Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260188/2.10.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
шестнадесети септември Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3098 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000385 от 28.04.2020г.,
на и.д. Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на «Ц.0. ООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на осн. чл.178б ал.7 от ЗДП.
ОСЪЖДА «Ц.0. ООД, ЕИК ********* да заплати на РД „АА“ –
Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на процесуален
представител на санкционираното дружество против Наказателно постановление
№23-0000385 от 28.04.2020г., на и.д. Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ.
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане от съда.
С жалбата се сочи, че АУАН е съставен от
лице, което не е очевидец на проверката, а е съставило АУАН по данни на трети
лица.
Счита
се за нарушен чл.42 т.3 от ЗАНН като не става ясно кое е мястото на извършване
на нарушението. Счита се още, че е неясна и датата на извършване на
нарушението. С АУАН е вменен допълнителен признак на нарушението, в нарушение
на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.178Б ал.7 от ЗДП съдържа две отделни
хипотези, като в НП не е посочено коя от двете хипотези се възприема. Дори да
се приеме, че правилно е определена санкционната разпоредба, то неправилно е определен отговорния субект,
тъй като отговорност следва да се носи от ръководителя на учебната дейност,у а
не от дружеството. Не е посочено разрешение за обучение на кандидати за каква
категория е издадено на дружеството. На последно място се сочи, че в конкретния
казус е налице хипотезата на чл.28 б.»а» от ЗАНН.
В съдебно заседание не се явява
представляващ въззивното дружество .
Представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец 01.2020г. служители на ИА“АА” София
приключили комплексна проверка съвместно
със служители на „ИП“ и НАП в офис – учебен център на „Ц.0.” ООД – дружество
осъществяващо теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Сред проверяваните документи били и тези
на технически сътрудник С. Р. С.. Дружеството не подало заявление, с което да
уведоми ИА „АА“ чрез ОО „АА“ Варна относно настъпила промяна в обстоятелствата
от документите по чл.26 ал.2 т7 от Наредба №37/2002г на МТС- копие на
Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ за технически сътрудник. С. Р. С. бил нает като
технически сътрудник на трудов договор от 16.10.2019г.
Служители на ОО „АА“, сред които св. К. били извикани на място
в офиса и били запознати с резултатите от проверката, сред които и горната
констатация.
На 24.01.2020г. св. К.
пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В съдържанието на акта св. К. описал установеното нарушение и дал
правна квалификация на същото. В графата за възражения представляващ
дружеството не вписал възражения. Такива
не постъпили и впоследствие по
преписката.
На 28.04.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на
което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На
описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.28 ал.1 от Наредба
№37 от 02.08.2002г. на МТ за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение и дружеството
било санкционирано на осн. чл.178б ал.7 от Закона за
движение по пътищата.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на
разпитаният в с.з. свидетел К., както и приложените по административонаказателната
преписка и делото писмени доказателства – АУАН№273701; списък към разрешение
4253; трудов договор; декларация от лице, работещо по трудово правоотношение;
справка за сключване , изменение или прекратяване на трудовите договори и
уведомления за промяна на работодателя; разрешение №4253 и др.
След служебна проверка на двата документа
съдът констатира, че и актосъставителя, и административнонаказващият орган са
изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и
съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно,
въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение като
правилно е определена квалификацията по Наредбата. При определяне на административното
наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗДП и
наказанието е било определено правилно по вид и размер.
По отношение доводите, наведени от
въззивното дружество за отмяна на НП, съдът прецени тяхната неоснователност ,
предвид на следното :
С жалбата се сочи, че АУАН е съставен от
лице, което не е очевидец на проверката, а е съставило АУАН по данни на трети
лица.
Съдът не констатира подобен факт, изхождайки от показанията
на св. К., който лично е посетил офиса на дружеството и е възприел
обстоятелствата на извършване на нарушението.
Счита
се за нарушен чл.42 т.3 от ЗАНН като не става ясно кое е мястото на извършване
на нарушението. Счита се още, че е неясна и датата на извършване на
нарушението.
Съдът не констатира да е налице неяснота по
отношение датата и мястото на нарушението – като такива изрично са посочени гр.
Варна - ОО «АА» Варна и 16.09.2019
година.
Счита се, че с АУАН е
вменен допълнителен признак на нарушението, в нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН.
Съдът не констатира с АУАН и НП да е въведен допълнителен
признак, влияещ върху съставомерността на нарушението.
Безспорно е, че в случаите, когато за промяна на
обстоятелствата от документите по чл. 26 лицата по чл. 2, ал. 1 не подадат в
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" заявление, към което да приложат само съответните документи
по чл. 26 съобразно исканата промяна, то ИА «АА» няма да бъде уведомена за
настъпилите изменения.
В този смисъл и вписването, че като не е подадено заявление
на практика ИА «АА» не е уведомена за настъпилата промяна по никакъв начин не
влияе върху съставомерността на нарушението и възможността да бъде разбрано
обвинението.
Сочи се, че разпоредбата на чл.178Б ал.7 от ЗДП съдържа две
отделни хипотези, като в НП не е посочено коя от двете хипотези се възприема.
Дори да се приеме, че правилно е определена санкционната разпоредба, то неправилно е определен отговорния субект,
тъй като отговорност следва да се носи от ръководителя на учебната дейност, а
не от дружеството.
Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на НП , в която
изрично се сочи, че се касае за нарушени изисквания при водене на
документацията, свързана с провежданото обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство , намери, че ясно е изводима хипотезата на пр.-ІІ от чл.178б ал.7 от
ЗДП. При положение, че е предвидено едно
и също по вид и размер административно наказание, липсата на изрично позоваване
на „пр.ІІ“ в НП не се преценява от съда като нарушение, засегнало правото на
защита на санкционираното дружество.
Сочи се, че не е посочено разрешение за обучение на кандидати
за каква категория е издадено на дружеството.
Доколкото разрешението е изрично цитирано по своя номер в НП
и копие от същото е приложено по АНП, съдът намери , че по безспорен и
категоричен начин е установена и посочена дейността на дружеството.
На последно място се
сочи, че в конкретния казус е налице хипотезата на чл.28 б.»а» от ЗАНН.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е
била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество
следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.
Като взе предвид гореизложеното, съдът
намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски
за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: