Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР
АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 843/2020 г. по описа на
Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез
своя пълномощник К.Й.К., в качеството му на Областен управител на Област Д., с
административен адрес: гр. Д., ул. „***, с която срещу О. гр. Д., ЕИК *** с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана
от кмета Й. Т. Й., е предявен иск по чл.
108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на недвижим имот, представляващ земя с площ от 641 кв.м., съставляващ
поземлен имот с кадастрален идентификатор № *** по КККР на гр. Д, както и за
осъждане на ответника да предаде владението върху описания имот.
Според изложените в
исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание поземлен имот с
идентификатор № ***, с площ от 641 кв.м., се явява част от имот с по-голяма
площ, за която държавата през годините се е легитимирала като собственик със
следните актове:
-
АДС № 527/29.01.1957 г. - описва 2 507 кв.м. незастроена площ, 208 кв.м.
застроена площ или дворно място с обща площ 2 715 кв.м.;
-
АДС № 1339/15.01.2001 г. - описва 2 715 кв.м. идеална част
от парцел I-3037, кв.537 по ЗРП на ЦГЧ на гр. Добрич;
-
АДС № 4435/03.07.2008 г. – за поправка на АДС №
1339/15.01.2001 г. - описва 2 715 кв.м. идеални части от ПИ *** по КККР на гр.
Д., целият с площ 5 094 кв.м.;
Ищецът приема, че след като за част от имота,
актуван с АПОС № 1028/17.09.1999 г., има съставен АДС № 527/29.01.1957 г.,
който го предхожда по време се налага извод, че към настоящия момент държавата
се легитимира като негов собственик. В подкрепа на горното е и факта, че
последният е придобит по Крайовския договор от 17 септември 1940 г., подписан
между Ц. Б. и К. Р. Цитира се разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за държавната
собственост, според която държавна собственост са имотите, придобити по
международен договор. Именно това е едно от основанията за придобиване на вещни права от Държавата.
Поради факта, че за имота има едновременно съставени
акт за държавна и акт за общинска собственост, като държавата и общината
претендират да са собственици на имота и предвид факта, че собственикът на
построена в имота сграда заявява желание да го закупи, то за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на иск по чл. 108 от ЗС, въз основа на който да
се установи, че Държавата притежава правото на собственост върху процесния имот
и да се осъди ответника да предаде владението върху същия.
На следващо място ищецът сочи, че през годините
владението върху имота се осъществява само и единствено от Община град Добрич.
Същото се удостоверява от факта, че за имота са издавани многократно разрешения
за поставяне на преместваем обект – сезонна тераса към обект за обществено
хранене. Видно от част от издадените от Общината разрешения № РП-5/26.01.2015
г., РП-21/16.03.2016 г., РП-21/27.05.2016 г.,
РП-69/04.06.2018
г. за поставяне на преместваем обект – сезонна тераса към обект за обществено
хранене, кафе-аперитив „*** Община град Д. събира такса за ползване на общинско
място, поради което владее имота – предмет на настоящата искова молба.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Община гр.
Добрич е представила отговор на исковата
молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответната
страна оспорва изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които основава
исковата си претенция.
Община гр. Добрич приема, че след влизане в сила на ЗМСМА
– разпоредбата на §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, е придобила собствеността
върху спорния имот. Имотът, описан в АДС № 527/29.01.1951 г., попада в УПИ I в
кв. **, предвиден за „***“ по кадастрален и ПРЗ на ж.к. ***. В съответствие с
посочената разпоредба на ЗМСМА са съставени АПОС № 1028/17.06.1999 г. и АПОС №
3018/21.12.2005 г.
С решение № 31-9/27.02.2018 г., Общински съвет при Община
гр. Д. е обявил ПИ ***, находящ се в гр. Д., ул. „***“ /идентичен с УПИ XII в
кв. 537, предвиден за „Обществено обслужване“/ по кадастрален и ПРЗ на ж.к.
„Русия“ с площ от 641 кв.м. за частна общинска собственост, като е съставен
АЧОС № 5365/04.04.2018 г.
Ответната община сочи, че е единствен
собственик на процесния имот, който е вписан към настоящия момент в
кадастралната карта на гр. Д. През целия период от време имотът е владян,
спокойно и необезпокоявано, само и единствено от Община гр. Д.
С молба от 21.07.2020 г. ищецът е поискал по
реда на чл. 219 от ГПК привличането на негова страна, в качеството на трето
лице – помагач на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Д., бул. „***, представлявано от управителя К. Б. Я.
След
справка с книжата се установява, че третото лице помагач е представило
становище по делото, според което предявеният иск е основателен и доказан, и
като такъв подлежи на уважаване. *** настоява, че процесният имот е придобит от държавата по
силата на ***, сключен на 07.09.1940 г. между Ц. Б. К. Р. В тази връзка се
отрича правото на собственост на ответника спрямо имота, като се оспорват
твърденията, че след приемане разпоредбата на §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА
собствеността върху имота е преминала към Община гр. Д.
Според „*** задължително условие за транслиране
правото на собственост от Държавата към Общината по силата на цитираната разпоредба
е обектът, освен всички други изисквания, да е и с местно значение. Ако обекта
или развиваната в него дейност е с национално значение, цитираната разпоредба е
неприложима и имотът остава държавна собственост. В този смисъл се сочи
практика на ВКС: Решение № 268/23.02.2005 г. по гр. дело № 2121/2014 г. по
описа на ВКС, ГК, I г.о.
Сочи се от третото лице, че към 17.09.1991 г. (датата
на влизане в сила на ЗМСМА) процесният имот с
идентификатор № *** се явява част от имот с по-голяма площ, за която държавата
през годините се е легитимирала като собственик; в него през 1980 г. е построен
и функционира до днес дом -паметник ***“, който литературен музей е институция
с национално, а не с местно значение. В тази връзка се
цитира изявление, съдържащо се в уеб сайта на Регионалния исторически музей – Д.,
според което дом-паметник „*** е „Най-големият и единствен по рода си център в
Б., който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на
Йордан Йовков.“ За пълнота на изложението по този въпрос следва да се има
предвид и фактът, че дом-паметник ***“ е един от стоте национални туристически обекти на ***.
Поставен е под № 23, редом с Художествената галерия в гр. Д. С оглед на
изложеното, че спорният имот към 17.09.1991 г. е обслужвал дейност, която има
национално значение и важност, а не местни такива, то правото на собственост
върху него е останало в патримониума на Държавата, а не е преминало в този на
Общината. Фактът, че процесният имот е собственост на Държавата според третото
лице помагач се доказва и от приложеното по делото удостоверение с изх. /19.12.2000
г., издадено от Община гр. Д.; с този акт ответникът по признава, че процесният
имот и сградата в него са държавна собственост и може да бъдат актувани като
такива.
По делото са събрани следните писмени доказателства:
АДС № ***/29.01.1951 г.; АДС № ***/15.01.2001 г.; АДС № ***/03.07.2008 г. за поправка па АДС № ***/15
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, че най-старият АДС е от
1951 г. и е за имот, придобит по силата на К. спогодба, представляващ детски
дом с площ от 208 кв.м. и празно дворно място от 2 507 кв.м. Следващият АЧДС е
от 2001 г. и е за двуетажна сграда - база на археологическия музей, със
застроена площ от 208 кв.м. и земя от 2 717 кв.м. от парцел I, кв. 537 по
ЗРП на ЦГЧ на гр. Добрич.
Най-старият Акт за публична общинска собственост е
от 1999 г. за Дом -паметник „***“ и дворно място от 5 094 кв.м.,
представляващ парцел I, кв. 537 по ЗРП на ЦГЧ на гр. Добрич. Следващият акт за
публична общинска собственост е от 2005 г. за ***“ и дворно място от 5 094
кв.м., представляващо ПИ *** по КККР на гр. Добрич. През 2017 г. е съставен
АПОС за Дом-паметник „***“ и ** по КККР
на гр. Д. Последният АЧОС № ***/04.04.2018 г., вписан под № 139, том VII, вх.
рег. № 2824 от 17.04.20185 г. на СВ - при Добричкия районен съд, е за земя от
641 кв.м., представляваща ПИ 72624.615.7667 по КККР на гр. Добрич.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
като е изслушано и прието заключението на вещото лице арх. А.Е.. Според това
заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
изготвено, от 1950 г. до настоящия момент за територията, в която попада
процесния имот с кадастрален
идентификатор 72624.615.7667, са изработени:
1. три
кадастрални планове – през 1953 г., 1987 г. и през 1996 г.
2. четири
регулационни планове – през 1958 г., 1967 г., 1987 г. и през 1996 г.
В своето заключение в.л. е
представило и историческа справка за предназначението на процесния имот, според
която:
В плановете на гр. Б., изработени
от румънската администрация преди 1934 г., е обособен ъглов имот по ул. „***“,
срещу входа на градската градина. В имота е построена сграда с 20 помещения за
детска градина – забавачница № 8.
През 1940 г., по силата на К. д.
собствеността на сградата и нейният двор са прехвърлени от румънската на
българската държава.
На 29.01.1951 г. е съставен Акт №
527 за държавна собственост на недвижим имот: сграда – детски дом със застроена
площ 208 кв.м. и незастроено дворно място от 507 кв.м., придобити от румънската
държава съгласно Крайовския договор.
През 1953 г. е изготвен кадастрален
план на гр. Добрич, в който поземленият имот е запазен в заварените граници и
получава пл. № 4950. В него са нанесени масивната двуетажна сграда на детската
градина.
С регулационният план от 1958 г. за
имота се отрежда парцел I в кв. 196 (във второ копие на плана – кв. 196а) - за
„детски дом“. От имота се отнема площ за разширение на ул***“ (във второ копие и за разширение на
ул. „***“), но планът не е приложен.
С регулационния план от 1967
г. имотът попада в кв. 197, като
уличнорегулационните линии съвпадат с кадастралните му граници. В квартала има
само един парцел (без нанесен номер), отреден за „ ***“.
В кадастралната основа на
регулационния план от 1987 г. имотът на детската градина е с нов пл.№ 3037, с
променени кадастрални граници и намалена площ, вследствие разширяването на ул.
„25-ти септември“ и ул.“ Ген. Гурко“, като за него не е отреден самостоятелен
парцел. Същият попада в кв. 43, в голям парцел за комплексно жилищно
строителство и обществени сгради. Регулационният план е бил реализиран,
доколкото след израждането на Дом-паметника „*** кадастралните граници на пл. №
3037 са били заличени.
По действащия регулационен план от
1996 г. на ***“ в общинския парцел I са сградите на детската градина (пл. №3037)
и на *** „***“ (пл. № 7663). Площта му е 5 094 м2.
На 17.06.1999 г. е съставен Акт № ****за публична
общинска собственост върху сградата на *** „***“ и дворното място – застроено и
незастроено - парцел I - за ***“ в кв.
537 с площ 5094 м2. Част от тази площ е държавна, съгласно Акт № 527
от 1951 г.
На 15.01.2001 г. е съставен Акт № ***
за частна държавна собственост върху земя
- 2715 кв.м като ПИ с идентификатор *** в идеална част от парцел I, кв. 537 и масивна постройка със ЗП
208 м2
, придобити от румънската държава съгласно Крайовския договор.
В кадастралната карта на гр.
Добрич, одобрена през 2005 г., е образуван ПИ с идентификатор ***с площ 4.102
дка, застроен със сградата на бившата детска градина с площ от 231 м2, получила
идентификатор ****
Със заповед № ***/16.12.2005 г. е
одобрено изменението на КККР, с което е образуван ПИ с идентификатор *** с площ
от 5094 м2, идентичен с парцел I, кв.537. Застроен е с две сгради: ***“
(сграда с с индентификатор ***) и бившата детска градина (сграда с идентификатор
***
На 21.12.2005 г. е съставен Акт №
3018 за общинска публична собственост върху масивна двуетажна сграда -
Дом-паметник „***“ и дворно място с площ *** кв.м., което е ПИ с идентификатор ***
На 03.07.2008 г. е съставен Акт № ***
– за поправка на АЧОС № 1339/15.01.2001 г. за земя – 2 715 кв.м., идеална част
от ПИ с идентификатор ***, целият с площ 5094 кв.м., както и сграда със ЗП от 231
кв.м. и идентификатор ***
На 22.06.2017 г. е издадена Заповед
№ 734 на кмета на Община град Добрич за одобряване на изменение на ПУП – ПР за
УПИ I, кв. 537 по плана на ***. Образуват се два имота: УПИ XXI – за
дом-паметник, с площ 4 418 кв.м., и УПИ
XXII – за общинско обслужване, с площ 641 кв.м.
На 27.07.2017 г. е направено
изменение на КК: ПИ с идентификатор 72624.615.7663 се разделя на
два имота:
-
ПИ
с идентификатор *** с площ 641 кв.м., съпътстващ на УПИ XXII;
-
ПИ
с идентификатор **** с площ 4 408 кв.м., съпътстващ на УПИ XXI;
На
07.12.2017 г. е съставен Акт № 5506 за частна държавна собственост върху земя -
641кв.м., ПИ с идентификатор ****
На 07.12.2017 г. е съставен Акт № 5346
за публична общинска публична собственост върху ПИ с идентификатор *** от 4 408
кв.м. и сграда с идентификатор *** със ЗП 585 кв.м.
На 04.04.2018 г. съставен Акт №
5356 за частна общинска собственост върху земя от 641 кв.м., ПИ с идентификатор
***.
На 10.05.2018 г. е издадена Заповед
№ ДжС – 10-4, като областният управител отменя Акт № 5346 за публична общинска публична
собственост върху ПИ с идентификатор 72624.615.7668 от 4 408 кв.м. и сграда с идентификатор
*** със ЗП 585 кв.м.
Предявеният иск за установяване правото на собственост на ищеца спрямо
процесния имот и осъждане на ответника да предаде владението върху него, черпи
правото си основание от разпоредбата на чл. 108 от ЗС. Предявеният иск е
допустим, а разгледан по същество е неоснователен.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът на една вещ /имот/ може да я иска
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Касае за
ревандикация, т.е. за иск, с който невладеещият собственик претендира от
владеещият несобственик отстъпване на собствеността и предаването на владение
на процесната вещ /имот/. Следователно, за да се уважи един такъв иск следва да
се налице кумулативно и трите предпоставки на закона: ищецът да е собственик на
имота, предмет на иска; имотът да е във владението или държанието на ответника
и това владение, респ. държание да е без основание.
Общинската собственост, като вид собственост е
регламентирана за първи път с Конституцията от 1991 г. Въз основа на чл.17,
ал.4 от Конституцията през 1996 година са приети Закон
за общинската собственост и Закон за държавната собственост. До
приемането им, законовата регламентация на обектите общинска собственост е
създадена с нормите на ЗМСМА, в сила от деня на обнародването му на 17.09.1991
година, с §6 от ПР на който е дадена нова редакция на чл.6 от ЗС, като са
посочени и основанията, на които общината може да придобива право на
собственост. С §7 от ПР на ЗМСМА се сочи, кои от държавните имоти с влизането в
сила на закона стават общинска собственост. С §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр.96
от 1999 год.), т.е. по силата на закона, застроените и незастроени парцели и
имоти – частна държавна собственост, определени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на
общините.
С обособяването на общинската собственост като самостоятелна от държавната
собственост, целта на законодателя, с приемането на ЗМСМА е, имуществото, в
т.ч. и недвижимите имоти, които са предназначени за спортно задоволяване на
потребностите на населението на съответната община, да останат в нейния патримониум,
т.е. да станат общинска собственост по силата на закона. С влизането в сила на
ЗМСМА на 17.09.1991 година имотите, предназначени по своето предназначение и
функции да задоволяват спортните потребности на населението на общината, стават
общински по силата на самия закон. По силата на закона имотите, които не са
предназначени за задоволяване на административните потребности на общините;
които не са предназначени за битово, културно, спортно или комунално обслужване
на населението, както и не са обекти от местната инфраструктура, остават
държавна собственост.
Имотите, които са предоставени на държавни органи или организации за
обучение на специалисти с национално значение, в т.ч. безспорно и за нуждите на
отбраната на страната, не стават общинска собственост, тъй като не са налице
предпоставките на разпоредбата §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА /в редакцията към влизането
на закона в сила/. Използването на имотите за подготовка на специалисти с
национално значение към момента на влизането на ЗМСМА в сила е основание,
изключващо придобиването на правото на собственост върху същите имоти от
съответната община, на основанието, предвидено в разпоредбата на §7, т.6 от ПЗР
на ЗМСМА
Съгласно разпоредбата на §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, собствеността върху
имотите по т.6 преминава върху общините по силата на самия закон. Тълкуването
на тази разпоредба води до извод, че предпоставките за преминаването на правото
на собственост върху общините, следва да са налице към датата на влизането на
закона в сила – 17.09.1991 година. Последващи промени в предназначението на
имотите, държавна собственост, както и настъпването на други факти, като
закриването или прекратяването на юридически лица или организации, които са
използвали същите имоти, са неотносими към придобиването на собственост от
общините на основание §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА.
Самото предоставяне на управлението или ползването на имот от държавно
учреждение или организация, независимо от това дали тя е правосубектна, т.е
дали е юридическо лице, не ограничава или лишава правото на общината въз основа
на предвидената в ЗМСМА възможност да придобие право на собственост върху този
имот. Критерият за разделянето на общинската собственост на това основание от
държавната е предназначението на имота, както и използването му във връзка с
това предназначение към датата на влизането на ЗМСМА в сила – 17.09.1991
година. /В тази насока е решение № 178/15.05.2010
г. на ВКС, Второ г.о., по гр. дело № 68/2010 г./.
Ответникът основава претендираното от него
право на собственост на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за
общинската собственост, обнародван в ДВ, бр. - 96/05.11.1999 г. Съгласно тази
разпоредба застроените и незастроените парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Установеният
от закона придобивен способ е деривативен, като за настъпването на
транслативния ефект е необходимо наличието на две предпоставки : 1. установена
към датата на влизане в сила на закона /09.11.1999 г./ частна държавна
собственост върху имота; и 2. предвиждания на действащите към тази дата
подробни градоустройствени планове, отреждащи имота за жилищно строителство или
за посочените общински мероприятия.
Режимът на собствеността - държавна или
общинска - е обусловен от потребностите, които задоволява. Държавната
собственост предполага упражняване на правомощия в обществен интерес, т.е. един
обект се характеризира като публична или частна държавна собственост според
предназначението на обекта трайно да задоволява обществени потребности от
национално значение, и зависи от качеството на субекта, на когото е било
предоставено упражняването на правото, и от предназначението на тези обекти.
Тогава, когато обектите задоволяват обществени потребности от местно значение,
те са общинска собственост.
С влизане в сила на ЗМСМА от 1991 г. се
въвежда за първи път от приемането на Конституцията на *** разграничение на
държавната и общинската собственост, като този процес продължава с приемането
на Закона за общинската собственост през 1996 г.
Законодателят трайно е установил подход не на
конкретното изброяване на обектите, а на тяхното разграничение по критерий,
изискващ съответно ползване за нуждите както на държавата, така и на общините.
Така, по силата на § 7, ал. 1 ,т. 6
ЗМСМА, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, преминават в тяхна собственост, а
с влизането на Закона за общинската собственост в сила преминават в
собственост на общините обектите, предоставени на бившите народни съвети
съгласно § 10 от ПЗР на Закона за общинската собственост.
Преобразуването на държавната собственост в
собственост на общините настъпва по силата на закона и не са необходими други
правни или фактически действия. Съгласно разпоредбата на § 42 на ПЗР на ЗИД на
Закона за общинската собственост: „Застроените и незастроените парцели и имоти
- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините“.
В случая
с влизане в сила на ЗМСМА на 17.09.1991 г. правото на собственост върху
процесния имот е преминало върху общината, тъй като по действащия към този
момент регулационен план от
1987 г. процесният имот попада в кв. 43, в голям парцел за комплексно жилищно
строителство и обществени сгради. Регулационният план е бил реализиран,
доколкото след изграждането на Дом-паметника „***“ кадастралните граници на пл.
№ 3037 са били заличени.
Съгласно
този план спорният имот е отреден за жилищно строителство, което предвиждане
относно спорния имот, дава възможност за трансформация на собствеността от
държавна в общинска.
Посоченото
правно основание за трансформацията на собствеността по силата на закона предполага
държавна собственост върху имота до момента на влизане в сила на цитираните
законови разпоредби, но и реално съществуващите правни хипотези за конкретния
имот към момента на влизане в сила на тези законови разпоредби. Съгласно изричната разпоредба на чл.
34 от Закона за общинската собственост общината придобива право на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Общините могат да придобиват право
на собственост и по някои специфични само за тях способи,
а именно
по силата на закон,с който бивши държавни имоти се определят за общински
или се предоставят в собственост на общините – чл.
2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за общинската собственост.
Както
бе споменато по - горе, съгласно плана, по своето естество и по функционалното
си предназначение, процесният имот попада в парцел, с предназначение за
комплексно жилищно строителство и обществени сгради.
От тук следва и извода, че поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 641 кв.м., представляваща част от по-рано
съществувалия ПИ *** с площ от 5 094 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – „За друг обществен
обект, комплекс“., т.е. имотът е отредени за задоволяване на обществени
потребности от местно значение и разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 ЗМСМА е
приложима.
В случая
е налице и хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската
собственост /ДВ - бр.96 от 05.11.1999 г./, съгласно който застроените
и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени
за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила
на този закон подробни устройствени планове, преминават в собственост
на общините. Действащото за процесния терен предвиждане по ЗРП от
1996 г. съставлява отреждане за жилищно строителство, и за обществени и
благоустройствени мероприятия на съответната община по смисъла на § 42 от
ПЗР на ЗИД на ЗОС. След като фигурира предвиденото от закона отреждане, следва
да се приеме, че е налице настъпила трансформация на собствеността от държавна
в общинска.
Правните норми свързват трансформирането на
държавната в общинска собственост по силата на закона с вида на имота и
неговото предназначение да обслужва дейността или територията на съответната
община или да е предвиден според действащите планове за мероприятие на
общината, като наличието на посоченото предназначение се преценява към момента
на влизане в сила на закона за съответното основание.
Т.е. за да настъпи трансформацията на
собствеността при условията на §42 от ПЗР на ЗОС е
необходимо към момента на влизане в сила на разпоредбата през 1999 г.
мероприятието, за което е отреден имота по подробния устройствен план,
да е с местен обществен или благоустройствен характер.
Основен разграничителен критерий за
преминаването на държавната собственост в общинска по силата на § 7, т. 6 от
ПЗР на ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗОС са потребностите, които
задоволява съответния имот. Когато имотът е предназначен за задоволяване на
обществени потребности на населението - здравни, образователни, културни,
битови, спортни или комунални, съответно за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината, то същият представлява общинска собственост. Само ако
с оглед конкретните характеристики на имота обслужваните потребности имат
национално значение, то имотът ще остане държавна собственост /В този смисъл е
и Решение № 232 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 154/2012 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
При това положение процесният имот,
с оглед предвиденото в § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, като имот,
представляващ частна държавна собственост и отреден по силата на действащия към
този момент план на града за комплексно жилищно строителство и обществени
сгради е довел до трансформацията му, по силата на закона, в обект – частна
общинска собственост, поради което носител на собственическите права е Община град Д.
Изложените съображения налагат извода, че предявеният иск
по чл. 108 от Закона за собствеността е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, представлявана от **** чрез своя
пълномощник К.Й.К., в качеството му на Областен управител на Област Д., с административен
адрес: гр. Д., ул. „***, срещу Община – гр. Д., ЕИК ***, с
административен адрес: гр***, представлявана от кмета Й.Т. Й., иск по чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ земя с площ от 641 кв.м. и с кадастрален
идентификатор № *** по КККР на гр. Д., както и за осъждането на ответника да
предаде на ищеца владението върху описания имот.
РЕШЕНИЕТО по гр. дело
№ 843/2020 г. по описа на Добричкия районен съд е постановено при участието на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***,
представлявано от управителя К. Б.Я., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: