М О Т И
В И към присъдата по н.о.х.д. 333/11 г.
на РОС.
Русенската
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Т.Н.А. в това, че на *** г., в гр. Р.,
в съучастие с Р.В.Н. като извършител, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи – парична сума от 100 лв., лични документи – читателска
карта на библиотека „***”-Р., потребителска карта на верига магазини СБА, фонокарта „*** с остатък 20 импулса, лична карта и дебитна
карта на банка *** всичко на обща стойност 103 лв., от владението на С.И.П. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 54 от НК.
В съдебно
заседание обвинението се поддържа.
Подсъдимият
и защитникът му считат, че обвинението не е доказано.
След
като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът
констатира и съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
е роден на *** ***, с постоянно местоживеене *** гражданин. С основно
образование. Неженен. Без постоянна месторабота. Осъждан е общо девет пъти за
престъпления от общ характер против собствеността, вкл. и грабеж, и такова по
чл. 346 ал. 2 т. 2 пр. 1, т. 3 вр. ал. 1 от НК,
първите два пъти като непълнолетен условно, а след това и на ефективно
изтърпени наказания лишаване от свобода. Последното му осъждане е по н.о.х.д. №
2666/07 г. на СРС с присъда влязла в сила от 25.02.2009 г. за престъпление по
чл. 346 ал. 2 т. 2 пр. 1, т. 3 вр. ал. 1 от НК на
наказание шест месеца лишаване от свобода, което след това е групирано с
определение на 93 НО на СРС влязло в сила от 26.06.2009 г. с други по общо 6
присъди и определено общо наказание три години лишаване от свобода, увеличено
както се посочи с 6 месеца.
На ***
г., в гр. Р., по повод рождения си ден на същата дата, подсъдимият посетил с
приятеля си Р.В.Н. сестрата на последния, взели от там бутилка с ракия и отишли
в градинката в центъра на града срещу хотел „Д.”. Там след 20 часа, до чешмичката в градината се черпили с ракия и пушили цигари. Към
компатията им се присъединили намиращите се по същото
време в градинката пострадали – св. С.П., известен с прозвището „Г.” и
живеещата като клошар св. Ц. Г. П., известна с
прозвището „Ш.”. П. правел обичайната си вечерна разходка. П. и П. се познавали
от преди,.като П., знаейки че не е добре със здравето, инцидентно му помагала
при покупки на зеленчуци и пр. По настояване на подсъдимия и Р. Н. пострадалият
П., „за не ги обиди” отпил малко от
ракията. Това му причинило замайване и слабост поради съчетаното въздействие на
алкохола с приеманите от П. лекарства заради преминат мозъчен инсулт с последвали
епилептични припадъци и хипертонична болест. След 30-40 минутен престой в
компанията на подсъдимия, Н. и П., малко преди 21,30 часа, пострадалият си
тръгнал в посока към дома си, придружен от св. П.. След тях тръгнали подсъдимия
и св. Р. В. Н., на когото св. П. казала, че пострадалия има голяма сума пари в
книжни банкноти. Пътем П. и П. посетили
магазин за хранителни стоки близо до градския парк и бившата Военна болница,
където П. купил и дал на П. вино и цигари за мъжа, с когото живеела. П., подвизаваща се както се посочи като клошар,
нощувала в сградата на бившата военна болница с други клошари.
След като излезли от магазина
П.
седнал да си почине на пейка близо до бившата военна болница. Подсъдимият и св.
Р.Н., които както се посочи ги следвали, казали на св. П. да си тръгва, като я
заплашили в противен случай с побой. П. си тръгнала, а подсъдимият и св. Н.
нападнали пострадалия. Св. Р. Н. хванал с двете си ръце през врата пострадалия,
при което го съборил на земята, а подсъдимия пребъркал джобовете му и взел
намиращите се там парична сума от 100 лв., личните документи – читателска карта
от библиотека „***.”, потребителска карта за верига от магазини „*** фонокарта „***” с остатък 20 импулса, лична карта и дебитна
карта на банка ДСК на обща стойност съгласно неоспорената
съдебно-ценова експертиза 103 лв. Двамата нападатели нанесли и удари с ръце и
крака по тялото на пострадалия. След това му казали да забрави за случая,
защото иначе трябвало да го убият и се отдалечили от мястото. Парите разделили
и употребили за свои нужди, а останалите вещи и документи захвърлили. След това
се черпили в заведение близо до „Водното” /Агенцията по аквакултури/,
където се стигнало до побой и намеса на полицията без други последици.
Пострадалият
не посетил болница или полицейски пункт вечерта след случая. На следващия ден
16.09.2010 г., след обсъждане с дъщеря си и по нейно настояване подал жалба в
първо РПУ-Русе, което инициирало образуването на настоящото наказателно
производство.
По
отношение на Р.В.Н. по силата на сключеното споразумение по чл. 381 от НПК,
одобрено от съда на 7.06.2011 г. наказателното производство е прекратено. По
силата на това споразумение Н. е виновен в извършване на процесния
грабеж в съизвършителство с подсъдимия Т.Н.А..
Споразумението има обвръзващо доказателствено действие
за настоящия съдебен състав съгл. императивните разпоредби по чл. 413 вр. чл. 383 ал. 1
от НПК. Специално това действие е от значение за констатациите относно
спецификата на изпълнителното деяние
на Р. В. Н., което в случая е извършено при условията по чл. 20 ал. 2 от НК в съизвършителство с подсъдимия по настоящото дело. Самопризнанието
на Н. по чл. 382 ал. 4 от НПК по така конкретизираното обвинение следва, по
аргумент за противното от разпоредбата по чл. 382 ал. 8 пр. 2 от НПК, да бъде съобразено в настоящото
производство като цяло и специално при
анализа на показанията на Н. тук като свидетел. Съдът извърши това при надлежна съпоставка и анализ с всички останали
доказателства по делото.
В хода
на досъдебното производство равностойността на
предмета на престъплението от 103 лв. била възстановена на пострадалия от св. Р.
В. Н., което допринесло за сключването на горното споразумение.
Тази
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин при
цялостния анализ поотделно и в съвкупност на доказателства по делото както
следва: показанията на свид. П., П., Т., Х., К., Н.
/дадени в съдебно заседание и приобщени такива от досъдебното
производство по реда чл. 281 ал. 1 т. 1 и 2, чл. 282 ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 и 2 и чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК както е видно от протоколите на
с.з., конкр. от 29.06.2011 г./, св. М., протоколите
за извършени разпознавания на л. 22 и 24 от дознанието и очни ставки, справка
за съдимост, автобиография, декларация за СМПИС, комплексни съдебнопсихологически
и психиатрични експертизи, съдебноценова експертиза и
писмените доказателства по делото. Тя се подкрепя и от обясненията на
подсъдимия в достоверните й части, а противоречащите й такива, свеждащи се като
цяло до пълно отричане на неговото персонално участие в престъплението, се
разкриват при надлежния анализ като недостоверни и рутинно упражняване на
възприетата защитна теза за невиновност.
Тази
фактическа обстановка и специално изводите относно извършеното от подсъдимия се базира преди всичко на показанията на
пострадалия от престъплението.
Показанията
на св. П. се отличават както с детайлност, така и с многобройност на
възпроизведените факти и обстоятелства, касаещи както главния факт, вкл.
авторството на подсъдимия, така и други, потвърждаващи цялостната им
достоверност факти и обстоятелства. Такава многобройност и обстоятелственост
поначало трудно би могла да бъде сътворена от пострадалия, но, което е по-важно
и показателно за достоверността на показанията на този свидетел, лесно би могла, ако е неистина, да бъде
разрушена като противоречаща в едни или други свои детайли на други
обективни данни. Доказателствата по делото, обаче не разкриват такива противоречия, а
напротив потвърждават показанията на пострадалия във всичките им детайли. Показанията
на св. П. са непротиворечиви както по
основните въпроси досежно главнтия
факт, така и по съпътствуващи ги детайли, както
вътрешно така и с останалия доказателствен материал, а също и с правилата на
житейската логика. Те не са променяни
при многобройните му разпити в хода на дознанието и съдебното следствие. Така
от
първия момент на образуването на наказателното производство П. е посочил не само имената – Р. и Т.
/подсъдимия/, а и прозвищата с които всеки от извършителите, вкл. и
подсъдимия били известни на него и други лица – подсъдимият като „сина на К. м.”
и св. Н. като „В.. Безпогрешно е разпознал
всеки от двамата при съответните надлежно проведени процесуалноследствени
действия. Също подробно и непроменено в хода на цялото производство е обяснил и
поддържал точно какво е правил в хода на грабежа всеки от подсъдимите както се
изложи, къде, как и с кого се е намирал преди и по време на престъплението,
както и други детайли като светлите
спортни дрехи - бялото спортно горнище от анцунг и
бели спортни обувки - на подсъдимия в нощта на престъплението, ръстът,
спецификата на телосложението на всеки от тях и специално на подсъдимия –
обяснения на л. 61 от съдебното дело, както и тези на л. 18 от дознанието,
както и останалите му разпити на л. 20, 23, 66, 94 и 173 от дознанието, обхванати
в доказателствения материал по делото както се посочи по реда на чл. 282 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК, които след прочитането им в съдебно
заседание свидетелят е потвърдил изцяло.
Свидетелят се е въздържал от възпроизвеждане единствено на обстоятелствата, свързани с присъствието на св. П., установени от показанията на свид. П., Н. и отчасти показанията на подсъдимия, а именно,
че си е тръгнал от градинката придружен
от П., че преди това се е усамотявал с нея в градинката настрани от компанията
/което й дало възможност да разбере че има пари и уведоми както се посочи за
това св. Н./ и че й е купил вино и цигари за приятеля й – клошар.
Това въздържане е с лесно обяснимо с притеснението на П. от собствения му
принос за случилото се, чрез установения контакт с лица водещи различен от
неговия начин на живот, както и достатъчно
разпространеното и очевидно присъщо на свидетеля „джентълменско” отношение към П.,
с която както се посочи се познавал отпреди и която му била оказвала инцидентни
услуги. Свидетелят не е отрича тези обстоятелства, а не ги е изложил наред с
останалите. Като се има предвид и това, че тези обстоятелства не са от значение
за главния факт по делото и при изложената причина свидетелят да се въздържа от
излагането им тези обстоятелства не се отразяват на достоверността на
показанията на св. П. като цяло както се изложиха. Впрочем така е облекчил и
обвинението /а и съда/ поради отпадане на необходимостта от обсъждане на
евентуално съоучастие на П..
По тези съображение съдът възприе като неоснователни доводите на подсъдимия и защитата за недостоверност на
показанията на св. П. и на тази
основа негодност на същите за обосноваване на решаващи изводи. По въпроса
за
обективната достоверност на тези показания по съпоставка с останалите
доказателства по делото важи гореизложеното. Така както е редактиран доводът в
тази си част всъщност е базиран виждането на подсъдимия и защитника му, че
порази горепосочените си здравословни проблеми и особености свидетелят е
субективно негоден да възприема правилно
и да възпроизвежда адекватно фактите и обстоятелствата от значение по делото. И
в този смисъл той е неоснователен. Така
от неоспорената комплексна съдебнопсихиатрична-психологическа
експертиза по делото установява, че свидетелят не се води на учет и не е бил диспансеризиран при Центъра за психично
здраве в гр. Русе, липсват данни същият да страда от психично заболяване. При
него са налице данни за ограничен психоорганичен синдром /нарушаване на конгитивни и емоционални прояви/ поради прекаран през 2004 г. мозъчен инсулт с
последвали инцидентни епилептични припадъци и хипетронична
болест. Това състояние по примнцип е от естество да
доведе до деградация в паметовия и интелектуален
капацитет, респ. годността на пострадалия като свидетел, но в конкретния случая
не е причинило и при П. липсват признаци за такива патологични промени. Липсват
психотични или тежки психоорганични
синдроми с алкохолна или друга генеза, лиепсват
особености, които да представляват болестни разстройства в смисъл на психотична патология. При данните по делото
експертизата
е приела, че към инкримирания момент се е намирал в
състояние на леко алкохолно опиянение. Към този момент не са установени особености, които да представляват болестни
разстройства в смисъл на психична патология. Експертизата установява, че както към момента на извършването на
деянието, така и в последствие /вкл. и към момента на последната извършена в
хода на съдебното следствие очна ставка със свид. Н./
е бил и е с налични годности правилно да възприема
фактите от значение по делото и да дава обяснение по тях.
При тези обстоятелства и изводи липсва основание да не се
приеме като достоверна и съобрази доказателствената информация съдържаща се в
показанията на пострадалия.
Показанията на свид. П., дадени
на дознанието и обхванати от доказателствения материал на съдебното следствие
по реда на чл. 282 ал. 1 т. 1 и 2 и ал. 4 вр. ал. 1
т. 1 и 2 от НПК съдържат подробно и непротиворечиво изложение на горепосочената
фактическа обстановка и в този смисъл напълно потвърждават и съвпадат с
показанията на пострадалия относно фактите и обстоятелствата визиращи главния
факт /с горното обяснения относно въздържането на П. относно намесата на П. в
случая/. Първоначалното й отричане да знае каквото и да било и да е присъствувала на изобщоместопрестъплението
и преди това е последвано от изявление след прочитане на показанията й от
дознанието – л. 27 и 118 – че казаното от нея там е вярно, че действително е
изпратила пострадалия до местопрестъплението при бившата Военна болница и го
оставила на пейката там, но че приятеля й Х. я повикал да се махне от там,
както и че преди нападението в градинката пред х-л „Д.” както се посочи тя е присъствувала както се посочи и подсъдимия настоявал
пострадалия /”Г.”/ да се черпи с алкохол. Настояването на свидетелката в
съдебно заседание, че не е присъствувала при самия
грабеж, както и първоначалното и цялостно отричане /коригирано както се посочи
след предявяването на показанията й от дознанието/, а също и посочването на
името на съизвършителя Р. вместо това на подсъдимия Т.
се дължат по мнението на съдебния състав с обяснимия страх на бездомната, несемейна и беззащитна свидетелка от подсъдимите. В
подкрепа на този извод са следните обстоятелства: свидетелката е посочила, че
знае че подсъдимите „бият хората, грабежи правят, взимат парите на хората,
пенсиите взимат” /л. 118 от дозн. – четени по реда на
чл. 282 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/; същевременно тя наскоро е била намушкана с
нож от друг клошар, с когото съжителствувала.
Тази обстоятелства, съобразени заедно с начина й на живот и примитивното й
интелектуално ниво обясняват проявеното
в началото на разпита й пред съда нежелание да афишира в присъствие на
подсъдимия приноса си по наказателното дирене срещу него.
И по отношение на тази свидетелка не е оспорено
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична-психологическа експертиза, че
свидетелката не страда от психично заболяване и не се води на учет при ЦПЗ, има лека умствена изостаналост с налични
данни за непълноценни интелектуални възможности и бавен и тематично беден
мисловен процес, личността й е незряла с налична склоннст
да действува импулсивно, с дефицити в интелектуалномчнестичната
сфера и намалени възможности за обсъждане на алтернативни решения при трудни
ситуации, които обаче не затрудняват цялостното й когнитивно функциониране.
Експертизата установява, че свидетелката е можела както към инкриминирания
момент, така и впоследствие да възприема правилно и да дава достоверни
обяснения по относимите факти, АКО ЖЕЛАЕ. Съобразно
гореизложеното съдът прие, че първоначалното й отричане да знае каквото и да
било за случая при съдебното следствие, както се посочи, оттеглено след
прочитането на показанията й от досъдебното
производство с потвърждаване на последните, е проява на такова именно нежелание
да дава достоверни обяснения мотивирано от страховете й както се изложи.
При формирането на фактическите си констатации съдът
съобрази и показанията на св. Т.. От него подсъдимият поискал, при съвместния
им престой в арестанските помещения, да даде
показания че били заедно по време на грабежа в горепосоченото заведение при
„водното”, за да потвърди версията му в този смисъл. Т. разбрал че подсъдимият
е задържан за грабеж. Тази инициатива от
страна на подсъдимия, при положение, че
очевидно вече е имал стиковка с тогава втория обвиняем Н. да отрича
неговото участие, няма друго обяснение освен съзнанието, че подлежи на
наказателна отговорност за действителното си участие в процесния
грабеж и цели чрез обективиране на „алиби” да
омаловажи показанията и разпознаването му от пострадалия.
Подобен
опит е правил подсъдимия и със свид. Х., който бил
чул, че подсъдимият и Н. са извършили грабеж с пострадал „Г.” /П./, но отрича
да е бил с подсъдимия по време на грабежа. Свидетелят обяснява, че може да са
спали в едно помещение с подсъдимия и други клошари,
но по друго време.
Опитът
на подсъдимия да отклони шиканьозно следствието в насока за съучастие на клошар
с прозвище „Г. П.” също се опровергава както от изричните показания на това
лице - св. К. – така и поради липсата на
каквито и да било подкрепящи такава теза обстоятелства по делото, а изцяло и
само опровергаващия.
Тези
твърдения на подсъдимия очевидно сочат на недостоверност на обясненията му в
частите насочени към опровергаване на авторството му.
Показанията
на св. Н., който, както се посочи е
признал и вече осъден по обвинението по процесния грабеж, вкл. и досежно съизвършителството си с настоящия подсъдим,
по
въпроса съучастието като извършител на подсъдимия, също както и обясненията на
самия подсъдим, се изчерпват с формално цялостно отричане на това участие. При
това тези показания, както и обясненията на подсъдимия,
се
опровергават изцяло от показанията на св. П., както се посочи потвърдени
показания на П. от дознанието и отчасти съдебното следствие, а
като
недостоверни се разкриват и поради горепосочените опита на подсъдимия да си инсинуира „алиби” чрез лъжесвидетелствуване
от трети лица. Най-сетне
отричането
по тези обстоятелства както в показанията на Н., така и в обясненията на
подсъдимия, се разкрива като недостоверно и тенденциозно обслужващо защитната
теза на подсъдимия от показанията на свид. М. –
полицейски служител – в чието присъствие св. Н. подробно е разказал
инкриминираните събития, вкл. участието на подсъдимия както се изложи по-горе.
Показанията на този свидетел също потвърждават достоверността на показанията на
пострадалия и самопризнанието на Н. по влязлото в сила споразумение. Детайлът
относно точната сума в пари отнети от пострадалия /М. говори за сума около 20
лв., докато П. винаги е поддържал, че
парите са били 100 лв./ лесно се обяснява преди всичко с обстоятелството, че
информацията е момент възприета в този от съизвършителя
Р.Н., който има интерес да е по-малка, а не от пострадалия, а също и с рутинно известната
особеност на свидетелите да запомнят и възпроизвеждат по различни начини едни и
същи обстоятелства. По основните факти относно механизма и участниците в
грабежа и този свидетел не разкрива каквито и да било поводи за различни от
горните изводи.
Ето защо
съдът прие за установени по делото гореизложените фактически положения и базира
на тях своите
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подсъдимият
е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.
По
описания начин, дата и място той, в съучастие като съизвършител
с вече признатия за виновен по н.о.х.д. № 315/2011 г. Р.В.Н. противозаконно
отнел от владението на пострадалия Св. П. описаното имущество на обща стойност
103 лв. Отнемането било противозаконно, с намерение да го присвои. Отнемането
било извършено чрез употреба на сила при съчетаните действия на подсъдимия и
св. Н. чрез задържане и душене на пострадалия, както и съборяне
на земята, при което подсъдимия извадил процесното
имущество от джобовете му. Последвалите удари с ръце и крака по тялото на
пострадалия са били ексцес, като отделно обвинение по тях липсва.
От
субективна страна, съобразно естеството, последователността, вътрешната логика
и несъмнената обща ориентация и цел на извършваните действия както се изложиха
подсъдимият е осъзнавал съставомерните обиктивни признаци и е действувал виновно, при пряк умисъл.
Предвид
гореизложените му минали осъждания за него са налице и двете хипотези по чл. 29
ал. 1 б. „а” и „б” от НК за приложение на предвидената в закона по-тежка квалификация
като „опасен рецидив”.
Ето защо
съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за
виновен по обвинението в престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр.
чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства многобройните му осъждания и високия ръст на
престъпленията против собствеността в страната, а като смекчаващи невисоката
стойност на предмета на престъплението, обективното възстановяването на
равностойността на същия, макар и не по заслуга на подсъдимия, приноса на
пострадалия за случилото се чрез проявеното от него лекомислие и доверчивост,
трудностите за подсъдимия да си осигури нормално препитание поради обективните
условия в страната и неподготвеността му. При значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в съответствие и с възприетото като основателно
виждане на прокурора съдът наложи на подсъдимия наказание в размер близък до минималноустановения в закона, а именно пет години и шест
месеца лишаване от свобода. Съгл. чл. 60 и 61 от ЗИНЗС наказанието следва да се
търпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
Причини
за извършване на престъплението са ниското правосъзнание,
слабите моралноволеви задръжки, затвърдените
престъпни навици и склонността на подсъдимия към снабдяване със средства по
незаконен начин.
Следва
да се присъдят деловодните разноски на държавата.
По тези
съображения съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Т.Н.А., род. на *** ***, постоянно местоживеене ***, с основно
образование, осъждан, неженен, безработен, ЕГН ********** за