по отношение на имотите не е налице, поради което делба не следва да се допуска. В условията на евентуалност се иска делбата да бъде допусната при квоти, каквито е посочила въззивницата В..

По силата на Решение от 08.05.2006 г., постановено по дело № 53/2005г. по описа на РС – гр. С., е прекратен по взаимно съгласие сключеният между страните на 06.05.1990 г. граждански брак, като съгласно одобрено от съда споразумение, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца е предоставено на майката Р. К. (след развода В.). С решението ползването на семейното жилище – семейна имуществена общност, находящо се на ул. „О.П.“ № 9 , е предоставено на въззивника Д.К..

Видно от Нотариален акт № 5, том II А, рег. № 1080, дело № 181/2001 г на нотариус Б. Механджийски с район на действие РС – С., на 11.06.2001 г. И.К.К. продава на Д.И.К. първи етаж от еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., със застроена площ от 105 кв. м., състоящ се от две спални, дневна трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, дрешник и две антрета, ведно с южното и северното мазе, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху поземлен имот от 258 кв. м. , идентичен с парцел I, пл. № 1527, в кв. 98 по плана на гр. С. от 1978 г. Имотът е закупен срещу сумата от 20 130 лв., за която изрично е посочено, че е изплатена изцяло и в брой на продавача.

На същата дата (11.06.2001 г.) с Нотариален акт № 6 том II А, рег. № 1081, дело № 182/2001 г. по описа на същия нотариус, И.К.К. е продал на Д.И.К. дворно място, находящо се в гр. С., с площ от 240 кв. м., идентичен с парцел II, пл. № 1526, в квартал 98, ведно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв. м.

Съгласно скица № 15-257832-28.07.2014 г., имотът по Нотариален акт № 5, том II А, рег. № 1080, дело № 181/2001 г. е отразен като такъв със застроена площ 106 кв. м.

Според скица № 15-257742-28.07.2014 г., имотът по Нотариален акт № 6 том II А, рег. № 1081, дело № 182/2001 г. е отразен с площ от 241 кв. м.

От показанията на свидетелката А. К. се установява, че след развода на страните през 2006 г. и понастоящем въззивникът Д.К. обитавал процесната едноетажна къща в гр. С., ул. „О.П.“ заедно с втората си съпруга. К. ползвал и другия спорен имот находящ се на ул. „А.В.“, като на първия етаж живеела майка му, а на втория – брат му и св. К.. Независимо от родствената връзка по сватовство между въззивника Д.К. и свидетелката К., съдът кредитира показанията на последната като истинни и добросъвестно дадени.

С влязло в сила Решение № 268/26.10.2015 г. по гр. дело № 614/2014 г. на РС – С. двата процесни имота да допуснати до делба между съделителите К. и В., при квоти по ½ и. ч. за всеки от тях.

Според заключението на съдебно – техническата експертиза, което съдът приема като аргументирано, компетентно изготвено и неоспорено от страните, и двата процесни имота са неподеляеми. Вещото лице е определило пазарна стойност на всеки от имотите по двата метода – метод на вещната стойност и сравнителен метод (т. нар. „метод на пазарните аналози“).

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Въззивните жалби против първоинстанционното решение са подадени от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбите се явяват допустими и настоящият съдебен състав ги разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивните жалби.

Първа фаза на настоящото делбено производство е приключила с влязло в сила Решение № 268 от 26.10.2015 г. Със силата на пресъдено нещо процесните два недвижими имота са допуснати до делба между страните по делото (бивши съпрузи) при равни квоти – по ½ и. ч за всеки от съделителите.

Спорът във въззивната инстанция се концентрира до избора на способ за ликвидиране на съсобствеността във втора фаза на съдебната делба. И двете страни са единодушни, че жребият в процесния случай не е удачен избор, като настояват делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите съгласно разпоредбата на чл. 353 ГПК. Всеки от съделителите обаче претендира да му се възложи обособения като дял първи недвижим имот, а именно дворното място, ведно с построената едноетажна жилищна сграда, находящи се в гр. С. на ул. „О.П.“ № 9. Основният аргумент и на двете страни е, че другият процесен имот (първи етаж от двуетажна жилищна сграда) понастоящем се обитава от майката на въззивника Д.К..

Когато допуснатите до делба имоти са неподеляеми, както в конкретния случай, съдът разполага с няколко начина за ликвидиране на собствеността: 1.) по реда на чл. 349 ГПК - чрез възлагане на неподеляемото жилище, бивша семейна имуществена общност, на единия от съпрузите, когато този съпруг няма собствено жилище; 2.) по реда на чл. 352 ГПК - чрез теглене на жребий; 3.) по реда на чл. 353 ГПК – чрез разпределяне на наследствените имоти между съделителите, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно и 4.) по реда на чл. 354, ал. 1 ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан, в която всеки съделител може да участва.

Основният критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.

Своевременно и непосредствено след влизане в сила на решението по допускане на делбата всяка от страните в производството е предявила възлагателни претенции по отношение на имота, находящ се на ул. „О.П.“ № 9 – въззивникът Д.К. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, а въззивницата Р.В. на основание чл. 349, ал. 1 ГПК. Първостепенният съд правилно не е избрал поискания способ за ликвидиране на съсобствеността.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че претенцията на съделителя К. за възлагане по чл. 349 ГПК е недопустима. Алинея втора на посочената разпоредба е приложима само в случаите, когато имотът освен, че е неподеляем и жилищен по предназначение, е станал съсобствен на страните на основание наследяване. В процесната хипотеза съсобствеността върху делбените имоти не е възникнала при наследяване, поради което искането на въззивника към първоинстанционния съд е недопустимо. Съображенията за подобно тълкуване са, че възлагателната претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване.  

По отношение претенцията на въззивницата за възлагане по реда на чл.349, ал. 1 ГПК, то същата е неоснователна поради недоказаност. Съделителката Р.В. е следвало да докаже твърдението си, че не разполага със собствено жилище. Същата е ангажирала като доказателство в тази връзка НА № 88/1995 г., от който е видно, че тя и сестра й са придобили в съсобственост недвижим имот, предназначен за жилищни нужди. Действително според дадените в ТР №1/2004 г. указания следва да се има предвид дали конкретният съделител притежава в своя индивидуална собственост самостоятелен жилищен имот. Поначало притежаването на идеална част от друг жилищен имот не е пречка да се извърши възлагането. В конкретния случай обаче въззивницата не е ангажирала никакви доказателства, че не разполага с недвижим имот или имоти, на които е изключителен собственик. Доказването на такъв факт е прието да се извършва и чрез представяне на декларация за семейно и имотно състояние (Решение № 110/25.05.2016 г. по дело № 432/2016 г., ВКС, ГК, I г.о.), каквато в случая липсва. Ето защо, претенцията на въззивницата за възлагане в неин дял на имота, находящ се на ул. „О.П.“ № 9 по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК е недоказана, а оттам и неоснователна.

Друг възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е тегленето на жребий. Последният поначало е удачен начин за извършване на делбата, ако са налице достатъчно имоти за всички съделители, ако допуснатите до делба имоти не се различават съществено един от друг по площ или стойност и припадащите се части на всеки от съделителите са равни. Също така типична ситуация, в която жребият е удачен вариант за ликвидиране на съсобствеността, са случаите когато в отделните имоти не са извършвани преустройства и подобрения от някой от съделителите. В противен случай тегленето на жребий би създало висока вероятност подобреното или преустроено имущество да се падне в дял на съделител, различен от облагородилия имота. Това от своя страна би усложнило значително имуществените отношения между съделителите. Постановление № 7 от 28.11.1973 г. по гр. д. № 6/73 г. на Пленума на Върховния съд в т. 5 задава примерните критерии кога тегленето на жребий е невъзможно или неудобно.

Въззивният съд намира, че в процесния случай избирането на жребий, като способ за прекратяване на съсобствеността, е правилно. Подобренията, които въззивникът твърди, че е извършил в единия от допуснатите до делба имоти, подлежат на разглеждане в исковете по сметките или в рамките на отделно гражданско производство, но не са пречка са прилагането на жребий. Формалните критерии за теглене на жребий са налице – квотите на бившите съпрузи и страни в производството са равни, броят на имотите е равен на броя на съделителите и различията в стойността на имотите не са драстични, като могат да бъдат компенсирани чрез парично уравняване на дяловете.

В настоящата хипотеза, неудобството на жребия, изтъкнато във въззивните жалби, има не толкова правно, колкото фактическо естество. То произтича от ситуирането на единия от процесните имоти, а именно първият етаж от еднофамилната двуетажна масивна жилищна сграда с площ по скица от 106 кв. м. (по нотариален акт 105 кв. м.), находяща се в гр. С., ул. „А.В.“. Вторият етаж на процесната двуетажна жилищна сграда е собственост на брата на въззивника и фактически се обитава от него и неговото семейство. Това би означавало, че ако при тегленото на жребий първият етаж от къщата се падне в дял на въззивницата Р.В., тя ще бъде принудена да съжителства с фамилията на бившия си съпруг. Макар и живеейки на самостоятелни етажи, посочените лица ще населяват една и съща сграда. Отделно от това ползването и поддръжката на общите части, което е съвместен ангажимент на живущите в сградата, би било затруднено, предвид обстоятелството, че след прекратяване на брака се е нарушила комуникацията и са се влошили отношенията между въззивницата и семейството на бившия й съпруг. Така очертаните неудобства обаче касаят единствено чисто социалните взаимоотношения между страните, не покриват критериите за неудобство на жребия по ППВС № 7/73 г. и не могат да се окачествят като значителни. Нещо повече, сами по себе си те не водят до усложняване на имуществените отношения между страните по делото, нито налагат солидни преустройства на спорния допуснат до делба имот с оглед нормативно установените в ЗУТ строителни правила.

Неоснователно е и възражението на въззивника Д.К., че ако получи в изключителна собственост недвижимия имот, находящ се в гр. С., ул. „А.В.“, ще бъде принуден да съжителства със своята майка, която понастоящем обитава първия етаж. На първо място, майката на въззивника няма правно основание да полза етажа от къщата, доколкото той представлява бивша семейна имуществена общност, а към настоящия момент -обикновена съсобственост на страните по делото. Предвид обстоятелството, че майката на въззивника ползва за жилище имота със знанието и без противопоставянето на своя син, нейните действия са от кръга на т. нар. „търпими действия“, които по всяко едно време могат да бъдат прекъснати едностранно от титуляря на правото на собственост. Не се спори от страните, а и от показанията на единствения разпитан свидетел се установява, че въззивникът упражнява фактическата власт и върху двата процесни имота, като по отношение на първия етаж от къщата на ул. „А.В.“, гр. С. владее чрез другиго – чрез своята майка. Това владение обаче излиза извън обема на правата му. Като титуляр на правото на собственост за ½ и.ч., въззивникът К. разполага с правомощията да владее, да ползва и да се разпорежда само до размера на тази своя идеална част, а не и за целия имот, както се случва на практика. В случай, че процесният първи етаж от двуетажната жилищна сграда стане изключителна собственост на въззиника, последният няма законово задължение да съжителства в имота със своята майка, а това е въпрос изцяло на негова лична преценка, който следва да реши по свое усмотрение и който не е предмет на настоящото производство.

Във въззивните си жалби (а въззивницата още във възражението си срещу обявения проект за разделителен протокол) са заявили поотделно конкуриращи се възлагателни претенции по реда на чл. 353 ГПК по отношение на имота, находящ се в гр. С. на ул. „О.П.“ № 9. Разпределянето на имотите по чл. 353 ГПК обаче е приложимо само ако съсобствеността е възникнала по наследяване (в този смисъл Решение № 138/14.03.2012 г. по гр. д. № 609/2011 г., I г. о. на ВКС; Решение № 69/06.07.2015 г. по гр. д. № 184/2015 г., II г.о. на ВКС; Решение № 904/20.11.2009 г. по гр. д. № 3873/2008 г., V г.о. на ВКС; Решение №60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г., I г.о. на ВКС; Решение № 171/26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 493/18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г., III г.о. на ВКС и др.). В процесния случай съсобствеността категорично не е възникнала от наследяване, а въз основа на закона (чл. 21, ал. 3 вр. ал.1 СК). Не се касае дори и за т. нар. „смесена (комбинирана) съсобственост“, разяснена в ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, която възниква в резултат на повече от един юридически факт. Отделно от това липсва и друга кумулативно изискуема предпоставка за прилагането на чл. 353 ГПК, а именно съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. Както вече бе обсъдено, няма пречки подялбата на имуществото да се извърши чрез жребий, тъй като съделителите са само двама, броят на имотите е равен на броя на съделителите и квотите на последните са равни. Евентуалните неудобства, които биха възникнали при делба чрез жребий, са минимални и се свеждат само до затрудненото общуване между страните и техните семейства. Последното не е основание тегленето на жребий да се приеме за много неудобно.

Досежно възможността по чл. 354 ГПК за изнасяне на делбеното имущество на публична продан и изкупуването му от съделител, този способ се прилага субсидиарно, само ако е ликвидирането на съсобствеността не може да се извърши по някой от гореспоменатите други начини. Отделно от това, страните не са направили подобно искане, поради което въззивният съд намира, че не е необходимо да обсъжда в детайли особеностите на делбата по реда по чл. 354 ГПК.

Всичко гореизложено налага извода, че определеният от първата инстанция способ за прекратяване на съсобствеността – жребий е правилен, поради което решението в обжалваната му част досежно способа следва да се потвърди.

Във въззивната жалба на Д.К. е направено и възражение, че първостепенният съд неправилно не е допуснал за съвместно разглеждане предявените искове по сметките. В тази част въззивната жалба представлява направено в законоустановения срок искане за допълване на обжалваното решение по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, по което компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. Същият с протоколно определение в о. с. з. на 20.01.2016 г. е отказал да приеме за разглеждане претенцията по сметки на въззивника Д.К. с аргумента, че не е внесена дължимата държавна такса.

На първо място следва да се отбележи, че не е задължително държавната такса върху претенциите по сметките да се внася предварително при предявяване на иска, а се присъжда с решението по чл. 346 ГПК, което да бъде постановено преди или едновременно с решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен. В този смисъл първостепенният съд неоснователно е отказал да приеме за разглеждане претенциите по сметките.

На следващо място, макар да няма изрично законово изискване, в практиката се е наложило съдът да се произнася с изрично определение по приемането на исковете по сметките. Целта е да се внесе яснота в процеса. Особеното е, че дори такова изрично определение да не се постанови, съдът дължи произнасяне по своевременно заявените искове. В настоящия случай исковете по сметките са своевременно заявени с писмена молба от 15.01.2015 г. наименувана „становище“, депозирана преди първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. В този смисъл първата инстанция е надлежно сезирана чрез последващо обективно кумулативно съединяване на облигационните искове по сметките.

Оттам насетне районният съд е следвало да извърши преценка за редовност на исковете по чл. 346 ГПК. Преценката за редовността на предявения иск (с изключение на изискването на подаване на формална искова молба и внасяне на държавна такса), както и отстраняване нередовностите на исковата молба се извършва по общите правила на чл. 127, чл. 128 и чл. 129 ГПК. Ако съдът е счел, че молбата е нередовна, то следвало е първо да даде указания за отстраняване на допуснатите пороци, което в случая не е сторено. Определение за приемане може да се постанови и за нередовните искове, като се дава възможност за отстраняване на нередовностите, а при неизпълнение на указанията производството по съответния иск се прекратява и определението подлежи на самостоятелно обжалване.

Доколкото първоинстанционният съд е сезиран в законоустановения преклузивен срок по чл.346 ГПК, отказал е с неоснователен аргумент да разгледа претенциите по сметките, без да даде срок за отстраняване на констатирани нередовности и без производството по исковете за сметките да е прекратено, то първата инстанция дължи произнасяне по тези облигационни претенции. Ето защо, делото следва да се върне на първата инстанция за разглеждане на възражението във въззивната жалба на Д.К. относно исковете по сметките по реда на чл. 250 ГПК като молба за допълване на обжалваното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане.  

 

По разноските:

Предвид изхода на спора и обстоятелството, че жалбите и на двамата въззивници са неоснователни, разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните. Сторените от всеки съделител разноски в производството остават за негова сметка, така както ги е направил.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, втори въззивен състав, на основание чл. 269 и чл. 271, ал. 1 от ГПК

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 209/21.10.2016 г., постановено по гр. д. № 614/2014 г. по описа на Районен съд – гр. С. В ЧАСТТА, с която е постановено делбата да се извърши чрез теглене на жребий.

 

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в. гр. дело № 13 по описа на Софийски окръжен съд за 2017 г. В ЧАСТТА относно предявените искове по сметките с правно основание чл. 346 ГПК.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. С. за разглеждане на възражението във въззивната жалба на Д.К. относно исковете по сметките по реда на чл. 250 ГПК като молба за допълване на решението.

 

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

           

            Преписи от настоящото решение да се изпратят на страните!

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: