Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. Велико
Търново, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
секретаря Д. С. и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10189/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от *** Х.К. от АК - София, като пълномощник на С.П.Г. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 260004 от 01.07.2020 г. по АНД № 265/ 2020 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърдено
Наказателно постановление № 20-1275-000017/ 14.01.2020 г., издадено от ВПД
началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, с което на С.П.Г. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от
същия закон, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради постановяване му в нарушение на закона и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Конкретните оплаквания са за несъответствие на изводите на
районния съд със събрания в него производство доказателствен материал и за
допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН
и НП, ограничаващи правото му на защита на нарушителя в тази фаза на
производството. По същество се поддържа недоказаност от обективна и субективна
страна, на деянието за което С.Г. е санкциониран, вкл. относно конкретното
поведение на водача, довело до настъпване на ПТП и неговата вина. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на районния съд и потвърденото с него
наказателно постановление, претендира се присъждане на разноски за
производствата пред двете съдебни инстанции по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. В съдебно заседание ксасаторът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. В представена писмена защита заявява, че
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителните такива, развити в писмената защита.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
въззивният съд е установил относимите към спора факти, както и че не е налице
претендираното от касатора съществено нарушение на процесуални правила. По
същество намира за установено по категоричен начин санкционираното
административно нарушение, от обективна и субективна страна, а решението на
ВТРС за съответно на закона. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните доказателства,
РС – Велико Търново е установил следната фактическа обстановка:
По подаден сигнал на 03.01.2020 г.,
служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново посетили местопроизшествие в
гр. Велико Търново. При извършен на място оглед те установили, че на посочената
дата в 14:55 часа, на ул. „Проф. Илия Янулов“ до № 1, в посока ул. „Мария
Габровска“, в близост до магазин „Стиви“, С.П.Г. управлявал лек автомобил „Сеат
Кордоба“ с peг. № ***,
собственост на Й.Н.Й.. При предприемане на маневра за излизане от реда на
паркираните автомобили, Г. не се убедил, че не създава опасност за останалите
участници в движението, които преминават покрай него и не се съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение, отнел предимството на лек
автомобил „Дачия Сандеро“ с peг. № ***, управляван от А.А., като го блъснал с
предната си лява част в предната дясна част на автомобила. По този начин С.Г.
реализирал пътнотранспортно произшествие с материални щети по автомобилите. При
така констатираното и след изслушване обясненията на двамата водачи, от
полицейските служители е бил съставен протокол за ПТП рег. № 3/ 03.01.2020 г.,
а на С.Г. – и АУАН № 95/ 03.01.2020 г. /бл. № 16043/, за извършено нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя
срещу подпис, на датата на съставянето му, като последният е вписал „имам
възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са подадени писмени възражения
срещу акта. Въз основа на установеното с АУАН от ВПД началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. В. Търново, е издадено НП № 20-1275-000017/
14.01.2020 г., с което за извършено нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП с причинено ПТП, и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на С.П.Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200,00 лева. Наказателното постановление е връчено на
нарушителя на дата 03.02.2020 г. и е обжалвано от него пред ВТРС в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата пред районния съд нарушителят без да оспорва от
фактическа страна констатациите в АУАН и НП, е навел твърдения идентични с тези
в касационната жалба, за допуснати съществени процесуални нарушения в
административната фаза на производството и неизясняване в пълнота на
фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП. След преценка на цитираните
възражения, същите са били приети за неоснователни от решаващия състав. Съдът
въз основа на приобщените към делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите Н.С./актосъстевител/ и Ц.Ц., е приел за безспорно установено
противоправното деяние, вкл. времето и мястото на извършването му, и дееца. Той
е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на
АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания,
правилност на дадената от административнонаказващия
орган квалификация на извършеното нарушение и съответствие на наложеното
наказание като вид и размер, с предвиденото за нарушения от този вид. Съдът е
изложил и нарочни мотиви за липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
Неоснователни
са оплакванията за наличие на отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2
от НПК. Обратно на поддържаното от касатора, въззивният съд е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства,
както и всички наведени от санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил
задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на
допустими и относими доказателства. Това, че
при преценката им е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. В производството пред
ВТРС С.Г.
не е оборил фактическите установявания
в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния
съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица и в рамките на тяхната материалноправна компетентност,
определена с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, т. 1.2. и т. 2.7. от Заповед №
81212-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Актът и
наказателното постановление отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН.
Оплакванията на касатора, че в АУАН и
НП не е посочена скоростта на другия участващ в ПТП автомобил, са
неоснователни. Такова посочване действително липсва, но и не е необходимо,
доколкото скоростта на МПС, движещо се в основна лента на уличното платно е
следвало да бъде предварително възприета и съобразена от водача на автомобила, предприемащ
маневра за излизане от реда на паркираните превозни средства. Същевременно в акта и в наказателното
постановление се съдържа достатъчно пълно и точно описание както на самото
деяние за което е санкциониран водачът, така и на обстоятелствата при които то
е извършено. Контролните органи са събрали достатъчно доказателства,
налагащи извода, че касаторът не е съобразил поведението си със задължителното
правило за поведение, установено в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изискващо при
предприемане на каквато и да е да е маневра, вкл. за излизане от реда на
паркираните превозни средства, какъвто е процесния случай, преди започването на
маневрата, водачът да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Очевидно в случая касаторът не е съобразил положението, посоката и
скоростта на движещия се по пътното платно лек автомобил „Дачия Сандеро“ с peг. № ***, по начин,
че да избегне съприкосновение с него и то при положение, че няма твърдения за
рязка промяна в някой от изброените параметри на движение. Несъмнен резултат от
това е настъпилото при маневрата пътнотранспортно произшествие, за което не се
сочат и не са установени обстоятелства, изключващи отговорността на причинилия
го водач. Предвид горното правилни са изводите на въззивния съд, че в
административната фаза на производството, не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на НП.
Решението на ВТРС е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Правилно районният съд е разтълкувал смисъла на установените в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, задължение на водачите на моторни превозни средства при предприемане на маневри да съобразяват местоположението, посоката и скоростта на останалите участници в дмвижението. Чрез виновното нарушаване на посоченото задължително правило за поведение и предизвикване в резултат на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР към ЗДвП с материални щети, каквото безспорно е установено по делото, касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състават на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Същото е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата
на С.П.Г. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този изход на делото, неоснователно
е искането на касатора за присъждане на сторените в производствата пред ВТРС и
АСВТ разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 260004 от
01.07.2020 г. по НАХД № 265/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.