МОТИВИ по НОХД № 368 от 2017 г. на РС-Габрово:

Габровска  районна прокуратура е повдигнала обвинение против А.М.М. за това, че за времето от 11.08.2015 г. до 17.08.2015 г. в гр. Габрово, действайки при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с подсъдимия Д.Д.Б., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.П.П. ***, а именно, че постъпилите по неговата банкова сметка *** „ДСК” – клон Габрово парични средства са собственост на фирма на подсъдимите, поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде във връзка с бъдещото му постъпване на работа в същата фирма, с което му причинил имотна вреда в големи размери - 32 000 лева – престъпление по чл. 211, предл. второ във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК.

Обвинение е повдигнато и против Д.Д.Б. за това, че за времето от 11.08.2015 г. до 17.08.2015 г. в гр. Габрово, след предварителен сговор с подсъдимия А.М.М., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.П.П. ***, а именно, че постъпилите по банковата му сметка в банка „ДСК” – клон Габрово парични средства са собственост на фирма на подсъдимите, поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде във връзка с бъдещото му постъпване на работа в същата фирма, с което му причинил имотна вреда в големи размери - 32 000 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Габрово намира обвиненията за изцяло и несъмнено доказани на водещо място от свидетелските показания на пострадалия Н.П., дадени на досъдебното производство, от тези, изходящи от Д.Ш. и Х.Д., както и не на последно място от обясненията на подсъдимия А.М.. Ето защо моли за признаването и на двамата подсъдими за виновни по предявените им обвинения и налагане на следните наказания – „Две години лишаване от свобода” при първоначален общ режим за Д.Б. и „Три години лишаване от свобода” при първоначален строг режим – за А.М..

Служебният защитник на подсъдимия А.М. – адв. Д.Н. ***, пледира за оневиняване на своя подзащитен поради недоказано виновно негово поведение. Акцентира на липсата на каквато и да е активност на А.М. за въвеждане или поддържане на заблуждение у Н.П., направените опити за уведомяване на пострадалия за поведението на Д.Б. и ролята му само и единствено на шофьор в цялостната престъпна деятелност на последния. Ето защо моли А.М. да бъде оправдан, или, при условията на алтернативност и при признаването му за виновен, определяне на наказание при условията на чл. 55, ал.1 от НК.

Защитникът на Д.Б. – адв. И.Х. от ГАК, не намира основания за ангажиране наказателна отговорност на своя подзащитен поради липсата на каквито и да е доказани действия от негова страна за въвеждане в заблуждение на пострадалия, свеждайки участието му в случая единствено до проведени разговори с Н.П. за евентуална трудова заетост. Акцентира на установения факт на съзнателно разпореждане на пострадалия с процесния апартамент, оказаното му съдействие за това единствено от А.М. и последващото предаване отново на последения на получените от сделката парични средства. Ето защо извежда заключение за отсъствие на каквото и да е установено по несъмнен начин виновно поведение на Д.Б. в случая, въз основа на което моли за същият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият А.М. в дадените обяснения отрича да е извършил някакви заблуждаващи пострадалия действия, ограничавайки дейността си единствено като шофьор на Д.Б. и Н.П.. Отрича да е бил наясно с характера на съставяните на негово име документи и твърди направени опити да предупреди пострадалия за противоправни действия на Д.Б.. На последно място посочва, че процесните парични средства са изтеглени и предадени в негово присъствие от Н.П. на Д.Б., като самият той е получил единствено сумата от 300 лева. Ето защо подкрепя заявеното от своя защитник и моли за справедливост.

Подсъдимият Д.Б. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение и в последната си дума заявява, че не е виновен.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.М.М. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН: **********.

Подсъдимият Д.Д.Б. е роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН: **********.

В началото на месец август 2015 г., на връщане към апартамента си в тр. Габрово, ул. „********” № 6, ет.1, ап.2, свидетелят Н.П. бил настигнат от подсъдимия Д.Б., който му се представил с името „Дачо”. При проведения разговор Д.Б. споделил с Н.П. възможността да му осигури работа като касиер в своята фирма, разполагаща с няколко магазина. Пострадалият се съгласил и след няколко дни подсъдимият А.М. с лек автомобил го откарал до заведение в гр. Габрово, където Д.Б. отново му предложил да работи за него. Впоследствие подсъдимите заедно с Н.П. и две неустановени по делото лица се придвижили с управляван от А.М. автомобил до няколко града, вкл. и до гр. Велико Търново. Там Д.Б. показал на пострадалия магазин за цветя с обяснение, че е негова собственост, предлагайки на Н.П. да събира оборота от него срещу месечна заплата от 600-700 лева и с уговорка, че за да стане това и като гаранция следва да подпише пълномощно на А.М. да се разпорежда с апартамента му. Пострадалият се съгласил и първоначално на 10.08.2015 г. подал до Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово заявление вх. № 01-233966 за издаване на схема на процесния недвижим имот, придружено с копие от Нотариалния му акт № 59, том І, дело № 114/1961 г. на 11.08.2015 г., въз основа на което такава с № 15-341929/10.08.2015 г. била издадена. На 11.08.2015 г. свидетелката К.Б. в качеството си на помощник – нотариус съставила в кантора в гр. Габрово пълномощно, с което Н.П. упълномощил подсъдимият А.М. с всякакви разпоредителни действия по отношение апартамента си в гр. Габрово, ул. „********” № 6, ет.1, ап.2. В качеството  на пълномощник подсъдимият А.М. *** искане за издаване на данъчна оценка вх. № ДО003074/12.08.2015 г., като на същата дата цитираният документ му бил изготвен и предоставен.

Същевременно в посочения период подсъдимите започнали да търсят купувач на процесния недвижим имот и същият бил предложен на свидетеля Г.М., който обаче се отказал поради липса на средства. Впоследствие А.М. разговарял по същата тема и със свидетеля В.С., който от своя страна се свързал със свидетеля П.М., чиято сестра – свидетелката А.М., имала интерес от придобиване на подобен имот. В.С. обявил на П.М., че апартаментът се продава от подсъдимя А.М. за сумата от 32 000 лева, която А.М. се съгласила да заплати. На 17.08.2015 г. във връзка с посочената сделка в кантората на нотариус Светослав Василев в гр. Габрово се явили свидетелите П.М. и А.М., както и подсъдимият А.М., който им разяснил, че е пълномощник на собственика. Непосредствено след това нотариус Светослав Василев изготвил Нотариален акт № 73/17.08.2015 г., с който Н.П. чрез своя пълномощник А.М. продал на свидетелката А.М. процесния си недвижим имот за сумата от 32 000 лева. Преди предаване на препис от този нотариален акт били изискани документи за заплащане на уговорената продажна цена, поради което П.М. и А.М. се отправили към банка „ДСК” – клон Габрово. Дотам с лек автомобил се придвижили подсъдимите и пострадалия, като предварително Д.Б. и А.М. му разяснили, че на открита малко преди това на негово име банкова сметка ***, собственост на тяхната фирма, поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде във връзка с бъдещото му постъпване на работа при тях. Н.П. се съгласил и изтеглил първоначално внесените от свидетелката А.М. 16 000 лева, които непосредствено след това дал на подсъдимите. Впоследствие, след като получила от своя брат останалата сума от 16 000 лева, свидетелката А.М. ги превела по сметката на пострадалия, който отново ги изтеглил и предоставил на Д.Б. и А.М.. Непосредствено след това П.М. и А.М. се върнали в цитираната нотариална кантора и получили препис от изготвения Нотариален акт след представяне на доказателства за заплатена по сметка на Н.П. покупна цена от 32 000 лева.

Няколко дни по – късно пострадалият разказал за случилото се на своя съседка – свидетелката Х.Д., която го убедила да подаде жалба в полицията. Същата била приета от свидетеля Д.Ш., на когото Н.П. също разказал за взаимоотношенията си с двамата подсъдими.

В хода на образуваното по случая досъдебно производство е изготвена съдебно – оценителна експертиза, посочила като пазарна стойност на инкриминирания апартамент към 17.08.2015 г. сумата от 38 000 лева.

Категоричната установеност на тези факти според настоящия състав почива на няколко преки и косвени доказателствени източника, с естествена водеща роля свидетелските показания на постарадалия Н.П., основно тези, дадени на досъдебното производство и приобщени в процеса на реда на чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК. Този свидетел ясно описва основополагащи за процеса факти – запознанството му с Д.Б., посещението заедно с него и А.М. в различни градове, вкл. и в гр. Велико Търново, както и полученото при тези пътувания обещание за постъпване на работа във фирма на подсъдимите и нуждата това да се обезпечи първоначално с даване на пълномощно за разпореждане с неговия недвижим имот. Пострадалият недвусмислено изтъква и че разкриването на процесната банкова сметка *** „ДСК” – клон Габрово и последващото предаване на получената по нея сума от 32 000 лева е било провокирано от създадено и от двамата подсъдими убеждение, че това са служебни пари от дейността на тяхната фирма и че следва да ги изтегли и да им ги предаде, за да може впоследствие да бъде назначен на работа в нея. Извън всякакво съмнение е абсолютно неверният и заблуждаващ характер на това твърдение, тъй като тези парични суми категорично представляват заплатената от свидетелката А.М. покупна цена за процесния недвижим имот на Н.П., който последният категорично отрича всъщност да е искал да продава, а още по – малко - да предаде впоследствие полученото на Д.Б. и А.М.. Последното разпоредително и ощетяващо действие е пряка и непосредствена последица от съзнателно формираната от подсъдимите невярна представа за произхода на инкриминираната сума, без което заблуждаващо убеждение пострадалият категорично не би пристъпил към предаването и. Самата заблуда е породена както вербално, така и посредством посещение в редица градове и най – вече доказаното такова в гр. Велико Търново, където Д.Б. е посочил на пострадалия търговски обект с обяснението, че е собственост на негова фирма и че може да го наеме на работа като отчетник на постъпващите финансови средства при даване на определен вид гаранция. А резултатът от създаденото лъжливо убеждение у пострадалия несъмнено се е изразил първоначално в упълномощаването на А.М. за разпореждане с процесния апартамент и впоследствие – с предаването на получената от неговата продажба парична сума на подсъдимите с убеждението, че това са пари от търговската дейност на фирмата им и по този начин обезпечава постъпването си на работа в нея. Макар и с някои неточности, свидетелските показания на Н.П. са достатъчно ясни по отношение достоверността на възприетите по – горе факти, доказващи безспорно съвместната дейност и на двамата подсъдими за въвеждането му в заблуда, представляваща мотив за последващото разпореждане с инкриминираните парични средства. 

Настоящият съдебен състав констатира наличието и на косвена доказателствена опора на показанията на пострадалия. Такава се съдържа в гласните доказателства, събрани при разпита на свидетелката Х.Д., на която Н.П. първо е разказал в общи линии за случилото се. В показанията си същата изрично очерта описаните и от пострадалия негови действия и възприятия в процесния период и факта на предаване на инкриминираната парична сума на подсъдимите с формираната лъжлива обосновка от тяхна страна - осигуряване на последваща трудова заетост за „събиране на пари”. Заявеното от тази свидетелка, явяващо се преразказ на посоченото и от пострадалия, в изключителна степен се припокрива с показанията му по основните за предмета на доказаване факти в процеса, а именно въвеждането му в заблуждение относно произхода на инкриминирната сума от 32 000 лева и основанието за последващото и предаване на Д.Б. и А.М.. Такова непряко потвърждение съдът установява и в токазанията на свидетеля Д.Ш., приел жалбата на пострадалия и фиксирал възприятията му в максимално близък до процесния период момент. Този полицейски служител също до голяма степен подкрепя достоверността на възприетата по – горе фактическа обстановка, като от ключово значение е разказаното от Н.П. за неговите действия по упълномощаването на А.М. за разпореждане с апартамента му, разкриването на банкова сметка *** на постъпилите там парични средства. Като основа за последното разпоредително действие лично пострадалият е посочил на свидетеля Шиков твърдението на  Д.Б. и А.М., че „по тази банкова сметка ***й като касиер трябва да ги тегли и да им ги дава”, т.е. това е още една индиция какво категорично заблуждаващо убеждение е било налице у Н.П. при осъществяване на вредоносното за него разпоредително действие.

Едно от основните възражения на защитниците, макар и от различна гледна точка, е за недоказано авторство на процесното деяние в лицето и на двамата подсъдими, което съдът намира за неоснователно. По отношение на А.М. се сочат изложени предимно от самия него доводи за ролята му единствено на шофьор на Д.Б. и опити да предпази пострадалия от посегателство върху процесния имот и получените за продажбата му парични средства, което обаче е във флагрантно противоречие с изключително много доказани по несъмнен начин факти. На първо място редица ключови по делото документи, обективиращи цялостната престъпна деятелност, предмет на настоящето обвинение, касаят именно този подсъдим. Именно на А.М. посредством приложеното по делото пълномощно от 11.08.2015 г. пострадалият е предоставил правото да извършва всякакви разпоредителни действия по отношение притежавания от него апартамент в гр. Габрово, ул. „********” № 6, ет.1, ап.2. В това си представително качество А.М. *** искане за издаване на данъчна оценка вх. № ДО003074/12.08.2015 г. на цитирания имот, получил е съответния документ, използван впоследствие и за продажбата му, отново осъществена от този подсъдим като упълномощено от Н.П. лице. А.М. освен това е превозвал пострадалия и Д.Б. до няколко различни града и самият Н.П. ясно сочи и двамата като автори на формираното у него невярно заблуждение за произхода на процесната парична сума и необходимостта от последващото разпореждане с нея, което всъщност е реализирано именно посредством предаването и на А.М.. Не на последно място този подсъдим доказано е търсил купувачи на инкриминираното жилище, посредничел е за огледи на същото /както посочва категорично свидетелят Г.М./, чрез него всъщност е намерен и такъв в лицето на свидетелката А.М. посредством още две лица – В.С. и Пламен М.. Ето защо твърденията му за някакви опити да разясни на пострадалия характера на случващото се и ролята му единствено на шофьор на Д.Б. се явяват изцяло недоказани, влизащи в остро противоречие с цялостното му поведение в дълъг времеви период и житейски алогични, което предполага разглеждането им от съда единствено като неубедителна защитна версия, подлежаща на категорично отхвърляне.

Идентично становище съдът извежда и по отношение възражението на адв. И.Х. за липса на виновно поведение от страна на подсъдимия Д.Б., като налице са няколко независими източника за при това водещото му участие в извършеното деяние. На преден план пострадалият изрично посочи този подсъдим като лицето „Дачо”, запознало се с него на улицата и предложило му работа като касиер в неговата фирма. Отново в показанията на свидетеля Н.П. се съдържат доказателства за показан му от Д.Б. в гр. Велико Търново магазин за цветя с дадено му от привлеченото към наказателна отговорност лице обяснение, че същият е собственост на негова фирма и с предложение да събира оборота от него срещу месечна заплата от 600-700 лева при уговорка, че като гаранция за това следва да предостави на А.М. пълномощно, даващо му права да се разпорежда с коментирания апартамент. Като цяло през почти целия процесен период именно Д.Б. е бил основната фигура, обещаваща трудова заетост на пострадалия като касиер, респ. именно той е формирал до голяма степен невярното убеждение в съзнананието на заблуденото лице. Нещо повече, Д.Б. заедно с А.М. са били според пострадалия в лек автомобил пред банка „ДСК” – клон Габрово и двамата са го убедили, че във връзка с дейността на фирмата им по негова банкова сметка *** „служебни пари”, които трябва да изтегли и да им предаде във връзка с работата си при тях. Тези гласни доказателства съдът разглежда като достатъчно убедителни по отношение категоричното участие на подсъдимия Д.Б. във вмененото му деяние, което по никакъв начин не се оборва от възражението на защитата, че това всъщност не представлявало реално предложение за работа поради липса на конкретика в параметрите му. Пострадалият бе категоричен, че ясно е обвързал в съзнанието си предложената му работа като касиер от Д.Б. първоначално с подписване на процесното пълномощно, а след това и със заявения от подсъдимите произход на постъпилите по негова сметка парични следства и посочената от тях причина за разпореждането му с тях.  По никакъв начин не може да бъдат игнорирани и обясненията на подсъдимия А.М., а до известна степен и показанията на свидетелите Й.Н. и М.М., също установяващи изключителната и водеща роля на Д.Б. за въвеждане в заблуждение на пострадалия, каквато посочва и самият Н.П.. Фактът, че почти всички документи, свързани с продажбата на процесния апартамент и последващото разпореждане на пострадалия с получените за това пари, са на името на А.М., не обуславя по никакъв начин отпадане отговорността на Д.Б.. Същият безспорно е използвал за осъществяване на определени правнозначими действия другия подсъдим, но водещата му роля за формиране на конкретната заблуда в съзнанието на пострадалия съдът намира за установена по несъмнен начин. 

Налице категорично са и квалифициращите престъпната деятелност на подсъдимите обстоятелства, като на първо място причинената имотна вреда на пострадалия е над 70 минимални работни заплати, изчислено към инкриминираната дата. Освен това несъмнено от наличната доказателствена съвкупност може да се обоснове и предварителния сговор между Д.Б. и А.М. за осъществяване на процесното деяние, тъй като още преди инкриминирания период двамата категорично са осъществили различни действия, насочени към целения противоправен резултат – посещение на няколко различни града с Н.П., придружено с показване на търговски обекти и дадено му обещание за започване на работа като касиер, ведно с уговорка за необходимост от даване на някакви гаранции от негова страна, търсене купувач на коментирания недвижим имот и др. Всичко това говори за целенасочена съвкупна дейност и на двамата подсъдими, несъмнено предварително уговорена и ориентирана за въвеждане в заблуждение на пострадалия, продажба на процесния апартамент и последващо сдобиване с получената за това сума въз основа създадената невярна представа у Н.П. за произхода на тези средства. Не на последно място извършеното от А.М. несъмнено е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК въз основа осъжданията в актуалната негова справка за съдимост.

Въз основа на всичко това се извежда обективната и субективна доказаност на повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения. За подобно заключение съдът стъпва на редица преки и косвени гласни и писмени доказателства, като наличието на някои несъществени разминавания в част от тях не влияе на установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съвпадаща изцяло с обвинителната теза. Съдът разглежда също така всички възражения на защитата за несъстоятелни, недоказани и нелогични от правна и житейска гледна точка, което предопределя цялостното им отхвърляне, респ. признаването на Д.Б. и А.М. за виновни по предявените им обвинения.

При така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия А.М.М. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 11.08.2015 г. до 17.08.2015 г. в гр. Габрово, действайки при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с подсъдимия Д.Д.Б., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.П.П. ***, а именно, че постъпилите по неговата банкова сметка *** „ДСК” – клон Габрово парични средства са собственост на фирма на подсъдимите, поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде във връзка с бъдещото му постъпване на работа в същата фирма, с което му причинил имотна вреда в големи размери - 32 000 лева – престъпление по чл. 211, предл. второ във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК.

По горните съображения съдът призна подсъдимия Д.Д.Б. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 11.08.2015 г. до 17.08.2015 г. в гр. Габрово, след предварителен сговор с подсъдимия А.М.М., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.П.П. ***, а именно, че постъпилите по банковата му сметка в банка „ДСК” – клон Габрово парични средства са собственост на фирма на подсъдимите, поради което следва да ги изтегли и да им ги предаде във връзка с бъдещото му постъпване на работа в същата фирма, с което му причинил имотна вреда в големи размери - 32 000 лева – престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанията съдът намира следното:

- по отношение на Д.Д.Б.:

Предвиденото наказание за осъщественото от този подсъдим престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК е „Лишаване от свобода” от една до осем години, като при индивидуализацията му съдът констатира съществуването на немалък брой отегчаващи отговорността му обстоятелства – обремененото съдебно минало, двата квалифициращи белега на престъпна деятелност и особено доказаната водеща роля за извършване на процесното престъпление. В противовес на горното и като облекчаващ вината на този подсъдим фактор се установява само и единствено затрудненото му материално състояние, но в количествено и качествено отношение повишаващите степента на обществена опасност на извършеното и на дееца имат доминантна роля. Това провокира определяне на санкция малко над средния размер, а именно – „Пет години лишаване от свобода”, които на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъдат изтърпяни при първоначален общ режим. Съдът не намира основания да постанови и предвиденото по чл. 210, ал.2 от НК при условията на евенуалност наказание „Конфискация” до ½ от имуществото на Д.Б. поради действително обремененото му имуществено състояние.

-         по отношение на А.М.М.:

За извършеното от същия престъпление по чл. 211, предл. второ във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 и 5 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години. И за този подсъдим са налице на първо място утежняващите степента на противоправност фактори – многобройните предишни осъждания и двата квалифициращи елемента на престъпна активност. Същевременно обаче по отношение на А.М. се установява съществуването на редица облекчаващи отговорността данни – цялостното и изначално съдействие при разследването, особено тежкото финансово и семейно положение, както и до известна степен второстепенната роля в цялостната престъпна активност спрямо пострадалия. Поради това според настоящия състав на този подсъдим с оглед съществения превес на облекчаващи вината факти следва да се определи наказание значително по – билзо до законовия праг, и по – конкретно – „Четири години лишаване от свобода”, отговарящо в пълна степен на целите по чл. 36 от НК. Поради действително тежкото му финансово състояние съдът не намира каквито и да е основания да наложи сочената от законодателя при условията на евентуалност в изр. второ на чл. 211 от НК санкция „Конфискация” до ½ от имуществото.

Доказано налице са и предпоставките на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК за определяне спрямо А.М. на едно общо най-тежко наказание измежду това по настоящата присъда, по Присъда № 320 от 01.06.2016 г. по НОХД № 734/2016 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от 15.09.2016 г., по Определение за одобряване на споразумение № 55 от 11.11.2016 г. по НОХД № 333/2016 г. по описа на РС – Павликени, в законна сила от 11.11.2016 г. и по Определение за одобряване на споразумение № 251 от 16.12.2016 г. по НОХД № 2139/2016 г. по описа на РС – Велико Търново, в законна сила от 16.12.2016 г., а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС да бъдат изтърпяни при първоначален строг режим. Увеличаване на така формираната обща санкция по реда на чл. 24 от НК е неприемливо с оглед величината и, съответстваща в пълна степен на обществена опасност на дееца.

На основание чл. 23, ал.3 от НК към определеното общо най – тежко наказание следва да се присъедини и санкцията „Глоба” от 600, лева, наложено на подсъдимия А.М.М. с Присъда № 320 от 01.06.2016 г. по НОХД № 734/2016 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от 15.09.2016 г.

На последно място и по реда на чл. 25, ал.2 от НК при изпълнение на така определеното на подсъдимия А.М.М. общо най – тежко наказание следва да се приспадне изтърпяното по който и да е от съдебните актове, включени в настоящата съвкупност.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият А.М.М. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на досъдебната фаза разноски в размер на 115,92 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.Д.Б. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на досъдебната фаза разноски в размер на 115,92 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист. 

При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: