Р Е Ш Е Н И Е
№ 260135/2.11.2020г.
гр. Ямбол,
02.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на седми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Е.
В. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
гр.дело № 2934 по описа за 2019 г. на ЯРС и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба на В.К.К. с ЕГН ********** и Н.Г.К. с ЕГН ********** — двамата с
адрес: *** чрез адв. Ж.Н. ***, с която против „Дичони" ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. Я., ул. ***, представлявано от *** Д. И. Г., са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.200 КТ за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука
причинила смъртта на наследодателя на ищците. С исковата молба се твърди, че
ищцата В.К.К. е *** на Г. С.К. с ЕГН **********, б.ж.
на гр. Я., а ищецът Н.Г.К. *** на същият, загинал при трудова злополука на 12.12.2017 год. в резултат на настъпило ПТП при управление на
МПС - ***, марка „Мерцедес Туризмо РДХ" с per. № ***. В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила
граждански брак с Г. С.К. на 17.02.1985 год., като на *** год. се родил *** им,
вторият ищец - Н.Г.К.. Твърди се, че тримата били сплотено семейство, в което
не е имало скандали и разпри. Твърди се още че Г. С.К. имал сключен договор от
девет години, считано от 20.12.2008 год. и до смъртта си, при 8 часов ненормиран
работен ден, с работодател, ответникът -„Дичони"
ООД, работил на длъжност - „***". Трудовите му задължения включвали превоз
на пътници от гр. Я. до ТЕЦ ***.Твърди се че на 12.12.2017
год. около 06.40 часа, Г. С.К. се намирал с управлявания *** *** на километър ***
на път ***, в землището на с. С., обл. Н. З., когато
поради неизяснени обстоятелства загубил контрол на ***, следствие на което
настъпило ПТП довело до смъртта му. Сочи се че злополуката е била призната за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, за което било издадено разпореждане № ***
от 28.06.2018 год. от НОИ - Териториално поделение Я.
Поддържа се че вследствие смъртта на *** на ищцата и ***
на ищеца, на двамата ищци са били причинени огромни болки и страдания, които
представляват неимуществени вреди по смисъла на закона, както и имуществени
вреди, произходящи от изработването и поставянето на
надгробна паметна плоча и гроб. Твърди се че до настоящият момент ответното
дружество не е обезщетило ищците за претърпените от тях болки и страдания. Претендира
се от съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество да заплати
на ищците сумата от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 12.12.2017 год. до окончателното изплащане, както и да бъде
осъден ответника да заплати на ищците солидарно сумата от 3 000 лева
представляваща имуществени вреди за изработването и поставянето на надгробна
паметна плоча.
С допълнителна молба от
30.04.2019 год. - ищците уточняват, че всеки от тях претендира сумата от 30 000
лева — неимуществени вреди, като исковете са предявени като частични, всеки
един в размер на от по 130 000 лева.С исковата молба ищците уточняват, че ищец
по предявения иск за имуществени вреди е само - В.К.К..
В обобщение ищците претендират от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от двамата ищци
сумата от по 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
12.12.2017 год. до окончателното изплащане, както и
да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата В.К.К. сумата от 3 000 лв. имуществени вреди за изработването и
поставянето на надгробна паметна плоча.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество, с който се оспорват изцяло предявените срещу него осъдителни искове,
като се поддържа, че претенциите на ищците са неоснователни и недоказани.
С отговора ответникът признава, че ищцата е преживяла ***
на Г. С.К., а ищецът негов ***. Признава че наследодателят на ищците е загинал
на 12.12.2017 год. при трудова злополука при
настъпило ПТП при управление на МПС - ***, марка „Мерцедес Туризмо
РДХ" с per. № ***. Признава наличието на трудово
правоотношение между наследодателя на ищците и ответното дружество основано на
сключен трудов договор от 20.12.2008 год., непрекратен до смъртта на работника,
както и заеманата от него длъжност - „***". Признава се че е издадено
разпореждане № *** от 28.06.2018 год. от НОИ - Териториално поделение Я. с
което злополуката от 12.12.2017 год. се приема за
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Признава се факта, че ищцата е
направила разходи за изработването и поставянето на надгробна плоча на
починалия си *** Г. С.К. в размер на 3000 лева.
Наред с това в отговора се твърди, че Г. С.К. е бил
запознат със своята длъжностна характеристика, че е преминал начален инструктаж
при постъпването си на работа на 22.12.2008 год., както и периодичен инструктаж
за 2017 год. на 20.01.2017 год.; че управлявания с него *** е бил в перфектно
техническо и функционално състояние.
Твърди се че скоростта на движение на ***
непосредствено преди настъпването на удара е била 96 км/ч като в същото време
максимално разрешената скорост за тази категория превозни средства извън
населено място и в този участък е 80 км/ч. Сочи се че във връзка с настъпилото
на 12.12.2017 год. ПТП е било образувано ДП № ***
год. по описа на РУ Н. З., вх. № *** год. по описа на ОП С., в хода на което
било установено, че виновен за настъпилото ПТП е водачът Г. К.., като въз
основа на свое постановление от 17.01.2019 год. Окръжна прокуратура С. е
прекратила производството по досъдебното производство, потвърдено с определение
от 31.05.2019 год. на Окръжен съд С. Твърди се още, че *** на ответното
дружество по своя инициатива заплатил всички разноски свързани с погребението
на К. и изразил своята съпричастност към страданието на неговите близки. Твърди
се че в случая са налице предпоставките на чл.201 КТ за изключване,
респ.намаляване на имуществената отговорност на работодателя. В този смисъл се релевират възражения за изключване или намаляване
отговорността на ответника, като алтернативно се твърди, че пострадалият е
причинил увреждането умишлено, респ. е допринесъл за трудовата злополука. Поддържа
се че следва да се приеме 90 % съпричиняване, респ.
отговорността на работодателя да бъде намелена с 90%, поради допусната от
работника груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат. На
следващо място се поддържа, че претендираният размер
на обезщетение от по 130 000 лв. за всеки един от ищците е завишен и се сочи
справедливо такова от 75 000 лева, което да бъде намалено с 90% при условията
на чл.201, ал.2 КТ.В обобщение се претендира съдът да отхвърли предявените
срещу ответното дружество искове като неоснователни и недоказани, алтернативно да
ги уважи частично, като съобрази, направените възражения за съпричастност и завишеност в размера на претендираните
суми.
По делото е коституиран като
трето лице помагач на ответника - ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп", което
в предоставения му от съда срок е депозирал по делото писмено становище, с
което се оспорват по основание и размер предявените от ищците искове.
Ищците В.К.К. и Н.Г.К.,
редовно призовани за съдебно заседание, от тях се явява ищцата В.К.К., която в съдебно заседание заявява, че със *** и са
имали 32 годишен брак, разбирали са се чудесно и са имали сплотено семейство.
Съпругът и държал на семейството, би приятел със *** им. Синът и често искал
съвети от баща си. Изразява несъгласие, че той е съпричинил
вредата. Работодателят му се бил изказвал по медиите, че съпругът и е бил един
от най-съвестните служители, а сега бил най-черният.
За двамата ищци в съдебно заседание се явяват адв.Ж.Н. *** и адв.Г.Я. ***, чрез
които в хода на делото по същество се поддържа, че исковете следва да бъдат
уважени изцяло. В тази насока и на подробно изложените в нея основания е
депозираната по делото писмена защита от страна на адв.
Г.Я. ***, като се оспорват възраженията на ответника за изключване или
намаляване отговорността на работодателя с 90 % при условията на чл.201 КТ.
За ответника „Дичони"
ООД в съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие
се явява адв. П. Ш. от АК С., чрез когото в хода на
делото по същество се поддържа, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и се иска на това основание да бъдат отхвърлени, алтернативно ако
съдът ги уважи се иска това да бъде в размера посочен в отговора на исковата
молба. Поддържа се че техните възражения са доказани. Не се прави искане за
разноски.
В съдебно заседание, за третото лице помагач на
ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД не се явява законен или процесуален представител.
Въз основа на събраните по
делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са
процесуално допустими, като предявени от и срещу процесуално легитимирани
страни, при наличие на правен интерес за ищците и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки.
По делото са събрани множество
писмени доказателства: заверено копие от
Фактура № ***г., заверено копие от фискален бон от 06.02.2019г. на стойност
3000 лв. , заверено копие на фискален бон на стойност 42,90 лв., заверено копие
(в съдебно заседание) на Разпореждане № ***г. на НОИ Териториално поделение – Я.,
Удостоверение за наследници на Г. С.К., починал на 12.12.2017г.;
Трудов договор от 20.12.2008г.; Длъжностна характеристика, извлечение от книга;
Извлечение от дневниците за регистрация и водене на отчет за извършените предпътни технически
прегледи на ППС и Протокол за оглед на ПТП от 12 .12.2017г.;
заверени преписи от материалите, приложени в досъдебното производство № ***г.
по описа на РУ Н. З. по описа на Окръжна
Прокуратура – С.; досъдебното производство № ***г. по описа на РУ на МВР Н.З.,
вх. № ***г. ***20107 по описа на Окръжна Прокуратура – С.;
По искане на ищците са
събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели, лицата П.
И. Ф., К. К. К., К. Д. К. и Р.П.М..
Видно от показанията на
св.П. Ф., същият познавал от десетина години починалия Г. С.К., с който били ***, а за определен период
работили заедно в „Дичони“. За около час трябвало да
се измине разстоянието от гр.Я. до ТЕЦ ***, като имало 7-8 спирки /в града и
селата/. Свидетелят имал случаи когато го викало в ТЕЦ-а да му правят забележки за закъснение. На практика
можел да успеел, ако карал по-силно. Свидетелят напуснал „Дичони“
през 2012 год. Също така, свидетелят коментирал това с Г., който му споделял че
се чувствал уморен. Възлагали му и допълнителни задачи по разписание. Правил
оплакване, че някой го натискал да кара по-бързо от шефовете, за да може да не
се плащат неустойки за закъснение. Свидетелят не е чувал някой от работниците
да е наказван за това че е закъснял. За наказанията Г. му споделил че ако не си
свърши работата ще бъде наказан. Лично свидетелят не бил наказван за
неизпълнение на графика, но Г. му споделял, че ще бъде наказан, ако не изпълни
графика. Не му бил казвал че е наказан.
Видно от показанията на св.
К. К., същият е *** на ищцата, като Г. му бил ***. През 1985 год. сключили
брак, и около три години живеели при неговите родители. Познавал Г. от 3-4
клас, който бил в сиропиталище. След това учили заедно до 8-клас. След
сключването на брака им се родило дете, построили си жилище и се отделили. Синът
им се казвал Н.Г.К., след гимназията завършил Софийския университет, след което
работил в банка, но решил да се върне в гр.Я. Решил да живее при родителите си,
имал си приятелка, с която живеел на семейни начала. Г. се надявал да правят
сватба, да гледа внуци. Отношенията между *** и *** били чудесни. До смъртта му
всички живеели заедно, на един адрес. Никога не му бил споменавал да имат
някакви проблеми. Отношенията между В. и Г. бил чудесни. След катастрофата
започнали здравословни проблеми. *** му започнала да има проблеми със ***.
Оказало се и че е вдигнала ***. Била на успокоителни и сега. Не можела да спи,
да се храни. Била по-пълна, а сега отслабнала. При *** му Н. се получило
обратното. От стреса започнал да пълнее, имал ***. Преди бил весел, а сега
затворен. Още не можели да преживят смъртта. *** му не можела да се успокои
емоционално и психически, пиела успокоителни.
Видно от показанията на
св.К. К., същият бил в ***а, когато станала катастрофата. След катастрофата,
когато излязъл на пътя, обувката му са хлъзнала, явно имало невидим лед.
Свидетелят се качил в ***а на ***. Това било редовна смяна, в 6.00 ч. на първа
спирка, той се качил на втората. Трябвало да бъдат на работа в 07.05.-07.10
часа. *** се движил по един и същи маршрут. Разстоянието било 57,8 км., като се
минавало през села. *** се движел с една и съща скорост, По едно и също време
тръгвали и по едно и също време пристигали, 07.05.-07.10 часа.
Видно от показанията на св.Р.М.,
същата не си спомня датата, било месец декември, пътували от с.Е. за Н. З..
Било преди 06.00 часа, било тъмно. Нямало мъгла, нямало мокър асфалт, просто
било студено. Спомня си че е изпреварил *** след изхода на с.Е. Там следвали
завои и свидетелката загубила светлините на ***а. След известно време
свидетелката ударила колата в камък на пътя и видяла ***а в лявата страна на
пътя. *** вече не светел и бил обърнат. Свидетелката не видяла момента в който
се обърнал. *** и казал че чува викове и помогнал на хората да излязат. Свидетелката
не слязла от колата, *** и се обадил на 112, дошла полиция, линейка.
Свидетелката пътувала всеки път към този маршрут и знаела, че тези ***и карат
рисково и им давала път. По същият начин тази сутрин се изтеглила рязко и се
наложило той да премине, защото пътя бил тесен, не бил достатъчно широк. Имало
и пропадания от страна на банкета. След като ***а я е изпреварил, се върнал
обратно в платното за движение. След това следвало завой. Разстоянието от там
където я изпреварил ***а до мястото където го видяла обърнат, било около един
километър. Доколкото си спомня в дъгата на завоя.
Съдът кредитира показанията на тази група като намира
същите за последователни и логични и доколкото не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства.
По делото по искане на
ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на
свидетели, лицата С. Х. С., Д.А.П., М.Д.К. и С. Ч. С..
Видно от показанията на св.С.
С., през месец декември 2017 год. работил като *** в „***. Служебните му
функции се изразявали в това да проверява *** в ходовата част, кормилна уредба,
спирачна система, теч на горива, смяна на масла. Това се извършвало в
присъствието на водача. Водачът на тази кола е проверявал от скоро, може би
седмица. Свидетелят го познавал като добър водач, дълги години бил зад волана,
с опит. Оплаквания от него не е имал. Произшествието настъпило месец декември.
Предния ден почивал и на другия дошъл на работа. Видели се проверил му колата.
Дисплея му задал курса и тръгнал. Бил проверен и за алкохол. Сутринта проверил
колата като винаги преди да започнал да проверява питал водача дали има
оплаквания. Казал му че няма такива. Съставяли протокол със съответния подпис.
Карал колата отскоро, като *** изпълнявал линията Я.-С. *** бил в много добро
състояние. Не бил ходил на ремонт, но бил в много добро техническо състояние.
Нямало оплаквания от водача. Свидетелят не открил технически неизправности в ***.
Твърди че водача се разписал пред него, като съдът не кредитира показанията на
свидетеля в тази им част, тъй като същите се опровергават от заключението на
вещото лице по изслушаната по делото съдебно почеркова
експертиза, видно от която подписите не са положени от сочения за техен автор Г.
С.К..
Видно от показанията на св.Д.П.,
през месец декември 2017 год. живеел в с.Б. и работил в ТЕЦ ***. Около 6.15
часа до 6.20 часа в селото пристигал ***. На тръгване нямало нито мъгла, нито
слана, но по време на инцидента не може да каже дали е имало на пътя.
Свидетелят бил легнал на първата *** седалка *** шофьора. На предния завой,
левия, започнали да изпреварват ***, *** ***, с. регистрация. На пътното платно
имало храст и шофьора като решил да избегне храста влязъл в дясното платно.
Явно усетил че взема предимството на другата кола свил вляво рязко и задната
гума на ***а влязла в банкета, поднесъл и в канавката. Казал на *** – ще ни
избиеш. Бил се стиснал за една тръба и после не помнел нищо. Скоростта била 90
км/ч. След с.Б., ***ът минавал с.З., с.Е., с.С., с.Р., с.М., с.Н., с.Р. и спирката на ***. Всяка сутрин пристигали по едно и също време
между 06.55 ч. и 07.05 ч. Под храст свидетеля имал предвид клон от дърво като
трънка. Твърди че може би задницата не била изпреварила ***. Състоянието на
водача било нормално, не личало да е стресиран или притеснен.
Съдът кредитира показанията
на свидетеля, като намира същите за обективни доколкото отразяват лично
възприетите от него обстоятелства във времето на процесното
ПТП.
Видно от показанията на св.М.К.,
същата, месец декември 2017 год. била в с.Б. и работила в ТЕЦ ***. Това станала
в ***а на „Дичони“ ЕООД. Много добре си спомняла
произшествието, от с.Б. тръгнали между 06.25 и 06.30 часа. Времето сутринта
било ясно, студено. Свидетелката била седнала на *** седалка, *** ***, а от
другата страна. Не била заспала, а това което и направило впечатление е че кара
много бързо. На нея специално и се сторило, че техния *** кара много бързо.
Свидетелката не видяла да се изпреварва кола. Ровела се в телефона си, точно
преди катастрофата ***ът поднесъл. В продължение на
доста метри ходил от едната на другата страна на платното и усетила когато ***ът влязъл в канавката. Ударил едно и съборил второто дърво,
прескочили циментов мост и се ударили в третото дърво. Скоростта на удара бил
много силен и свидетелката се ударила в предното стъкло. После я изкарали през
предното стъкло на ***а. Пътувала по този път
може би от 2010 – 2011 год. на последната спирка отивали някъде 07.00
07.05 часа. С този *** никога не били имали закъснения. Зимата имали
регистрирани закъснения, но не ги били наказвали. След като пътят бил лош им го
признавали като нормално.
Съдът кредитира показанията
на тази свидетелка като намира същите за правдоподобни, житейски логични,
възпроизвеждащи личните и възприятия по време на настъпване на инцидента.
Видно от показанията на св.
С.С., специалността на същият е ***. С това се
занимавал от 2011 год. Във връзка с ПТП-то му бил предоставен *** за
експертиза, за движението на превозното средство, да разчете *** със
съответните показания. Време на тръгване, движение, скорост, почивка и край на
приключване на движението на автомобила. Представения му *** не работил.
Изискванията били да се извади ***, да прочете кога е тръгнал автомобила, с
каква скорост се е движил и кога е приключило движението на превозното
средство. Съответния *** бил тип ***, тип ***, ***. При положение, че *** не
реагирал на напрежение, свидетелят не можел да каже дали е отчитал коректно.
Свидетелят разчитал само ***. Проблемът бил в платката не реагирала на
напрежение. Свидетелят предполага, че когато е била сложена ***, *** бил
изправен, тъй като имало отразена скорост, време на тръгване, действие, дата и
часове. Свидетелят не може да каже в кой момент електрическата част на
устройството е дефектирала. Доколкото свидетеля си
спомня, ползвайки писмени бележки, началния час бил 05.58 ч. до 06.10 ч.
автомобила се е движил от 30 до 90 км.ч., а в интервала 6.10. до 6.35
превозното средство пет пъти се движело със скорост 102, като маршрута бил
записан на *** гр.Я.-*** и обратно гр.Я., дата била 12.12.2017
год. Свидетелят не си спомня да има регистрирано спиране. Не може да си спомни
дали *** е отчитала спиране на автомобила.
По делото бе назначена и
изслушана съдебна автотехническа експертиза, от която
се установява, че след извършен допълнителен експертен оглед на
местопроизшествието и съобразно протокол за оглед от 12.12.2017
год., вещото лице е начертало мащабна скица като неразделна част от
заключението. Вещото лице установява, че ***а е предаден на собственика му,
като при извършения оглед констатира деформация по предните му леви състави, в
позицията на предна лява част на таванната равнина и
предната лява колона /разкъсана в горния си край/, които най-вероятно са
получени в резултат на удара на ***а в крайпътното дърво, отстоящо
на около 16,9 метра след мерната линия. Констатирана е и масивна деформация в
долния ляв габарит на ***а, в позицията на лява част на предна броня, в която
деформация се установява нагнетена земна маса, както и по предно ляво окачване,
най-вероятно дължащо се на аварийно движение на ***а след преобръщането му на левите
му състави, през което аварийно движение тези части от ***а са контактували
/деформирали са се и са се разрушили/ с намиращия се в левите крайпътни площи
бетонен канал. Челното и всички леви странични стъкла са разрушени, което е
вследствие на аварийното движение на ***а след преобръщането му, както и в
следствие на удара в крайпътното дърво. Констатирана е масивна деформация по
страничните леви състави на ***а, в позицията на багажното отделение, рамките
на страничните стъкла и лявата част на таванната
равнина. Констатираното се дължи на аварийно движение на ***а след
преобръщането му на левите му състави, през което аварийно движение тези части
от ***а са контактували с намиращия се в левите крайпътни площи бетонен канал,
както и движение по неравния терен не левите крайпътни площи, по който се е
движил ***а. Описаните деформации и увреждания са получени вследствие на
аварийното движение на ***а след обръщането върху левите му състави, както и от
удара във второто крайпътно дърво. След анализ на наличния в материалите по
делото нечетливо копие на *** лист се установява, че скоростта на движение на ***а
преди ПТП е около 96 км/ч. Опасната зона за спиране на ***а с определената
скорост на движение е 166,2 м. Времето необходимо за изминаване на опасната
зона за спиране на автомобила, с определената скорост на движение е около 10,76
секунди. От техническа гледна точка, с оглед на движението на ***а и намерените
на местопроизшествието прохлузни следи извода на
вещото лице е че ***ът е навлязъл в зоната на попътен
десен завой като към края му е загубил напречна устойчивост, започнал е да се
движи странично прохлузно,
с едновременна ротация около вертикалната му ос, преминаваща през масовия
център на ***а. В следствие на загубата на напречна устойчивост, ***ът е започнал да се движи странично прохлузно
по допирателната на предварително зададената от водача му траектория, в следствие
на невъзможността за уравновесяване на инерционната центробежна сила от силата
на страничното сцепление. Предвид насочеността на следите оставени от гумите на
***а, най-вероятно, в предходен на произшествието момент, ***ът се е движил в насрещната за него пътна лента, като по
този начин водачът се е стремил да се движи по крива с по-голям радиус, която
да съответства на постъпателната му скорост. Радиусът на завоя измерен по
средата на лявата лента за движение е 172,9 м. При движение на ***а в
насрещната за него пътна лента, критичната скорост за преодоляването на
попътния за него десен завой е 81,2 км/ч. За безаварийното преодоляване на
инцидентния завой при конкретните пътни и атмосферни условия, водачът на ***а е
следвало да го управлява със скорост не по-висока от 81 км/ч. При правомерно
движение на ***а в попътната си дясна лента, ***ът е
следвало да преодолее завой с радиус от около 169,95 метра. При движение на ***ът в „собствената си“ дясна пътна лента, критичната скорост
за преодоляването на попътния за него десен завой е 80,1 км/ч. Становището на
заключението е че от техническа гледна точка водачът на ***а е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП и безаварийно да преодолее попътния му десен
завой, ако при конкретните пътни и атмосферни условия е управлявал ***а със
скорост не по-висока от 81 км/ч. От техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е управлението на ***а със скорост от 96 км/ч
която скорост е била несъобразена за конкретните пътни и атмосферни условия.
Същата се е явила надкритична за безаварийното
преодоляване на инцидентния завой. Според заключението, механизмът на ПТП е
следният: на 12.12.2017 год. около 06.40 часа през
тъмната част от денонощието, по път ***, в участъка между с.Е. и с.С., обл.С., в посока с.С. се е движил *** Мерцедес Туризмо с рег.№ ***. Движението се е осъществявало по
влажна, частично заледена асфалтова настилка, със скорост от около 96 км/ч. В
определен момент от движението си около километър *** ***ът
е навлязъл в попътен десен завой с радиус от около 173 метра, като се е движил
в насрещната за него пътна лента. В резултата на постъпателната си скорост и
пътните условия /радиуса на завоя и занижения коефицент
на сцепление/, ***ът е загубил напречна устойчивост,
в следствие на което е започнал да се движи странично прохлузно
по допирателната на предварително зададената от водача му траектория. С тази си
насоченост ***ът е напуснал платното за движение
отляво, навлязъл е в левите крайпътни площи и поради наличната денивелация на
лявата канавка се е преобърнал върху левите си състави. Окончателно ***ът се е установил в покой в позицията в която е намерен при
извършване на огледа, полегнал върху левите си състави.
Съдът е допуснал и изслушал
допълнителна съдебна автотехническа експертиза, видно
от заключението на вещото лице по която: по принцип блокиране на устройството
на скоростомера се осъществява след възникване на
съответните пластични деформации, което се съпровожда с погасяване на кинетичната
енергия по време на удар, респ. по време на скокообразно намаляване на
скоростта на масовия център на превозното средство по време на удара. Самото
блокиране на даден скоростомер след ПТП при удар не е
точен показател за конкретната стойност на скоростта на превозното средство в
момента на удара. Показанието може да е от нула до близка до реалната скорост в
момента на удара, но по-ниска. Известни са отделни случаи на блокиране на скоростомера с показание на по-висока скорост, което се
дължи на специфични инерционни сили. В дадения случай на ПТП физичният процес е
по-сложен поради преобръщането на ***а на лявата си страна преди удара в
дървото. Показанието на скоростомера от около 86 км/ч
е към момента на блокирането му – възможно при удара в терена на лявата страна
на ***а след преобръщането му и впоследствие при удара в дървото. В този момент
скоростта на ***а е по-ниска от тази преди ПТП – около 96 км/ч, поради
наличното съпротивление при оставяне на следи от гуми преди преобръщането.
Показанието на скоростомера е на различна стойност от
действителната скорост на ***а в този момент поради липсата на съпротивителен
момент в колелата и действието на диференциала. От диаграмата на *** е видно,
че в този момент скоростта на ***а достига до около 110 км/ч, а в други до
105-107 км/ч. Това е възможно, ако е премахнат ограничителят на скоростта или
при движение по наклонен участък на спускане. По принцип, механизмът, посочен
от свидетеля Д.П. за наличие на „храст“ /“клон от дърво“, като „трънка“/, е
технически възможен. Технически е възможно водачът да е извършил посочените от
свидетеля маневри, за да избегне удар в храст. Технически е възможно вследствие
на тези си действия водачът да е загубил управлението на ***а. Скоростта на ***а
преди ПТП, изчислена според загубата на кинетична енергия преди удара в дървото
и удара в него, е в границите 92-99 км/ч. Най-вероятната скорост преди ПТП е
около 95-96 км/ч.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица като намира същите за обективни и обосновани, и
изготвени от лица притежаващи нужната квалификация и компетентност.
Съдът по направено
оспорване от страна на ищците, на основание чл.193 ГПК е открил производство по
оспорване истинността /автентичността/ на подписите положени от Г. С. ***,
починал на 12.12.2017 год., в графата „преминал
технически преглед“ в Дневник /книга/ за водене отчет на МПС за преминали
технически прегледи от 11.12.2017 год. и от 12.12.2017
год.
В производството по
проверка истинността на оспорения документ са допустими всички доказателствени
средства – писмени, гласни, експертизи.
В тази връзка, съдът е
допуснал и изслушал по делото съдебно графологична /почеркова/ експертиза, видно от заключението на вещото лице
по която: подписите в графата „Фамилия на водача на автомобила, /подпис/“ в
Дневник за регистриране и водене на отчет за извършените предпътни
технически прегледи на ППС във фирма „Дичони“ ЕООД
гр.Я. не са положени от сочения за техен автор Г.С.К..
Съдът кредитира приетото по
делото заключение на вещото лице като намира същото за обективно, компетентно,
достатъчно пълно и ясно.
Ето защо съдът намери за
доказано заявеното от страна на ищците оспорване автентичността на
представените по делото страници от Дневник за регистриране и водене на отчет
за извършените предпътни технически прегледи на ППС във
фирма „Дичони“ ЕООД гр.Я. досежно
авторството/подписите положени от Г. С. ***, починал на 12.12.2017
год., поради което съдът намира, че документите в тази им част са неистински и
ги изключва от доказателствената съвкупност по
делото.
Между страните не е спорно,
а и това се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
че ищцата е преживяла *** на Г. С.К., а
ищецът негов ***, че наследодателя на ищците е загинал на 12.12.2017 год. при трудова злополука при настъпило ПТП при
управление на МПС - ***, марка „Мерцедес Туризмо
РДХ" с per. № ***, собственост на ответното
дружество, че към датата на процесното ПТП е било
налице трудово правоотношение между наследодателя на ищците и ответното
дружество основано на сключен трудов договор от 20.12.2008 год., непрекратен до
смъртта на работника, както и заеманата от него длъжност в предприятието на
ответника, а именно „***". Не е спорно между страните и че е издадено
разпореждане №*** год. от НОИ - Териториално поделение Я. с което злополуката
от 12.12.2017 год. се приема за трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО, както и че ищцата е направила разходи за
изработването и поставянето на надгробна плоча на починалия си *** Г. С.К. в
размер на 3000 лева.
Спорен по делото между
страните е въпросът за размера на отправените от ищците претенции, респ.
наличието на твърдените от ответника обстоятелства по чл.201, ал.1 и ал.2 КТ, обуславящи изключване или намаляване
отговорността му.
Ето защо, съдът преценява,
че в настоящия случай са установени елементите от фактическия състав на чл.200,
ал.1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя по този текст
от КТ. Отговорността на работодателя е безвиновна.
Работодателят отговаря за причинените увреждания на работник или служител при
или по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо от
обстоятелството дали причиняването на тези увреждания е последица от
поведението на длъжностно лице при работодателя. Установява се по делото и че
злополуката в резултат на която е починал *** на ищцата и *** на ищеца, е
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО – станала е по време на работа,
извършване в интерес на ответното дружество, като последица от която е починал
наследодателя на ищците.
Следва да се разгледат
въведените възражения с правно основание чл.201, ал.1 и ал.2 КТ.
По отношение възражението
по чл.201, ал.1 КТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.201, ал.1 КТ работодателят не отговаря за вредите от трудова злополука, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. По делото не са ангажирани
доказателства от ответника, които да обосноват извод, че Г. С.К. умишлено е
причинил процесното ПТП на 12.12.2017
год., поради което и същото се преценя от съда като неоснователно.
По отношение възражението
по чл.201, ал.2 КТ.
Съгласно чл.201, ал.2 КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност е
съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал,
предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислили да ги
предотврати. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване
на вредата, като сам се поставя в повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В този случай виновното лице отговаря
само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и
за последиците от поведението на увредения. От заключението на вещите лица се
установява приблизителна скорост на управлявания от Г. С.К. *** преди ПТП, а
именно около 96 км/ч. Така посочената скорост се явява над максимално
допустимата посочена в разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП за съответната
категория ППС, която видно от разпоредбата на закона е 80 км/ч. Видно от
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“,
необходимата компетентност за изпълнение на длъжността е работника да знае
нормативните актове регламентиращи извършването на обществен превоз на пътници
в това число ЗДвП. Видно от показанията на св.Д.П. е че предприетите от водача
на ***а маневри преди ПТП са били такива, че сам свидетеля казва на водача
следното: „…аз казах на ***-ще ни
избиеш…“. В тази насока са и показанията на св.М.К., която завява: „…нашият *** на мен специално ми се стори,
че караше доста бързо…в продължение на доста метри ходеше от едната на другата
страна на платното и усетих, когато ***ът влезе в
канавката…“. Съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП, водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
а съгласно ал.2 от посочената разпоредба, водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. И още водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Видно
от заключението на изслушаната автотехническа
експертиза избраната от водача скорост е била несъобразена за конкретните пътни
и атмосферни условия. Видно от експертизата на вещото лице по изслушаната в
съдебно заседание допълнителна автотехническа такава след
направените разяснения е, че скоростта не позволява да се извърши заобикаляне.
Ако се приеме че има храст, при тази скорост е невъзможно водачът да извърши
заобикаляне на дясно, както и това че водачът се е опитал да овладее ***а, да
запази управлението, но едновременно с това вещото лице заявява, че скоростта
все пак е била висока.
Допуснатите нарушения на
правилата за движение по пътищата, в която насока е и представеното по делото
постановление на Окръжна прокуратура С. за прекратяване на наказателното
производство от 17.01.2019 год., станали причина за ПТП, при които е пострадал
работникът или служителят, представляват груба небрежност по смисъла на чл.201,
ал.2 КТ.
Ето защо съдът намира, че
избирайки несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост на движение на
управлявания от него ***, *** Г. С.К. сам се е поставил в повишен риск от
увреждане, а направеното от ответника-работодател възражение по чл.201, ал.2 за
доказано.
Действително по делото бе
установено, че положените в съответната графа подписи в Дневника за
регистриране и водене на отчет за извършените предпътни
технически прегледи на ППС във фирма „Дичони“ ЕООД
гр.Я. за 11. и 12.12.2017 год. не са положени от Г. С.К.,
но наред с това по делото не бе установено настъпилото ПТП да е в пряка
причинна връзка с конкретна техническа неизправност на превозното средство
управлявано от пострадалото лице.
Съдът следва и съобрази показанията
на св.П. Ф. от които по същество се установява, че за *** на ***и на ответното
дружество е било нужно да спазват разписанието по маршрута Я.-***, за което е
било необходимо по думите на свидетеля да се кара „по-силно“ за да успееш, но
наред с това съдът е длъжен и отчита, че
пряко вменено от закона задължение на пострадалото лице е било да избира и
контролира скоростта на движение на управляваното от него превозно средство
съобразно пътните и атмосферни условия, и в рамките на законово определяните
ограничения на скоростта извън населено място.
Ето защо и на тия
съображения, съдът намира, че следва да определи 70% съпричиняване,
с който процент да се намали размерът на полагащото се обезщетение.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения съдът намира следното:
За определяне обезщетенията
на ищците за причинените им неимуществени вреди, съдът изхожда от критерия за справедливост,
заложен в нормата на чл.52 ЗЗД. Принципът „справедливост“ изисква в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква
индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на всеки един от ищците,
като се имат предвид всички установени по делото обстоятелства и взаимовръзки.
Изхождайки от този критерий и от събраните гласни доказателства /показанията на
св.К. К./ по делото се установява, че между пострадалия Г. С.К. и неговата ***
и ***е съществувала силна емоционална връзка. Практически преди ПТП тримата са
живеели в едно общо домакинство, отношенията им са били здрави, били сплотено
семейство, внезапната му смърт ги е поставила в състояние на шок, ищцата
започнала да има проблеми със *** и ***, отслабнала, започнала да пие
успокоителни, при ищеца също настъпила промяна започнал да ***, появили се ***,
преди бил весел, а след смъртта на *** станал затворен. И двамата ищци все още
не могат да преживеят смъртта на техния *** и ***. Наред с това, към настъпване
на процесното ПТП, ищецът имал и приятелка, с която
живеел на семейни начала, като пострадалият се надявал да правят сватба и да
гледа внуци. Установеното по делото обосновава извод, че пострадалият е бил ***
на това семейство, включително и за ***, за който пострадалия се е надявал да
сключи брак и от който *** да има дете. Несъмнено внезапната му смърт е лишила
ищците от обич, морална и материална подкрепа и то в един важен емоционално и
житейски за семейството период, причинявайки им труднопреодолими болки и
страдания от внезапната загуба на спокойствие и очаквано щастие.
Ето защо решаващият съд
намира, че ищците е справедливо да бъдат обезщетени със сумите от 80 000
лева за всеки един от тях.
Така определените размери
на обезщетенията за неимуществени вреди на основание чл.201, ал.2 КТ следва да
бъдат намалени с приетия от съда процент на съпричиняване
от пострадалия от 70%, при което обезщетенията на ищците В.К.К. и Н.Г.К. възлизат на по 24 000 лева.
За разликата над посочените
размери до пълните предявени размери на исковете от по 30 000 лева,
предявени като частични от вземане в общ размер на от по 130 000 лева за
всеки от ищците, исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
По претенцията за законна
лихва:
Когато задължението
произтича от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана,
т.е. дължи от момента на настъпване на увреждането. Посоченото правило намира субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя
за неимуществени вреди, причинени на работник или служител вследствие на
трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата
разпоредба на чл.212 КТ. В този смисъл и с оглед разпоредбите на чл.84, ал.3 и
чл.86 ЗЗД, работодателят, дължащ обезщетение по чл.200 КТ изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. Момента на настъпване
на вредата е смъртта на Г. С.К. – 12.12.2017 год.,
поради което и законната лихва върху присъдените суми следва да се присъди от
12.12.2017 год. до окончателното им изплащане.
По искът за имуществени
вреди предявен от ищцата В.К.К.:
Имуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване, са и разходите свързани с поставянето на паметник на
гроба на починалия *** на ищцата. Видно от представената по делото фактура № ***
год. и фискален бон от 06.02.2019 год., ищцата е заплатила за изготвяне на
паметник сумата от 3000 лева с ДДС. По делото ответника не оспорва факта на
направените от ищцата във връзка смъртта на нейния *** разходи, както и техния
размер. Размерът на обезщетението за имуществени вреди на основание чл.201,
ал.2 КТ също следва да бъде намалено с приетия от съда процент на съпричиняване от пострадалия от 70%, при което
обезщетението на ищцата В.К.К. възлиза на сумата от
900 лева.
За разликата над посочения
размер до предявения от ищцата размер на иска за имуществени вреди от 3000
лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, сторените от ищците разноски в производството
в общ размер на 1648 лева, от които 650 лева – заплатено възнаграждение за един
адвокат и 998 лева – заплатени възнаграждения за вещи лица, следва да се
заплатят от ответника съразмерно на уважената част от веки един от исковете,
или ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1279,16 лева
– разноски.
При този изход на делото
ответникът също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
искове, но предвид заявеното в съдебно заседание, че ответника не претенидара разноски, съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите в производството
държавни такси върху размера на уважените искове в общ размер на сумата 1970
лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ, „ДИЧОНИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я.,
ул.“***“ № ***, представлявано от управителя Д. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. с ЕГН ********** ***
сумата от 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на смъртта на Г. С.К. ЕГН ********** – *** на В.К.К., което лице е починало на 12.12.2017
год. вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.12.2017
год. по време на извършвана работа възложена му от работодателя „ДИЧОНИ“ ООД,
ведно със законната лихва върху сумата от 24 000 лева от датата на смъртта
на Г. С.К. – 12.12.2017 год. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
частичния иск по чл.200 КТ за разликата над 24 000 лева до предявения в
настоящото производство размер от 30 000 лева, частично от вземане в общ
размер 130 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ, „ДИЧОНИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я.,
ул.“***“ № ***, представлявано от управителя Д. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
смъртта на Г. С.К. ЕГН ********** – *** на Н.Г.К., което лице е починало на 12.12.2017 год. вследствие на трудова злополука, настъпила на
12.12.2017 год. по време на извършвана работа
възложена му от работодателя „ДИЧОНИ“ ООД, ведно със законната лихва върху
сумата от 24 000 лева от датата на смъртта на Г. С.К. – 12.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ частичния иск по чл.200 КТ за
разликата над 24 000 лева до предявения в настоящото производство размер
от 30 000 лева, частично от вземане в общ размер 130 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.200 КТ, „ДИЧОНИ“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я.,
ул.“***“ № ***, представлявано от управителя Д. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. с ЕГН ********** ***
сумата от 900 /деветстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – изработването и
поставянето на надгробна паметна плоча, вследствие на смъртта на Г. С.К. ЕГН **********
– *** на В.К.К., което лице е починало на 12.12.2017 год. вследствие на трудова злополука, настъпила на
12.12.2017 год. по време на извършвана работа
възложена му от работодателя „ДИЧОНИ“ ООД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 900 лева до предявения размер от
3000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ДИЧОНИ“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“***“ № ***, представлявано от
управителя Д. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К. с ЕГН ********** и Н.Г.К. с ЕГН **********,*** сумата от 1279,16 /хиляда двеста седемдесет
и девет лева и шестнадесет стотинки/ лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ДИЧОНИ“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“***“ № ***, представлявано от
управителя Д. И. Г. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Я. сумата от
1970,00 /хиляда деветстотин и седемдесет/ лева, представляваща сбор от
дължимите държавни такси съразмерно на уважената им част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника – ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., пл.***, представлявано от изпълнителните
директори Н. Ч. и К. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: