№ 52
гр. Русе, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102127 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240
и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Изи Финанс” ЕООД против Л. С. С., в
която се твърди, че на 21.02.2022г. между ищцовото дружество в качеството
на кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършило на основание подробна
информация на уеб страницата на кредитора и при спазване на всички
законови изисквания. Твърди се, че по силата на този договор на ответника е
предоставен кредит от 500лв., който бил преведен по банковата му сметка в
„УниКредит Булбанк“ АД. Същият следвало да бъде издължен на месечни
вноски с договорен лихвен процент в размер на 40.15% Кредитът бил изцяло
падежирал на датата на последната дължима вноска - 18.08.2022г. и се твърди,
че той не е погасен. Поради това ответникът изпаднал в забава и дължал
обезщетение в размер на законната лихва.
Поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати
дължимите по договора суми, кредиторът депозирал заявление по реда на чл.
410 ГПК по което било образувано ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на РС – Русе
1
и издадена заповед за изпълнение. Доколкото последната била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, се иска в настоящото производство да бъде
признато за установено задължението на ответника към ищцовото дружество
по процесния договор за обща сума от 573,94лв., от които: 500лв. главница по
предоставения кредит, 57,69лв. възнаградителна лихва за периода 19.02.202г.
- 18.08.2022г. и 16,25лв. обезщетение за забава за периода 18.08.2022г. –
12.12.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до пълно
погасяване на дължимата сума. Претендира се присъждане и на направените
по делото разноски, както за настоящото, така и за заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на предявения иск. Оспорва
се възникването на валидно правоотношение между страните и доказаността
на същото с представените по делото доказателства. Липсвало надлежно
подписан договор от страна на ответника, което сочело на липсата на договор
между страните какъвто се твърди от ищеца. Моли се предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2022г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и
ответника в качеството на длъжник е сключен договор за предоставяне на
кредит №*** при условията на ЗПФУР – чрез използване на електронни
устройства за комуникация от разстояние. Параметрите на договора са: сума
на кредита 500лв., срок за погасяване на задължението 6 месеца при
намаляващи вноски с падеж на последната 18.08.2022г., ГПР – 48,44%; ГЛП –
40,15% и общо задължение по кредита в размер на 557,69лв., а при
непредставено обезпечение по чл. 3 от договора – 796,79лв.
Видно от приложената от ищцовото дружество електронна
кореспонденция между страните (прим. стр. 23 от делото), договорът е
сключен без представено от ответника обезпечение от някой от предвидените
такива по чл. 3 от договора – банкова гаранция или две физически лица за
поръчители, поради което му е начислена неустойка в размер на 239,10лв.,
изрично предвидена в чл. 3, ал.2 от договора, разпределена за плащане на
шест равни части, с всяка погасителна вноска по 39,85лв.
2
Отпуснатата по кредита сума е преведена изцяло по банкова сметка на
ответника в „УниКредит Булбанк“ АД, в който смисъл е и заключението на
вещото лице по изготвената по делото икономическа експертиза.
Няма спор по делото, че ответникът не е погасявал задълженията си по
процесния договор.
За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало
заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2022г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№*** от 29.12.2022г. за сумите 500лв. главница, ведно със законната лихва
считано от 23.12.2022г. до изплащане на вземането, 57,69лв. договорна лихва
за периода 19.02.2022г. до 18.08.2022г., 16,25лв. обезщетение за забава за
периода 18.08.2022г. до 12.12.2022г., 25лв. държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал.5
ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Съвкупната преценка на представените по делото доказателства дава
основание да се приеме, че между страните по делото са възникнали
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Поради това
неоснователни ся явяват възраженията на ответната страна, че липсват
доказателства за сключването на договор между страните. Последният е
сключен по реда на ЗПФУР, чрез използване на средствата за комуникация от
разстояние, без полагане на квалифициран електронен подпис, каквото
изискване законът не въвежда. Потвърждение за този извод е и безспорното
3
установяване в настоящото производство, че ответникът е получил
отпуснатата му в заем главница по процесния договор по банковата си сметка.
Въпреки, че по делото няма възражение за неравноправни клаузи в
процесния договор, съобразно константната съдебна практиката на Съда на
ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при служебна
проверка съдът намира, че договорът, на който основава исковата си
претенция ищцовото дружество е сключен в нарушение на императивни
изисквания на ЗПК и се явява недействителен по следните съображения:
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 48,44%, а ГЛП е определен на 40,15%. Липсват данни за други
разходи по кредита, освен предвидената договорна лихва, поради което не
става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него
освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на
законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна
практика (относно необезпечени кредити) е уговорка нарушаваща добрите
нрави. Също така доколкото представянето на обезпечение по чл. 3 от
договора не е въведено като предпоставка за отпускане на кредита, т.е. за
сключване на договора, то предвидената неустойка следва да бъде включен в
ГПР, доколкото е задължителен разход за потребителя, без който няма да му
бъде отпусната в заем сума. Посочените „обезпечения“ от кредитора имат
единствената цел да създадат допълнително оскъпяване на кредита и
всъщност клаузата на чл. 3 представлява предварително, недобросъвестно и
незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорени между
страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава
максимално допустимия ГПР. Включването на неустойката по чл. 3, ал.2 към
разходите по кредита дава основание да се приеме (и без притежанието на
специални знания), че ГПР по процесния договор значително надвишава
допустимия максимум уреден в ЗПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 и чл. 19, ал.4 ЗПК,
което е достатъчно основание за обявяването му за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
4
Въпреки, че ищецът не е претендирал в настоящото производство
дължимостта на неустойката по чл. 3, ал.2 от договора, доколкото тази клауза
има отношение към недействителността на целия договор, което е от
значение за основателността на исковата претенция за договорна лихва и
обезщетение за забава, съдът излага горните мотиви.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, която намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. На това основание следва да се приеме, че исковата
претенция се явява основателна само по отношение на претендираната
главница от 500лв., а по отношение на сумите 57,69лв. договорна лихва и
16,25лв. обезщетение за забава като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
дължи разноски на ищцовото дружество за настоящото производство
пропорционално на уважената част от исковата претенция. Дължимата
държавна такса за уважената част от иска е 25лв., юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи на 150лв. В тежест на ответника следва
да се възложи и възнаграждението за назначения му особен представител в
размер на 250лв. и възнаграждението за вещо лице, чието заключение е
относимо единствено към уважената част от исковата претенция. За
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. дължимите на дружеството
разноски са 75лв.(колкото биха били и при заявление по чл. 410 ГПК само за
главницата).
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. С. С. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *****, дължи на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК201196810, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Балша“ №17,
ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев сумата
500лв., представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне на
кредит №***/19.02.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано от
23.12.2022г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед
№***/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
5
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК201196810,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Балша“
№17, ап.1 против Л. С. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** иск за
установяване дължимостта на сумите 57,69лв. договорна лихва за периода
19.02.2022г. до 18.08.2022г., 16,25лв. обезщетение за забава за периода
18.08.2022г. до 12.12.2022г., за които суми има издадена Заповед
№***/29.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. С. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** да заплати
на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК201196810, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Балша“ №17, ап.1, сумата от
625лв. разноски за настоящото производство и 75лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6