Р
Е Ш Е
Н И Е № ………..
10.08.2018г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на деветнадесети
април 2018г., в следния състав:
mредседател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 1634 по описа за
2017 година и за да се произнесе, съобрази:
В исковата
молба се твърди, че на 18.02.2014 г. „Евролийз
Ауто" ЕАД, в качеството му
на лизингодател и ответното дружество „Стелит Пласт" ООД, в качеството му
на лизингополучател, сключили, при общи условия, договор за финансов лизинг с №
01005433/00002. С него първото дружество се задължило да предостави на второто,
за временно ползване лизинговия обект, представляващ собствения на
лизингодателя лек автомобил марка и модел "Санг Йонг Рекстън",
двигател КРВFА2АF15Р158314, рама 665925125034995, а последния да
заплаща месечно възнаграждение за ползването, което се състои от няколко
компонента. Договорът бил сключен за срок от 36 месеца, като падежа на
последната лизингова вноска е на 10.02.2017 г. Съгласието на страните по
отношение на размера и падежа на месечните лизингови вноски било изразено в
погасителен план, представляващ неразделна част от този договор, а лизинговите
вноски включват главница и лихвен компонент, който се състои от плаващ базов
лихвен процент и надбавка към него съгласно чл. 2.5 - 2.7 от договора и 7.1. от
общите условия.
Ищецът излага,
че съгласно чл. 2.16 от договора за финансов лизинг, лизингополучателя се
съгласил да го сключи с опция за изкупуване на лизинговото имущество след
изтичане на срока на лизинга и след заплащане на определената в чл. 2.3. от
договора остатъчна стойност в предвидения срок. Съгласно т. 12.2, б, е) и
раздел XIII от общите условия, лизингополучателя се задължил да заплаща всички
разходи за застрахователни премии по сключените застрахователни полици по застраховка
„Каско на МПС" и по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
С чл. 2.11. от
договора за лизинг, страните уговорили неустойка за забава в размер на 0.25 %
на ден върху просрочената главница, която се начислява от деня следващ падежа
на главницата, а с т. 16.2 от ОУ била приета валидна неустоечна клауза в случай
на разваляне на договора. Последната според ищеца е с предварително определяем
размер, който се изчислява по предвиден в т. 16.2 от ОУ алгоритъм, като става
изискуема към момента на получаването на изявлението за разваляне на договора
от лизингополучателя и се фактурира отделно на това основание.
Ищецът излага и
че съгласно договора, не се издават фактури за лизинговите вноски с ненастъпил
падеж към момента на развалянето на договора, защото плащане за лизиногови
вноски след момента на предсрочното прекратяване на договора чрез разваляне не
се дължат. В случая, вноските с ненастъпил падеж към момента на прекратяването,
са последните две - вноска 35 и вноска 36, за които не са издавани фактури.
Поради това ищеца ги изключва при формирането на главница за неустойка поради
разваляне, породена от станалото повод за развалянето на договора виновно
неизпълнение на лизингополучателя.
Според ищеца,
Договора за лизинг е влязъл в сила между страните от датата на подписването му,
а той като лизингодател е реално предоставил на лизингополучателя за временно
ползване лизинговото имущество. Фактът на предаване и премането на автомобила
без забележки бил констатиран в нарочен приемно-предавателен протокол, който е
подписан от надлежни представители на страните по договора за лизинг.
„Евролийз
Ауто" ЕАД твърди, че при
изпълнението на паричните си задължения по договора „Стелит Пласт" ООД
често е изпадало в забава, за което са му били начислявани уговорените
компенсаторни неустойки за забава - както върху просрочените лизингови вноски,
така и върху просрочените застрахователни премии по застрахователните полици за
застрахивките „Каско на МПС" и „Гражданска отговорност'' на автомобилистите,
а в последствие лизингополучателя е заплащал част от дължимите главници, както
и начислените и отделно фактурирани неустойки за забава. Междувременно,
лизингодателя редовно заплащал на застрахователите падежиралите премии по
полиците във връзка с процесния договор - полица с № 00500100144422 и полица с
№ ВО/07/116000547708, за да предотврати погасяването на отговорността на
застрахователите при евентуално настъпване на покрит риск в срока на договора
за лизинг. Плащанията били извършвани по банков път, на големи траншове и във
връзка с периодични отчети по множество договори за лизинг. Фактът на плащането
се установявал от надлежни банкови документи.
Мотивиран от
системното неизпълнение от лизингополучателя на изискуемите му парични
задължения по договора - лизингови вноски с настъпил падеж; падежирали
застрахователни премии по сключените застраховки „Каско на МПС" и
„Гражданска отговорност"; неустойки за забава на погасени след падежа или
на непогасени главници; такси за услуги по приетата от ищеца Тарифа за таксите,
ищеца направил анализ и оценка на състоянието на процесния договор. Така
установил, че към 25.11.2016 г. всички изискуеми, но непогасени задължения на
лизингополучателя възлизат на 11 300, 82 лв. За тях били издадени и
осчетоводени данъчни фактури. Допуснатото значително неизпълнение от страна на
лизингополучателя мотивирало ищеца и да започне преговори с него за доброволно
уреждане на тьрговските им отношения. Тъй като те се оказали безрезултатни, на
основание т. 15.4. вр. 15.1., б. в) вр. т. 16. 1., б. б) от ОУ изпратил до
ответното дружество нарочно уведомление за предсрочното прекратяване, по вина
на лизингополучателя, на създадената въз основа на договора за лизинг
облигационна връзка между тях, т.е. уведомление за разваляне на договора. В
него изрично посочил, че лизингополучателя не е изпълнил задълженията си за
плащане на изискуеми лизингови вноски и други изискуеми плащания по процесния
договор общо в посочения по-горе размер. Лизингополучателят бил поканен да
върне лизинговото имущество в тридневен срок от прекратяването на договора
поради разваляне.
Ищецът излага,
че това уведомление е било получено от управителя на „Стелит Пласт" ООД,
който е и солидарен длъжник в лично качество, на 12.12.2016 г., което
обстоятелство е удостоверено с обратна разписка. Излага разбирането си, че тъй
като е използвал договорно предвидена възможност за развалянето на договора без
предизвестие, последиците на развалянето са настъпили в деня на получаване на
изявлението в този смисъл от вписания в Търговския регистър законен представител
на лизингополучателя, като развалянето на договора е породило действие само
занапред.
Ищецът твърди и
че на същата тази дата- 12.12.2016 г., покана да заплати дължимата от главния
длъжник по договора за лизинг сума в размер на 11 300.82лв. получил и
солидарния длъжник В.Р., а изискуемостта на акцесорното му задължение
обосновава с настъпилата изискуемост на главния дълг и непогасяването му от
страна на лизингополучателя.
Уведомление за
доброволно плащане било изпратено и до Й.Г. и получено от него, отново в
качеството му на солидарен длъжник по договора за финансов лизинг.
Според ищеца,
настъпилото разваляне на договора и предизвиканото от него засягане на
негативния интерес на лизингодателя породило между страните допълнително
вторично правоотношение за обезвреда - задължение за заплащане на неустойка
поради развалянето на договора, основаващо се на противоправното поведение на
лизингополучателя - неизпълнението на предшестващи облигационни задължения. Размерът й бил изчислен по предвидения в
общите условия начин и възлязъл на 3 521, 86 лв. Това вземане според ищеца е
станало изискуемо веднага след настъпването на последиците на развалянето на
договора - на 13.12.2016 г., на която дата е била издадена и данъчната фактура
за него. С извършени частични плащания общо в размер на 3 300 лв., извършени от
„Стелит Пласт" ООД на 20.03.2017 г., 22.03.2017 г. и 23.03.2017 г., тази главница е била
частично погасена, като дължимия остатък възлиза на 221. 86 лв.
Фактът на
неизпълнението на предшестващи развалянето на договора облигационни отношения
между страните, имащ от правна страна значението на елемент от състава на
упражненото право на разваляне на договора, както и изрично предвидената в
общите условия към договора за лизинг неустойка в такава хипотеза (неустойка
при разваляне), насочват според ищеца към извода, че нарушения негов негативен
интерес стои в особено тясна връзка с договорната облигация, въз основа на
която е възникнала и солидарната отговорност на втория и третия ответник. Това
било достатъчно да обоснове извод, че обема на солидарната отговорност на
длъжника В.Р. и Й.Г. се разпростира и върху заплащането на неустойката при
разваляне на договора.
Всъщност, след
развалянето на договора за лизинг лизингополучателят върнал лизинговото
имущество на ищеца.
При описаното
развитие на отношенията между страните по делото нито главния, нито солидарните
длъжници предприели действия за цялостно погасяване на договорните им
задължения, възникнали до момента на предсрочното прекратяване на договора за
лизинг - от една страна, както и за погасяване на задължението за заплащане на
неустойката поради развалянето, от друга.
Ищецът
признава, че в периода след развалянето на договора за лизинг , по-точно от 14.12.2016 г. до депозирането на
заявление по чл. 410 ГПК в съда, първия ответника-търговско дружество извършвал
частични плащания за погасяване на задълженията си - на 14.12.2016 г.,
30.12.2016 г., 23.01.2017 г. и 07.02.2017 г., като погасяването било извършено
по предвидения в договора ред /каквото и да означава това-бел. на съда/.
За непогасената
част от дълга „Евролийз Ауто" ЕАД депозирало заявлението по чл. 410 ГПК,
за да установи дали ответниците оспорват съществуването и размера на посочените
по-горе две групи задължения или не изпълняват по някаква друга причина. Така в
Сливенски районен съд било образувано ч.
гр. дело № 479/ 2017 г., в което му била издадена заповед за изпълнение за
заявената сума в общ размер 15 285, 84 лв. Заповедта за изпълнение била
издадена срещу лизингополучателя и солидарните длъжници В.Р.Р. и Й.К.Г.. С
определение № 3717 от 07.03.2017 г. заповедния съд констатирал, че в срока по
чл. 414 ГПК материалноправни възражения срещу дълга са подали и тримата
ответници. С това „Евролийз
Ауто" ЕАД обосновава
правния си интерес да иска съдебно установяване на основанието за възникването,
размера и изискуемостта на задълженията, които са били предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът излага
/както вече бе коментирано/ и че в периода, заключен между връчването на
заповедта за изпълнение на лизингополучателя и депозирането на настоящата
искова молба в съда, ответното дружество извършило още три частични плащания,
общо в размер на 3 300 лв.- на 20.03.2017 г.. 22,03.2017 г. и 23.03.2017 г.
Приел ги и счетоводно ги отразил, като счита, че с тях почти изцяло е било
погасено най-обременителното задължение за лизингополучателя- неустойката
поради разваляне. По този начин размера на дълга, за който е била издадена
заповедта за изпълнение, бил допълнително намален.
Според ищеца,
тази извършена от главния длъжник поредица от частични плащания еднозначно
показва, че той признава факта на съществуването на непогасен и изискуем дълг
по повод на процесния договор. Подборно и нагледно обяснява в исковата молба размера
и структурата на остатъка от непогасения дълг към момента, който включва на
първо място изискуеми лизингови вноски в размер общо на 5 889, 35 лв.; на
второ- неустойки за забава по чл. 2.11 от договора за лизинг общо в размер на 3
321, 14 лв.; на следващо- изискуеми застрахователни премии по застрахователните
полици „Каско на МПС" и „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за срока на договора, чийто падеж е настъпил преди развалянето на договора за
лизинг, общо в размер на 1397,33 лв.; на четвърто- изискуема неустойка поради
развалянето на договора за лизинг с падеж 13.12.2016 г. -остатък в размер на
221.86 лв. и изискуема такса за изготвена писмена справка по процесния договор общо
в размер на 24 лв.
От съда се иска
с решението си да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответниците - лизингополучателя „Стелит пласт" ООД, с ЕИК ********* и
солидарните длъжници В.Р.Р.. ЕГН ********** и Й.К.Г., ЕГН ********** при
условията на солидарност, дължат „Евролийз Ауто" ЕАД, ЕИК ********* тези
суми.
Ищцовото
дружество търси и сторените от него разноски- както в заповедното производство,
така и в настоящото исково.
Ответникът-
търговско дружество своевременно депозира писмен отговор. В него заема позиция,
че исковете не са основателни- тъй като не дължи търсените от него суми, както
и защото неизпълнението на договорните му задължения не е значително.
Претендира разноски.
Писмен отговор
депозира и ответника Й.Г.. Също заема позиция за неоснователност на ищцовите
претенции, но я обосновава по по-различен начин- счита, че не дължи, тъй като
дължимите по договора за лизинг суми/вноски са изцяло изплатени от главния
длъжник- лизингополучателя. Твърди и, но без конкретно да аргументира довода
си, че спрямо него, като поръчител, е изтекла предвидената в закона давност.
След като
обсъди събраните по делото доказателства, съда приема за установена следната
фактическа обстановка:
Макар с доклада
по делото, извършен в съдебно заседание, съда да обяви, че не е налице
признание от никоя от страните на факти или на право, все пак може да се
приеме, че не са спорни обстоятелствата, а те и се установяват от годни писмени
доказателствени средства, че на
18.02.2014 г. между „Евролийз
Ауто" ЕАД, в качеството му
на лизингодател и „Стелит Пласт" ООД, в качеството му на лизингополучател,
е сключен, при общи условия /ОУ/, договор за финансов лизинг с №
01005433/00002. С него първото дружество се задължило да предостави на второто,
за временно ползване лизинговия обект, представляващ собствения на
лизингодателя лек автомобил с марка и модел "Санг Йонг Рекстън",
двигател КРВFА2АF15Р158314, рама 665925125034995, а второто да му заплаща определени парични суми.
Видно от самия диспозитивен документ- л.№14 и 15 от материалите по делото,
договора е сключен за срок от 36 месеца- т.2.2 от него, като всяка месечна
лизингова вноска трябва да е от 276.41евро, без ДДС- т.2.5. По-подробна
информация за тях може да се получи от Погасителния план към договора /л.16/.
Самите ОУ също
са част от доказателствения по делото материал /л.л.21-36/. Към тях съда
приобщи и Тарифата на „Евролийз
Ауто" ЕАД за таксите и
комисионните, които събира това дружество.
Видно от
началната част на договора за лизинг, солидарни длъжници по него са В.Р.Р. с
ЕГН: ********** и Й.К.Г. с ЕГН:**********.
От приемно
-предавателния протокол от 31.03.2014г. се установява, че на тази дата
„Евролийз Ауто" ЕАД е предало на „Стелит Пласт" ООД
лекия автомобил. За последния е сключена застраховка „Каско на МПС“ за периода
25.02.2016г.- 24.02.2017г., видно от
застрахователната полица № 00500100144422, както и застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за същия срок- полица BG/07/116000547708.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно -икономическа експертиза съда
приема, че „Стелит Пласт" ООД е извършвало, изключително по банков път,
плащания по процесния договор- за главница, неустойки, такси, вноски по дължими
застахователни премии и др., които експерта е посочил, подробно, в табличен
вид- всяка една от таблиците е неразделна част от заключението. Поради обема на
съдържащата се в тях информация, а и тъй като е ненужно, тя няма да бъде
преповтаряна в това изложение. Останали са обаче и непогасени парични вземания,
като размера на онези, с настъпил преди 13.12.2016г. падеж е:
-лизингови
вноски 5 889.35лв.;
-неустойки за
забава в размер 3453.40лв.;
-непогасени
застрахователни вноски по застраховки „Каско“ и „ГО“- 1 397.33лв.;
-неустойка
поради разваляне на договора за финансов лизинг- 221.86лв.;
-за
административна такса за изготвяне на справка по договор за лизинг-48лв.
От заключението
съда установява и че по процесния договор са издавани фактури за плащане на
главница и лихва; за плащане на неустойка и за плащане на застрахователни
премии. Тези счетоводни документи са представени по делото от ищцовото
дружество като писмени доказателства, но поради големия им брой и главно-
предвид изготвеното от вещото лице заключение,
за която цел то ги е взело предвид и обсъдило, съда няма да ги коментира
отделно от заключението. Ще отбележи обаче, че вещото лице е констатирало, че,
факт, който съда приема за установен по този начин, че за неплатените главница
и лихви, са издадените от „ „Евролийз
Ауто" ЕАД фактури,
представляващи приложения на исковата молба /л.л.66-75 от делото/; те са за
непогасени месечни плащиня от 25-то до 34-то.
За 35-та и
36-та от лизинговите вноски ищцовото дружество не е издавало фактури.
Въз основа на
заключението съда приема и че счетоводството на „Евролийз Ауто"
ЕАД е коректно и редовно водено.
От отговорите
на вещото лице в съдебно заседание съда приема, че ищцовото дружество е правило
плащания за застраховка „Каско“ и „ГО“, вкл. и след като ответното дружество е
спряло плащанията си по договора за лизинг. Също, че въпреки положените от
експерта усилия и съдействието, оказано му от пълномощника-адвокат на „Стелит
пласт“ООД, от последното не му е предоставен достъп до счетоводната му
документация.
На
12.12.2016г., видно от документите, представляващи листи №№ 45,46 и 47 от
делото, на „Стелит пласт“ООД е връчено, чрез управителя му Й.К.Г. и на адрес,
представляващ седалището и адрес на управление на дейността на дружеството, виден
от извадката от Търговския регистър - Сливен, ул.“Мур“14, е връчено писменото
изявление на ищцовото дружество, че към 25.11.2016г. то като лизингополучател
му дължи, по процесния договор, лизингови вноски и др., на обща стойност 11
300.82лв. с вкл.ДДС, поради което освен тази сума, му дължи и неустойки за
забава. Също така, че „Евролийз
Ауто" ЕАД се позовава на текст от ОУ към договора за
лизинг, че неизпълнението на кое да е задължение на лизингополучателя ще се
счита за пълно неизпълнение и упражнява правото си да прекрати действието на
договора, считано от датата на връчване на уведомлението, поради което пък си
иска обратно лизинговото имущество. Впрочем, това връчване не е спорно по
делото обстоятелство.
На същата дата,
видно от л.№49 от делото, на В.Р.Р. е връчена покана на ищцовото дружество, да
му заплати коментираната в предходния абзац сума. Това връчване не е спорно по
делото обстоятелство.
На
12.12.2016г., идентична покана е връчена и на Й.Г.К., в лично качество. Това
връчване не е спорно по делото обстоятелство.
Видно от
приложеното към настоящото дело, ч.гр.д.№ 479/2017г., то е образувано по
подадено пред СлРС, от „Евролийз
Ауто" ЕАД заявление по чл.410 от ГПК. Съдът му е издал
исканата заповед за изпълнение- в случая № 343/ 01.02.2017г., с която е
разпоредил на „Стелит пласт” като лизингополучател и солидарните длъжници В.Р.
Раев и Й.К.Г., да му заплатят: 6 861.61лв., представляваща сбора на неплатени
лизингови вноски; 3 358.88лв.-
неустойка върху незаплатени или заплатени със забава, лизингови вноски;
1 529.59лв.- застрахователни преми по застраховки „Каско на МПС” и „ГО” на
автомобилистите и 24лв.- такса за изготвяне на писмена справка.
При така установените факти съда прави следните
изводи за правото:
Предмет на
делото са няколко парични вземания. Всички те са основани на договор за лизинг
/финансов/, по-скоро- на неизпълнение на договорно предвидени /както в самия
договор, така и в общите условия на ищцовото дружество по този вид договори/
задължения. Договорът представлява търговска сделка по смисъла на Търговския
закон /ТЗ/, защото страни по него за юридически лица, а сделката е сключена в
изпълнение на занятието, основното, на ищеца. Поради това са приложими текстове
на чл.чл.342-347 от Търговския закон ТЗ/ и разпоредбите от Закона за
задълженията и договорите /с някои изключения/, уреждащи договора за наем. От
този нормативен акт са приложими и текстовете на чл.79 ал.1, който е основния в
гражданското ни право, уреждащ отговорността на длъжника, при неизпълнение на
негово облигационно задължение, както и чл.92 от ЗЗД- уреждащ неустойката, също
като основен институт, уреждащ последици от това неизпълнение.
Ищецът е
лизингодателя, а ответник- лизингополучателя, както и задължилите се да
отговарят /две физически лица/ наред с втория и в условията на солидарност в
дълга, за изпълнението на задълженията му към първия.
Първото от
търсените вземания е за главница за неизплатени лизингови вноски. От една
страна, ответника- търговско дружество,
а и останалите ответници, не ангажира доказателства, че е извършил/са извършили
плащане на всички дължими- съгласно погасителния план към договора за лизинг,
лизингови вноски. А при подобни задължения в тежест на длъжника е да установи,
че е погасил задължението си- чрез плащане или пък по друг начин. Това в случая
не бе сторено нито от „Стелит пласт“, нито пък от В.Р. или Й.Г.. От друга
страна, активно легитимирания участник в това производство ангажира
доказателства- заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, че не малко на брой лизингови вноски по процесния договор са
останали неплатени, а общата им стойност е 5 889.35лв. и тъй като това е и
ищовата претенция, а и не е изпълнено основно договорно задължение на
ответника-лизингополучател, съда следва
да предостави на кредитора търсената защита, която му дава закона- с
разпоредбите на чл.345 ал.1 от ТЗ и чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Тук трябва да
се коментира довод на ответника- търговско дружество, че неизпълнената част от
задължението му не е съществена. Тезата на страната не бе развита и за съда
остана неясно защо се навежда точно това възражение. Въпреки това ще отбележи,
че при отнасяне на размера на непогасената част от задължението към пълния му
размер, е видно, че изпълнената е не
несъществена, а твърде съществена част от дълга. Видно от погасителния план към
договора за лизинг, поетото с договора задължение на лизингополучателя за
главница е в общ размер 9 950.95евро без ДДС, т.е. 23 354.84лв. с ДДС. Т.е,
неизпълнението представлява повече от 1/5 от дълга.
Впрочем, това
възражение на „Стелит пласт“ООД не може да го ползва, тъй като то се е
съгласило – с подписването на договора за лизинг и приобщаването по този начин
към него на общите условия на ищцовото дружество, че всяко неизпълнение на
лизингополучателя по договора за финансов лизинг представлява пълно неизпълнение, а лизингодателя няма
интерес от забавено плащане, поради което за него възниква правото да развали едностранно,
с писмено известие до лизингополучателя, без да му дава допълнителен срок за
изпълнение, договора за лизинг- чл.15.2 във вр. с чл.15.4, б.“а“ от ОУ. Точно
от това си право се е възползвало ищцовото дружество, като е връчило писменото
си изявление в този смисъл на „Стелит пласт“ООД – на 12.12.2016г., чрез
управителя му Й.К.Г. и на адрес, представляващ седалището и адрес на управление
на дейността на дружеството, видно от извадката от Търговския регистър -
Сливен, ул.“Мур“14. По тази причина, считано от 13.12.2016г., договора за
лизинг е развален /а не прекратен/. Това разваляне, както правилно отбелязва ищеца в исковата си молба, няма обратно
действие, тъй като процесния договор е красноречив пример за изключението ,
предвидено в чл.88 ал.1 от ЗЗД.
При това
положение се оказва автоматично парирано едно от двете възражения на Й.Г. в
писмения му отговор- че не дължи, тъй като лизингополучателя бил изплатил
всичките си задължения. Неоснователно се явява и второто му- свързано с изтекла
погасителна давност за задълженията на „Стелит пласт“ООД. Така е, защото от
заключението на вещото лице се установи, че първата от неплатените по договора
за лизинг вноски е 25-тата по погасителен план /защото непогасени са от 25-та
до 34-та вкл./. Падежът й, видно от погасителния план, е бил на 10.03.2016г.
Ясно е, че до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда
/31.01.2017/ не е изтекла дори кратката погасителна давност /3г., чл.111 от ЗЗД/.
По втория иск-
той е за неустойка, търсена за забава в плащането на главницата- лизинговите
вноски. Искът е основателен- от една страна, установи се, че
ответника-търговско дружество, не е заплащал една не малка част от дължимите от
него лизингови вноски, с настъпил падеж, поради което освен, че за него е
възниквала отговорността да ги престира, е изпадал в забава за всяка една от
тях. Поради това за него е възникнала и отговорността да обезвреди, обезщети
ищеца-кредитор, за вредите, които последния търпи в следствие забавата. В случая
страните са уговорили тази отговорност /а същевременно и защита за
лизингодателя/ да се изразява в заплащането на неустойка. На последната са
присъщи именно тези две функции- гаранционна и обезщетителна, като характерно
за втората е, че ако обезщетението за вредите е уговорено като неустойка,
кредитора се освобождава от необходимостта да доказва размера им. Те са
толкова, колкото страните са уговорили- а в случая страните по договора за
финансов лизинг за уговорили- т.2.11., че в случай на забава
в плащането на лизингова вноска и/или
вноска по застрахователна премия по сключените застрахователни договори, с
повече от 5 дни, лизингополучателя дължи неустойка в размер на 0.25% на ден
върху просрочената сума, изчислена от датата, на която сумата първоначално е
станала изискуема. Видно от заключението на вещото лице, размера на
непогасените неустойки за забава до момента на прекратяване на договора за
лизинг, е 3 453.40лв. На толкова се равнява вземането на ищеца на това
основание, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съда би
трябвало да го уважи до претендирания размер- 3 321.14лв.
По претенцията
на ищеца касателно стойността на заплатени застрахователни премии по
застраховки „Каско“ и „ГО“ на автомобилистите: съгласно б.“е“ от т.12.2 от ОУ,
лизингополучателя е длъжен да заплаща всички разходи, които съгласно тези ОУ
или договора са за сметка на лизингополучателя, вкл. и всички разходи за застраховки на имуществото / а в случая
имуществото е лизинговия автомобил/. Съгл.13.2 от ОУ, задължителни са
застраховките „Пълно автокаско“, както и „ГО“ на автомобилистите, като при това
те трябва да се сключват в ЗД“Евроинс“. Установи се от заключението на вещото
лице, а и от писмени доказателствени средства- две застрахователни полици:
застраховка „Каско на МПС“ с полица № 00500100144422 и застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица BG/07/116000547708,
че ищцовото дружество ги е заплатило за период на действие 25.02.2016г.- 24.02.2017г.,, тъй като лизингополучателя не
го е сторил, и те са на обща стойност 1 397.33лв.- колкото се търси от ищеца.
За търсената от
ищеца сума 24лв. – представляваща вземане за административна такса- за
изготвена писмена справка по договора за лизинг преди развалянето му –за
състоянието на дълга. Това вземане се следва на ищеца, тъй като той
действително е изготвил такава справка- информацията от нея е достигнала до
лизингополучателя и солидарните длъжници, с връчените им писмени изявления на
ищеца за разваляне на договора, съотв. представляващи покана за изплащане на
останалата дължима сума. Основанието е Тарифата за таксите и комисионните,
събирани от „Евролийз Ауто" ЕАД- л.4 от нея, а иначе л.40 от материалите
по настоящото дело, втора позиция. В нея
стойността на справката е посочена на 20лв., но съгласно заключението на вещото
лице, е 48лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес обаче съда не
би могъл да уважи иска в размер по-голям, от търсения- 24лв.
Въобще не е
дължима на ищеца сумата 221.86лв.- тя се търси от него като непогасен остатък
от сума в по-голям размер, дължима като неустойка за предсрочното прекратяване
действието на договора за лизинг. Според съда иска е неоснователен въпреки, че
и вещото лице посочва в заключението си сумата като непогасена. Така е на първо
място, защото, както правилно е коментирано в писмено изявление на ответника
–търговско дружество, необходимо е да има съответствие между заявените в
заповедното производство вземания и онези, предмет на установителното исково
производство. В случая липсва съвпадение за това вземане- с едно изключение,
останалите суми в заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 479/2017г.
съвпадат със сумите, предмет на установителните искове. Това изключение е за
вземане в размер на /разликата в размера
в случая е без значение/ 3 521.86лв.- заявена като остатъчна главница по
договора за финансов лизинг. Вземане за неустойка поради предсрочното разваляне
на договора обаче не е заявявана в заповедното производство. По тази причина и
тя не може „да се появи” за първи път като установителен иск- не е допустимо. В
писмената си защита процесуалния представител на ищеца обяснява тази разлика
като допусната техническа грешка. Съдът не може да сподели това- защото
грешката е съществена и по същество, а не техническа. Само на това основание
следва да се приеме, че ответниците не дължат на ищеца сумата 221.86лв.
Съдът обаче не
ще спре до тук в разсъжденията си за това вземане- защото то има значение за
предшестващите- вече коментираните по-горе. Според съда, лисва основание- както
в договора за лизинг, така и в общите условия на „Евролийз Ауто"
ЕАД, на което към момента да се признае подобно вземане. Още в исковата
си молба, а след това и в хода на делото, а и в писмената си защита ищеца
основава тази неустойка на текста на т.16.2 от общите си условия. Според съда
обаче, както впрочем счита и ответника- търговско дружество, с него не е предвидено
заплащането на неустойка. От друга страна, дори и тази клауза да се възприеме
като неустойка, то размера на това вземане, който е определяем, не може да бъде
определен към момента /а и към момента на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК/. Така е, защото съгласно коментирания текст, при прекратяване на
договора и връщане на имуществото,
предмет на ползване при условията на финансов лизинг от страна на
лизингополучателя, последния носи отговорност за нанесената на лизингодателя
икономическа вреда, която представлява отрицателната разлика между цената, на
която лизингодателя в последствие успее да реализира имуществото и
неговата остатъчна главница … А както ищеца сам признава, ответника-лизингополучател
му е върнал лизинговия автомобил, но последния все още не е продаден от
лизипгодателя. Т.е., не може да се каже на колко в случая се равнява въпросната
отрицателна разлика. Ето защо и ищеца няма /все още/ вземане на това основание.
Тази т.н.
отрицателна разлика или икономическа за „Евролийз Ауто" ЕАД вреда не е била определена и
към по-ранен момент. Съществен такъв за случая- в смисъл за цялото дело, т.е.
за всички ищцови претенции, е момента на прекратяване на действието на договора
и главно- извършените след него плащания от „Стелит пласт”ООД, които ищеца
признава в исковата си молба- четири плащания на датите 14.12.2016г.;
30.12.2016г.; 23.01.2017г. и 07.02.2017г., както и още три- от 30.03.2017г.,
22.03.2017г. и 23.03.2017г. Последните три са извършени в периода от момента на
връчване на „Стелит пласт”ООД на заповедта за изпълнение и датата, на която е
депозирана от „Евролийз Ауто" ЕАД
исковата молба. Тях то отнесло за погасяване на задълженията на
търговското дружество-ответник по договора за лизинг, като видно то исковата
молба, с тях е погасено задължение на ответника търговско дружество за
неустойка за предсрочно прекратяване действието на договора за лизинг. Както стана
ясно вече, според съда „Евролийз
Ауто" ЕАД няма вземане на това основание. По тази
причина получената сума то е трябвало да отнесе за погасяване на другите
задължения на „Стелит пласт”. Вместо
това, ищеца е приел, че с нея следва да се погасява вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за лизинг, което се установява не само от
неговото изявление, а и от една от таблиците, представляващи приложения към
заключението на вещото лице- приложение № 4 и 5.
Съгласно чл.76
ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и накрая –главницата. По тази логика, трите плащания е трябвало да бъдат
отнесени за погасяване на административната такса в размер 24лв. и на
застрахователните премии- 1397.33лв., а остатъка- за погасяване на част от задължението за неустойка за
забава в плащането на лизинговите вноски. Ищецът не го е сторил, поради което,
вместо него, ще го направи съда. Така се оказва, че изцяло е погасено
задължението в размер 24лв.; също и задължението за стойността на
застрахователни премии, както и част от задължението за неустойки за забава в
плащенето на лизингови вноски. Ето защо ще бъдат отхвърлени първите два от тези
иска, а иска за неустойка за забава- ще бъде уважен частично- до размер
1 442.47лв. / 3 321.14лв.- 1878.67лв./.
От таблиците,
представляващи приложения на заключението на вещото лице, плащанията, извършени
на 14.12.2016г.; 30.12.2016г.; 23.01.2017г. и 07.02.2017г., които впрочем не са
в значими размери, съда констатира, че ищцовото дружество е отнасяло за
погасяване на задължения при спазване на чл.76 ал.2 от ЗЗД. Поради това и някои
от установителните искове са предявени с цена по-малка от размер на вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение.
По този начин
съда ще се произнесе по исковете и спрямо останалите двама ответника- те са
физически лица, а ищеца счита, че има вземания и срещу тях, тъй като са
солидарни с лизингополучателя, длъжници. Съгл. чл.121 ал.1 от ЗЗД, освен когато
е предвидена в закона, солидарност между двама или повече длъжници възниква
само ако е уговорена. В случая е налице втората от тези хипотези. В.Р.Р. и Й.К.Г.
са подписали процесния договор за финансов лизинг, въпреки че не са
лизингополучатели по него - именно в качеството на солидарни длъжници. С това и
вече коментираното неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, за тях се
е активирала предвидената в чл. 122 ал.1 от ЗЗД отговорност, даваща право на
кредитора- лизингодател, да търси паричните си вземания от всеки един от тях, и
то от всеки цялата дължима сума.
По въпроса за
разноските- такива се търсят от ищеца и от ответника- юридическо лице. Изходът
на делото предопределя и разрешаването му: съгл. ал.1 от чл.78 ГПК, ищеца има
право на разноски съразмерно уважената част от иска/овете, а ответника-
съразмерно отхвърлената част- ал.3. Разноските на ищеца са общо 373.16лв., от
тях: 218.16лв. довнесена д.т.; 150лв. половината от депозита за вещото лице по
делото и 5лв. за съд.удостоверение. Ето защо, на това основание му се следват
252.19лв. Разноските на ответника- търговско дружество, са 650лв., от тях:
150лв.- другата половина от депозита за вещото лице и 500лв.- заплатени като
възнаграждение на пълномощника му- адв.Н.. В договорът за правна защита и
съдействие, подписан между тях, е договорено възнаграждение в размер на
1 500лв., платимо на части, като в самия документ е записано, че от него е
внесено, на две вноски, общо 500лв. /300лв.+200лв./.Предвидено е останалите
1 000лв. да се заплатят по-късно, по банков път. Доказателство за такава
банкова операция обаче не се представи. Поради това съда приема, че реално
извършените от „Стелит пласт”ООД разноски за адв.възнаграждение е сумата 500лв.
Ето защо, за разноски му се следват 210.71лв.
Аналогично е
положение с дължимостта на разноските в заповедното производство- в него
„Евролийз Ауто" ЕАД е
направило разноски в размер на 305.72лв. Съразмерно уважената част от исковете,
разгледани в установителното производство, му се следват 206.61лв.
При изложеното,
Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
На осн.чл.415
ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че лизингополучателя „СТЕЛИТ
ПЛАСТ”ООД с ЕИК *********, със седалище гр.Сливен и съдебен адресат- адв.Н. ***
и солидарните длъжници В.Р.Р. с ЕГН: ********** и адрес *** и Й.К.Г. с ЕГН: ********** и адрес: *** СОЛИДАРНО
дължат на лизингодателя „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД с ЕИК *********; със седалище
гр.София и съдебен адресат адв.Д.С. ***, на адрес: ***, по договор за финансов
лизинг № 01005433/00002 от 18.02.2014г. на лек автомобил с марка и модел "Ssang
yong Rexton", с двигател КРВFА2АF15Р158314 и рама 665925125034995, следните от
сумите, за които на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД с ЕИК ********* е издадена от Сливенски
районен съд, в производството по ч.гр.479/2017г., заповед за изпълнение № 343/
01.02.2017г.:
- за главница, представляваща неизплатени
лизингови вноски- 5 889.35лв.
/пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/.
- за неустойки за забавата, допусната в
плащането на лизинговите вноски с падеж, настъпил преди развалянето на договора
за лизинг с едностранното изявление на лизингодателя - 1 442.47лв. /хиляда четиристотин четиридесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, поради
погасяването на задължението в тази част, чрез извършено от ответника -
търговско дружество плащане, извършено след като му е връчена заповедта за
изпълнение и до датата на депозиране на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото исково производство, за разликата над този размер до
пълния претендиран- 3 321.14лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, поради
погасяване на задълженията чрез извършено от ответника - търговско дружество
плащане, след като му е връчена заповедта за изпълнение и до датата на депозиране
на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково
производство, да бъде прието за
установено, че лизингополучателя „СТЕЛИТ ПЛАСТ”ООД с ЕИК ********* и
солидарните длъжници В.Р.Р. с ЕГН: **********
и Й.К.Г. с ЕГН: ********** дължат солидарно на лизингодателя „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД с ЕИК
********* и следните суми, за които на последното е издадена от СлРС, в
производството по ч.гр.479/2017г., заповед за изпълнение № 343/ 01.02.2017г.:
1 397.33лв., представляващи изискуема главница за застрахователни премии
по застраховки „Каско на МПС” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключени за лизинговия автомобил "Ssang
yong Rexton", с двигател КРВFА2АF15Р158314 и рама 665925125034995 и 24лв.- административна
такса за изготвена справка за състоянието на дълга по договора за лизинг.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска да бъде прието
за установено, че лизингополучателя „СТЕЛИТ ПЛАСТ”ООД с ЕИК ********* и
солидарните длъжници В.Р.Р. с ЕГН: **********
и Й.К.Г. с ЕГН: ********** дължат солидарно на лизингодателя „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО”ЕАД с ЕИК ********* и сумата 221.86лв., представляваща изискуема част от
неустойка /в по-голям от този размер/, дължима за предсрочното прекратяване на
договора за лизинг, с едностранното изявление на лизингодателя.
ОСЪЖДА „СТЕЛИТ ПЛАСТ”ООД с ЕИК *********, В.Р.Р.
с ЕГН: ********** и Й.К.Г. с ЕГН: **********
да заплатят на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД с
ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете,
предмет на настоящото гр.д.№ 1634/2017г. на СлРС: за разноски, направени в
последното, сумата 252.19лв. /двеста
петдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, както и за разноски, направени в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 479/2017г. на СлРС, сумата 206.61лв. /двеста и шест лева и
шестдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”ЕАД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на
„СТЕЛИТ ПЛАСТ”ООД с ЕИК *********, направените от последното разноски в гр.д.№
1634/2017г. СлРС, съразмерно отхвърлената част от исковете- 210.71лв./двеста и десет лева и
седемдесет и една стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
СлРС, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок, течащ от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: