Решение по дело №268/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №252

 

гр. ВРАЦА,29.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение ,в

публичното заседание на 05.06.2019г.,   в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мирослав Досов

                                  Пенка Т.Петрова

в присъствието на:

прокурора                      секретар М.Костадинова

като разгледа докладваното  от    съдия П.Петрова           

в.гр. дело N` 268        по описа за 2019  година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

      Образувано е по въззивна жалба от 11.03.2019г.,подадена от „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр.Враца,срещу решение на РС гр.Враца от 26.02.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 4511/2018г,с което е уважен предявен против въззивника иск с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК.Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на съдебния  акт ,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения иск.

    Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

    Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

    Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск от въззиваемия „Истлинк България” ООД, гр.Пловдив против въззивника „МБАЛ – Хр.Ботев” АД, гр.Враца за признаване за установено, че въззивникът дължи на въззиваемия сумата 210,38 лв. изискуемо парично задължение за връщане на внесена от ищеца-въззиваем гаранция за изпълнение на договор №1250/21.06.2016г., ведно с лихви и разноски. Поддържа се в исковата молба, че по силата на посочения договор въззиваемият е извършил в полза на въззивника доставка на медицински изделия, като е заплатил при сключването му гаранция, в размер на исковата сума.Излага се, че тази гаранция с оглед разп.на чл.44 след изтичане 2-годишния срок на договора следва да се възстанови на изпълнителя в 30 дневен срок. Развиват се доводи, че този срок е изтекъл, но въззивникът отказва доброволно да възстанови сумата. Въззиваемият се снабдил на основание чл.410 ГПК със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4093/2018г. на ВРС, но длъжникът, настоящ въззивник подал възражение в срока по чл.414 ГПК, което е породило и правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът оспорва исковете по основание и размер. Моли за тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани.

     По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е  ч. гр. дело № 4093/2018г. на ВРС.

     Установено е,че по заявление на въззиваемия по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №4093/2018г. по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настоящ въззивник да заплати на заявителя-въззиваем сумата 210,38 лв.-главница, дължима по договор № 1250, сключен на 21.06.2016 г. между „Истлинк България” ООД,  и „МБАЛ – Хр.Ботев” ад,за доставка на медицински изделия и медицински консумативи за нуждите на въззивника,законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2018 г. до изплащането на главницата, разноските по делото-25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар.

     По повод постъпило от въззивника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, настоящ въззиваем, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок въззиваемият е предявил настоящия иск.

     От представено по делото копие от договор №1250/21.06.2016г., се установява,че въззивникът, като възложител възложил на въззиваемия, като изпълнител да доставя заявени от възложителя медицински изделия и консумативи за нуждите на въззивника, срещу цена, която възложителят се задължава да му заплати в размера и при условията, уговорени в договора. Срокът на действие на същия по смисъла на чл.4 е 24 месеца, а общата му стойност е 8415,36 лев с вкл.ДДС. Страните са уговорили в чл.43 от договора изпълнителят да внесе гаранция за изпълнение на договора в размер на 3% от стойността му или сумата 210,38 лева без ДДС. Съгласно чл.44 гаранцията се освобождава до 30 календарни дни след приключване на договора, без да се дължи лихва за периода, в който е престояла у възложителя.

Видно от приложеното преводно нареждане от 01.06.2016г. на „УниКредит Булбанк” АД сумата 210,38 лв. е преведена от въззиваемия по сметка на въззивника,като е посочено основание за превода „гаранция за изпълнение ОП 8 без ДДС”.

При така установеното от фактическа страна,първоинстанционният съд приел исковата претенция за основателна и доказана,и я уважил.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

По категоричен начин се установява,че между страните е налице облигационно правоотношение, удостоверено с цитирания договор, по силата на който въззиваемият е внесъл гаранция за изпълнението му в размер на исковата сума от 210,38 лева. Срокът на действие на договора е изтекъл на 21.06.2018г. и по делото липсват доказателства,и не се навеждат твърдения от страна на възложителя-въззивник да е изпълнил насрещното си задължение по чл.44 от същия да върне гаранцията в 30 дневен срок от прекратяването му, което е изцяло в негова доказателствена тежест, тъй като касае установяване на положителен факт на плащане. С оглед на това следва да се приеме, че претендираната сума, както към датата на образуване на заповедното производство по чл.410 от ГПК – 03.09.2018г., така и към настоящия момент е дължима в исковия размер. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната  лихва от деня на забавата. Безспорно е, че задължението си да върне сумата по сключения договор въззивникът не е изпълнил, поради което дължи и лихва за забава за поискания от ищеца срок, считано от 03.09.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.

Изложените във въззивната жалба доводи относно неправилността на обжалваното решение са неоснователни.Видно от протокола от проведеното на 08.01.2019г.съдебно заседание първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при изготвяне доклада по делото.Същият съдържа всички реквизити,посочени в чл.146 ГПК,вкл.е разпределена и доказателствената тежест между страните относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства,и сам процесуалният представител на въззивника е заявил,че няма възражения по доклада.Неоснователно е и възражение за нарушение на чл.236 ал.2 ГПК.Решението съдържа мотиви,в които първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи и съображения на страните,както и всички събрани по делото доказателства,и въз основа на тях е обосновал и направените правни изводи.И тези доводи на въззивника във въззивната жалба са общи и неконкретизирани – въззивникът не сочи какво конкретно и кои доказателства не е обсъдил съда.Неоснователни са и доводите за недоказаност на предявените претенции.С оглед представените по делото доказателства същите се явяват основателни и доказани,а въззивникът не е сочил и не сочи никакви доказателства в обратна насока.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,ВОС

 

                Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд гр.Враца от 26.02.2019г.,постановено по гр.д.№ 4511/2018г.

ОСЪЖДА „МБАЛ-Христо Ботев“ АД гр.Враца да заплати на „Истлинк България“ ООД гр.Пловдив разноски по делото пред въззивна инстанция в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

                                             2..........