О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-260690
30.10.2020 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова частно
гражданско дело № 2405 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл.248,ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от К.Г.Г., ЕГН **********,от
гр.Бургас,к/с“С.“,бл.*,ет.*,ап.*,чрез адв.Валя Радиева, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Пробуда“ №25,ет.1 против определение №260255/20.08.2020г,постановено по
гр.д.№38/2020г на районен съд –Бургас ,с което е изменено решение № 1680/17.07.2020г ,в частта относно
разноските, като вместо диспозитивът ,с
който К.Г.Г. е осъден да заплати на И.Ц.С.
сумата 150лв, разноски по делото, е постановено Г. да заплати на ищцата сумата
500лв- разноски по делото, представляващи платен адв.хонорар.В нея се сочи, че
определението е недопустимо, тъй като подадената въззивна жалба от ищцата, с
която се обжалва решението само в частта за разноските, е просрочена.В тази
част решението има характер на определение, което се обжалва в седмодневен срок
,който е преклузивен.Това води до недопустимост на постановения съдебен
акт.Освен това районният съд е иззел
функциите на БОС ,като втора инстанция , което е недопустимо.Позовава се на
изразеното в отговора на исковата молба становище, че на ищцата не следва да се
присъждат разноски, защото тя е причина за завеждане на делото, а
ответникът-жалбоподател не е дал повод за това и е изразил съгласие с всички нейни
искания.Освен това съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски на ответника.Моли да се отмени изцяло атакуваното определение и вместо него да се постанови ,че на ищцата
не се дължат разноски,както и да се присъдят разноските,направени от
жалбоподателя в двете инстанции.
В законния срок
е постъпил отговор от И.Ц.С., чрез адв.Късева, в който жалбата е оспорена като
неоснователна.Заявява,че в срока по чл.248 ГПК е подадена въззивна жалба, която
има характер на молба за изменение на решението в частта за разноските.Молбата
на жалбоподателя по чл.248 ГПК е
просрочена и е оставена без разглеждане от БРС.По делото пред районния съд не е
представен списък на разноските от страна на ответника.Счита,че ответникът е
поискал допълване на решението в частта за разноските,но молбата му е
недопустима,тъй като съдът се е произнесъл по искането за присъждане на
разноски на ответника.Правилно съдът не е уважил това искане,тъй като няма
доказателства за плащане на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника.Оспорено е и искането за присъждане на разноски във производството
пред втората инстанция.
Обжалваният
съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 21.08.2020г, а жалбата е
постъпила в съда на 26.08.2020г ,в
рамките на указания от съда двуседмичен срок от връчването му,което води до
извод за допустимост на частната жалба.
По възражението за недопустимост на обжалваното определение:
С постановеното по делото решение №
1680/17.07.2020г районният съд е осъдил ответника К.Г. да заплати на ищцата И.С.
сумата 150лв –разноски по делото.Решението е връчено на ищцата на 24.07.2020г, чрез
нейния процесуален представител адв.Късева. На 06.08.2020г по делото е входирана въззивна жалба от
ищцата против постановеното решение, в
частта за разноските.Правилно и в съответствие с процесуалния закон, районният
съд е приел,че подадената въззивна жалба има характер на молба по чл.248 ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Производството по
делото е по реда на ГПК от 2007 година,
в който липсва уредба за обжалването на решението, с което приключва
производството само в частта му за разноските, когато не се обжалва самия акт,
за разлика от отменения ГПК – чл. 70. С отпадане на възможността за отделно
обжалване на решението в частта за разноските, остава уреден само един
процесуален ред за защита срещу решението в тази му част – чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първоинстанционният съд е
уважил частично искането на ищцата за присъждане на разноски, съгласно
разпоредбата на чл. 81 ГПК, поради което и редът, по който това решение може да се измени, е този по чл. 248, ал. 1 ГПК, а не по пътя на обжалването му, тъй като такъв ред не е предвиден в
процесуалния закон .Подадената от ищцата въззивна жалба има характер на молба по чл.248 ГПК и
компетентен да я разгледа е районният съд ,постановил крайния съдебен акт
по смисъла на чл.81 ГПК. Молбата е подадена в преклузивния
двуседмичен срок по чл.248,ал.1 ГПК и не е просрочена.Поради това съдът счита,че възражението за недопустимост на
обжалвания съдебен акт е неоснователно.
Във връзка с изложеното в частната жалба относно
разноските на ответника в първоинстанционното производство, следва да се
отбележи,че с молба от 26.08.2020г той е поискал допълване на решението, в
частта за разноските.С определение №
260779 /11.09.2020г районният съд е оставил това искане без разглеждане, като
просрочено и няма данни този акт да е
обжалван от ответника –връчен е на процесуалния представител на ответника на
25.09.2020г и по делото не е постъпила частна жалба в едноседмичния преклузивен
срок.С това е изчерпана процесуалната възможност ответникът да иска допълване
на решението на районния съд в частта за разноските,направени пред първата
инстанция и той повече не може да претендира присъждане на тези разноски.
По
възражението в жалбата,че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е
признал претенциите на ищцата, поради което не дължи заплащане на разноски,
съдът намира следното: производството
е с правно основание чл.51,ал.4
СК.Страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с решение по гр.д.№3773/2015г на БРС.С
решението съдът е утвърдил споразумение между съпрузите относно упражняването
на родителките права върху детето Г., местоживеенето
на детето,режима на лични отношения и издръжката.Според това споразумение родителските права са
предоставени на майката, местоживеенето
на детето е разделено между двамата родители :от 1 до 15 число на месеца
при бащата ,а от 15 до 30 число при майката, режимът на лични отношения е
определен в зависимост от това къде е местоживеенето на детето през календарния
месец- всяка събота от 10 до 18 часа с другия родител,при когото не живее
детето;двамата родители са се задължили
да си плащат взаимно по 100лв месечна издръжка.Съобразно разпоредбата на
чл.51,ал.4 СК, изменение на местоживеенето, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение
на обстоятелствата. В подадената молба
ищцата желае да се промени местоживеенето на детето,като то бъде
определено само при нея, да се определи режим на лични отношения с бащата
–всяка първа и трета събота от месеца от
10 до 17 часа на неделния ден,с преспиване,един месец през лятото,всяка нечетна
календарна година –през Коледните и Великденските празници,всяка четна година
–през новогодишните празници от 10 часа
на първия почивен ден до 17 часа на последния почивен ден; да бъде осъден
ответника да заплати издръжка в размер на 250лв месечно,считано от влизане в
сила на съдебното решение.В отговора на исковата молба ответникът е заявил
съгласие местоживеенето на детето да е при майката/некоректно посочено като
упражняване на родителските права/ и да се определи режим на лични отношения
,съобразен с възрастта и желанието на детето.В отговора също заявява ,че е
предложил да се постигне споразумение по тези въпроси,но ищцата е отказала .Оспорен е само размерът на
поисканата издръжка.В първото по делото заседание ответникът по молбата отново
е изразил съгласие местоживеенето на детето да е при майката и да се определи
режим на лични отношения с него в присъствие на социален работник. Не е оспорен
искания от майката режим на лични отношения.Предложено е и споразумение на
ищцата. Оспорен е само размерът на претендираната издръжка.Въпреки това
становище на ответника, ищцата е отказала да сключи споразумение относно местоживеенето на детето
и режима лични отношения, като не са посочени никакви конкретни причини за
това.По делото е обявено за безспорно между страните,че детето Г. от една
година /от м.април 2019г/ живее само при майка си и няма доказателства с извънсъдебното си поведение ответникът да се
е противопоставил местоживеенето на детето да е при майката или да се е противопоставил на
искания от нея режим на лични отношения с детето.
Настоящото производството има характер на
спорна съдебна администрация, изключая иска за увеличение на присъдената
издръжка/виж "Българско гражданско процесуално право ", девето
преработено и допълнено издание, изд. "С." пар. 122 "Брачен
процес", стр. 702-703/. В практиката
си по аналогични казуси ВКС приема,че нормата на чл. 78 ГПК се намира в част Първа "Общи
правила" на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него
производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или
неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата
по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца не са изрично уредени в процесуалния закон,
нито има специални норми относно отговорността за разноски по тези
производства, поради което и при тях намират приложение общите правила на чл.
78 ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването за
отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото администрацията на
тези граждански правоотношения се извършва изцяло по преценка на съда,
изхождайки изключително от интереса на детето, то при уважаване на такъв иск и
определяне размера на дължимите разноски, е без значение обстоятелството, че
съдът е определил режим различен от поискания в исковата молба. При уважаване
на такъв иск на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК - когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако изрично признае иска- така в Определение № 252 от 25.09.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3895/2015 г., II г. о., ГК.Това означава,че касационната
инстанция приема за приложима нормата на чл.78,ал.2 ГПК и в производството по
чл.51,ал.4 СК относно местоживеенето на детето и режима на лични отношения с
другия родител.Тъй като по делото е безспорно, че по молбата за определяне на
местоживеене при майката на детето Г. не е установено извънсъдебно поведение на
бащата на оспорване на това искане, направено е признание в отговора на
исковата молба и е предложено споразумение,което не е прието без основателна
причина от майката, то следва да се приеме,че е налице хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК – ответникът не е дал повод за завеждане на молбата и е признал
претенцията.По отношение на режима на лични отношения с детето,бащата не е
посочил конкретен режим ,който желае да бъде установено,но в отговора на
исковата молба е предоставил преценката за това на съда, който при определянето му се
съобразява изключително с интереса на детето и не е обвързан с искания от
родителя режим на лични отношения.Самият ответник в отговора е заявил,че съдът
следва да определи режим на лични отношения,съобразен с възрастта,
ангажиментите и желанието на детето.При наличие на признание на искането за
определяне на местоживеене на детето при майката и липса на оспорване на
искания от нея режим на лични отношения, е била налице процесуална възможност
да се сключи споразумение между страните,което те да внесат за одобрение от
съда по реда на чл.51,ал.4 СК ,вр.с чл.127 ,ал.1 СК. Така утвърденото споразумение има сила
на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от ГПК.Поради това съдът намира ,че по отношение на
тези две претенции е налице хипотезата
на чл.78,ал.2 ГПК и ответникът не дължи разноски на ищцата.
Оспорен от ответника е само искът за
увеличение на присъдената издръжка по
размер.Поради това по отношение на тази претенция не би могла да се приложи
разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
Общо
платеният от ищцата адв.хонорар в размер на 500лв следва да се раздели на три,
с оглед предявените два обективно съединени неоценяеми иска за местоживеене на детето и
за режим на лични отношения и иск за
увеличение на присъдената издръжка.Заплатеният хонорар не е прекомерен, съобразно
приложимата към спора редакция на Наредба № 1/2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид броя на предявените претенции. За всеки от
трите предявени иска възнаграждението за адвокат следва да се определи на 167лв,
при общо платени 500лв. В тежест на ответника следва да остане сумата 134лв, съобразно уважената част
от претенцията за увеличение на издръжката.Тъй като ответникът –жалбоподател не
е подал молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските, по
реда на чл.248 ГПК, в рамките на преклузивния срок за това ,той дължи
присъдените в него тежест разноски с
решението в размер на 150лв. Поради това,като резултат от уважаване на частната
жалба следва да се отмени като
неправилно обжалваното определение, без да се променя размерът на присъдените с
решението разноски в тежест на ответника от 150лв.
По разноските : за установяване
на сторените разноски от жалбоподателя е представен договор за правна защита и
съдействие ,от който е видно ,че уговореният и заплатен в брой
хонорар е 200лв.Внесена е държавна такса за частната жалба в размер на
15лв.С оглед изхода от спора на частният жалбоподател следва да се присъдят
разноски в настоящото производство в размер на 215лв.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260255/20.08.2020г по
гр.д.№38/2020г на районен съд –Бургас и вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.Ц.С.,
с вх.№30788/06.08.2020г за изменение на решение №1680/17.07.2020г по
гр.д.№38/2020г на БРС, в частта за разноските.
ОСЪЖДА И.Ц.С., ЕГН **********, Бургас ,к/с”С.”,бл.*,вх.*,ет.* ,ап.*да
заплати на К.Г.Г. , ЕГН **********,от
гр.Бургас,к/с”С.”,бл.*,вх.*,ет.* ,ап.*, чрез адв.Валя Радиева, съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Пробуда“
№25,ет.1 сумата 215лв – разноски в настоящото
производство.
Определението
може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните с
частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: