Решение по дело №1131/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1728
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180701131
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1728

гр. Пловдив, 17.09. 2021 година 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на девети август две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1131 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр.  чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по жалба на М.С.Ф., ЕГН **********,***, против Експертно решение № 0636 от 051/19.03.2021 год. на Национална експертна лекарска комисия - София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, с което е потвърдено експертно решение на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което е отменен болничен лист № Е2020 № 2145146, издаден от  ЛКК при МЦ „Карлово“ ЕООД, гр. Карлово, с председател д-р Топкарова и членове д-р К.и д-р К..

С жалбата се иска отмяна на решението, като се претендира за неговата незаконосъобразност. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата, като не ангажира допълнителни доказателства. По същество на спора излага съображения за необоснованост на атакувания административен акт и противоречието му с материалноправните разпоредби.Иска отмяна на административният акт. Не претендира разноски.

Ответникът – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е становище, с което се оспорва жалбата и се твърди, че ЕР е правилно и законосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Иска се отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“  - Управление движението на влаковете и гаровата дейност – София, чрез процесуалния си представител юриск. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди ЕР. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък с разноските.

Заинтересованите страни – Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), трети състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД,  „Медицински център – 1„ ЕООД -гр. Карлово, ТП на НОИ – София и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив,  редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по основателността на жалбата.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е сложено с писмо рег. инд. № 15835/02.11.2020 г. на директора на УДВГД – София при ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ – София до директора на ТП на НОИ – София с искане за удостоверяване достоверността на болничен лист № Е2022145146, издаден на 27.10.2020 г. от МЦ „Карлово“ ЕООД на М.С.Ф., който заема длъжността „ръководител движение“ в УВДГД – София. На 12.11.2020 г. директорът на ТП на НОИ – София чрез РГИ – Пловдив е изпратил писмо изх. № Ц-5001-21-376#1 с искане до ТЕЛК – Пловдив, с което уведомява, че е постъпила жалба от работодателя на Ф., и счита, че на основание чл.112 ал.1 т.2 от ЗЗ и чл.63 ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, болничен лист № Е2022145146 следва да бъде отменен. В тази връзка на 16.12.2020 г. ТЕЛК, трети състав към УМБАЛ „Пловдив“ АД е извършил преглед на представените документи от медицинското досие на Ф., като с ЕР № 5517/212 направил извод, че съгласно чл.16 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, не се следва временна неработоспособност и отменил процесния болничен лист. Недоволен от това решение, Ф. инициирал жалба вх. № 531/15.01.2021г. до НЕЛК. Приложено е по преписка № НЕЛК-531/18.01.2021г. писмо рег. № НЕЛК-ИЗХ.-1914/20.01.2021г., с което уведомяват молителя за образуваното административно производство по оспорване на решението на ТЕЛК, както и че същото ще бъде приключено по документи на основание чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕ. Посочена е в него и датата на разглеждането на преписката – 19.03.2021г.. Писмото е надлежно връчено на заинтересованите страни, видно от приложените известия за доставка, но не са приложени доказателства за връчване на жалбоподателя. При приложение на разпоредбата на чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕ и РКМЕ, НЕЛК е анализирал приложените в медицинското досие документи, в резултат на което е издадено оспореното в настоящото производство ЕР №0636, протокол 051/19.03.2021г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК за отмяната на болничен лист № Е20202145146. Изложени са и мотиви в тази връзка, че според чл.16 ал.1 от НМЕ, рехабилитацията не обуславя временна неработоспособност – в конкретния случай, след 60 дни временна неработоспособност за счупен 5-ти пръст на ляво ходило. В ЕР е посочено е също така, че по същество, счупването на 5-ти пръст на стъпало не обуславя такава продължителна временна неработоспособност.  По преписката са представени и първичен болничен лист № Е20201846608, издаден на М.С.Ф., с амб. № 1101, с диагноза по МКБ S92.5 „Счупване на друг пръст на стъпалото“, като е предписан режим на лечение – домашен – амбулаторен и брой на дните в режима – 30, в който е посочено, че лицето следва да се яви на преглед на 26.09.2020г.. Листът е издаден от обща ЛКК при МЦ „Карлово“ ЕООД по Решение № 1010/02.09.2020 г.; приложен е болничен лист № Е20202144925 - продължение, с амб. № 1256, с диагноза по МКБ S92.5 –Счупване на друг пръст на стъпалото, режим на лечение – домашен –амбулаторен и брой на дните в режима – 30; листът е издаде от обща ЛКК при МЦ „Карлово“ ЕООД по Решение № 1150/01.10.2020г.. Посочено е, че лицето следва да се яви на преглед на 26.10.2020 г.; приложен е амбулаторен лист № 002111/22.10.2020 г. от лекар специалист – код специалност -13, в който е посочена основна диагноза – счупване на друг пръст на стъпалото /МКБ S92.5/, придружаващи заболявания и усложнения – контрактура на става /МКБ М24.5/ и ставна болка /МКБ М25.5/, анамнеза – контузва ляво ходило – 4, 5-ти пръст на 16.08.2020 г.; обективно състояние – болка, ограничени движения, засилващи се при натоварване. Походка затруднена, анталгична; Обсъдени са и приложените изследвания на Ро гр. - счупване на 5-ти пръст на ляво ходило, неразместено; терапия – дадени указания за рехабилитация; Приложен е и болничен лист № Е20202145145 - продължение, с амб. № 1364, с диагноза с диагноза по МКБ S92.5 – Счупване на друг пръст на стъпалото, като е предписан режим на лечение – домашен – амбулаторен и брой на дните в режима - 20. Посочено е, че лицето следва да се яви на преглед на 15.11.2020г., като листът е издаден по Решение № 1253/27.10.2020г. от обща ЛКК при МЦ „Карлово“ ЕООД. Експертното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя на 20.04.2021 год., видно от представеното от ответника известие за доставяне. Недоволен от него Ф. инициира настоящото съдебно производство. В хода на проведеното съдебно заседание, въпреки указаната доказателствена тежест и предоставената възможност за ангажиране на доказателства, включително и чрез съдебно-медицинска експертиза, от страна на жалбоподателя не са направени доказателствени искания и не са представени доказателства, които да оборят констатациите в оспорения административен акт.

При така установената фактическа обстановка, на база прибощените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните за това съображения:

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Нормата на чл.168 ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК. Решенията на ТЕЛК са индивидуални административни актове и пораждат редица права и задължения. Като такива те могат да се обжалват, както по административен ред - пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), така и по съдебен ред (пред съответния административен съд). В случаят, оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, съгласно императивната разпоредба на чл.49 ал.1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ - специализиран състав по хирургични, ортоподечни и сърдечно-съдови болести, определен с оглед водещата диагноза на жалбоподателя „контузия на 4-ти и 5-ти пръст на ляво ходило, със счупване на 5-ти пръст“ и проведеното във връзка с нея домашно-амбулаторно лечение – дадени предписания за рехабилитация. Процесният болничен лист е издаден на Ф. за временна неработоспособност именно по повод претърпяната от него контузия, поради което са съдът приема, че оспореното решение е постановено от компетентен специализиран състав на НЕЛК. Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания, обосновали издаването му. Изложени са конкретни съображения на органа за потвърждаване на ЕР на ТЕЛК и за отмяна на процесния болничен лист. Оспореното решение съдържа изложение на фактическите констатации, изведени в резултат на анализа на данните от наличната медицинска документация, обосновали правните изводи за отмяната на болничния лист. Видно от съдържанието на ЕР, специализираният състав на НЕЛК е описал и обсъдил медицинските документи, дали му основание да отмени болничен лист № Е202002145146, като ги е съотнесъл към временната неработоспособност на Ф. към периода на издаване на процесния болничен лист.

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По отношение липса на данни за връчване на уведомителното писмо за образуване на административно производство на НЕЛК до Ф., то същото не е от категорията на съществените пороци, водещи до незаконосъобразност. В чл.40 ал.1 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидено, че ТЕЛК могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. Съгласно чл.39 ал.2 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Изричино са посочени в т. от „а“ до „в“ случаите, когато това е необходимо. Това е свързано с резултати от изследвания и консултации, които са неналични или не са актуални, или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието, както и когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации и с указания за извършване на контролни медицински изследвания. Анализът на цитираните норми налага извода, че клиничният преглед на място на лицето от ТЕЛК или назначаването на допълнителни изследвания или консултации със специалисти не са били задължителни в този случай. В приложеното по делото медицинско експертно досие на жалбоподателя са налични достатъчно актуални медицински документи, удостоверяващи извършените му прегледи и изследвания от специалисти, които са необходими и достатъчни за диагностичното и функционалното изясняване на здравословното му състояние към датата на издаване на процесния болничен лист. Изследваните документи удостоверяват по безпротиворечив начин, че действително е налице контузия на 4-ти и 5-ти пръст на ляво ходило със счупване на 5-ти пръст, за която обаче е обоснован извода, че не е необходимо толкова продължителна временна неработоспособност. Това е и поради липса на необходимост от хирургична или друга интервенция, а единствено рехабилитация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличието на необходимост от извършване на допълнителни консултации за изясняване на здравословното му състояние. Ето защо и конкретният случай за проверка на законосъобразността на издадения болничен лист за временна неработоспособност, извършването на преглед на жалбоподателя не е било задължително. Законосъобразно ЕР е постановено по документи съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното ЕР на НЕЛК е издадено при правилно приложение на материалноправните норми. В случая предмет на изследване и преценка за материална законосъобразност на акта е съответствието на издадения болничен лист с нормативните изисквания за издаването му, от една страна, и съответствието на действителното здравословно състояние на Ф. към момента на издаване на процесния болничен лист с констатираната и отразена в последния временна неработоспособност на 27.10.2020 г., от друга. "Временната неработоспособност", по смисъла на чл.6 ал.1 от НМЕ, респективно § 1 т. 34 от ДР на ЗЗ, е състояние на здравето на осигуреното лице, при което последното не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина и т. н." Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от НМЕ, отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл.103а от Закона за здравето. От своя страна, разпоредбата на чл.16 ал.1 от НМЕ гласи, че всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист. В настоящият случай няма данни за амбулаторно или за стационарно /болнично/ провеждане на физикални и рехабилитационни процедури, нито, че пациентът попада в хипотезата на чл.16 ал. 3 от НМЕ. Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото работно време на осигуреното лице по ал.1. Същевременно общата ЛКК към МЦ – 1 Карлово ЕООД е продължавала болничния лист за временна неработоспособност без да има представени пред нея доказателства за провеждане на някаква физиотерапия. Тук е необходимо е да се посочи, че съгласно общ принцип в медицината, физиотерапия се провежда именно, когато отмине острия период на заболяването, като именно лекуващият лекар прави преценка за това. От своя страна, физиотерапията е част от възстановителния процес, но само тя, не обуславя наличието на временна неработоспособност, тъй като по делото, каза се, няма данни за провеждане на каквито и да било физикални и рехабилиткационни процедури, нито пациента попада в хипотезата на чл.16 ал.3 от НМЕ. В документация в МЕД – ксерокопие на листове от ЛКК и амбулаторен лист, рентгенова снимка разчитането й,  няма описани усложнения или състояния, налагащи интервенция, различна от рехабилитация. Жалбоподателят, въпреки дадените му от съда указания, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че установеното му заболяване и придружаващите го болки и оплаквания обуславят продължаване на временната му неработоспособност към датата на издаване на болничния лист. Ето защо направеното от него възражение в жалбата, че при счупването на 5-ти пръст на стъпалото не съществува пряка зависимост между диагнозата и продължителността на болничния лист поради редица индивидуалности, се явява необосновано. Същият не ангажира каквито и да е конкретни доказателства, индивидуализиращи необходимостта от продължаване на лечението му в периода, съгласно отмененият болничен лист.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за съществени нарушения на административно-производствените правила поради факта, че същият не е уведомен от работодателя си, че последният ще предприеме процедура по обжалване на болничния лист. На първо място, необходимо е да се посочи, че такова задължение не е вменено на осигурителя с нито един нормативен акт, още повече, че той участва в осигурителните плащания. На второ място, налично е писмо от председателя на НЕЛК, с което М.Ф. е уведомен за образувано административно производство по чл.112 от ЗЗ против ЕР на НЕЛК, с което на практика осигурява на жалбоподателя участие в процедурата и му дава възможност да защити правата си.  Останалите възражения в жалбата са ирелевантни към спорния казус, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по тях. По изложените съображения, съдът намира, че НЕЛК правилно е достигнала до извода за липса на регистрирано състояние по смисъла на параграф 1 т.34 от Закона за здравето и чл.6 ал.1 от НМЕ, поради което, лицето не може или е възпрепятствано да работи и за неправилно издаване на процесния болничен лист – продължение. Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена, а оспореното експертно решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на заинтересованата страна ДП „НКЖИ“ – УДВГД – София за присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 100.00  (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. 

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Ф., ЕГН **********,*** против Експертно решение № 0636/051 от 19.03.2021 год. на Национална експертна лекарска комисия - София, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, с което е потвърдено експертно решение на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, с което е отменен болничен лист № Е2020 № 2145146, издаден от  ЛКК при МЦ „Карлово“ ЕООД, гр. Карлово.

ОСЪЖДА М.С.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на ДП „НКЖИ“ – УДВГД – София, сумата от 100.00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен административен съд на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: