Р Е Ш Е Н И Е
Номер 23.10.2019г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 11 състав
На седемнадесети септември Година 2019
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 16607 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./.
Ищецът
Н.А.Н., ЕГН ********** твърди, че в резултат на ПТП настъпило на 03.06.2015г.
около 14 ч. на главен път Търново- Гурково са му причинени телесни увреждания,
вина за което имат водачите на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******и
микробус „Рено Мастер“ с рег. №*******. Двата увреждащи автомобила са
застраховани със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответниците, съответно ЗК „Л.И.“ и „ЗД Е.Р.“ ЕАД. Ищецът
твърди, че в резултат на ПТП е губил съзнание, имал главоболие, гадене ,
временно изтръпване на лявата ръка, крака, проведено му е лечение.
Невъзстановен към датата на подаване на иска, продължава да има системно
главоболие, напрегнатост, нарушения на съня. За претърпените болки, страдания и
неудобства, ищецът предявява искове срещу двамата застрахователи на увреждащите
МПС при условията на солидарност. Претендира сумата 70 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 29 лв. причинени имуществени вреди –
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на
непозволеното увреждане до окончателното им изплащането. Евентуално, ако съдът
установи изключителна вина на водача на един от процесните
автомобили, да осъди съответно застрахователя по неговата задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати претендираните
обезщетения.
Ответникът
„ЗД Е.Р.“ ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
липсва пряка причинна връзка между поведението на застрахования в дружеството
водач и уврежданията на ищеца. Оспорва твърдените претърпени вреди, а именно
загубата на съзнание и пряката връзка на това състояние с ПТП, оспорва
направените имуществени разходи за престой в болницата. Оспорва размера на
неимуществените вреди като прекомерен, оспорва солидарната отговорност при
която е предявен иска срещу него и другия застраховател, както и твърденията,
че отговорността на двамата водачи на „Фолксваген Пасат“ и „Рено Мастер“ е
равна.
Ответникът
ЗК „Л.И.“ АД оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва
описания механизъм на ПТП. Оспорва виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Навежда доводи за
причиняване на ПТП по вина на ищеца, който не е изпълнил задължението да се
движи най - вдясно по платното за движение. Оспорва причинно следствената
връзка между ПТП и последвалите телесни увреждания за ищеца. Оспорва да са
настъпили описаните в исковата молба болки и страдания за ищеца, като сочи, че
в постановлението за прекратяване наказателното постановление ясно е описано,
че той е претърпял лека телесна повреда, а именно контузия на шията, проведено
е лечение с медикаменти, стабилизираща яка за 20 дни, поради което и оспорва
ищеца да е претърпял контузия на главата протекла със загуба на съзнание.
Оспорва твърдението, че ищеца е приет в спешно отделение без спомен за
случилото се, че е загубил съзнание. Оспорва и исковете по размер като
прекомерни. Прави евентуално възражение за съпричиняване
от страна на ищеца, като твърди, че той не е използвал обезопасителен
колан към момента на настъпване на ПТП и така е допринесъл за увреждането.
Твърди, че ищеца вече е получил парично обезщетение за претърпените от него
вреди по трудова злополука. Оспорва претенцията за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2015 г. около 14,00 часа лек
автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № *******,
управляван от К.Д.Д., се е движил по главен път II-55 (гр. Велико
Търново - гр. Гурково) в посока от север на юг към гр. Гурково. След разклона
за с. Войнежа, автомобилът достига колона от автомобили разположени в западната
пътна лента. Към момента на ПТП в съответния пътен участък са се извършвали
ремонтни дейности в западната пътна лента и движението е трябвало да бъде
организирано регулярно в източната пътна лента. Водачът на л. а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ предприел маневра „изпреварване“
на колоната от спрели автомобили, като променил траекторията си на движение и
навлязъл в източната пътна лента, предназначена
за насрещно движещите се автомобили.
В същото време, в източната пътна лента в посока към гр.
Велико Търново се е движела колона от автомобили. Първи в колоната е бил л. а.
„Опел“ модел „Астра“ с peг. № *******,
оборудван за специален режим на движение и обозначен с надписи „Полиция“,
управляван от ищеца, движещ се със скорост около 27,72 km/h,
с включена сигнална лампа, аварийни светлини и фарове. Непосредствено след
полицейския автомобил, втори в колоната се е движил микробус „Рено“ модел
„Мастер“ с peг. № *******, управляван от Г.П.К., със
скорост около 40,42 km/h.
Водачите на двата насрещно движещи се
автомобила - „Фолксваген“ и „Опел“ - се
възприемат визуално и предприемат намаляване на скоростта с цел спиране. В
резултат на по-интензивното спиране на микробус „Рено“ в сравнение със
спирането на движещия се първи в колоната л. а. „Опел“, както и поради
неспазване на необходимата дистанция от водача Г.К., е последвал удар, при
който в съприкосновение влизат лява страна на предна броня на микробус „Рено“ и
дясна страна на задна броня и задна маска на л. а. „Опел“. След удара
микробусът продължава движението си, след което се установява в покой, а л. а.
„Опел“, който към момента на удара се е движил със скорост около 10 km/h придобива ускорение и се придвижва напред на
разстояние около 1,5 м, където удря вече спрелия „Фолксваген“. При втория удар
влизат в контакт дясна страна на предна броня на л. а. „Опел“ и
регистрационната табела на л. а. „Фолксваген“. Вследствие на вторият удар л. а. „Фолксваген“
се премества назад на разстояние около 2,6м.
Механизмът на процесното
ПТП е сложен и представлява верига от събития, всяко от които е в
причинно-следствена връзка с предхождащото го и всички заедно – с противоправния резултат. На първо място, очевидна връзка с
настъпването на ПТП има поведението на водача на микробуса „Рено Мастер“, който
изобщо не би причинил първоначалния удар с автомобила на пострадалия, ако е
спазвал необходимата безопасна дистанция, която в случая е била 11.6 м. При
движение с такава дистанция микробусът би могъл безопасно да спре, без да
реализира удар, при предприетото от намиращия се пред него лек автомобил „Опел“
спиране. Вместо това, микробусът се е движел на разстояние от 7.78 м. от
автомобила пред него в момента на възникване на опасността, която водачът на
микробуса също е могъл да възприеме, тъй като зрителният му център е на
височина по-голяма от тази на л.а. „Опел“, при което видимостта и за двамата
водачи е била в далечина на около 60-70м.
Същевременно, причината водачът на л.а.
„Опел“ да предприеме аварийно спиране, е предприетото от водача на л.а.
„Фолксваген“ движение в източната пътна лента, явяваща се лента за насрещно
движение от негова гледна точка, в нарушение на поставения знак преди местопроизшествието
„Забранено изпреварването“ и пътна маркировка М1 – непрекъсната линия. Преди и
след всяко кръстовище в участъка са били поставени и временни знаци А23
„Участък от пътя в ремонт“. Без правно значение е дали водачът на л.а.
„Фолксваген“ е излязъл от спрялата колона автомобили, изчакваща регулиране на
движението в свободната от ремонтни дейности лента или я е застигнал и тогава е
предприел изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение. Правомерното
поведение на водача в случая би било да изчака в колоната, докато бъде пуснато
движението в посока гр. Гурково, което именно регулиране на движението е било
възложено на служителите на МВР, пътуващи в автомобил „Опел“, съгласно
обясненията на ищеца.
Ако микробусът не е ударил л.а. „Опел“,
последният е нямало да реализира втория удар с л.а. „Фолксваген“, но и
микробусът е намало да реализира удар с л.а. „Опел“,
ако л.а. „Фолксваген“ поначало не се е движел неправомерно в лентата за
насрещно движение, като обстоятелството, че е успял да спре навреме, преди да
реализира удар с л.а. „Опел“ не прекъсва причинно-следствената връзка на
поведението му с последващите събития. Ето защо,
съдът приема от фактическа страна, че действията и на двамата водачи,
застраховани при ответниците, са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Възраженията за вина на водача на л.а.
„Опел“, който предизвикал ПТП като се е движел в лявата част на пътната си
лента, а не най-вдясно, съдът намира за неснователни
и недоказани. От изяснения механизъм на ПТП е видно, че за водачът на л.а.“Опел“
ударът е бил непредотвратим, като предвид факта, че пъроначалният
удар за него се явява отзад, а последващият – с
автомобил, неправомерно движещ се и спрял в лентата за насрещно движение, точната
траектория на движение на л.а. „Опел“ е без всякакво правно значение от гледна
точна на въпроса за вината за настъпване на процесното
ПТП.
Горното се установява от приетите и неоспорени по реда на
чл.193 писмени доказателства, дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства, показанията на свидетелите Х.и М.,
които съдът кредитира по същите съображения, както и от заключението на
приетата и неоспорена от страните автотехническа
експертиза на вещо лице М., което съдът изцяло кредитира като компетентно, обосновано
и безпротиворечиво.
От така описаното ПТП ищецът получил следните травматични
увреждания: контузия и навяхване на врата; сътресение на гръбначния мозък. След
инцидента бил настанен за лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико
Търново. Оплакванията му били за остра болка в шията по време на ПТП,
изтръпване на ляв крак до коляното и лява ръка по лакътна
става, главоболие и гадене. Проведено било комплексно инфузионно
и медикаментозно лечение. На втория ден ищецът получил синкопален
пристъп – припадък, след рязко изправяне, който бил овладян медикаментозно.
Окончателната диагноза, с която ищецът е изписан, е травма на нервните
коренчета в шийна област на гръбначния мозък. При
извършения на 08.06.2017г. личен преглед ищецът е в добро общо състояние, но
заявява, че все още изпитва болки във врата при рязко въртене на главата и при
продължително шофиране.
При процесното ПТП ищецът е
получил описаните травми по механизма, известен като „камшичен
удар“. За настъпването им не е необходимо да е настъпил удар в друг автомобил
или препятствие, доколкото посочените травми се получават при инерционни свръхдвижения в шийния отдел на
гръбначния стълб. Клиничните симптоми на сътресението са отзвучали за срок от
2-3 дни. Оздравитеният процес относно контузията и
навяхването на врата е продължил около 20-30 дни, 20 дни от които ищецът е
носил шийна яка. Това се установява от представената
по делото и неоспорена от страните медицинска документация и приетата и
неоспорена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.М., която
съдът кредитира изцяло.
Във връзка с
продължаващите оплаквания на ищеца от главоболие и схващания във врата, по
препоръка на вещото лице е направено изследване чрез ядрено-магнитен резонанс,
представено по делото. В тази връзка е депозирано допълнително заключение на
СМЕ, съгласно което извършеното МРТ изследване на шиен отдел на гръбначния стълб установява медианна дискова херния на ниво С5 – С6 – между пети шести
шиен прешлен. При нормални анатомични и физиологични съотношения в цялостния
шиен гръбначен отдел, без описани дегенеративни промени и белези на дискова
болест и при приетия механизъм на причиняване на травмите от ПТП – камшичен удар - се налага изводът, че установената дискова
херния има травматичен характер, пряко свързан с процесното
ПТП и е причина за последващите болки и схващания,
които ищецът продължава да търпи. При изслушването в съдебно заседание, вещото
лице излага, че лечението на дискова херния е оперативно и медикаментозно. В
случая на ищеца, по-подходящо би било оперативното лечение, предвид младата
възраст на лицето и липсата на други увреди /ошипявания,
структурни промени/ в шийния дял на гръбнака. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е компетентно, обосновано и
не е оспорено от страните.
По делото са приети като писмени доказателства Удостоверение
от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, от което е видно, че ищецът е бил хоспитаилзиран за 5 дни в периода 03-08.06.2015г., и
фискален бон на стойност 29 лева за медицински услуги с дата 08.06.2015г.
Според заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ, разходите са извършени
във връзка с болничното лечение на ищеца след ПТП и представляват заплатена
потребителска такса за пет леглодни.
От приетото по делото писмо от ОДМВР – Велико Търново се
установява, че към 18.07.2017г. ОДМВР не е изплащала и не са постъпвали данни
за дължимо обезщетение по чл.200 от КТ на Н.А.Н..
От показанията на свидетелката М.Н., съпруга на ищеца, ценени
при условията на чл.172 от ГПК, се установява следното: За първи път след ПТП
го видяла в болницата. Ищецът бил много уплашен, стресиран и видимо изпитвал
болка. Споделил, че от ляво няма усет в ръката и крака си. Не можел да хване
нищо с лявата си ръка, което много го изплашило, а усещането в крака описвал
като изтръпване от коляното надолу. Имал световъртеж и главоболие. Изтръпването
в ръката и крака продължило 3-4 дни, после отзвучало. В деня след като постъпил
в болницата, припаднал в тоалетната, загубил съзнание. Месец и половина бил в
болничен, а 20 дни носил шийна яка. От инцидента
периодично си има проблеми с врата. Преди ПТП не е имал такива. Ползва често
различни лекарства за мазане във връзка с болки и схващания, които получава.
Правел и специална гимнастика, която го облекчава. Когато се събуди със
схващане, обикновено след 3-4 дни вече положението е обострено
и му изписват противовъзпалителни лекарства за самите нерви. Подал е документи
за преместване на друга позиция в рамките на службата, т.к. настоящата изисква обезопасяване
на пътното движение през прохода, а след ПТП той изпитва напрежение, страх го е
да преминава през мястото.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че
водачите на увреждащите автомобили са застраховани при ответниците
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, обхващаща временастъпването на процесния деликт.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е частично
основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ
отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Безспорно е и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при
излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди,
определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – интензивни в
началото, постепенно отслабващи, но персистиращи и
понастоящем, предвид констатираната дискова херния на ниво С5-С6, причиняваща
периодично схващания, скованост и болезненост в шийния
дял на гръбначния стълб на ищеца; продължителността на лечебния и възстановителен
период относно контузията, навяхването на врата и сътресението на гръбначния
мозък – около месец; възрастта на пострадалия
– 30 години, на която възраст обичайно организмът се възстановява по - лесно и
бързо от травматични увреждания, в сравнение с организма на по-възрастен човек,
но и фактът, че увреждането под формата на дискова херния и към момента
причинява негативи на ищеца и налага медикаментозно, евентуално оперативно
лечение; настъпилото непълно
възстановяване от травматичните увреждания, чрез възникване на заболяването
дискова херния, но и благоприятната прогноза по отношение
на това заболяване, проявило се в резултат на
причинената от ПТП еднократна травма – внезапна
максимална екстензия, последвана от максимална
флексия на шийните прешлени, която обаче благоприятна
прогноза е обвързана с необходимостта от оперативно лечение в бъдеще; като
съобрази социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 40 000 лв. Предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е основателен за тази
сума, като достатъчна да компенсира търпeните болки и
страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника ЗК „Л.И.“ АД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия чрез пътуване без поставен обезопасителен
колан. Изслушаната по делото експертиза на вещото лице М., която съдът
кредитира изцяло, застъпват тезата, че правилно поставеният предпазен колан
ограничава движенията на тялото в автомобила и може да предотврати
съприкосновение с части от интериора, както и изпадане на тялото от автомобила,
в случай на ПТП, но не ограничава движението на главата при камшичен
удар, какъвто с категоричност е механизмът на получаване на травмите на ищеца.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът
изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане.
Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане,
следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента
на настъпване на деликта.
При
този изход на спора съдът следва да разгледа направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за забава.
В
хипотезата на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск на пострадалия за обезвреда
вземането за лихви, вкл. за минал до исковата молба период, се погасява с
кратката тригодишна погасителна давност на основание на чл.111,б.”в” ЗЗД.
Застрахователното обезщетение зависи от деликтното
обезщетение и е функционално обусловено от него, поради което в тежест на
застрахователя е да покрие и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред третото увредено лице. Несъмнено е, че и в този случай,
с оглед идентичното съдържание на прякото право на увредения и деликтното право - обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, причинени на последния, началният момент и срокът на
погасителната давност, които важат за вземанията му срещу застрахования деликвент и произтичат от деликтното
правоотношение между тях следва да бъдат напълно изравнени с началото и
продължителността на погасителната давност за вземането предмет на прекия иск
срещу застрахователя на деликвента. Настоящият иск е
предявен с исковата молба за сумата от 26 000 лева, като частичен от
50 000. С молба на осн. чл.214 от ГПК,
депозирана в съдебно заседание на 29.01.2019г., ищецът е изменил предявения иск
по размер като е заявил, че същият следва да се счита предявен за сумата от
70 000 лева – в пълен размер, ведно с лихвата от датата на ПТП. С
протоколно определение от 17.09.2019г. съдът е допуснал исканото увеличение. На
основание гореизложеното съдът намира, че специалната тригодишна давност по
отношение на претенцията за лихви започва да тече от деня на настъпилата
злополука, в който момент настъпва и изискуемостта на вземането от
непозволеното увреждане. Ето защо, възражението за погасяване на вземането за
лихви върху онази част от иска, която е предявена с молбата за неговото
изменение от 29.01.2019г., е основателно за целия период от над три години
преди датата, на която е предявена молбата. Следователно, лихва следва да бъде
присъдена от датата на ПТП за онази част от вземането, за която искът е бил
предявен още с първончалната искова молба, а именно –
26 000 лева., като за останалата част от вземането, за която искът е
уважен -14 000 лева, лихва следва
да бъде присъдена от 29.01.2016г. до окончателното плащане.
Предявеният
иск за имуществени вреди в размер на 29 лева – разходи за потребителска такса
за 5 дни болничен престой – е изцяло доказан по основание и размер, видно от
представените писмени доказателства и становището на СМЕ, че разходите са
извършени във връзка с лечението на травма от процесното
ПТП. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло. Съдът намира, че претенцията
за законна лихва върху сумата от 29 лева, считано от датата на увреждането е
неоснователна, т.к. лихвата върху обезщетението за имуществени вреди се дължи
от момента на направения разход, а не от датата на увреждането. Съгласно
приетия по делото фискален бон, разходът е извършен на 08.06.2015г. и това е
датата, от която следва да бъде присъдена законната лихва.
По
искането за солидарно осъждане съдът намира следното:
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите. При съпричиняване на вредите
от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по
силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от
причинителите отговаря пред увреденото
лице - солидарно /чл. 53 ЗЗД/. Солидарността на застрахователите е законово
изводима и следва от функционалната й обусловеност от отговорността на деликвента /чл. 223, ал. 1 КЗ - отм./, и от друга страна -
от солидарната отговорност между самите съизвършители
/чл. 53 ЗЗД/. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на
увреждането от няколко деликвенти, застрахователят по
застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него деликвент / в този смисъл Решение № 121 от
18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2859/2013 г., I т. о., ТК/. Всеки застраховател
в тези случаи отговаря за цялото задължение, наред с останалите причинители на
вредите, респективно техните застрахователи. Увредените лица разполагат с
възможността да търсят цялото обезщетение както само от един от
застрахователите, така и от двамата застрахователи, както е в случая, при
солидарна отговорност. Тъй като преките съпричинители
на увреждането отговарят солидарно пред увредения, съдът не е длъжен при
наличието на солидарна отговорност да разграничава отговорността на всяко едно
от солидарно отговорните лица, а при заместването им от застрахователите - на всеки от застрахователите. Ето защо, съдът
намира, че искането за солидарно осъждане на ответниците
е основателно.
Предвид
частичното уважаване на предявените искове срещу ответниците
солидарно, съдът не дължи разглеждане на евентуално съединените искове срещу
всеки от тях поотделно, доколкото същото е обусловено от установяването на
изключителната вина за настъпилото ПТП на някой от двамата застраховани при тях
водачи, каквато по делото не беше установена.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията
на страните за присъждане на разноски:
На основание чл.78, ал.1 ищецът има право на разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно доказателствата по делото, ищецът
е направил разноски в размер на 1000 лв. Съразмерно с уважената част от иска,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 571,42 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.
К. сумата 1803,43 лв., съставляваща адвокатски хонорар с ДДС.
Ищецът, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответниците,
както следва: на ЗК „Л.и.“ АД сумата 1 165,71
лв., а на „ЗД Е.Р.“ 267,85 лв. – разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. Възражението на ищеца относно прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева съдът намира за неоснователно, предвид
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която
в случая съдът прилага на осн. чл
78, ал.8 от ГПК.
Ответниците
следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят и държавна
такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, след
приспадане на вече платената от ищеца държавна такса в размер на 500 лева, а
именно такава в размер на 1150 лв.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и
„ЗД Е.Р.“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, солидарно да заплатят на Н.А.Н. с ЕГН **********,***
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 03.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважение размер от 40 000 лв. до пълния му предявен
размер от 70 000 лева, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 571,42
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „ЗД
Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, солидарно да заплатят на Н.А.Н. с ЕГН **********,***
законната лихва върху сумата от
26 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, считано от датата на ПТП - 03.06.2015 г., както
и законната лихва върху сумата от 14 000 лева - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, считано
от 29.01.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „ЗД
Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, солидарно да заплатят на Н.А.Н. с ЕГН **********,***
сумата от 29 лева - застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 08.06.2015г.
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН **********,***
да заплати следните суми за разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част на иска: на ЗК „Л.И.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1165,71 лева, на „ЗД Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** – сумата от 267,85 лева.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и „ЗД
Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплатят, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. П.К. ***– сумата
от 1803,43 лв.
- представляваща адвокатско
възнаграждение с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** и „ЗД Е.Р.“ ЕАД с ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплатят по сметка на СГС държавна такса
в размер на 1150 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.