№ 248
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000501885 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261686 от 12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10718/2019 г. на Софийски
Градски съд, е отхвърлен предявеният от П. М. М. срещу „ОЗК-Застраховане“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на сумата от 26 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от увреждания в следствие на ПТП от 14.02.2018 г.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата М., която го обжалва с
оплаквания за неправилност. Поддържа, че съдът неправилно и в разрез със събраните
доказателства е приел, че поведението на водача на автобуса от градския транспорт не е
противоправно, тъй като в мотивите не е взето предвид, че шофьорът не е съобразил
скоростта си с пътната обстановка, не е осигурил всички условия за безопасно превозване и
като е спрял рязко, е причинил политане на пътници в салона на автобуса, в следствие на
което са причинени и телесните увреждания на ищцата. Искането към въззивния съд е да
отмени обжалваното решение и да уважи иска.
Въззиваемото дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
1
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като относно
проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При така очертаните правомощия, Софийският Апелативен съд като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения намери от
фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че на 14.02.2018 г. в град София около 17.45 часа
ищцата М. се возела в автобус на Столичния градски транспорт по линия 83 марка МАН,
модел „Лион С Сити Г“ с рег. № ***, управляван от водача В. П., със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД. При
скорост на движение на автобуса от около 15 км/ч в крайната дясна лента, след
кръстовището с ул. „Сини вир“ неидентифицирано МПС рязко преминало от средната в
неговата пътна лента непосредствено пред рейса. По този начин неустановеното МПС
намалило линейната дистанция и принудило водача на градския транспорт да предприеме
аварийно спиране, за да избегне катастрофа с внезапно препречилия пътя му автомобил. В
резултат на придобитата по този начин кинетична енергия на пътниците в автобуса, сред
които била и ищцата М., последната политнала и получила навяхване на лявата раменна
става и пост-травматично възпаление около ставата. Тази фактическа обстановка се
установява от двете приети авто-технически експертизи на вещите лица М. и А., от съдебно-
медицинската такава, както и от показанията на разпитаните свидетели П., И. и Р..
При така изяснения механизъм на произшествието обосновано съдът е приел, че в
поведението на застрахования при ответника водач на автобуса от масовия градски
транспорт отсъства белега противоправност и поради това деянието му не може да бъде
подведено под хипотезата на непозволеното увреждане. Това е така, защото съгласно чл.
24, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие,
а именно с такава цел е предприето рязкото спиране в случая. На следващо място, между
действията на водача на градския транспорт и получените увреди от ищцата липсва и пряка
причинно-следствена връзка, защото не застрахованият при ответника водач, а водачът на
неидентифицираното моторно превозно средство е станал причина за рязкото спиране с
внезапното препречване на пътя на автобуса. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по предявения срещу него пряк иск чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо
провеждане на пълно и главно доказване от ищцова страна на всички елементи от състава
на непозволеното увреждане (с изключение на вината, която по силата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД се предполага до доказване на противното), а именно: деяние на водача на моторно
превозно средство, чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на настъпване на
ПТП, противоправност, вреда, както и причинна връзка между деянието и вредата. Всички
2
посочени елементи от състава, даващ основанието на прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
следва да бъдат установени в своето кумулативно единство, съответно - неустановяването
на който и да е от тях влече неоснователност и отхвърляне на предявения срещу
застрахователя иск. Това е така, защото отговорността на застрахователя е функционална и
обусловена от отговорността на самия застрахован, както това е разяснено и в точка 9 от
ППВС № 7/1977 г. В настоящия случай не се установиха противоправността на действията
на водача и причинната връзка с вредите на пострадалата, както това е приел и Градският
съд. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като същите са формирани
след цялостна и задълбочена преценка на всички събрани доказателства по делото, вкл. на
заключенията на експертизите и показанията на свидетелите, които напълно кореспондират
с останалия доказателствен материал. Няма основание да не бъдат възприети и направените
въз основа на така установената фактическа обстановка правни изводи, които напълно се
споделят от настоящия съдебен състав.
По направените в жалбата възражения: и двете авто-технически експертизи са категорични,
че причината за падането на ищцата не е скоростта на движение на автобуса. Скоростта е
била достатъчно ниска и напълно съобразена с условията на движение – в порядъка на 15
км/ч. Не се установява и предприемането на спиране със спирачно закъснение, каквото се
твърди в жалбата. По изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, които
при своевременно противопоставеното възражение за прекомерност съдът редуцира до
сумата от 1572 лв. с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261686 от 12.03.2021 г., постановено по гр. д.
№ 10718/2019 г. на Софийски Градски съд.
ОСЪЖДА П. М. М. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. ***, ул.
„***“ № 38, ап.2, чрез адв. О., да заплати на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с
ЕИК-********* със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №
64, ет.3, ап.7 чрез адв. Х., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1572 лв.
направени разноски пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4