Р Е Ш Е Н И Е
№ 377 11.10.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и седми септември две хиляди
двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка Х.
Като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 188 по описа
за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
219, ал. 1 във вр. с чл. 215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г.М.Ж.,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.Д.,
със съдебен адрес ***, сутерен, против
Заповед № 10-00-3104/22.12.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж "Надстройка на жилищна сграда с
идентификатор 68850.504.5311.1 по КККР в
УПИ І-5311, кв. 253 по плана на гр.Стара Загора, одобрен с решение № 888/29.03.2007
г.на Общински съвет – Стара Загора, представляващ ПИ 68850.504.5311 по КККР на
гр. Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-73 /19.11.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК с
административен адрес ул. „З.Т.“ № 20.
В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за нейната
необоснованост и за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на
материалния и на процесуалния закон. С жалбата се твърди, че заповедта е
постановена при съществено нарушение на правото на участие в хода на
административното производство поради факта, че жалбоподателят не е присъствал
при съставяне на констативния акт, той не му е бил съобщен. Твърди, че е
собственик на идеални части от дворното място и на идеални части от сграда № 1
по силата на наследяване. С подробно изложени в жалбата съображения моли
оспорения административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен .
Ответникът – Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Ж., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж, подлежащ
на премахване. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административноправния спор:
Във връзка със сигнал рег.№
10-03-552 от 09.07.2019 година, подаден от Д.Г.Е. на 08.01.2020 г., длъжностни лица от дирекция при
Община Стара Загора Н. М., старши специалист „Кадастър и регулация и Д.С., старши
специалист отдел „Контрол по строителството“ са извършили проверка на строеж „надстройка
на двуетажна жилищна сграда“ , намираща се В УПИ І-5311, кв.253 – „Македонски“ по
плана на гр.Стара Загора, ул. З.Т.“ № 20. Проверката е документирана в съставен
и подписан Констативен акт от 07.02.2020 г. /л. 74 и сл. от делото/. При
проверката е направен оглед, от който е констатирано, че в УПИ І-5311 кв.253 по
плана на гр. Стара Загора
е извършено надстрояване на двуетажна масивна жилищна сграда с жилищен и
тавански етаж без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж. Сградата
е със стоманобетонова конструкция, изградена с тухли на варов разтвор със застроена
площ от 100 кв.м. За двуетажната сграда има одобрени строителни книжа на
20.11.1975 година. Надстройката е с възложител
Г.М.Ж..
Строежът е пета категория,
съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи. Проверяващите са констатирали, че извършеното строителство на
надстройката на двуетажната жилищна сграда е без одобрени строителни книжа и
издадено разрешение за строеж. Във връзка с горните констатации са приели , че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225,ал.2,т.2 от ЗУТ. Констативният акт е бил съобщен на А.М., пълномощник
на Г.М.Ж. на 17.02.2020 година/ лист 87 от делото/. Видно от второ известие за доставка /лист 39
от делото/, констативният акт е изпратен
на Г.М.Ж. и получен на 06.10.2021 година от Т.Д.- снаха.
По делото е представено
пълномощно, от което е видно, че Г.М.Ж. е упълномощил Кина Неделчева Симеонова
да го представлява пред Община Стара Загора, ВиК ЕООД, ЕР ЮГ, Агенция по
вписванията и Агенция по Геодезия, Картография и кадастър /лист 49 от делото/.
На основание и в срока по чл.
225а, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ от Г.М. Ж. не е
подавано възражение срещу констатациите на акта.
С оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № 10-00-3104/22.12.2021 г. г., издадена от Кмета
на Община Стара Загора, на основание чл.
225а, ал. 1 във връзка с чл.
225, ал. 2, т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж премахване на незаконен строеж "Надстройка на жилищна сграда с
идентификатор 68850.504.5311.1 по КККР в
УПИ І-5311, кв. 253 по плана на гр.Стара Загора, одобрен с решение № 888/29.03.2007
г. на Общински съвет – Стара Загора, представляващ ПИ 68850.504.5311 по КККР на
гр. Стара Загора, одобрени със заповед № РД-18-73 /19.11.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК с
административен адрес ул. „З.Т.“ № 20.
Посочено е, че строежът представлява
надстрояване на съществуваща жилищна двуетажна сграда с жилищен и тавански
етаж. Постройката е в незавършен вид. Сградата е със стоманобетонна
конструкция, изградена с тухли с варов разтвор със застроена площ 100 кв.м.
Строежът е извършен без строителни книжа и без съгласието на съсобственика Д.Г.Е.,
която е собственик и на поземления имот.
От фактическа страна
обжалваният административен акт е обоснован с констатациите, съдържащи се в
съставения Констативния акт № 7/07.02.2020 г. и наличието на подлежащ на
премахване незаконен, по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж като изпълнен без одобрени
инвестиционни проекти, без влязло в сила разрешение за стоеж и съгласието на
собственика . Прието, че строежът не е търпим , съгласно одобрен ПУП с решение №
888/29.03.2007 г. на Общински съвет Стара Загора Строежът е пета категория
Заповед 10-00-3104/
22.12.2021 . на Кмета на Община Стара Загора е съобщена на жалбоподателя чрез
залепване на фасадата на жилищната сграда В УПИ І-5133, кв.233., видно от
приложената служебна бележка/л. 22 от делото/.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка
по издаване на оспорената Заповед № 10-00-3104/ 22.12.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора
Видно от споразумение от 12.06.2007 г. Д.Г.Й.,
Д.Г.Е. и Г.М.Ж., като съсобственици на
недвижим имот намиращ се в гр.
Стара Загора на ул. „З.Т.“ № 20 са се споразумели за следното: Д.Г.Й. и Д.Г.Е.
са дали съгласието си Г.М.Ж. , като съсобственик да извърши надстрояване в описания имот , след получаване на съответните разрешителни
за това , като заплати на Д.Г.Й. сумата от 1000 лева . Това споразумение е с
нотариална заверка на подписите.
По делото е представен проект
за надстройка на жилищна сграда от месец август 1986 г. на името на М.Ж.М., но
не е видно същият да е внасян за одобряване в Община Стара Загора. Представени
са и плановете за процесното УПИ, одобрени с решения № №988/29.03.2007 г. на ОС
– Стара Загора / лист 93 от делото/, ПУП – план за застрояване на УПИ ХХ-5334,
І-5311, ІІ5312, одобрен със заповед №
РД-25-942 от 31.03.201 година / стр.94/ и ПУП РУП на УПИ ХХ-5335, І-5311, ІІ-5312,
одобрен със същата заповед/ лист 95 от делото.
По делото е допуснато извършването на комплексна
съдебнотехническа експертиза, която съдът възприема като компетентно изготвена.
Според заключението към датата на огледа сградата е на четири етажа, като поради голямата денивелация към улицата се
четат три етажа. Надстройката повтаря
конфигурацията на съществуващия етаж на сградата и идентификатор № 68850.504.5311.1 и е със застроена площ 100 кв.м. Надстройката е в завършен груб строеж отвън и
общите части, а вътре етажът е завършен, като са изпълнени довършителните
работи. Сградата е със стоманобетонна конструкция, изградена с тухли четворки
на варов разтвор. В надстройката има изградени Ел и ВиК. Сградата с идентификатор № 68850.504.5311.1 няма подземни или
полуподземни етажи, тъй като подземният етаж съгласно одобрения проект от 1975
година е изпълнен над земята, а само от страната на улицата е частично вкопан. За
двуетажната сграда има одобрени строителни книжа през 1975 г., има проект за
надстройка от месец август 1986 г., от
които не е видно одобрение от общинската администрация и наличието на
разрешение за строеж. На третия етаж има неизползваем тавански етаж, който не
отговаря на изискванията за обитаване. Всички етажи се обслужват от общо
стълбище. Сградата с идентификатор №
68850.504.5311.1 е била елемент от
действащия по време ПУП по застроителния план , отнасящ се до процесното
УПИ, действащ към 2007 г. и към 2021
година допустимата височина е 10 м. В ПЗ от 2007 г. е посочена височина 2/3 етажа, като в матрицата
за квартала е конкретизирана като височина от 7 м до 10 метра. По застроителния план, придружен от РУП ,
одобрен със заповед № РД-25-942 от 31.03.2010 г., височината на сградата е 10
метра и скосяване още 4,5 м под покрива.
Строежът е пета категория В с.з. вещите лица допълват, че строежът не
може да бъде търпим, тъй като от представеното споразумение той може да бъде изграден най– рано през 2007 г., а търпими са строежи, изградени не
по-късно от 2001 година.
По делото бяха събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетели. От свидетелските показания на Д.Е.се
установи, че тя е съсобственик на процесния имот, находящ се на ул. „З.Т.“ № 20.
Жалбоподателят бил построил един етаж и тавански етаж в нейния имот почти 200
кв.м. Тяхната къща е двуетажна. Тя не била
давала съгласие да се построи трети етаж. Тя наистина е подписала предявеното й
от съда и описано по-горе споразумение, но се били разбрали да се извърши
заснемане, да дойдат техници и проверят
дали къщата може да издържи още един етаж. Сградата в момента се състои от
изби, три етажа и тавани. Тя живее в избените помещения. Там започнали да се
появяват пукнатини. Според свидетелските показания на А.М., майка на
жалбоподателя, синът й бил построил третия етаж, тъй като Д.му дала разрешение.
Г. е построил етаж през 2007 година. През 2019 година синът й не е строил нищо,
а от тази година започнал да живее в имота. Според свидетелските показания на Ж.С.Б.внукът
й бил построил третия етаж, но Д.не искала да се строи. Къщата няма тавански
помещения., Третият етаж е 100 кв.м. Надстройката се състои от три стаи ,
датска стая и тоалетна баня. Годен е за
живеене. Има ток и вода. Според свидетелските показания на Г.Е.майка му Д.не е
давала разрешение Г. да надстрои къщата. Надстройката се използва за жилище. Таванското
помещение е високо един метър, има покрив. Третият етаж е построен през 2010
-2011 г.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в
законово установения срок по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Заповед № 10-00-3104/
22.12.2021 г. е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора,
съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.
225а, ал. 1 във вр. с чл.
225, ал. 2 от ЗУТ.
Заповедта е издадена в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея
са посочени фактическите /извършено строителство на надстройка от 100 кв.м. и таванско помещение без строителни книжа/ и правни основания
/разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ/. В заповедта се съдържа описание на
характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му
индивидуализиране и определяне на категорията му.
Заповед № 10-00-3104/
22.12.2021 . на Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена
процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални
изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното
производство е образувано на основание Констативен акт № 7 от 07.02.2020 г.
Констативният акт е съставен и подписан
от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община Стара Загора.
С констативния акт са установени и удостоверени релевантните факти и
обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на материалноправно основание за
издаване на заповед за премахване като незаконен строеж на посочения в акта
обект. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.
35 от АПК да издаде акта, след като изясни всички факти и
обстоятелства от значение за случая .
Неоснователни са доводите за
допуснато съществено нарушение на процедурата при изготвяне на констативния
акт, тъй като същият, макар да не е съставен в присъствието на Г.Ж., същият му
е бил надлежно връчен на 17.02.2020
година на майката на жалбоподателя А.М.и втори път на 06.10.2021 г. на Т.Д.– снаха , видно от
приетите като доказателства обратни разписки.
С оглед на изложеното съдът
приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и съответно не е налице
отменителното основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е издадена
и в съответствие на приложимите материалноправните разпоредби на ЗУТ.
Упражняването на правомощието
по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.
225, ал. 2 от ЗУТ.
С оглед установените
характеристики на разпоредената за премахване "надстройка към съществуваща
жилищна сграда" от гл. т на нейния вид, предназначение и начин на
изпълнение на строителството, съдът приема, че същата безспорно представлява
строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ.
Видно от съдържанието на
обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа
и издадено разрешение за строеж. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
наведените от жалбоподателя твърдения, че процесният строеж е одобрен през 1986
година, не се доказаха, тъй като по делото не са представени одобрени от
общинската администрация Стара Загора строителни книжа или разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.
148, ал. 1 във вр. с ал.
2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз
основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това
правило се предвижда в чл. 151
от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са
необходими строителни книжа изобщо, като в чл.
147, ал. 1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се
изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В
случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.
147, ал. 1 и чл. 151
от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи,
залегнали в Констативен акт №7/07.02.2020 г. досежно параметрите на незаконния
строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в
съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от
жалбоподателя в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на
съответно правно основание – чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което квалифицира строежа като незаконен,
подлежащ на премахване по реда на чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Процесният незаконен строеж,
подготовката за който според събраните по делото гласни доказателства,
кореспондиращи с писменото такова – споразумение с нотариална заверка на
подписите, е започнал най-рано през 2007
година, не може да се ползва и от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от
ПР на ЗУТ, така и по §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /, тъй като крайният момент
на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001
г."
Предвид така установеното по
делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.
225а, ал. 1, във вр. с чл.
225, ал. 2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е
приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като изпълнен без одобрени инвестиционни
проекти и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за
определянето му като търпим и следователно са налице законово регламентираните
материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.
Следва да се отбележи, че когато
органите по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в
правомощията им не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването
му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното
строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в
случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. При извършване на
незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация
изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена
законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би
постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да
се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без
разрешение. Дори да приемем доводите, че с цитираното по-горе споразумение му е
дадено съгласие от другите съсобственици да надстрои двуетажната сграда, строителството
е следвало се извърши след получаване на съответните разрешителни, а такива не
са представени по делото.
С оглед на гореизложеното
обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на
ЗУТ, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно с
целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото,
предвид направено искане за присъждане
на разноски от страна на ответника, съдът следва да му присъди за осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт разноски в размер на 100/ сто/ лева
на основание чл.78,ал.8 от ГПК, връзка с чл.144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.М.Ж. против Заповед №
10-00-3104/22.12.2021 г. на Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА
Г.М.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати
на Община Стара Загора съдебно-деловодни разноски в размер на
100/ сто / лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: