О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 123
04.03.2015г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
граждански състав
На
четвърти март през две хиляди и петнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №730 по описа за 2012г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е на 04.03.2015г. молба от
жалбоподателя-ответник В.Р.Ф. с ЕГН:**********,***, подадена чрез пълномощника
му адв.Г.К.И. ***, с искане да се издаде
обезпечителна заповед, с която до приключването на настоящото в.гр.дело
№730/2012г. да се спрат всякакви строително-ремонтни дейности по сграда с
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД 18-20/20.04.2010г. за с.Б, общ.Б, област С. Искането е
обосновано с обстоятелството, че производството по настоящото дело е спряно с
протоколно определение от 16.02.2015г. на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, а в
процесната сграда се извършва ремонтна дейност от
Община-Б, с която се създават пречки на назначените по делото
съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи, чието заключение още не е
прието, тъй като това би довело да невъзможност за вещото лице да установи
категорично кои подобрения са извършени от молителя В.Ф. в периода на неговото
владение върху сградата и кои са назначените от кмета на общината.
Съдът намира молбата за недопустима.
Посредством същата се иска издаване на обезпечителна заповед. Прецизирано
искането е за допускане на обезпечение по висящото пред въззивната
инстанция дело. Легитимиран да претендира за допускане на обезпечение е ищецът,
съгласно чл.389,ал.1 от ГПК, като на обезпечаване подлежат предявени от него
искове, според чл.389,ал.2 от ГПК. В случая обезпечение се претендира от
ответника, а не от ищеца. От страна на ответника не е предявен насрещен иск,
какъвто е допустимо да бъде обезпечен. С Определение №251 от 24.01.2013г. по
настоящото дело са приети за разглеждане заявените от него пред първата
инстанция възражения за извършени подобрения в процесния
имот – адм.сграда, с които се е увеличила пазарната
му стойност за сумата от 70000лв., и възражение за прихващане на посочената
сума и на сумата от 1000лв. – дължимо от ответника обезщетение за неоснователно
ползване на прилежащия терен на сграда за периода 17.06.2011г.-17.08.2011г. с претендираното в настоящото производство обезщетение,
дължимо от ответника на ищеца за неоснователно ползване на процесната
сграда в периода 01.07.2006г.-01.07.2011г. Възражението за прихващане е
процесуално средство за защита срещу иска. То не е самостоятелно средство за
защита на вземането на ответника. Максималният резултат, който би могъл да
постигнат с него, е отхвърляне на иска. Поради това е недопустимо неговото
обезпечаване, тъй като дори при евентуалното му уважаване правата на ответника
са реализирани с факта на отхвърляне на иска, което изключва обезпечителния
интерес. Обстоятелствата, на които се основава искането, сочат на интерес от
обезпечение на доказателства, което, обаче, се реализира по друг ред, а именно
предвидения в чл.207 и сл. от ГПК.
Обсъденото обосновава извода за
недопустимост на молбата, която ката такава следва да се остави без разглеждане
и производството по нея следва да се прекрати.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В.Р.Ф.
с ЕГН:**********,***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.К.И.
***, за издаване на обезпечителна заповед, с която до приключването на
в.гр.дело №730/2012г. по описа на ПАС да се спрат всякакви строително-ремонтни
дейности по сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД 18-20/20.04.2010г. за с.Б,
общ.Б, област С, И ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на молителя Ф..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: