Решение по дело №3311/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 97
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20203100503311
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Елина П. Карагьозова

Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503311 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на МОДУЛ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Аксаково, м-т
Чанлъка, П.И.00182.45.47, срещу решение №260508/02.10.20г., постановено по
гр.д. №17417/19г. на ВРС, с което е осъден МОДУЛ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на И. Г. П. от гр.Варна, сумата от 1591,30лв, представляваща
получена без основание сума, усвоена от отв.дружество от кредитната сметка
на ищеца на 03.10.19г. , ведно със законната лихва , считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 24.10.19г. до оконч.изплащане на
задължението на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е
неправилно. Излага, че съдът не е коментирал разпоредбата на чл.32 от ОУ,
като липсвал извод за противоречието й със закона, поради което и счита, че е
имал право да приложи чл.32 от ОУ. Намира, че извода на съда за нищожност
на клаузата на чл.25, т.2 от ОУ противоречал на закона, позовавайки се на
предвидената договорна свобода за страните. Счита, че нормата на чл.233
ЗЗД няма императивен характер, а нищожността по чл.26, ал.1 ЗЗД касаела
именно противоречие с императивна правна норма. Навежда доводи, че чл.32
1
от ОУ регламентира хипотези, при които са настъпили липси и/или вреди по
наетия автомобил, без да е налице виновно поведение на наемателя, като
уговорката имала за цел да разпредели риска между страните от случайни
събития и не се занимавала с отговорност за вреди. Моли да бъде отменено
решението.
Възз.страна И. Г. П. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от И. Г. П. от
гр.Варна, срещу МОДУЛ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.
55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1591,30лева, представляваща получена без основание сума, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до оконч.изплащане на сумата.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен между
страните договор за наем на лек автомобил, на ищеца е предоставен за
временно ползване л.а.Мерцедес Ц220 с рег.№**** за периода 24.09.19г.-
02.10.19г. при наемна цена от 400евро. Излага, че за освобождаване от
отговорност е заплатена и такса „Пълно покритие„ в размер на 160евро. Сочи,
че при получаване на автомобила е предоставил гаранц.депозит от 1600лв,
която сума била блокирана по кредитната му карта. Твърди, че на 01.10.19г.
установил частична липса на емблема на автомобила, представляваща част от
предна декоративна решетка на автомобила, за което уведомил органите на
реда и сигнализирал отв.дружество, като върнал и наетия автомобил. Излага,
че след изтичане на срока на договора дружеството неправомерно усвоило
сумата от 1591,30лв от внесения депозит, позовавайки се на неприложимост
на ОУ на договора, както и че със заплащането на таксата“ Пълно покритие“
се е освободил от отговорност за заплащане на допълн.обезщетения във
връзка с извършената кражба. Оспорва клаузите на чл.25 и чл.32 от ОУ като
счита същите за нищожни, доколкото предвиждат защита в по-голям обем от
нормата на чл.233, ал.1 ЗЗД.
2
В отговор на исковата молба ответникът МОДУЛ ЕООД, ЕИК
*********, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Не
оспорва наличието на облиг.отношения между страните, но счита, че таксата
Пълно покритие е неприложима при подобни щети, които не се покривали от
застрахователя, а съгласно чл.25, т.2 наемателят носи пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя. Излага, че ремонта на
автомобила възлизал на 1003,61лв, която сума била удържана от внесения
депозит. В с.з. ответникът признава иска за разликата над 1003,61лв до
пълния му претендиран размер.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото няма спор, че между страните е сключен договор за
наем на лек автомобил л.а.Мерцедес Ц220 с рег.№**** за периода 24.09.19г.-
02.10.19г., както и че ищецът е заплатил такса Пълно покритие. Няма спор и
относно факта, че наемателят в изпълнение на договора е предоставил
гаранционен депозит в размер на 1600лв, както и че ответникът е усвоил
сумата от 1591,30лв от този депозит. По делото не се спори и факта на
извършена кражба на части от автомобила, за която ищецът е уведомил
компет.органи и ответника.
Процесният договор за наем е сключен при Общи условия, с които
съгласно декларираното от наемателя в договора същият се е запознал и
приел, поради което и последните са приложими в отношенията между
страните.
3
Съобразно оплакванията във възз.жалба спорен по делото се явява
въпроса за действителността на клаузата на чл.25, т.2 от ОУ. Последната
предвижда пълна материална отговорност на наемателя за обезщетяване на
наемодателя в пълен размер за претърпени вреди и пропуснати ползи в
случаите на кражба на части от автомобила и неговото оборудване, липси на
детайли или на предоставени вериги за сняг, рутери, детски седалки, ски
багажник и друго подобно допълн.оборудване или аксесоари. Нормата на
чл.9 от ЗЗД определя свободата на договарянето, която позволява на страните
в облиг.правоотношение да направят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.
Така облигационното правоотношение от една страна предпоставя
самостоятелност, а от друга - е ограничено от повелителните норми на закона
и от добрите нрави. С клаузата на чл.25, т.2 от ОУ страните са уговорили
пълна отговорност на наемателя в хипотезата на неправомерно посегателство
върху вещта от трети лица, каквото несъмнено е кражбата, което договаряне
не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите
нрави. По този начин рискът от увреждането на вещта е възложен на
наемателя, в чиято фактическа власт се намира тя. Разпоредбата на чл.233,
ал.1, изр.2 ЗЗД няма императивен характер и не препятства правото на
страните да разширяват отговорността по договорен път като предвидят в
тежест на наемателя отговорност за вреди, настъпили по време на ползването
на вещта, в хипотезите на настъпване на случайно събитие, каквото
съставлява и кражбата. Ето защо изводът на ВРС за нищожност на клаузата
на чл.25, т.2 от ОУ поради противоречието й със закона се явява неправилен.
Същевременно по делото няма спор, че ищецът се е възползвал от
предоставената услуга – такса Пълно покритие /чл.29, т.1/, която предвижда
освобождаване от отговорност на наемателя при представяне на протокол от
полицията, връщане на всички документи и ключове на автомобила. Клаузата
на чл.29, т.1 визира само отделните рискове, но не и техния обем, поради
което следва да се приеме, че заплащането на такса Пълно покритие
освобождава ищецът от отговорност както в случаите на кражба на цялата
вещ, така и на кражба на нейните части. При ползването на това
допълн.покритие рискът от увреждането на вещта вече е преминал върху
наемодателя. Изрично в чл.29, т.1 /1/ е уредено, че тази такса дава право на
наемателя при ПТП, щета, пожар или кражба депозитът да бъде възстановен в
пълен размер. Ето защо възражението на ответника за приложимост в случая
на клаузата на чл.25, т.2 от ОУ е неоснователно.
В отговора и възз.жалба ответникът се позовава и на
изключението, уговорено в чл.32 ОУ, която клауза не се установява да
противоречи на императивни законови разпоредби. Съгласно същото
закупуването на таксата Пълно покритие не покрива частични липси, загуба
на части или аксесоари, щети по интериора на автомобила. Видно от
формулировката на клаузата в същата като изключен риск не присъства
4
кражбата като случайно деяние. Доколкото в ОУ кражбата е изведена като
самост.риск, отделен от липсите и загубите, не би могло да се приеме, че тя
се покрива от изчерпателно посочените събития в чл.32 ОУ, още повече, че тя
съставява непредвидимо и непредотвратимо действие, което не може да се
вмени във вина на длъжника, за разлика от липсите и загубите, които
предполагат виновно поведение.
Предвид така изложеното съдът намира, че не са били налице
основанията, сочени от ответника, за удържане от внесения от ищеца депозит
на процесната сума, поради което и предявеният иск за нейното връщане се
явява основателен.
Решението на ВРС като краен резултат се явява правилно и следва
да бъде потвърдено, макар и по мотиви, различни от изложените от районния
съд.
Предвид изхода от спора и направеното от въззиваемата страна
искане, в тежест на въззивника следва да се присъдят направените пред
втората инстанция съдебни разноски в размер на 350лв –адв.хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260508/02.10.2020г., постановено
по гр. д. №17417/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА МОДУЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Аксаково, м-т Чанлъка, П.И.00182.45.47, ДА ЗАПЛАТИ на
И. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, жк.Възраждане №66, ет.9, ап.50,
сумата от 350лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6