№ 503
гр. Велико Търново, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110100825 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. Д. В. срещу П. Н. М., с която
се моли съдът да измени утвърдените с решението по гр. дело № 992/2021 г. на
Районен съд - Велико Търново мерки по отношение на роденото от съвместното
съжителство на страните дете К. В.ов Д. и да постанови нови, с които да му предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето, да определи
местоживеенето му да бъде при него, да определи режим на лични отношения с
майката и да осъди последната да заплаща месечна издръжка за детето.
С определение от 10.5.2022 г. към настоящото дело е съединено гр. д. № 982/2022
г. на Районен съд – Велико Търново, образувано по искова молба на П. Н. М. срещу В.
Д. В., с която се моли съдът да измени утвърдения с решението по гр. дело № 992/2021
г. на Районен съд - Велико Търново режим на лични отношения между В. Д. В. и
малолетния К. В.ов Д., дължимата издръжка за детето, както и да даде разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето да пътува в държавите от Европа и Турция, за
което да му бъдат издадени съответните документи.
Бащата твърди, че с решение по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд - Велико
Търново родителските права по отношение на малолетния К. В.ов Д. са предоставени
на майката, а за него е определен режим на лични отношения с детето. Заявява, че
скоро след сключване на споразумението по горепосоченото дело е разбрал, че в
живота на майката има друг мъж, с когото същата поддържа връзка от неопределено
време и при когото е отишла да живее с детето почти веднага след раздялата им. Сочи,
че въпреки опитите му да общува нормално с майката по въпросите, касаещи детето и
справянето му с така възникналата ситуация, ответницата е спряла да комуникира с
него, а единствената тема, по която е склонна да говори, е продажбата или
наплащането на техен общ имот. Твърди, че режимът му на лични контакти с детето
често е нарушаван по вина на майката, като настояванията му да се вижда с детето са
посрещани от нея със заплахи за жалби. Заявява, че най-потърпевшо от случващото се
1
между родителите е самото дете, при което са започнали да се наблюдават негативни
промени - затваряне в себе си, тъга, стрес, униние, често изключване от заобикалящата
го среда и разговори с въображаем събеседник. Смята, че майката умишлено
отчуждава детето от него, като сочи, че след като е разбрал за новата среда на сина си и
стреса, на който е подложен, незабавно е започнал да търси специализирана помощ, но
майката е отказала всякакви негови предложения за взаимни действия. Заявява, че в
край на м. ноември 2021 г. случайно е разбрал, че с детето извънредно и индивидуално
работят двама психолози и ресурсен учител, както и че от срещата му с тях е научил
резултатите от направените оценки за развитието на сина му и ежедневните му
занимания. Определя въпросните резултати като притеснителни и разкриващи
отрицателния резултат върху развитието на детето от некомпетентното упражняване
на родителските права от страна на майката, а именно – че синът му е със забавено
развитие, че има проблем с фината моторика, че всяка сутрин идва недоспал и че има
проблем с концентрацията. Твърди, че всички посочени проблеми са се появили през
последната година, което го е принудило да започне посещения при специалист по
детска психология.
Майката оспорва твърденията на бащата. Заявява, че промяна в обстоятелствата от
утвърждаване на решението по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд - Велико
Търново са налице, но същите касаят поведението на бащата и начина, по който това
поведение се отразява на детето. Твърди, че именно бащата настройва детето срещу
нея и новия й съжител, че това влияе изключително негативно на малолетния К., както
и че по този повод е водила детето на психолог. Сочи, че за психичното и
емоционалното израстване и развитие на детето си бащата се е поинтересувал по-
сериозно едва след образуване на делата за изменение на родителските права, режима
на лични отношения, издръжка и т.н., както и че същият не е полагал основните грижи
за отглеждането и възпитанието на малолетния К. в нито един момент от неговото
раждане до момента. Заявява, че от постановяване на решението по гр. дело №
992/2021 г. на Районен съд - Велико Търново полага всички грижи за физическото и
емоционалното израстване на сина си, че самата тя е учител и има необходимите
знания и умения за работа с деца, че притежава грижа, подход, спокойствие и
отговорност да общува с детето си и да му дава всичко необходимо за неговото
правилно израстване. Заявява, че К. расте в сигурна семейна среда, състояща се от
неговата майка, новия й съжител и неговите две по-големи деца, с които синът й е в
прекрасни отношения.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, бащата заявява, че през времето, което
прекарва с детето, е започнал да забелязва негативни проявления в неговото развитие,
което отдава на раздялата му с ответницата. Сочи, че е притеснен за развитието на сина
си и за липсата на разбиране от страна на майка за това, че иска да прекарва повече
време с него.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката заявява, че след посещенията при
бащата на детето му трябва известно време, за да се аклиматизира и да влезе в
редовния си ритъм на живот. Сочи, че новият мъж до нея полага повече грижи за нея и
за детето от бащата, но че въпреки това не е спряла контактите му с детето.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на ответницата поддържа отговора на исковата
молба, както и исковата молба на своята доверителка.
2
В писмени защити процесуалните представители на страните развиват подробни
аргументи в защита на поддържаните позиции.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
следното фактическа и правна страна:
Предявени са искове по чл. 59, ал. 9 СК – по отношение на искането за изменение
на утвърдените с решението по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново мерки по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните
дете и за постановяването на нови; по чл. 150 СК – по отношение на искането за
увеличаване размера на издръжката за детето; и по чл. 127а, ал. 2 СК – по отношение
на искането за даване на разрешение, заместващото съгласието на бащата, за пътуване
на детето в чужбина.
По исковете по чл. 59, ал. 9 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът
по молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки.
Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за
осигуряване на по-добър социален и битов живот от единия родител, неговите
възпитателски качества и грижи, така и настъпила промяна във възможностите на
родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при
която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът
във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. От
значение са също качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на
детето, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и
отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в ППВС № 1/1974 г., под
„интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по
тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко
дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла
на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на
детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му при
евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано
мерки.
В случая се установява, че с решение по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд -
Велико Търново родителките права по отношение на малолетния К. В.ов Д. са
предоставени за упражняване от майката, при която е определено и местоживеенето на
детето, като за бащата е определен режим на лични контакти и последният е осъден да
заплаща издръжка за сина си.
По делото са представени писмени доказателства, от които става ясно, че
понастоящем малолетният К. Д. посещава редовно ДГ „***“, гр. Велико Търново.
На 11.10.2021 г. е изготвен план за подкрепа на детето, в който като основни цели
са поставени подобряване на адаптивността и социализирането му към масовата детска
градина, по-активното включване в екипната учебна дейност на групата,
разширяването на възприятията и представите за заобикалящия го свят, подобряването
на самостоятелността при обслужване, развитието на физическите и конструктивните
умения и подобряването на устойчивостта на вниманието и създаването на по-траен
интерес за работа. В плана е посочено, че детето има нужда от работа с логопед и
3
психолог за развитие на способностите му.
С протокол на екипа за подкрепа от 21.10.2021 г. е взето решение с цел
подобряване на езиково-говорните умения и комуникативните умения на детето да
бъде предоставена допълнителна подкрепа в лицето на ресурсен учител и психолог.
Впоследствие, на 16.5.2022 г. е издадено направление за ползване на социалните
услуги, като малолетният и родителите му са насочени към фондация „Международна
социална служба – България“ за предоставяне на услугата Център за обществена
подкрепа, програма „Семейна среда и деца в раздяла, развод и конфликт за родителски
права“. В направлението е посочено, че детето се нуждае от психологическо
консултиране.
Въз основа на направлението на 31.5.2022 г. между родителите и фондация
„Международна социална служба – България“ е сключен договор за предоставяне на
социална услуга по програма „Семейна среда и деца в раздяла, развод и конфликт за
родителски права“ с продължителност до 16.5.2023 г., като в него е посочено, че
услугите ще се предоставят в Център за обществена подкрепа, гр. Велико Търново три
пъти в месеца.
На 31.5.2022 г. е изготвен доклад на екипа за подкрепа при ДГ „***“, гр. Велико
Търново, в който е посочено, че детето се адаптира частично към средата в масовата
детска градина, но че в групата няма необходимата устойчивост на вниманието, както
и интерес към учебната дейност. Посочено е, че му е необходима индивидуална помощ
от учител при изпълнение на поставените му задачи, че К. по-рядко търси контакти с
децата и че не успява да работи самостоятелно. Обръща се внимание на засилващото се
безпокойство, на колебанията в апетита и съня и се заключава, че предвид
комплицираната семейна обстановка с цел задоволяване на емоционалните
потребности на детето и постигане на известно спокойствие е препоръчително
родителите да прекарват повече време в неговата компания – поотделно и заедно поне
веднъж седмично.
На 2.6.2022 г. е проведено поредното събрание на екипа за подкрепа при ДГ „***“,
гр. Велико Търново, на което е разисквана работата с детето и е дадена препоръка да не
се прекъсва връзката с двамата родители заедно в съвместни дейности.
На 30.6.2022 г. е изготвен индивидуален план за подкрепа с участието на екип от
психолози, в който са поставени цели майката да се споразумява с бащата по въпроси,
свързани с детето и да предпазва последното от конфликтите помежду им, както и да
заведе момчето на психиатър.
На 15.7.2022 г. е изготвена оценка на потребностите на майката, в която е
посочено, че същата е добър родител и че адекватно задоволява потребностите на
детето. Отразено е, че комуникацията между родителите е нарушена, като е дадено
предложение детето да бъде обследвано от детски психиатър за изясняване на
причините за поведението му.
Психиатрично-психологична оценка на детето е изготвена на 6.10.2022 г., като е
дадено заключение, че при малолетния е налично генерализирано разстройство на
психологичното развитие – Синдром на Еспергер. Препоръчано е включване на
занимания с ресурсен учител, психолог и логопед с цел подобряване на специфичните
дефицити и социално функциониране.
На 10.1.2023 г. е изготвено психологическо изследване на детето, според чието
заключение се отчитат качествени нарушения на социалните взаимо-отношения,
подчертана несръчност и стереотипен репертоар на интереси и дейности, разглеждани
4
в контекста на Синдром на Еспергер. Посочено е, че интелектуалните възможности на
К. са в норма, като наблюдаваните особености в езика, комуникацията и поведението
са характерни за первазивно разстройство на развитието и същите повлияват негативно
на цялостното функциониране на детето, което определя необходимостта от системен
контрол и подкрепа.
По искания на страните са събрани гласни доказателства, даващи информация за
ситуацията около детето.
В показанията си св. Л. В.а – сестра на ищеца, заявява, че според нея при детето
има промяна след раздялата на родителите. Сочи, че по време на първия локдаун в
страната именно брат й е гледал племенника й и в този период двамата много са се
привързали един към друг, но това се е променило предвид раздялата с майката.
Заявява, че отдалечаването на детето от баща му се е отразило на К., който е започнал
да говори по-малко.
В показанията си св. А. Б. – колега на ищеца, споделя, че ищецът е търсил помощ
от нея във връзка с промяна в поведението на детето след раздялата на страните. Сочи,
че пред нея бащата е споделил, че детето се отчуждава от него, че същото е затворено в
себе си и че контактува по-малко. Твърди, че е забелязала изключителната
привързаност на К. към баща му, като определя ищеца като добър и грижовен родител.
В показанията си св. Н. Л. – приятелка на ответницата, заявява, че е ставала
свидетел на ситуации, при които след връщане на детето от престой при бащата
същото е доста развълнувано и че с думи и с действия изразява привързаността си към
майката. Твърди, че пред нея майката е споделя, че след като К. стои по-дълго при
баща си се връща отдръпнат от нея. Счита, че през първите дни след връщането си при
майката детето се държи странно, а едва впоследствие започва да комуникира по-
свободно.
В показанията си св. П. Т. – фактически съпружески съжител на ответницата,
споделя, че първоначално майката е разрешавала на бащата да вижда детето и за
периоди извън определения режим на лични отношения, но това се е променило след
като е обърнала внимание на ищеца, че последният настройва детето срещу нея.
Заявява, че по причина въпросното настройване детето се е връщало в дома им
стресирано, а впоследствие не е искало да ходи при баща си. Сочи, че ответницата на
няколко пъти е разговаряла с ищеца последният да избягва да говори пред детето за
нея и за общото им съжителство, като счита, че бащата прехвърля към К. омразата си
към майката. Твърди, че след връщане на детето от срещите с баща му е необходим
ден на аклиматизация, в който К. е затворен в себе си. Заявява, че с ответницата имат
желание да заведат децата си на почивка в чужбина, но че ищецът отказва да даде
разрешение без основателна причина.
В показанията си св. С. В. – директор на ДГ „***“, гр. Велико Търново заявява, че
през лятото на 2021 г. майката на детето е поискала съдействие от нея, като й е
споделила, че се притеснява за развитието на сина си и е помолила да бъдат взети
необходимите мерки. Твърди, че след започване на новата учебната година са
проведени нужните срещи, като е извършена оценка от специалисти и учители в
групата и К. е одобрен да получи допълнителна подкрепа, оказвана на деца, които имат
поведенчески, емоционални и други дефицити. Сочи, че към края на годината е
започнала системна работа с двете учителките на детето от групата, с двама психолози,
с ресурсен учител и с логопед, но счита, че към момента не е налице напредък.
5
Заявява, че пред екипа от специалисти родителите са споделили, че техните отношения
могат да бъдат причина за проблема, имайки се в предвид, че детето живее в две
различни семейни среди.
Св. К. К. – един от учителите на детето в ДГ „***“, гр. Велико Търново, споделя,
че и двамата родители са загрижени за състоянието на детето, както и че последното се
радва както на баща си, така и на майка си. Заявява, че на родителите е обяснено, че с
К. трябва да се работи индивидуално и че майката и бащата трябва да преглътнат
проблемите си и да разговарят в името на детето.
Св. М. П. – ресурсен учител в Регионалният център за подкрепа на процеса на
приобщаващото образование, гр. Велико Търново, заявява, че при детето се забелязва
тревожност и нарушение на вниманието, но че не може да каже на какво се дължат
същите. Твърди, че на последната среща екипът за подкрепа е излязъл със становище,
че когато детето се взема от градина е добре двамата родители да са заедно.
Св. А. Й.-Н. – бивш психолог в ДГ „***“, гр. Велико Търново, споделя, че в
периода от м. октомври 2021 г. до м. юли 2021 г. е работила с детето. Счита, че
развитието на К. не отговаря на възрастта му и че при детето има някакво
безпокойство, като изразява становище, че раздялата на родителите оказва влияние
върху влияние върху емоционалното му развитие. Потвърждава, че екипът за подкрепа
е излязъл със становище, че родителите трябва да се стараят да имат по-добри
взаимоотношения помежду си, за да може детето да се чувства по-добре емоционално.
Изразява мнение, че К. трябва да прекарва повече време с баща си с цел доброто
развитие на неговата психика.
Според изготвения по делото социален доклад базовите потребности на детето се
задоволяват адекватно и от двамата родители, като същите търсят връзка с учителите и
специалистите от детската градина относно поведението и развитието на сина си.
Отразено е, че и двамата родители демонстрират емоционална привързаност към
детето и оказват сътрудничество на социалните работници.
По делото е изготвена и психологична експертиза, според чието заключение при
малолетния К. Д. се отчитат качествени нарушения на социалните взаимоотношения и
сръчността, стереотипен репертоар на интереси и дейности, особености в езика и
комуникацията, разглеждани в контекста на Синдрома на Аспергер. Сочи се, че
наблюдаваните особености в езика, комуникацията и поведението са характерни за
т.нар. разстройства от аутистичния спектър, които повлияват върху цялостното
функциониране на детето и въпреки отчетените добри интелектуални възможности,
тези особености забавят темповете му на развитие. Заключава се, че в материалите по
делото няма данни детето да страда от депресия или друго притеснително състояние.
Отразено, че майката и бащата са значимите и авторитетни фигури в живота на детето,
като между тях и К. има изградена емоционална привързаност, но поради
невъзможността на детето да разбира същността на човешките взаимоотношения, не би
могло да се установи по какъв начин възприема и преживява раздялата на родителите
си. Сочи се обаче, че водещо за състоянието на К. е диагностицираният Синдром на
Аспергер, както и че от особено значение за състоянието на детето е адекватното му
придружаване и партниране от страна на възрастните - както в семейната, така и в
социалната среда. Не е констатирано поведение на някой от родителите спрямо детето,
което да застрашава неговото психическо, интелектуално и социално развитие, както и
личностно изграждане, като се отбелязва, че нарушените взаимо-отношения между
родителите винаги рефлектират върху психиката на едно дете, но по какъв начин те
рефлектират върху психиката на К. е трудно да се установи поради затрудненията,
6
които детето има в контакта и комуникацията. Според вещото лице в поведението на
детето не са отчетени симптоми, характерни за деца засегнати от родителско
отчуждение, а реакциите на К. при преминаването му от семейната среда на единия в
тази на другия родител се дължат на липсата на възможност за приемане на промените
и уязвимостта и склонността към стрес при промени. Сочи се, че не е констатирано
наличието на изграждане в съзнанието на детето на негативен образ на единия родител
от другия, като детето демонстрира приемане и положително емоционално отношение
и към майката, и към бащата. Заключено е, че е налице емоционална привързаност и
към двамата родители, както и че поради индивидуални особености на детето не може
да се констатира как последното преживява раздялата на родителите си и как тази
раздяла се отразява на психиката му. Дадено е становище, че всяко дете има базова
потребност от контакти и общуване с всеки от родителите си, но че няма как да се
предвиди как ще се отрази на психиката му промяната в честотата на срещите и
продължителността на престоя при бащата.
Предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема, че от постановяване на
решението по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд - Велико Търново действително е
налице изменение на обстоятелствата, което обуславя ревизия на част от въпросите по
чл. 59, ал. 2 СК, като намира, че въпросното изменение се дължи основно на
установения проблем в развитието на детето и опитите на родителите за неговото
преодоляване.
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че от съвкупния анализ на
доказателствата става ясно, че в периода след раздялата на двамата родители всеки
един от тях е полагал нужните грижи за сина си във времето, през което детето е било
при него, като между родителите и малолетния е създадена достатъчно силна и
неподлежаща на съмнение емоционална връзка. Отделно от това, всеки от родителите е
създал сигурна и съответна на потребностите на детето семейна среда, като в
жилищата и на двете страни за малолетния са създадени необходимите за възрастта му
битови условия. През този период всеки от родителите е проявявал нужната
ангажираност към проблемите на детето и по свой начин е опитвал да открие до
причината за тях.
На второ място, съдът намира за неоснователни основните оплаквания на страните
– на ищеца, че наблюдаваните негативни промени при детето се дължат на
поведението на майката, която умишлено го отчуждава от него, и на ответницата, че
бащата настройва детето срещу нея и срещу новия й съжител, което влияе
изключително негативно на малолетния К.. Ангажираните в тази насока доказателства
на практика се изчерпват с показанията на водените от страните свидетели, от които
обаче не може да се направи извод, още по-малко категоричен такъв, за това, че
проблемите при детето се дължат основно на настройването му от родителите един
спрямо друг. Напротив, ангажираните писмени доказателства, показанията на
допуснатите свидетели при режим на призоваване и заключението по допуснатата
психологична експертиза доказват обратното – че проблемите при детето се дължат
основно на наличното при него психично разстройство (Синдром на Аспергер).
На следващо място, съдът намира, че изменението на обстоятелствата не е в
такава степен, че да обуслови промяна в упражняването на родителските права и
основното местоживеене на детето. Това е така, доколкото недоказано остана
основното твърдение на ищеца – че негативните промени при детето се дължат на
поведението на майката, респ. че ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на бащата, това ще доведе до подобряване живота на детето. Както вече
7
беше посочено по-горе, в периода след раздялата на родителите всеки майката е
полагала нужните грижи за сина си и била ангажирана към неговите проблеми, като
между нея и детето е създадена достатъчно силна емоционална връзка.
И по-насетне, доколкото остана недоказано и основното твърдение на ответницата
– че бащата настройва детето срещу нея и срещу новия й съжител, което негово
поведение пък влияе изключително негативно на малолетния, не може да възприето и
становището, че за подобряване положението на детето е необходимо режимът на
лични контакти между него и бащата да бъде редуциран. Напротив, в събраните
писмени и гласни доказателства са налични данни, че по-продължителното общуване
както с майката, така и с бащата би било в интерес на детето и би способствало да
преодоляване на проблемите при него. Така още в изготвения на 31.5.2022 г. доклад на
екипа за подкрепа при ДГ „***“, гр. Велико Търново е посочено, че с цел задоволяване
на емоционалните потребности на детето и постигане на известно спокойствие е
препоръчително родителите да прекарват повече време в неговата компания.
Впоследствие на проведеното на 2.6.2022 г. поредно събрание на екипа за подкрепа
при ДГ „***“, гр. Велико Търново също е дадена препоръка да не се прекъсва връзката
с двамата родители заедно в съвместни дейности. На свой ред, св. А. Й.-Н. – бившият
психолог в ДГ „***“, гр. Велико Търново, работила с детето, също изразява мнение, че
К. трябва да прекарва повече време с баща си с цел доброто развитие на неговата
психика.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице нововъзникнала обстановка,
при която интересите на детето изискват ревизия на сега действащите мерки относно
режима на лични отношения с бащата, като следва да се намери подходящ баланс
между желанието на бащата да прекарва повече време със сина си и интереса на
последния. Съдът намира, че при наличната ситуация и съществуващите
взаимоотношения между бащата и детето подходящ се явява следният режим на лични
контакти: всяка първа седмица от месеца за времето от 18:00 часа в неделя до 18:00
часа на следващата неделя, всяка трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, разделени на два периода от по 15 дни, всяка четна година
по време на Коледните празници за времето от 17:00 часа на 24-ти декември до 17:00
часа на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година по
време на Новогодишните празници за времето от 17:00 часа на 30-ти декември до 17:00
часа на последния официално обявен почивен празничен ден; всяка нечетна година за
Великденски празници за времето от 17:00 часа в петък до 17:00 часа на последния
официално обявен почивен празничен ден; на рождения ден на бащата – 19-ти май за
времето от 17:00 часа до 9:00 часа на следващия ден; на рождения ден на детето – 13-ти
септември бащата ще има право да присъства на тържеството по случай празника,
както и по всяко друго време при договорка между родителите. Следва да бъде дадена
и допълнителна възможност за контакти между бащата и детето, които да се
осъществяват чрез видеоконферентна връзка всяка трета седмица от месеца за времето
от 19:00 до 19:30 часа в сряда и всяка четвърта седмица от месеца за времето от 19:00
до 19:30 часа в сряда и от 19:00 до 19:30 часа в събота.
8
По иска по чл. 150 СК:
По повод размерът на дължимата издръжка за детето следва да се има в предвид,
че от постановяване на решението по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд - Велико
Търново до настоящия момент са изминали близо две години, през който период с
нарастване възрастта на детето несъмнено са се увеличили и неговите нужди. В тази
връзка, при доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не
следва да се прилага строго формално принципът на главното доказване в процеса, а
следва да се подхожда с известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в
посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката за едно
дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за страната, като от
162.50 лева през 2021 г., минималният размер на издръжката понастоящем е 195.00
лева, т.е. налице е увеличение от 20 %, което несъмнено сочи на изменение на
икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният размер на
издръжката, и икономическата обстановка понастоящем. Освен изминалия период от
време от постановяване на решението по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд -
Велико Търново, през който с нарастване възрастта на детето по естествен начин са се
увеличили и неговите нужди, не може да не бъде съобразен и значителният ръст на
цените на стоките и услугите през последната година, който несъмнено рефлектира
върху размера на средствата, необходими за отглеждането на едно дете.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата за страната, която към момента е в размер на 780.00 лева,
т.е. минималният размер на издръжка е 195.00 лева за едно дете. С оглед посочената
разпоредба, минималната работна заплата не само има самостоятелно значение при
определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир за конкретните
икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак за
поскъпналите условия за живот в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за
детето съдът преценя реализираните от същите доходи и имущество. В случая бащата
реализира трудов доход около средната работна заплата за страната, като с тези доходи
заплаща наем за ползваното от него жилище в размер на 300.00 лева. Бащата обаче
няма финансови ангажименти към други свои низходящи или възходящи, както и
задължения към трети лица. От своя страна, майката реализира малко по-ниски доходи,
като и тя няма финансови ангажименти към други свои низходящи или възходящи,
както и задължения към трети лица.
9
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за детето от
около 400.00 лева месечно 250.00 лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от
майката. Съдът определя по-нисък размер на дължимата от майката издръжка,
доколкото същата е с детето през по-голямата част от времето, респ. е пряко
ангажирана с ежедневните грижи за него, което безспорно е свързано и с
допълнителни ежедневни разходи.
С оглед на горното, съдът намира, че искът за увеличение на издръжката се явява
основателен в предявения с исковата молба размер и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а при липсата на такова спорът между тях се разрешава от
съда.
В настоящия случай до приключване на устните състезания бащата не е възразил
детето да пътува до чужбина, а напротив – чрез своя процесуален представител заявява
принципното си съгласие си за това. Доколкото обаче от негова страна, така или иначе,
не е дадено такова изрично съгласие в изискуемата форма, то същото следва да бъде
заместено по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Съдът намира, че пътуването в чужбина е в
интерес на детето, доколкото посещението на други държави и опознаването на други
народи безспорно ще се отрази благоприятно на социалното и културното му развитие
и ще способства за съзряването му като личност. От друга страна, отхвърлянето на
така направеното искане би ограничило правата на свободно придвижване на детето,
гарантирано както от Конституцията Република България, така и от ЕКПЧ и
Конвенцията за правата на детето. Тук следва да се има в предвид, че бащата не сочи
наличието на основателни причини, поради които искането следва да бъде отхвърлено
– например, че майката има намерение да изведе детето в държава, в която застрашени
биха били неговите живот и здраве, или че има намерение да изведе детето извън
страната и да се установи с него трайно в чужбина и пр. Напротив, както вече беше
посочено, бащата изразява принципното си съгласие за пътуване на детето в чужбина.
Предвид на това съдът приема, че липсата на такова изрично съгласие в изискуемата
форма от страна на бащата до настоящия момент не се дължи на опасения в посочения
смисъл, а на влошените взаимоотношения между него и майката, които обаче не могат
да бъдат причина за отхвърляне на искането.
По тези съображения съдът намира, че са налице законовите основания за даване
на исканото разрешение за пътуване на детето в чужбина, чрез което да се замести
липсващото съгласие на бащата, още повече, че в съвременния мобилен свят
решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов характер (Решение №
295/4.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на III г.о. на ВКС).
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР №
1/3.7.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът може да разреши по реда
на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието
на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави респ. държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. На
следващо място, разрешението за пътуване не може да бъде дадено за прекалено дълъг
10
период, тъй като с течение на времето е възможно да настъпят промени, непредвидими
към датата на първоначалното му определяне (Решение № 244/3.7.2014 г. по гр. д. №
953/2014 г. на IV г.о. на ВКС). Единствено наличието на изключителни извънредни
обстоятелства могат да обусловят даването на разрешение за по–продължителен
период (Решение № 253/20.7.2015 г. по гр. д. № 7336/2014 г. на ВКС). Такъв характер
биха имали причини от здравословно естество, налагащи пътувания на детето в
чужбина с цел опазване на живота и здравето му, но в случая нито се твърди, нито се
установява наличието на подобни обстоятелства. В исковата си молба майката е
посочила, че желание детето да пътува до страните от ЕС и Турция за срок от пет
години, като съдът приема, че това са сигурни държави, при престоя в които животът и
здравето на детето няма да са застрашени, както и че исканият срок е адекватен,
доколкото същият не е нито прекалено дълъг, но прекалено кратък, така че скоро
отново да се налага иницииране на съдебно производство. Съдът намира, че
ограничение в броя на пътуванията не следва да бъде налагано, но че същите следва да
с продължителност до 10 дни при всяко пътуване, тъй като в противен случай би се
нарушил режимът на лични контакти с бащата. Даването на исканото разрешение за
пътуване на детето в чужбина, което да замести липсващото съгласие на бащата,
предпоставя даване на разрешение и за снабдяването на детето със задграничен
паспорт само по молба на майката по реда на Закона за българските лични документи.
На основание чл. 127а ал. 4 СК, съдът счита, че следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на настоящото решение, тъй като недопускането на такова
изпълнение би могло да доведе до необосновано засягане на интереса на детето в хода
на евентуално обжалване на съдебния акт.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, в тежест на ответницата следва да
бъде възложено заплащането на половината от направените от ищеца разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, а именно сумата от
425.00 лева.
С оглед уважаването на претенцията за увеличаване размера на издръжката и на
иска по чл. 127а, ал. 2 СК, в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на
половината от направените от ответницата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, а именно сумата от 275.00 лева.
В тежест на ищеца следва да се възложи държавната такса върху присъденото
увеличение на издръжката в размер от 115.20 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. В., ЕГН ********** срещу П. Н. М., ЕГН **********, с
който се моли съдът да измени утвърдените с решението по гр. дело № 992/2021 г. на
Районен съд - Велико Търново мерки по отношение на роденото от съвместното
съжителство на страните дете К. В.ов Д., ЕГН ********** и да постанови нови, с които
да предостави на ищеца упражняването на родителските права по отношение на
детето, да определи местоживеенето му да бъде при него, да определи режим на лични
отношения с ответницата и да осъди последната да заплаща месечна издръжка за
детето.
11
ИЗМЕНЯ утвърдения с решението по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд -
Велико Търново режим на лични отношения между В. Д. В., ЕГН ********** и
малолетния К. В.ов Д., ЕГН **********, като определя следния режим на лични
отношения:
- всяка първа седмица от месеца за времето от 18:00 часа в неделя до 18:00 часа на
следващата неделя;
- всяка трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
разделени на два периода от по 15 дни;
- всяка четна година по време на Коледните празници за времето от 17:00 часа на
24-ти декември до 17:00 часа на последния официално обявен почивен празничен ден;
- всяка нечетна година по време на Новогодишните празници за времето от 17:00
часа на 30-ти декември до 17:00 часа на последния официално обявен почивен
празничен ден;
- всяка нечетна година за Великденски празници за времето от 17:00 часа в петък
до 17:00 часа на последния официално обявен почивен празничен ден;
- на рождения ден на бащата – 19-ти май за времето от 17:00 часа до 9:00 часа на
следващия ден;
- на рождения ден на детето – 13-ти септември бащата ще има право да присъства
на тържеството по случай празника;
- чрез видеоконферентна връзка всяка трета седмица от месеца за времето от 19:00
до 19:30 часа в сряда и всяка четвърта седмица от месеца за времето от 19:00 до 19:30
часа в сряда и от 19:00 до 19:30 часа в събота.
- по всяко друго време при договорка между родителите.
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. дело № 992/2021 г. на Районен съд -
Велико Търново месечна издръжка за К. В.ов Д., ЕГН ********** от 170.00 на 250.00
(двеста и петдесет) лева, като:
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** да заплаща на К. В.ов Д., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител П. Н. М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер от 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от подаване на исковата
молба – 14.4.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която
искът за увеличение на издръжката е уважен.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ , заместващо съгласието на бащата В. Д. В., ЕГН
**********, за пътуване на К. В.ов Д., ЕГН ********** извън територията на
Република България - до страните от Европейския съюз и Република Турция и обратно,
без ограничения в броя на пътуванията в рамките на съответната календарна година, с
продължителност на всяко пътуване до 10 (десет) дни, за срок от пет години, считано
12
от датата на влизане на решението в сила, придружавано от майката П. Н. М., ЕГН
********** или от упълномощено от нея друго пълнолетно лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която е
уважен искът по чл. 127а, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА П. Н. М., ЕГН ********** да заплати на В. Д. В., ЕГН **********
сумата от 425.00 (четиристотин двадесет и пет) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на П. Н. М., ЕГН **********
сумата от 275.00 (двеста седемдесет и пет) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 115.20 (сто и петнадесет
лева и двадесет ст.) лева – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13