Решение по адм. дело №1525/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. В. И., чрез адв. Н., срещу наложена принудителна административна мярка задържане с техническо средство (скоба), уточнена със Съобщение № [рег. номер]/04.08.2025г., издадено от Общинско предприятие „Транспорт“ на община Бургас. С касационната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваната ПАМ като незаконосъобразна и връщане на платената сума. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с упълномощен адвокат, като поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Както в жалбата, така и в съдебно заседание жалбоподателя излага твърдения, че неправилно му е наложена ПАМ „задържане с техническо средство“ (скоба), тъй като е заплатил такса за 30 минутен престой чрез устройство тип „паркомат“ за правото на престой в зоната за платено паркиране от 15:01ч. до 15:31ч. на 04.08.2025г. Твърди, че билета е бил поставен на видно място, позволяващо установяване на извършеното заплащане. Посочва, че освен техническото средство (скоба) по автомобила не са били поставени други знаци или съобщения за наложената ПАМ. По случая било входирано писмено възражение в офиса на общинското предприятие. След завръщане при автомобила жалбоподателят заплатил дължимата такса в размер на 30 лева, за което не получил фискален бон, а съобщение № [рег. номер]/04.08.2025г. за установеното нарушение в 15:22ч. свързано с автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя.

Ответникът - М. К. – служител към Общинско предприятие „Транспорт“ в община Бургас, заемащ длъжност оператор – синя зона, редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя административната преписка, свързана с процесната ПАМ. Изразява становище, че приложената мярка е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Настоящата инстанция, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна прие следното:

По делото е безспорно, че на 04.08.2025г. жалбподателят е паркирал лек автомобил с рег. № [рег. номер] на [улица] [населено място], на обособено паркомясто в „синя зона“. Не се спори, че към момента на извършената проверка закупеният от жалбоподателя билет от паркинг автомат, не е бил поставен зад предното обзорно стъкло от страната на водача.

От представения по делото билет от паркомат № 1093/03039 от 04.08.2025г. се установява, че на тази дата жалбоподателят е закупил билет за платено паркиране от автомат, като е заплатил престоя в диапазона от 15:01ч. до 15:31ч.

На 04.08.2025г. в 15:22ч. е съставено съобщение № [рег. номер] до водача на автомобил с рег. № [рег. номер], че е паркирал автомобила без да заплати необходимата цена съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, поради което е било приложено техническо средства „скоба“. За заплащане на сумата за извършване на дейността са посочени телефонни номера, на които лицето да позвъни. Таксата в размер на 30 лева е била заплатена в 16:49ч. видно от представения по делото фискален бон. С административната преписка са представени Трудов договор № 328/03.10.2011г., сключен между М. К. и ОП „Спортни имоти, паркинги и гаражи“, с който К. е назначен на длъжността „контрольор“, както и Допълнително споразумение между К. и ОП „Транспорт“ [населено място], въз основа на което е заел длъжността Оператор – синя зона. Съгласно Заповед № 961/09.04.2013г. на кмета на община Бургас служителите на тази длъжност използват техническо средство за принудително задържане на пътни превозни средства, за които не е заплатена дължимата такса за паркиране съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. По делото от жалбоподателя е представено в цялост съобщение № [рег. номер] до водача на автомобил с рег. № [рег. номер], от което е видно, че същото не е разлепено.

След анализ на установените факти и въз основа на приложените по делото писмени доказателства, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.

Съгласно чл. 16 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на МПС в определени зони на територията на община Бургас /Наредбата/ контролът по спазването на правилата за паркиране в зоните се осъществява от лица, определени със заповед на кмета на общината, а съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата тези лица имат право да налагат предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мерки.

Актът е издаден от компетентен орган, на когото са възложени административните правомощия по налагане на принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

По делото се установи, че Кметът на община Бургас е издал Заповед № 961 от 09.04.2013 г., с която на основани ечл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 36 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Бургас е възложено на служителите на длъжност "оператор" в звено "Синя зона" към ОП "Транспорт" да използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП. Ответникът заема именно такава длъжност, като видно от приложената по делото длъжностна характеристика именно лицата, заемащи тази длъжност осъществяват дейността по поставяне и премахване на техническо средство –тип "Скоба", респективно издават касоби бележки при заплащане на съответната такса за премахване на автомобил в санкция.

Принудителната административна мярка е постановена в съответствие с материалния закон и неговите цели. Съгласно чл. 99 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като съгласно ал. 3 Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

От представените по делото снимки, направени при извършването на проверката се установява, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата да постави закупения от него билет от паркинг автомат зад предното обзорно стъкло от страната на водача, на видимо място, даващо възможност за осъществяване на контрол. При тази фактическа обстановка, правилно е било поставено техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че билетът е бил поставен на видно място, позволяващо установяване от страна на контрольора, че дължимата такса е заплатена за посочения времеви период. В този случай жалбоподателят не е изпълнил изискването на Наредбата, поради което правилно на основание чл. 21 от Наредбата му е било посочено, че МПС се освобождава след заплащане на разходите по прилагане и отстраняване на техническо средство за принудително задържане.

Настоящият съста приема, че при постановяване на принудотелната административна мярка са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При прилагане на ПАМ за поставяне на техническо средство за принудително задържане ответникът е допуснал нарушение на чл. 19 от Наредбата, като видно от събраните доказателства не е поставил на предното обзорно стъкло писмено съобщение за прилагането на принудителната мярка. Този пропуск се установява непротиворечиво както от приложения снимков материал по делото, така и от представеното в цялост съобщение № [рег. номер] до водача на автомобил с рег. № [рег. номер], което видимо не е било връчено на жалбоподателя по предвидения в Наредбата ред. По този начин е била препятствана възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение му е била наложена процесната принудителна административна мярка. Неоснователни са доводите на ответника, че целта на самото съобщение е била изпълнена, въпреки посоченото нарушение, тъй като лицето е узнало съдържанието на съобщението едва при пристигането на място на служителите на ОП „Транспорт“, т.е. едва след като се е възползвал от възможността да направи възражение в офиса на общинското предприятие.

С оглед всичко изложено принудителна административна мярка – задържане с техническо средство (скоба) на лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя С. В. И., приложена от М. А. К. – на длъжност „Оператор – синя зона“ към Общинско предприятие „Транспорт“, следва да бъде отменена като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Направеното с жалбата искане за възстановяване на заплатената сума от 30 лева не може да бъде извършено в настоящото производство по обжалване на наложената принудителна административна мярка. То може да бъде осъществено чрез предявяване на иск по реда на ЗОДОВ, поради което е извън предмета на настоящото дело произнасяне на съда по въпрос за обезщетение за причинени имуществени вреди.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно приложения от него списък в размер на 310 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. В. И., принудителна административна мярка, уточнена със Съобщение № [рег. номер]/04.08.2025г., изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на моторно превозно средство лек автомобил с рег. № [рег. номер], приложена от М. К. – служител към Общинско предприятие „Транспорт“ в община Бургас, заемащ длъжност оператор – синя зона.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на жалбоподателя С. В. И., с [ЕГН] и адрес: [населено място], с.о. Акчелар 159, направените по делото разноски в общ размер на 310 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.