№ 2
гр. Севлиево, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Х.
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Х. Н. Х. Гражданско дело № 20214230100436
по описа за 2021 година
Предявени са искове, с правно основание по чл. 108 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от Х.К.Х., с ЕГН ********** и И.К.Х.., с ЕГН
**********, двамата от с. ************************************ срещу Р. В. С., с ЕГН
**********, от гр. ************************************.
Ищците твърдят, че са съсобственици заедно със своята майка Д.М.К. с равни
идеални части от недвижим имот придобит по наследство представляващ дворно място,
съставляващо парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с.
************************************, урегулирано от 1600 кв. м. със самостоятелно
място от 1580 кв.м., заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда
състояща се: първи етаж — маза, баня, кухня и стая, втори етаж - три стаи и коридор с
квадратура от 58 кв.м., лятна кухня, стопанска постройка. Собствеността си удостоверявали
с НА за собственост върху недвижим имот издаден по обстоятелствена проверка № 111, том
II, н.д. № 622/1987 год. на районен съдия при PC - Севлиево и удостоверение за наследници
изх. peг. № 032/04.03.2021 год. при кметство с. ************************************. В
процесния имот живял до началото на март 2021 год. ищеца Х.К.Х., когато в имота му
влязла ответницата заедно със своя съжител А.С., заявявайки му, че следва да освободи
имота, защото той вече е собственост на ответницата. Покъщнината и багажа му били
изхвърлени на улицата, а той бил принуден да отседне временно при свои близки и приятели
тъй като не разполагал с друг жилищен имот. От справка извършена в АВ — ИР ищците
установили, че майка им се е сдобила с КНА за собственост по давностно владение на целия
имот, след което в рамките на същия ден прехвърлила собствеността чрез договор за
покупко - продажба, обективиран в НА № 170, том I, peг. № 3295, д. № 126/24.02.2021 год.
на ответницата Р. В. С.. Ищците твърдят, че са собственици на имота описан по - горе, по
1
наследство, предадено им от техния баща К.Х.К. и тяхната баба И.Р.И.. Никога не
преставали да владеят и ползват имота, като ищеца Х.К.Х. живял до последно в него, преди
да бъде изгонен от легитимиралия се като нов собственик ответник, без никога да е сменял
местожителството си от датата на своето раждане. Имота бил деклариран в данъчна служба
на името на двамата ищци и тяхната майка, като за него и за настоящата данъчна 2021 г.
ищците получили данъчни съобщения от община Севлиево за дължим данък и такса битови
отпадъци. Майка им Д.М.К. била собственик само на 1/3 ид. част от имота и не могла да се
разпореди сама със собствеността върху целия недвижим имот. Тя никога не придобивала
цялата собственост нито чрез прехвърлителна сделка, нито чрез давностно владение. След
смъртта на баща им, майка им Д.М.К. посещавала имота рядко. От преди две години, не
стъпвала там и дори преустановила контактите си с ищците. С оглед изложеното искат
признаване за установено по отношение на ответницата, че всеки от ищците е собственик на
по 1/3 ид. част или общо на 2/3 ид. части от гореописаният недвижим имот и осъждане
ответницата да предаде на ищците владението на притежаваните от тях общо 2/3 ид. части
от недвижим имот описан по - горе. Претендират разноски.
Препис от исковата молба с доказателствата са изпратени на ответницата за отговор в
едномесечен срок, като ответницата е подала писмен отговор. Заявява, че иска е
неоснователен. Имота бил придобит на годно правно основание от майката на ищците
Д.М.К., по силата на нот. акт за покупко - продажба на недв. имоти с № 170, том първи, peг.
№ 3 295, дело № 126 от 24.02.2021 год. на пом. нот. по заместване Антон Стоянов, при П.Д.
- нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара на РБ. Същият бил надлежно вписан в АВ
при PC Севлиево. Продавачката се легитимирала с констативен нот. акт върху недвижим
имот, придобит по давностно владение /чл. 587, ал.2 от ГПК/ № 168, том първи, peг. № 3
291, дело № 125 от 24.02.2021 год. на същия нотариус. Този нот. акт също бил надлежно
вписан в АВ при PC Севлиево. Правото на собственост върху имота, включително
владението и ползването върху същия, били упражнявани в изискуемия от закона срок от
прехвърлителката. Поради което същата се снабдила с посочения по - горе констативен
нотариален акт. Продавачката правила ремонти и подобрения в процесния недвижим имот
през годините. След закупуването му, Р., заедно с мъжа, с когото съжителствала, също
извършвали многобройни подобрения в имота на значителна парична стойност. За
претенцията на ищците научила за първи път с получаване на исковата молба. Същите се
легитимирали като собственици на имота в посочените от тях идеални части по силата на
нот. акт за собственост върху недвижим имот, издаден на наследодателите им И.Р.И. и
К.Х.К., по обстоятелствена проверка по чл. 483 от ГПК № 111, том втори, нот. дело №
622/1987 год. от 01.09.1987 год. на СРС. В приложеният екземпляр от него, липсвали
щемпели, от които да е видно дали същия е или не е вписан в АВ при PC - Севлиево. Във
връзка с това оспорва същия като официален документ. Освен това счита, че дори да се
приеме, че нот. акт от 01.09.1987 год. е годен документ за собственост, в същия следвало да
бъде вписана като собственичка и прехвърлителката Д.М.К.. На първо място, този нот. акт
бил издаден по обст. проверка по чл. 483 от ГПК. С него се установявало правото на
собственост на посочените в него лица на основание давностно владение и наследство към
2
момента на издаването му, а именно: 01.09.1987 год. На второ място, предвид придобивното
основание, от една страна, а от друга факта, че прехвърлителката Д. К.а била в сключен
гражд. брак с К.Х.К. от 1978 год., същата следвало да бъде включена като собственик в
съответните идеални части в този нотариален акт. От извадка на предходен план на с.
Богатово било видно също така, че процесният недвижим имот първоначално бил
собственост на Г.И.П. и К.И.П. / Г./. Счита, че прехвърлителката е реалния, единствен
собственик на процесния недвижим имот, придобит на посоченото в документа за
собственост придобивно основание. Същата упражнявала правото си на собственост в
необходимия срок, снабдила се с конст. нот. акт и прехвърлила надлежно правото на
собственост върху същия с нот. акт за покупко - продажба на недв. имоти с № 170, том
първи, peг. № 3 295, дело № 126 от 24.02.2021 год. на пом. нот. по заместване Антон
Стоянов, при П.Д. - Нотариус, с peг. № 543 на Нотариалната камара на РБ. Във връзка с
изложеното по - горе счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.
В съдебното заседание ищците, лично и чрез процесуалния си представител
поддържат предявените искове по съображенията в исковата молба. В писмена защита
излагат подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебното заседание ответницата, чрез процесуалния си представител заявява
становище за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски. В писмена
защита излага подробни доводи за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от нотариален акт № 111, том II, н.д. № 622/1987 г. на районен съдия
при РС – Севлиево, че на 01.09.1987 г., И.Р.И. и К.Х.К. са признати по обстоятелствена
проверка, въз основа на давностно владение и наследство за собственици на недвижим
имот, а именно: дворно място, съставляващо парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с.
************************************, урегулирано от 1600 кв. м., само собствено от
1580 кв.м., заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща
се: първи етаж — маза, баня, кухня и стая, втори етаж - три стаи и коридор с квадратура от
58 кв.м., лятна кухня, стопанска постройка, при граници: улица, дере, Н.С.Н.в и П.Т.Н..
Установява се от удостоверение за наследници на И.Р.И., че същата е починала на
14.03.2010 г. и е оставила за наследник: К.Х.К., починал на 26.07.2012 г. и е оставил за
наследници: Д.М.К. - съпруга, Х.К.Х. - син и И.К.Х.. - дъщеря.
Установява се от скица от 11.01.2021 г., издадена от Д „ТСУ“ на Община Севлиево,
че парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с. ************************************, от
1572 кв.м., по разписен лист се води на наследниците на Х. К.И.. Посочено е в скицата, че
имота е идентичен с УПИ VI-33, кв. 38 по предходен план на с. Богатово.
Установява се от нотариален акт № 168, том I, peг. № 3291, д. № 125/24.02.2021 г. и
от нотариален акт № 170, том I, peг. № 3295, д. № 126/24.02.2021 г., двата на нотариус П.Д. с
район на действие PC – Севлиево, че на 24.02.2021 г. Д.М.К. е призната за собственик по
3
давност на недвижим имот, а именно: УПИ I-130, кв. 17, по плана на с.
************************************, с площ от 1572 кв.м., заедно с построените в него
жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 54 кв. м., състояща се: три стаи и
коридор, цялата на маза, лятна кухня полумасивна със застроена площ 20 кв. м. и стопанска
постройка на един етаж със застроена площ 60 кв. м., при граници: улица, УПИ II-129 и
дере, като на същата дата - 24.02.2021 г. Д.М.К. е продала имота на ответницата Р. В. С., за
сумата 9000лв..
Установява се от извадка от предходен план за с.
************************************, издадена от Д „ТСУ“ на Община Севлиево и от
два броя нотариални актове № 121, т. III от 17.10.1947 г. и № 122, т. III от 17.10.1947 г., че
парцел VI – 33 и парцел IV– 33, двата в кв. 38 по плана на с.
************************************, всеки от по 750 кв.м., са били собствени на
И.П.Г. и същият със сделки, обективирани в посочените нотариални актове ги е продал,
както следва: на К.И.П. - парцел VI – 33 и на Г.И.П. - парцел IV– 33.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
От показанията на свидетелката Н.У., се установява следното: свидетелката заявява,
че познава ищците от деца, като живее наблизо, на около 200 метра; познава и родителите
им; живеели в къщата на баба И. и дядо Х., баба и дядо по бащина линия на Х.; ищците
били отгледани от бабата и дядото; Х. винаги живял там; И. се омъжила и заживяла в гр.
Севлиево, но Х. там си живеел докато починал баща му; майка му на Х., си живеела с
някаква баба в града; свидетелката много рядко виждала Д. – майката на ищците, с чанта с
цветя и по - често я виждала когато починал мъжа й; съседите не познавали Д.; Х. миналата
есен, идвал всеки ден и казал, че катинара е разбит и на татко му и на баба му били събрани
некролозите; не било вземано нищо, но било влизано; казал, че ще подаде жалба; новите
хора, свидетелката не ги познава - имало семейство, баба, жена и деца; свидетелката не знае
майката и бащата на ищците колко са живели заедно, майката не била живяла на Богатово;
почти не живяла с мъжа си, живяла с майка си; децата живеели при баба си, а майката
работела в завод Р. в града; бащата на ищците си бил на село и живеел с Х., който бил голям
готвач и му готвел постоянно.
От показанията на свидетеля А.А., във фактическо съжителство с ответницата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото,
предвид възможната му заинтересованост, се установява следното: свидетеля заявява, че
познава Д. и ищците от 1997 г., когато живеел на с. Богатово при първия му брак; в началото
на годината се запознал с Д. по повод едни земи, които тя продала и помогнал в едно село
до Павликени, с. Горско Калугерово; тогава му предложила да му продаде наследствена
къща на село Богатово; свидетеля се заел да провери имота от гледна точка на предишни
собственици, понеже му казала, че в данъчното няма нотариален акт; питал дали може да се
направи констативен нотариален акт; опитали се да съберат писмени доказателства, ходили
в службата в Общината и там фигурирало името на Х. К., обаче на негово име нямало
нотариален акт; установило се, че имота е на И.Г., с нотариален акт от 1947 г.; впоследствие
4
извадили удостоверение за наследници - имал двама сина, единия му син бил К.И.П., който
имал 4 деца; занесли писмени доказателства при нотариус П.Д., обаче той поискал освен
писмените доказателства, Д. да посочи трима свидетели и констативния акт да бъде по
обстоятелствена проверка; може би не били достатъчни писмените доказателства; платили
тогава на Д. девет хиляди лева за сделката; в имота ходили 2 пъти и не установили някой да
живее там; като започнали да го чистят се появил Х. и понеже нямал квартира свидетеля му
казал, че няма проблеми и може в пристройката да живее, но той се обидил и изчезнал;
започнали солиден ремонт, защото къщата била необитаема; дали много пари за ремонт и
после ищците предявили претенции за собственици; свидетеля познавал бащата на ищците,
който работел в Общината; дали си парите като си мислили, че всичко е редовно; И. не
живеела на село от много време; в удостоверението на Кръстьо за наследници, ищците
фигурирали с много малка част; свидетеля живял около десет години в с. Богатово, като
може и там да е живеел Х., но по - късно не го виждал; влизали вътре и Д. им отключила
тогава.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на исковете по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищците, с оглед доказателствената им тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че са собственици на
описаните в исковата молба идеални части от имот на сочените основания, както и че имота
се владее или държи именно от ответницата. От друга страна, в тежест на ответницата е да
докаже, че владението или държането върху спорния имот се основава на наличието на
правно основание.
Установи се по делото от нотариален акт № 111, том II, н.д. № 622/1987 г. на районен
съдия при РС – Севлиево, че на 01.09.1987 г., И.Р.И. и К.Х.К. са признати по
обстоятелствена проверка, въз основа на давностно владение и наследство за собственици
на недвижим имот, а именно: дворно място, съставляващо парцел I, пл. № 130, кв. 17 по
плана на с. ************************************, урегулирано от 1600 кв. м., само
собствено от 1580 кв.м., заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна
сграда, състояща се: първи етаж — маза, баня, кухня и стая, втори етаж - три стаи и коридор
с квадратура от 58 кв.м., лятна кухня, стопанска постройка, при граници: улица, дере,
Н.С.Н.в и П.Т.Н.. Установи се от удостоверение за наследници на И.Р.И., че същата е
починала на 14.03.2010 г. и е оставила за наследник: К.Х.К., починал на 26.07.2012 г., който
е оставил за наследници: Д.М.К. - съпруга, Х.К.Х. - син и И.К.Х.. - дъщеря. С оглед
установеното от посоченото удостоверение за наследници бащата на ищците и съпруг на
ответницата - К.Х.К. е придобил собственост на върху целия процесен имот, като единствен
наследник на майка си - И.Р.И.. На основание чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта на К.Х.К.,
починал на 26.07.2012 г., всеки от двамата ищци и ответницата са получили равни идеални
части от процесния имот – по 1/3 идеална част.
5
Неоснователни са възраженията на ответницата. Посоченият нотариален акт № 111,
том II, н.д. № 622/1987 г. на районен съдия при РС – Севлиево, се ползва от обвързваща
доказателствена сила и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото
на собственост /тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК
на ВКС/. Същият извод следва и от събраните свидетелски показания, а нищо различно не се
установява и от писмените такива. Показанията на свидетелката Н.У., установяват, че
ищците от деца, живели в процесния имот с баща си и с баба си и дядо си, които ги
отгледали. Майката на ищците и праводателка на ответниците се омъжила и заживяла в гр.
Севлиево, а свидетелката много рядко я виждала, по - често когато починал мъжа й -
26.07.2012 г. и дори съседите не я познавали. Показанията на свидетеля А.А., във
фактическо съжителство с ответницата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед
на всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, не установяват
нещо различно по отношение упражняването на фактическа власт върху процесния имот от
страна на ищците или на тяхната майка и праводателка на ответницата. Всъщност свидетеля
А.А. няма преки впечатления за процесния имот в годините преди изготвянето на
нотариален акт № 170, том I, peг. № 3295, д. № 126/24.02.2021 г., на нотариус П.Д., за
продажба, по която ответницата и съжителка на свидетеля е купувач. Свидетеля А.
подробно пресъздава опитите да извърши документална проверка, с която да установи, че
ищците не са собственици на процесния имот или, че са собственици на малка част от него,
но тези обстоятелства са без доказателствено значение за упражняването на фактическа
власт върху процесния имот, значимо за придобиване имота по давност. В конкретния
случай предвид, че ищците и праводателката на ответницата, са придобили фактическата
власт върху съсобствен имот, вследствие наследяване от общ наследодател, би следвало и
при съобразяване на постановките в тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д.
№ 1/2012 г., ОСГК на ВКС, ответницата да докаже преобръщане на владението, на
праводателката и майка на ищците чрез действия, манифестиращи по несъмнен начин
отричане на владението на другите съсобственици, промяната в намерението за своене на
чужди части, и достигане тези действия до знанието на другите съсобственици, но нищо
такова не се доказа по делото. Не опровергават горните доказателствени изводи и двата броя
нотариални актове № 121, т. III от 17.10.1947 г. и № 122, т. III от 17.10.1947 г., за парцел VI
– 33 и парцел IV– 33, двата в кв. 38 по плана на с. ************************************,
тъй като същите касаят един отдалечен във времето период, в който собствеността на части
от процесния имот (следва да се съобрази, че въпреки посочването в скицата от 11.01.2021
г., издадена от Д „ТСУ“ на Община Севлиево, че парцел I, пл. № 130, кв. 17 по плана на с.
************************************, с площ от 1572 кв.м., е идентичен с УПИ VI-33,
кв. 38 по предходен план на с. Богатово, с площ от 750 кв.м., липсва съвпадение на
квадратурата на двата имота) е принадлежала на други лица, от които ответницата не черпи
права и същата не твърди да е придобила права от тези лица или техни правоприемници.
Обвързващата доказателствена сила и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост на нотариален акт № 111, том II, н.д. № 622/1987
6
г. на районен съдия при РС – Севлиево, не е оборена от нотариалните актове № 121 и № 122,
т. III от 17.10.1947 г., напротив същата се подкрепя от обсъдените по – горе свидетелски
показания. Неоснователно е и възражението на ответницата, че предвид, че с нотариален акт
№ 111, том II, н.д. № 622/1987 г. се установява правото на собственост на посочените в него
лица на основание давностно владение и наследство към момента на издаването му -
01.09.1987 г. и с оглед, че прехвърлителката Д. К.а била в сключен граждански брак с К.Х.К.
от 1978 г., същата следвало да бъде включена като собственик със съответните идеални
части в този нотариален акт. Основанието за придобиване на имуществото - давностно
владение и наследство, видно от посочването в нотариалния акт № 111, том II, н.д. №
622/1987 г. на районен съдия при РС – Севлиево, изключва приноса на другия съпруг, в
конкретния случай праводателката на ответницата. В посочения смисъл е и съдебната
практика - решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на Върховен касационен
съд, Четвърто гражданско отделение. Неоснователни са и възраженията основани на
невписване на нотариалния акт № 111, том II, н.д. № 622/1987 г. на районен съдия при РС –
Севлиево, от една страна предвид липсата на възможност за вписване към датата на
изготвянето на нотариалния акт, а от друга страна предвид нормативноустановеното
значение на вписването - според чл. 113 ЗС поредността на вписването на нотариалните
актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при
конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия
собственик по различно време, която хипотеза е различна от процесната на придобиване по
давност на право на собственост от наследник върху наследствен имот.
Не се установи по делото при доказателствена тежест на ответницата за установяване
на основанието за владението , фактическата власт на ответницата върху целия имот да се
основава на правно основание. С оглед изложеното и предвид доказателствената тежест на
ответницата за установяване на основанието за владението налице е и последната
предпоставка за уважаване на иска – фактическата власт на ответницата не се основава на
правно основание.
Предвид изложеното иска по чл. 108 ЗС е доказан и поради това основателен за 2/3
идеални части и следва да бъде уважен за тези части.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете и направеното искане за
присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците
срещу ответницата следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък на
разноските и доказателствата приложени по делото за заплатени такива, в размер на сумата
661,25 лева, в полза на ищеца и 61,25 лева, в полза на ищцата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. В. С., с ЕГН **********, от гр.
************************************, че Х.К.Х., с ЕГН ********** и И.К.Х.., с ЕГН
7
**********, двамата от с. ************************************, притежават 2/3
идеални части от правото на собственост, като придобито по наследство от К.Х.К., починал
на 26.07.2012 г., върху недвижим имот, а именно: УПИ I-130, кв. 17, по плана на с.
************************************, с площ от 1572 кв.м., заедно с построените в него
жилищна сграда, лятна кухня. и стопанска постройка, при граници: улица, УПИ II-129 и
дере, и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Р. В. С., с ЕГН **********, да предаде на Х.К.Х.,
с ЕГН ********** и И.К.Х.., с ЕГН **********, владението върху 2/3 идеални части от
описаният недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. В. С., с ЕГН **********, от гр.
************************************, да заплати на Х.К.Х., с ЕГН **********, от с.
************************************, сумата 661,25 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. В. С., с ЕГН **********, от гр.
************************************, да заплати на И.К.Х.., с ЕГН **********, от с.
************************************, сумата 61,25 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8