РЕШЕНИЕ
№1370
гр. Пловдив, 05.07.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня Петкова,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2671 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
трети, Глава десета, Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Й.А.С. с
ЕГН ********** ***, против Решение на Главен юрисконсулт при Община Марица с №
РД-09-1295/02.10.2020 г. за отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация по Заявление за достъп до обществена информация № ДОИ-20/15.09.2020
г., адресирано до Кмет на Община Марица.
С жалбата се прави искане за
отмяна на оспореното решение за отказ, като се излагат съображения относно
това, че жалбоподателят е собственик на съседен имот на лицето, по отношение на
чийто имот е изискан в заявлението за достъп до обществена информация достъп до
строителни книжа относно изграждането на плътна ограда на имота. В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя, като се твърди, че
постановеният отказ накърнява интересите на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – Главен юрисконсулт на Община Марица, оспорва
жалбата и моли същата да се остави без уважение, като се изтъква, че се иска
достъп до документи, които са от личен характер, поради което е и постановен
отказ от предоставянето им.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
надлежно уведомена за образуваното производство, не е встъпила в производството
и не е взела становище.
Съдът, на първо място, намира, че
жалбата е допустима. Същата е депозирана против индивидуален административен
акт, съставляващо решение за достъп до обществена информация, което се обжалва
по реда на чл.40, ал.2 от ЗДОИ. Жалбата е депозирана в срок с оглед датата на връчване
на решението на жалбоподателя С., която има и правен интерес от оспорването му,
предвид съдържанието на решението.
По същество, жалбата на Й.С. се
явява неоснователна.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намери следното от фактическа страна:
На 15.09.2020 г. в Община Марица
постъпило заявление за достъп до обществена информация, което получило вх. №
ДОИ-20/15.09.2020 г., подадено от Й.А.С. *** с искане за предоставяне на копия
на хартиен носител на индивидуален архитектурен проект за изграждане на плътна
ограда между УПИ № ***и УПИ ***, кв.25, копие от конструктивно становище за
изграждане на плътна ограда на имот 218 от южната страна на УПИ *** с дължина
67,3 м.; копие от одобрен индивидуален архитектурен проект на УПИ ***за
изграждане на плътна ограда с плътна част над 0,60 м. от южната страна на УПИ ***;
копие от документ, касаещ задигане на нивото на УПИ ***, кв.25 с.Калековец,
ул.“Цар Симеон Първи“ със собственик Г. А.В.. С резолюция за възлагане,
поставена върху заявлението, било възложено на главния юрисконсулт на Община
Марица Л.Пенева изготвяне на отговор по заявлението. С разпореждане от
17.09.2020 г. на основание чл.31,ал.1 от ЗДОИ длъжностното лице удължило срока
за разглеждане и произнасяне по заявлението за ДОИ с 14 дни с мотив, че
исканата обществена информация касае трето лице и е необходимо неговото
съгласие за предоставянето ѝ. За това разпореждане заявителят С. бил
уведомен. На основание чл.31, ал.2 от ЗДОИ от страна на ответника било
изпратено искане до Г.А.В.с № към ДОИ-20/1/ от 17.09.2020 г. да заяви изрично
писмено съгласие за предоставяне на исканата с процесното заявление обществена
информация. Въпросното трето лице В.депозирал
на 23.09.2020 г. в Община Марица изрично писмено несъгласие да предоставяне на
исканата от С. обществена информация, отнасяща се до собствения му недвижим
имот. На 02.10.2020 г. било издадено и процесното решение за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация, в което като мотиви за отказа
се посочило, че по същество исканата информация е относима до трето лице,
поради което е било необходимо неговото съгласие за предоставянето му и тъй
като е постъпило изрично несъгласие, органът е процедирал по реда на чл.37 от
ЗДОИ. Посочено е, че в случая не е бил налице надделяващ обществен интерес от
предоставяне на исканата информация, съгласно §1, т.6 от ДРЗДОИ, защото
поисканата информация касае единствено собственика на имота и не е свързана с
обществения живот в страната. Изрично е записано, че исканата информация не
може да се окачестви като обществена, а е такава, която касае предоставяне на
документи от частен характер, като заявителят не е поискал информация от кръга
на тази по чл.2, ал.1 от ЗДОИ, защото се иска предоставяне на строителни книжа
и разрешение за строеж, собственост на трети лица. Изрично е отразено, че на
заявителя следва да се предостави информация относно това, че въз основа на
представени и одобрени инвестиционни проекти за плътна ограда от страна на
лицето Г.В.на същия е издадено разрешение за строеж № 106/25.03.2008 г., като
оградата се разполага в собствения му УПИ. Посочено е, че границата между двата
имота е трасирана от лицензиран геодезист, съгласно ЗКИР и разрешението за строеж
като индивидуален административен акт подлежи на обжалване по специален ред,
предвиден в ЗУТ и АПК и това право може да се реализира само от изрично
изброените в тези нормативни актове лица, а заявителят С. не установява
специално качество, за да претендира тяхното предоставяне. В крайна сметка,
отказът е постановен на основание чл.28, ал.2, вр. с чл.37, ал.1, т.2, пр.1 от
ЗДОИ.
От правна страна, съдът намира следното: Обжалваният административен акт
е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на §18 от ЗР на
ЗИДЗДОИ /ДВ, бр. 49 от 2007г./ в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон субектите по чл.3, ал.1 са длъжни да определят длъжностни лица от
съответната администрация, които отговарят пряко за предоставянето на
обществена информация. В случая, кметът на Община Марица, до когото е било отправено заявлението за достъп
до обществена информация, безспорно се явява задължен субект по чл.3, ал.1 от
ЗДОИ. Видно е, че длъжностното лице Л.Пенева в качеството ѝ на Началник
Отдел „АПИО“ в Община Марица е била определена със заповед на Кмета като лице,
което да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до
обществена информация, а впоследствие след преназначаването ѝ на длъжност
главен юрисконсулт, такова правомощие по ЗДОИ е било включено изрично в
длъжностната ѝ характеристика. Следователно и това длъжностно лице се
явява надлежен издател на оспореното решение. Последното е издадено в
предвидената в закона форма и съдържа фактически и правни основания за
издаването му, като в процедурата по неговото издаване според съда не са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По същество, що се отнася до
приложението на материалния закон, на първо място съдът намира, че в оспореното
решение е налице посочване на практика на две фактически основания за постановяване
на отказа, които са взаимоизключващи се. Така в решението, макар да не са
изложени конкретни съображения по този въпрос, се посочва, че исканата
информация не била обществена, защото практически се искало предоставяне на
копия на документи, които са от частен характер, отнасящи се само до
собственика на имота, за която са издадени. Същевременно се сочи, че не е било
получено съгласие от трето лице за предоставяне на информацията и решението е
основано на чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, а следва да се има предвид, че това
основание предполага исканата информация да е обществена, но достъпът до нея да
засяга интересите на трето лице и то изрично да е
отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен ако не е налице
надделяващ обществен интерес. Сиреч, във въпросното решение на практика са смесени
две основания за отказ, които са взаимоизключващи се, доколкото, както се каза,
основанието по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ предполага обществената информация да е
обществена, но предоставянето ѝ да засяга интересите на трето лице.
В оспореното
решение не е и налице конкретно обсъждане по отношение на всеки от документите,
чието предоставяне се иска със заявлението, като тук следва да се има предвид,
че на практика само част от тях, или съответни части от един документ, биха
могли да се определят като такива, които не съдържат обществена информация. В
тази насока следва да се има предвид, че един архитектурен проект може да бъде част от идеен, технически или
работен проект, като части от него биха
могли да са свързани с обществения живот, доколкото се отразяват на архитектурно-художествения образ на съответния строеж, вписването на обекта в околната архитектурна и
ландшафна среда и т.н., но други части да
са относими единствено към правото на собственост на конкретно лице. Затова и по отношение
на исканата информация в индивидуалния архитектурен проект например,
задължения по чл.3, ал.1 от ЗДОИ субект би следвало да прецени, при отчитане на гореизложеното, коя
част представлява обществена информация и коя – не. В този смисъл е напр.
Решение №514/2015г. по адм. дело № 5399/2014 г. Подобно процедиране в случая,
видно от решението, не е налице, като изцяло е прието за всички искани книжа,
че не касаят обществена по характера ѝ информация.
Независимо от посоченото, на практика крайните изводи на
издателя на оспореното решение за постановяване на отказ от предоставяне на
информацията се явяват правилни. И това е така, доколкото, макар че въпреки
дадените от съда указания ответникът не е предоставил доказателства касателно
производството, в рамките на което са били издадени исканите със заявлението за
ДОИ документи – строителни книжа, страните и предмета на същото, то от
съдържанието на самото решение, с което жалбоподателя се уведомява за
издаденото разрешение за строеж и изложеното от жалбоподателя относно това, че
е собственик на съседен имот на този, за който се отнасят строителните книжа и
разрешението, може да се направи извод за наличието на основанията по чл.8 от
ЗДОИ. Съгласно чл.8, т.1 от ЗДОИ, разпоредбите на закона не се прилагат за информация,
която се представя във връзка с административното обслужване на гражданите и
юридическите лица. В случая, очевидно е, че се касае до административно
производство по ЗУТ /чл.48 от ЗУТ/, в
рамките на което жалбоподателя С., ако действително е съсед на имота, за който
са издадени строителните книжа, би се явила заинтересовано лице по смисъла на
чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Поради това и същата би имала възможност да получи
информацията в това си качество, но не и по реда на ЗДОИ, каквато забрана се
съдържа в чл.8, т.1 от ЗДОИ. Отделно от това, ако правата на заявителя са били засегнати по някакъв начин от извършено
в имота, за който са издадени книжата, строителство, както
се твърди пред съда, то същият би имал
качеството на заинтересована страна в евентуално административно производство,
което би му предоставило възможност да се снабди с исканата информация и
документи по реда на АПК или по специалния ред на ЗУТ. Наличието на специален
ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на
нормите на ЗДОИ, съгласно чл.4, ал.1 от закона. Когато заявителят иска информация във връзка с хода или резултатите от едно
административно производство, инициирано от него, включително и под формата на
копия от документи по същото, то защитата му не е по реда на ЗДОИ, предвид
наличието на разпоредбата на чл.8, т.1 от ЗДОИ. Така този, който е подал
сигнал, например за незаконно строителство, има право да се запознае с хода на
административната преписка и нейното съдържание, както и с крайното решение, което
не може да обжалва /съгл. чл.122 от АПК/, именно защото е подател на сигнал и
поради това следва да бъде уведомен за движението на производството и
постановените по него актове, не понеже е страна по него, а с оглед изпълнение
на задължението на административния орган по чл.114 от АПК да извърши проверка
и изясни случая по подадения сигнал или жалба и да вземе решение /в този смисъл
е Решение № 16155/19 г. по адм. дело № 5325/2018г. на ВАС/. Ето защо и в
случая, исканата със заявлението информация може и следва да бъде търсена и
получена по реда на административното обслужване на гражданите, защото
обществена информация по смисъла на ЗДОИ е информация, свързана с обществения
живот и даваща възможност на гражданите да си създадат впечатление за дейността
на задължените субекти, а не информация, свързана пряко с упражняване правото
на заявителя да узнае движение по конкретна административна преписка и в тази
връзка събраните в хода ѝ документи, какъвто личен интерес заявителят
има.
Макар и на практика в обжалваното решение
административният орган да се е позовал и на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2
от ЗДОИ и да са налице данни да е провел процедурата по чл.31, ал.2 от ЗДОИ,
сиреч приложил е закона и то по отношение на всички точки от подаденото до него
заявление, а същевременно е посочил, че информацията не е обществена, което е вътрешно противоречие в мотивите към
обжалвания акт и макар да се установява, че на практика ЗДОИ не е бил приложим
в случая и именно това би следвало да е основанието за отказ, то все пак
крайното решение за отказ от предоставяне на информация по реда на закона е
било правилно като извод.
Поради това и съдът намира, че
жалбата ще следва да се отхвърли като неоснователна.
От страните не е направено искане
за присъждане на разноски и поради това такива няма да се присъждат.
Водим от изложените мотиви и при съобразяване
на чл.172, ал.2 и от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.А.С. с ЕГН ********** ***, против
Решение на Главен юрисконсулт при Община Марица с № РД-09-1295/02.10.2020 г. за
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп
до обществена информация № ДОИ-20/15.09.2020 г. до Кмет на Община Марица.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: