Р Е Ш
Е Н И Е
... /17.2.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19130 по опис на ВРС за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск
с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на
вземането на кредитора Р.Д.Д. с ЕГН **********
*** срещу длъжника Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща задължение по
неформален договор за заем от месец
февруари 2018 г., с падеж – 10.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 9293/18 г. на ВРС.
Обстоятелствата от които ищецът черпи права в производството са
следните:
Твърденията в молбата са, че
задължението е възникнало на основание устен договор за заем от м.февруари 2018
г. като заемателят се е задължил да върне заема в срок до 10.02.2018 г. След
настъпване на падежа, ответникът не е
изпълнил задължението си. Тъй като в уговорения срок последният не е изпълнил
задълженията си по договора за заем и не
е върнал получената в заем сума, кредиторът е подал заявление по чл.410 ГПК пред ВРС и се е снабдил със заповед за
изпълнение. Длъжникът е бил
уведомен за заповедта по реда на чл.47,
ал.6 ГПК и заповедният съд му е дал указания да предяви иск за установяване на вземането
му. От тези твърдения ищецът обосновава наличието на правен интерес от водене
на иск за установяване на вземането
му. Ищецът моли за уважаване на иска и
заплащане на разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез назначен представител по реда на
чл.47, ал.6 ГПК. Същият е оспорил вземането на ищеца за претендираната сума
като недоказано. Оспорва твърденията в молбата за наличието на договор за заем
между страните. Заявява, че средствата са получени на друго основание, че е
налице порок на волята на ответника, че задължението е погасено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на
закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането на
кредитора по издадената заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е
върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно
доказване предпоставките, довели до дължимост на присъдената по реда на чл.410 от ГПК сума и наличието
на задължение за ответника, а в тежест на ответника е да установи изпълнение на задълженията си и възраженията
за недължимост на същата.
От изисканото и приобщено към доказателства по делото ч.гр.д.№ 9293/18
г. на РС Варна се установява, че на 14.6.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.410 ГПК с която е разпоредено Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора Р.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща предоставен заем през месец
февруари 2018 г., с падеж – 10.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както
и направените съдебно – деловодни разноски. Посочено е, че вземането произтича от договор за заем от месец
февруари 2018 г., с падеж – 10.02.2018 г.
От събраните в производството гласни
доказателства се установява, че страните по делото Р. и Д. имали парични взаимоотношения в
началото на месец февруари 2018 година. Тогава Д. е бил работодател на свидетеля Байчев и в
този период имал финансови проблеми. Казал, че е говорил с Р. да вземе заем 2000 лева от него за да си покрие
задълженията. След разговора тръгнал от
обекта и се върнал след 40 минути като казал, че е бил при
Р. и е взел 2000 лева. Уговорката между двамата била да върне заема до 10-то число на същия месец. Д.
стопанисвал бензиностанцията, където работел свидетеля. След това изчезнал и
собствениците развалили договора за наем с него. Сега има други наематели на
бензиностанцията.
Свидетелят Д.
е син на ищеца и съдът цени показанията му по реда на чл.172 ГПК. Същият
заявява, че познава Д. от бензиностанцията и автомивката, които
се намират на зеленчуковата борса. В началото на месец февруари 2018 год. баща
му Р.Д. му казал да приготви 2000 лева,
защото щял да ги дава в заем на Драго. Последния дошъл в офиса и двамата с баща му си говорели
нещо, а свидетелят влязъл в помещението с касата да приготви парите. Баща му и Д. се разбрали сумата да се върне до 10-15 дни,
тоест на 10.02.2018 год. Свидетелят
оставил парите на баща си и отишъл в съседното помещение, което е отделено
със стъклена дограма и големи панорамни
прозорци и всичко се вижда в помещението. Свидетелят видял Драго да взема парите от бюрото, които били оставени там от него и
предадени от ищеца Р.Д.. Не е виждал Д. от тогава и знае, че сумата не е
върната. Тези пари са лични средства на баща му, който ги държал в касата на офиса. Парите били 40 банкноти по
50 лева – общо 2000 лева.
От доказателства,
събрани в хода на производството, съдът намира за установено по категоричен
начин, че ответникът се е задължил към ищеца за процесната сума. Ищецът е установил по пътя на главно и пълно
доказване всички свои твърдения с оглед тежестта на доказване, който той носи в
производството. Установено е по делото, че по силата на неформален договор за
заем от началото на м.февруари 2018 г. ищецът Р.Д. е
предоставил на ответника Д.Д. паричен заем в размер на 2000 лева с
уговорка същият да бъде върнат на
10.02.2018 г.
От събраните
гласни доказателства, които са допустими съгласно разпоредбата на чл.164 ГПК се
установиха действителните уговорки между страните и волята им, както и че процесната сума е предоставена от
заемодателя на заемателя. При липса на
изрична уговорка за предаване на сумата на друг ден, друго място и по друг
начин, съдът намира, че същата реално е предадена от ищеца на ответника по
описания начин. Не е налице договор или
споразумение за установяване на различни от описаните по-горе уговорки между
страните, не е доказано наличието на порок
на волята им и не са представени доказателства, че задължението е погасено. В
тази връзка възраженията на процесуалния
представител на ответника са останали недоказани в хода на производството. От изложеното следва, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По въпроса
за разноските:
Съдът
намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото,
поради което същият следва да заплати на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 40.00 лева и за исковото
производство в размер на 623.50 лева по представени доказателства за извършен разход
и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Р.Д.Д. с ЕГН **********
*** срещу Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, че съществува
вземане на кредитора по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 14.6.2018 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 9293/18 г. на ВРС, 35 състав в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща
задължение по неформален договор за заем
от месец февруари 2018 г., с падеж – 10.02.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
13.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.422 ГПК,
вр.чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** да плати на Р.Д.Д. с ЕГН ********** разноски за
заповедното и исковото производство
в размер на 663.50 /шестстотин шестдесет и три лв. и 50 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Районен съдия: