Р Е Ш Е Н И Е
№ 231 05.07.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 606 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „ЕК Петрол” ООД, град Пловдив представлявано от Е. Г. М. – управител и К. И. Ф. – управител, заедно срещу Наказателно постановление № 86 от 09.05.2019 г. на Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията, на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция: по т. 1 на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ - имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ и по т. 2, на основание чл. 85, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИ - имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон. Твърди се в подадената жалба, че дружеството – жалбоподател било санкционирано за две нарушения, но налице било извършено само едно като се предлага подробен анализ на така въведените доводи. Неправилното установяване и санкциониране на дееца два пъти по чл. 44, т. 4, вр. ал. 43, ал. 1 ЗИ било самостоятелно основание за отмяна на НП, поради накърняване правото на защита. Извежда се и фактът на подадено на 15.02.2018 г. по ел. поща заявление за периодична проверка на измервателното средство, което било посочено в санкционния акт, а освен това се сочи и непълнота в описанието на нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на нормата на чл. 43, ал. 2 ЗИ, за да може да се разбере за какво деяние е ангажирана отговорността на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган - Началникът на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност доколкото НП били издадено при спазване на административнонаказателната процедура и на материалноправните разпоредби, като основание за издаването му.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На
В хода проверката било установено, след на място, че в обекта се използвала за измервания, свързани с определяне на държавни вземания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията, нивомерна измервателна система - тип „Visy“, с идент. № 10193, вписана в Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4914, произведена от „FAFNIR“, която била с наличен знак от първоначална проверка, извършена през 2017 г. с валидност до края на 2018 г., при което контролните органи приели, че била без знак знак от метрологичен контрол за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, т.е. с изтекъл срок, доколкото възприели, че към момента на проверката липсвали знаци, удостоверяващи последваща проверка. В хода на плановата надзорна проверка, осъществявана на място, на същата дата контролните органи от ДАМТН установили, че в обекта, стопанисан от „ЕК Петрол“ ООД, град Пловдив се използва за измервания, свързани с извършване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията при продажбата на светли горива, дизелова колонка тип 8951.31, с идент. № 14433/89 г., произведена от „ADAST SISTEM“, която била с наличен знак от последваща проверка с носител на знака марка за залепване е от извършена последваща проверка през 2017 г., т.е. с валидност до края на 2018 г., поради което приели, че е с изтекъл срок или без знак от метрологичен контрол за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
Въз основа на тези констатации, и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснати нарушения по чл. чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, а субект на нарушението е „ЕК Петрол” ООД, град Пловдив, преценено въз основа на представени от присъстващия управител на търговския обект – бензиностанция в град Хасково документи, съставили протокол за извършената проверка, подписан от това лице, а с Писмо - покана, изх. № 82 – 02 – 142/01.03.2019 г. управителят на дружеството - жалбоподател бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН. Със съставения протокол за извършена проверка били дадени предписания, с оглед констатираните пропуски, а търговският обект – бензиностанция била спряна от работа, поради несъответствала с изискванията на закона, като последвала реакция и още същия ден пристигнало уведомление, че последваща проверка била вече извършена и търговският обект можело да работи. В тази връзка, по делото с представени и приети като писмени доказателства Заявление за извършване на проверка и Приложение 1 към него за средствата за измерване, заявени за проверка, платежно нареждане за платена такса, както и Протокол от 07.02.2019 г.за проточено гориво при метрологична проверка.
В резултат, на 15.03.2019 г., от свид. А.Т.А., технически бил изготвен Акт за установяване на административно нарушение № 1309ХС от 15.03.2019 г., срещу „ЕК Петрол“ ООД, град Хасково, а впоследствие на 25.03.2019 г. бил предявен на единия от представляващите по закон дружеството – жалбоподател лице - А. С. С., упълномощен от другия представляващ по закон дружеството, като след предявяването му, актът бил подписан от управителя на дружеството – жалбоподател и бил връчен и екземпляр от съставения АУАН на дата 25.03.2019 г., според отразеното в приложената по АНП разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 94, ал. 2 от Закона за измерванията и позовавайки се на Заповед № А – 33/14.01.2019 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. Т. А. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които е достигнал в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка всъщност не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.4 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни: т. 4. да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1. С разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ е предвидено, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка. По силата на чл. 85, ал. 1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същата норма, за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв. Следователно, всяко от деянията, за които на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, а дадената правна квалификация е релативна на въведеното словесно описание на деянието. Не са допуснати и нарушения, които да се квалифицират като съществени, на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН /включително и в аспекта на дейността по техническото изготвяне на съдържанието, съвсем отделен е въпросът за датата, посочена за това действие, като дата на съставянето на АУАН/ и предявяването му на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, упълномощен от другия управител с осигуряване на възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като възраженията на пълномощника на дружеството - жалбоподател в обратна насока, са изцяло несъстоятелни. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние ползването, което се разбира в смисъл на относително трайно във времето, фактическо състояние, на средство за измерване – нивомерна измервателна система, съответно дизелова колонка, без знак от метрологичен контрол за последваща проверка, която е следвало да се извърши след изтичането на първоначалната такава и да се постави съответният знак за това. Тоест, не в самото неизпълнение на задължението за последваща проверка, а ползването на средство за измерване без да е изпълнено това законово изискване, се изразява съставомерното поведение по всеки от пунктовете на наказателното постановление. В случая няма спор, че процесните средства са се използвали след изтичането на срока на първоначалната проверка и това е продължавало във времето и към момента на проверката от контролните органи. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че нарушението за всяко от средствата за измерване се е извършвало и на датата, на която то е констатирано, а именно – 07.02.2019 г., а изводът на актосъставителя, че се касае не за едно единно деяние, а за две отделни нарушения намира опора в доказателствата по делото и в разбирането за приложението на чл. 18 от ЗАНН. Доводите на жалбоподателя в обратна насока не могат да бъдат споделени и поради различния характер на средствата за измерване от гледна точка на предназначението – съответно за държавни и за търговски плащания, без значение дали са подлежали на последваща проверка в един и същи период от време или не. Всяко използване на такова средство за измерване е само по себе си съставомерно деяние по визираните от актосъставителя текстове на Закона за измерванията, без значение дали е допуснато отклонение и по отношение на друго средство за измерване, използвано в дейността на определен субект на правото. След като нарушението по всеки от пунктовете се е извършвало към 07.02.2019 г., на която дата е и установено от контролните органи, а актът е съставен на 15.03.2019 г., то липсва нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, изхождайки от датата, на която е следвало да бъде премината последваща проверка за всяко от средствата за измерване, като в подкрепа на това становище е възприето и в Решение № 303 от 15.12.2015 г. на АдмС - Хасково по к. н. а.х.д. № 249/2015 г. по описа на същия съд.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. Даденото в случая словесно описание на нарушението е ясно, точно и недвусмислено посочва какво поведение или фактическо положение в отклонение с изискванията на закона според АНО осъществява състава на визираното нарушение.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата, действително дружеството – жалбоподател, е използвало в дейността си в стопанисвания в град Хасково търговски обект – бензиностанция процесните средства за измерване – нивомер с посочените технически спецификации за целите на определяне на държавни вземания и колонка за дизелово гориво – за целите на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията. Анализът на разпоредбите на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗИ сочи на извода, че контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По делото не се спори, че проверяваната нивомерна измервателна система и колонка за дизелово гориво попадат всяко по отделно в обхвата на „средство за измерване“, чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ /техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства/ и подлежи на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В случая дружеството – жалбоподател, като лице, което ползва средства за измерване, попада в обхвата на законовата забрана за употребата им без знака по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършената последваща проверка. В процесния случай дружеството е използвало нивомерна измервателна система като средство за измерване за целите на начисляване и отчитане на държавните плащания, без знак за последваща проверка според средството за измерване и според срока на валидност на първоначална проверка, който е бил валиден до края на 2018 година. По идентичен начин стои въпросът и с ползването на средство за измерване за целите на извършване на търговски плащания в рамките на дейността на търговското дружество – жалбоподател в производството при осъществяване на дейността на стопанисвания търговски обект – бензиностанция, именно колонка за дизелово гориво без валиден знак по чл. 43, ал. 1, във връзка с чл. 44, т. 4 от ЗИ, удостоверяващ извършена последваща проверка, доколкото поставеният такъв е бил със срок на валидност до края на 2018 г.
В заключение, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа извършването на описаното в НП нарушение, както в пункт 1, така и това по пункт 2 от санкционния акт.
В случая следва да бъде поставен и въпросът за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради малозначителност на деянието, който съдът счита, че няма пречка да се разгледа и обсъди за пръв път в настоящото производство, доколкото касае преценка за законосъобразност. Аргументите в подкрепа на това становище са следните:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е
дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно
препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Следва да се отбележи, че в конкретния
случай са допуснати от страна на дружеството - жалбоподател нарушения, всяко
квалифицирано по 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ, формално по своя характер.
С обявяването му за наказуемо се защитават обществени отношения в кръга,
очертан в чл. 1 от Закона за измерването и е насочено към обезпечаване постигането
целите на закона, прокламирани в чл. 2, като за съставомерност на деянието не
се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Същевременно липсват не само доказателства, но и конкретни твърдения за
наличие на каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи
отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват
изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид, което сочи, че никое от процесните деяния не представлява и не може да
бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а фактът
на подаване на заявление за извършване на метрологичен надзор и последваща проверка
сам по себе си не обосновава извод в обратна насока. Реакцията на дружеството в
хода на проверката действително е била бърза, но същата е целяла обезпечаване
възобновяването в най – кратки срокове на спряната търговска дейност, с оглед търговския
интерес на дружеството от това и не влияе на съставомерността на всяко от
установените деяния по чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
На следващо място, при определяне вида и размера на административната санкция в разпоредбата на чл. 94, ал. 2 ЗИ е предоставена възможност на наказващия орган за преценка, като и в този аспект на дейността му не е допуснато нарушение на материалния закон и санкционната норма е правилно приложена с налагане на административната санкция, съобразно законоустановения минимум на имуществената санкция за всяко от деянията, отчитайки всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно- изцяло потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 86 от 09.05.2019 г. на Началника на Регионален отдел Метрологичен надзор „Южна централна България“ на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.