№ 407
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Н.а
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20241001000309 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 24204 от 29.02.2024 г. на "Централна
кооперативна банка" АД Скопие, представлявана от пълномощника адв. Й. Й., срещу
решение № 139 от 25.01.2024 г. по т. д. № 2173/2023 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-25
състав, с което е оставено без уважение възражението на "Централна кооперативна банка"
АД Скопие, срещу решение на синдиците на КТБ АД /н/, обективирано в писмо изх. №
1127/08.11.2023 г., в частта относно приетата поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1,
т. 8 ЗБН на приетото вземане в размер на 919 227,42 лв., представляващо съдебни разноски
по т. д. № 1542/2017 г. по описа на СГС, VІ-21 състав, съгласно изпълнителен лист от
18.05.2023 г. по същото дело, с искане да се признае/приеме поредност на удовлетворяване
на вземането по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за
признаване за установено, че вземанията на ЦКБ АД Скопие, подлежат на удовлетворяване
от масата на несъстоятелността на КТБ АД /н/ с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1 , т. 3
ЗБН.
Твърди се, че не било взето предвид при разглеждането на възражението пред
СГС, позоваването на жалбоподателя на уредбата на чл. 4, ал. 3 ЗБН, която сочила, че в
предвидените в чл. 54 ЗБН разноски по несъстоятелността се включват не само разходи,
извършени от обявената в несъстоятелност банка, а и вземанията на кредитори за извършени
при условията и по реда на ЗБН разноски по несъстоятелността, в т.ч. и разноските в
производства за попълване на масата на несъстоятелността.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи подаденото възражение.
Въззиваемата страна "Корпоративна търговска банка" АД /н/, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение,
1
а обжалваното с нея решение - в сила, като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което
и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Независимо от това следва да се
добави и следното:
1. Предмет на разглеждане е възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН, касаещо спор
относно реда на удовлетворяване на приетите вземания от масата на несъстоятелността на
КТБ АД /н/.
Не е спорно, а и от данните по делото се установява, че: 1/ с решение №
664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, обявено в ТР на 22.04.2015 г., е открито
производство по несъстоятелност на "КТБ" АД и банката е обявена в несъстоятелност; 2/ с
решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, 3 с-в е отменено
решение № 664/22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, в частта за определената
начална дата и за начална дата на неплатежоспособността е определена датата 20.06.2014 г.;
3/ видно от Изпълнителен лист от 18.05.2023 г. на СГС, въз основа на решение №
758/29.11.2022 г. по т. д. № 525/2022 г. по описа на САС, ТО, 9-ти с-в, във връзка с решение
№ 1307/16.07.2019 г. по т. д. № 1542/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-21 състав, КТБ АД /н/ е
осъдена да заплати на ЦКБ АД, Скопие сумата от 919 227,42 лв. разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в първоинстанционното, въззивното и
касационното проиводство; 4/ с молба вх. № 897/01.11.2023 г. кредитора ЦКБ АД, Скопие е
предявил вземанията по изпълнителния лист пред синдиците на банката; 5/ с писмо с изх. №
1127/08.11.2023 г. на синдиците на "КТБ" АД /н/, обективиращо решение по чл. 66, ал. 4
ЗБН, с което се допълва списъка на приетите вземания на кредиторите на КТБ АД /н/, се
включват вземанията на ЦКБ АД Скопие, в размер на 919227,42 лв. с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
Спорният въпрос по делото е правен - дали процесните вземания, възникнали
след откриване на производството по банкова несъстоятелност, подлежат на приемане в
това производство с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 ЗБН или с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Въззивният съд намира по този въпрос следното:
За разлика от общото производство по несъстоятелност по ТЗ, откриването на
производство за банкова несъстоятелност води и до пълно преустановяване на дейността на
банката - чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗБН. Подобен развой е възможен и по ТЗ, но като изключение от
принципа по чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 635, ал. 1 ТЗ - длъжникът да продължи дейността си под
надзора на синдика. В банковата несъстоятелност продължаване на дейността е невъзможно,
а тя има характер на принудителна съдебна ликвидация. По тази причина сключването на
нови търговски сделки от банката след откриване на производството е невъзможно, а
следователно е невъзможно възникването на вземания от такива сделки срещу банката.
Очевидно това е мотивирало законодателя при създаването на чл. 4, ал. 1 ЗБН.
Същевременно, след откриването на производството и във връзка с
осъществяване на дейността на синдика е възможно сключването на редица сделки между
банката, представлявана от синдика, и трети лица - както във връзка с опазване на масата на
несъстоятелността, така и за нейното попълване /вкл. водене на съдебни и изпълнителни
производства/ и осребряване, а също и за наемане на служители или трети лица при
2
необходимост. Макар повечето от тези вземания да се обхващат от разноските по
несъстоятелността по чл. 54 ЗБН, които са предвидени и в чл. 4, ал. 1, то е възможно именно
във връзка с дейността на синдика да възникнат и други вземания на трети лица. Такива по-
специално са вземанията за присъдени съдебни разноски на третите лица по спечелените от
тях дела, водени от синдика, вкл. и като представител на банката. За подобни
нововъзникнали и съдебно установени вземания, които при това са неоспорими съгласно чл.
70 ЗБН, не следва да бъде отречена защитата им чрез тяхното предявяване в производството
по несъстоятелност, след като такава не може да се осъществи и по пътя на индивидуалното
изпълнение. Ето защо следва да се приеме, че подобни вземания също подлежат на
предявяване и приемане в производството по банкова несъстоятелност, като за тях, поради
естеството им са неприложими сроковете за предявяване по чл. 63 ЗБН. Същият отговор на
въпроса дали е налице възможност за предявяване на вземане, възникнало след откриване на
производство по банкова несъстоятелност, е даден и в практиката на ВКС - определение №
67/15.02.2022 г. по ч.т.д. № 1212/2021 г. на ВКС, І т.о. В същото макар и по други, но също
споделими и аргументирани съображения, относно вземанията за съдебни разноски,
присъдени в тежест на банката по дела, образувани след откриване на производството по
несъстоятелност, е прието следното: "Съгласно чл. 70 ЗБН не може да се оспорва вземане,
което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел
участие синдикът. Неоспоримостта на вземанията произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2
ЗБН установително действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и
всички кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗБН установява
задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с
решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията - предмет на решение
по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към
банката. Липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в производствата по
посочените искове, но няма основание същите да бъдат изключени от режима на главното
вземане, доколкото отговорността за разноските е последица от разрешаването на
съответния материалноправен спор и може да се реализира само в образуваното по този
спор съдебно производство. След като вземанията за разноски в производствата по исковете
чл. 20, ал. 4 ЗБН, чл. 65, ал. 2 ЗБН и чл. 68, ал. 3 ЗБН /за установяване съществуването на
вземания на кредитори на банката/ подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността по реда на ЗБН, същото би следвало да е разрешението за разноските,
присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността.
Страните в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, на
които са присъдени разноски, не следва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение
от страните в останалите съдебни производства, обусловени от образуваното производство
по банкова несъстоятелност.
Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени
в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се
изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че
масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по
търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани
с направени при условията и по реда на този закон разноски по несъстоятелността. С, ал. 2
на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна
или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се
удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8
ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на
удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на
решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и
общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и
3
вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се
удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са уредени
изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е
предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат
удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които
могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от по-силното основание, че
безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства,
обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от
масата на несъстоятелността.
От друга страна случаите, при които страните по делата не заплащат
предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които са
освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва
изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова
несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и
преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този
правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято
полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност.
По тези съображения и предвид изрично предвидената неоспоримост на
вземанията, установени с влязло в сила съдебно решение в производства с участието на
синдика, следва да се приеме, че вземанията за разноски, присъдени на ответници в
производствата по искове за попълване на масата на несъстоятелността, подлежат на
удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН. Същите не представляват разноски по
несъстоятелността, доколкото не попадат сред лимитативно изброените в разпоредбата на
чл. 54 от ЗБН вземания, насочени към обезпечаване на развитието на откритото
производство по несъстоятелност.
Ето защо възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН се явява неоснователно.
При съобразяване на дадените от ВКС разрешения в цитираното по-горе
определение процесното вземане се определя като неоспоримо вземане по смисъла на чл. 70
от ЗБН, подлежащо на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на " КТБ" АД
/ н/ и подлежащо на включване в списъка на приетите вземания на кредиторите с поредност
на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН, до който извод е достигнал и
първоинстанционния съд. Противното на възприетото от въззивника твърдение и при
споделяне виждането в цитираното определение на ВКС, въззивната инстанция счита, че то
не представлява вземане за "разноски по несъстоятелността" по смисъла на това понятие,
даден в чл. 4 ЗБН, в частност на чл. 4, ал. 3, вр. чл. 54 ЗБН. С оглед на това то подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката с ред по чл. 94, ал. 1, т. 8
от ЗБН, а не по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН, посочен от ищеца ЦКБ АД Скопие.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение - потвърдено.
При този изход на спора и като споделя изводите направени в цитираното по-горе
Определение № 67/15.02.2022 г. по т. д. № 1212/2021 г. на ВКС, а именно, че в
производството по чл. 68 ЗБН предмет на установяване не е съществуването на вземането, а
правото на кредитора да бъде включен в списъка на приетите вземания с определена
поредност в него, въззивникът в настоящото производство следва да заплати 40 лв. разноски
по делото за държавна такса пред въззивната инстанция, като за неоценянем иск, съгласно
чл. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК. В съдебното заседание пред САС и в отговора на жалбата, процесуалният
представител на въззиваемата страна изрично е заявил, че претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., което с оглед изхода на
спора, следва да му бъде присъдено. Така мотивиран Софийският апелативен съд,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 25.01.2024 г. по т. д. № 2173/2023 г. на
Софийския градски съд, ТО, VІ-25 състав.
ОСЪЖДА "Централна кооперативна банка " АД Скопие, с идентификационен
номер: ЕМБС 4640063, със седалище и адрес на управление гр. Скопие, 1732, № 2, Скопие –
център, да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на Софийския апелативен
съд, дължима за въззивното производство по т. д. № 309/2024 г.
ОСЪЖДА "Централна кооперативна банка " АД Скопие, с идентификационен
номер: ЕМБС 4640063, със седалище гр. Скопие, 1732, № 2, Скопие – център, да заплати на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н/, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК: *********, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5