Решение по дело №1118/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на З. С. Ж. от [населено място], община Бургас, с [ЕГН], чрез адв.Х. К., против Решение №266/11.04.2025 г., постановено по АНД №4648/2024 г. по описа на РС – Бургас. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът –ОДМВР Бургас, Четвърто РУ Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура [населено място] дава заключене за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд-Бургас е потвърдил наказателно постановление №24-3292-000368/18.10.2024 г. на Н. С. в ОДМВР Бургас, РУ 4 Бургас, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да постанови решението си, съдът е счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на НП. По същество от събраните по делото доказателства е преценил, че на посочената дата и място, З. Ж. безспорно е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация, с което е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. По отношение на наложените административни наказания съдът е взел предвид, че лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е определено в предвидения от закона минимум, като наложените наказания са в съответствие с целите на чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Отговорността на З. Ж. е ангажирана в качеството му на водач на МПС, за това, че на 25.08.2024г., в 08:24 часа, в [населено място], управлявал лек автомобил С. К., с рег.№ [рег. номер], негова собственост, като при направена справка е установено, че МПС е с прекратена регистрация на 29.07.2024 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е [жк], ал.1 от ЗДвП и за извършването му Ж. е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В чл.143, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Субект на административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е водачът на МПС, който е длъжен да познава ЗДвП и да е наясно със законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил в предвидените от законодателя срокове. За да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП не е необходимо да е действал умишлено, тъй като нормата не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.

Не е налице спор по делото, че лекият автомобил е собственост на З. Ж., който е придобил право на собственост върху него по силата на договор за покупко-продажба от 22.05.2024., поради което той е имал задължение да предприема действия за пререгистрация на автомобила. Ето защо, след като МПС е собственост на касатора, предоставени са му всички документи – договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, документ за извършен технически преглед, талон за регистрация на автомобила – част І и част ІІ, както и договора за покупко-продажба, правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

РС –Бургас е изложил подробни мотиви, включително и относно липсата на допусната съществени процесуални нарушения, които се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХV състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение №266/11.04.2025 г., постановено по АНД №4648/2024 г. по описа на РС – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.