№ 35
гр. Шумен, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500475 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №230 от 29.07.2022г. по гр.д.№503/2021г., НПРС е прогласил нищожността
на договор за замяна на недвижими имоти, за който е съставен нотариален акт № ......, на
нотариус П. Абаджиев, с район на действие РС – Нови пазар, с който Р. П. Б. прехвърля на
„МИЛЕНА+Ю“ЕООД-гр. Варна, представлявано от Ю.А.О.Н., следните земеделски имоти:
240/1008ид.ч. от 1. поземлен имот с идентификатор 52009.53.10 с площ 25095 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, ІІІ кат.,
находяща се в землището на гр. Нови пазар, местност “Шумна йолу“, при граници: имоти с
№№52009.53.11, 52009.41263, 52009.53.9, 52009.53.6 и 52009.53.22; 2. поземлен имот с
идентификатор 52009.72.16 с площ 18609 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване нива, ІІІ кат., находяща се в землището на гр. Нови
пазар, местност “Тузлу чешме“, при граници: имоти №№52009.72.19, 52009.72.20,
52009.72.15, 52009.72.202, 52009.72.4;, 52009.72.24, 52009.72.23, 52009.72.2 и 52009.72.18; 3.
поземлен имот с идентификатор 52009.37.9 с площ 21998 кв.м., с трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, ІІІ кат., находяща се в землището
на гр. Нови пазар, местност “Орта екенлик“, при граници: имоти с №№52009.36.277,
52009.37.11, 52009.72.15, 52009.37.281 и 52009.37.91.; 4. поземлен имот с идентификатор
52009.16.10 с площ 11497 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване нива, ІІІ кат., находяща се в землището на гр. Нови пазар, местност
“Аркарас“, при граници: имоти №№52009.16.610, 52009.16.11, 52009.16.521, 52009.16.9 и 5.
1
поземлен имот с идентификатор 52009.1.18 с площ 23025 кв.м., с трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване лозе, ІV кат., находяща се в землището
на гр. Нови пазар, местност “Ташла йолу“, при граници: имоти №№52009.1.19, 52009.2.170,
52009.1.17, 52009.1.56, 52009.1.55 и 52009.1.54, като в замяна на прехвърлените недвижими
имоти „МИЛЕНА+Ю“ ЕООД-Варна, прехвърля на Р. П. Б., движима вещ – климатична
техника на стойност 2000 лв. по фактура №**********/12.02.2018 г., като привиден,
прикриващ договор за покупко-продажаба, по иска предявен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД
от Г. Й. Г.. Със същото решение е обявил за действителен сключения на 16.03.2018г.
договор за покупко-продажба на недвижими имоти между Р. П. Б. и „МИЛЕНА+Ю“ ЕООД-
гр.Варна, по силата на който Б. и прехвърлила на дружеството правото на собственост върху
гореописаните имоти, за сумата от 4690. 97лв., платена от купувача, по иска предявен на
основание чл.17, ал.1 от ЗЗД от Г. Й. Г., като е допуснал на основание чл.33, ал.2 от ЗС Г.
да изкупи продадените от Б. на дружеството идеални части от горепосочените земеделски
земи, за сумата от 4690,97лв., платима в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
решение на „МИЛЕНА+Ю“ ЕООД-гр.Варна. Указани са и последиците при назаплащане на
сумата в посочения срок. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Р. П. Б. и
„МИЛЕНА+Ю“ ЕООД-гр.Варна, които го обжалват изцяло. Излагат, че същото било
недопустимо, евентуално неправилно-незаконосъобразно поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, по
подробно изложени в жалбата съображения. Решението било постановено по нередовна
искова молба. Заявената претенция за изкупуване се явявала недопустима, тъй като не била
предявена в законоустановения двумесечен срок. В тази връзка, първоинстанционният съд
неправилно разпределил доказателствената тежест, като приел, че узнаването на
извършената сделка е в тежест на ответниците, а не на ищеца. Не ставало ясно от мотивите
на решение и защо съдът стигнал до извод, че цената на прикритата сделка е 4690.97лв., а
ищецът твърдял и посочил, по ниска цена-4575.36лв.. Сочат също, че необосновано било
прието за неоснователно твърдението им, че договорът за дарение, обективиран в
нотариален акт №19, т.ХVІІІ, д.№2649/10.11.2015г. се явявал недействителен и ищецът не
бил станал собственик на 1/42ид.ч. от имотите. Не било обсъдено и защо исковете се явяват
допустими и могат да бъдат предмет на разглеждане по същество. Не били обсъдени всички
събрани по делото писмени доказателства, както и наведените от ответниците възражения и
доводи поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът неправилно приел, че волята на страните
по договора за замяна била различна от изразената пред нотариуса при сключване на
сделката. По отношение на иска по чл.17, ал.1 от ЗЗД, съдът нямал основание да обяви за
действителен прикрит договор за покупко-продажба, тъй като по делото не били събрани
доказателства и установени по несъмнен начин съществени елементи на този вид договор. И
по отношение на иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС изводите на съда били
необосновани и направени в противоречие с материалния закон. Молят, съдът да обезсили
решението като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и отхвърли
исковете, като им присъди направените деловодни разноски.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с която взема
становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Съгласно отразеното в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1..... г. на
нотариус с рег.№346 Р.Н.Ш. дарила на ищеца, чрез пълномощника му А.Ш.И., на
10.11.2015г., 1/42ид.ч. от: 1. поземлен имот с идентификатор 52009.53.10 с площ 25095
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива,
ІІІ кат., находяща се в землището на гр. Нови пазар, местност “Шумна йолу“, при граници:
имоти с №№52009.53.11, 52009.41263, 52009.53.9, 52009.53.6 и 52009.53.22; 2. поземлен
имот с идентификатор 52009.72.16 с площ 18609 кв.м., с трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, ІІІ кат., находяща се в землището
на гр. Нови пазар, местност “Тузлу чешме“, при граници: имоти №№52009.72.19,
52009.72.20, 52009.72.15, 52009.72.202, 52009.72.4;, 52009.72.24, 52009.72.23, 52009.72.2 и
52009.72.18; 3. поземлен имот с идентификатор 52009.37.9 с площ 21998 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване нива, ІІІ кат.,
находяща се в землището на гр. Нови пазар, местност “Орта екенлик“, при граници: имоти с
№№52009.36.277, 52009.37.11, 52009.72.15, 52009.37.281 и 52009.37.91.; 4. поземлен имот с
идентификатор 52009.16.10 с площ 11497 кв.м., с трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване нива, ІІІ кат., находяща се в землището на гр. Нови
пазар, местност “Аркарас“, при граници: имоти №№52009.16.610, 52009.16.11, 52009.16.521,
52009.16.9 и 5. поземлен имот с идентификатор 52009.1.18 с площ 23025 кв.м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване лозе, ІV кат.,
находяща се в землището на гр. Нови пазар, местност “Ташла йолу“, при граници: имоти
№№52009.1.19, 52009.2.170, 52009.1.17, 52009.1.56, 52009.1.55 и 52009.1.54. С последващ
нотариален акт от същата дата- нотариален акт № 20, том XVIII рег. № 11427, дело № 2650
от 2015 г., на нотариус с рег.№346, Н.А.Н., Л.Т.Я. и К.Т. Г. продали на ищеца,
съсобствените си общо 7/42ид.ч. , съгласно нотариален акт №....г., Г.Н.К., чрез
пълномощника си С.Б.Ч., продала на ищеца 1/42 ид.ч., а съгласно нотариален акт № ....г.,
С.И.С. на 17.02.2021г. продал на ищеца 7/42 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти.
Видно от отрезаното в нотариален акт № ....г. на нотариус с рег.№346, на 16.03.2018г.,
ответницата Р. П. Б. е прехвърлила собствените си 240/1008ид.ч. от горепосочените имоти
на ответното дружество, като в замяна последното е прехвърлило на Б. движима вещ –
климатична техника на стойност 2000лв. по посочена в акта фактура
№**********/12.02.2018г./представена по делото/. В нотариалния акт е отразено, че
страните не си дължат парично уравнение и са уредили взаимоотношенията си.
Съгласно представения по делото протокол от 16.03.2018г., ответното дружество, чрез
3
пълномощник, предало на ответницата Б. климатична техника – климатична система
FUJITSO GENERALK, модел ASYG12LLCB, № на външно тяло Е007869 и № на вътрешно
тяло Е007965, а последната предала на дружеството недвижимите имоти, описани в
нотариалния акт от същата дата. По делото е представена и гаранционна карта за
климатична система FUJITSO GENERALK, модел ASYG12LLCB, с посочените номера на
вътрешно и външно тяло, с отбелязана дата на закупуване и монтаж 19.03.2018г..
Съгласно показанията на свид.Д.Д./технически секретар при ответното дружество/,
когато започнала работа в дружеството от м.март 2018г., в офиса на същото имало
поставени кашони, в които имало климатик, като след около 15 дни дошла фирма, която
взела климатиците и казала, че ще се монтират в жилището на ответницата Б.. Сочи също, че
последната работела на длъжност главен счетоводител при ответното дружество.
Свидетелката видяла нотариалния акт, с който била оформена замяната, тъй като
дружеството имло много земи и се правел опис. След изготвяне на нотариалния акт и
вписването му, подавали декларация за земите в Министерство на земеделието.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, към
м.март 2018 г., при средна пазарна цена за декар от 950лв., общата пазарна стойност на
240/1008ид.ч. от земеделските имоти възлиза на 22 669лв.. За да достигне до този извод за
пазарната стойност на идеалните части, вищото лице е намерило каква е пропорцията
спрямо стойността на целите имоти, чрез просто математическо изчисление, а не е
изследвало каква е продажната цена на идеални части от земеделски земи в съответното
землище.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
С исковата молба ищецът е релевирал претенция за обявяване нищожността на
сделка – замяна по нотариален акт № ....г. на нотариус с рег.№346, на 16.03.2018г., по
силата на която, ответницата Р. П. Б. е прехвърлила собствените си 240/1008ид.ч. от
процесните имоти на ответното дружество, като в замяна последното е прехвърлило на Б.
движима вещ – климатична техника на стойност 2000лв., поради това че е привидна-
прикриваща продажбата на 240/1008ид.ч. от недвижимите имоти, за обявяване
действителността на прикритата сделка-продажбата на 240/1008ид.ч., както и претенция по
чл.33, ал.2 от ЗС-за изкупуване на продеданите от Б. на дружеството идеални части от
процесните имоти.
На първо място, доколкото е заявена установителна претенция, то следва да се прецени
наличието на правен интерес от заявяване на същата. Ищецът не е страна по атакувания
договор, а трето лице. За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за
нищожност на този договор, то решението по него следва да се отрази на правното
положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. В
случая, с исковата молба ищецът е въвел правно-релевантните за спора по чл. 33, ал. 2 ЗС
факти, че обективираното в процесния договор за замяна съгласие е привидно и прикрива,
целта на сделката като краен резултат, а имено сключване на договор за продажба на
процесните земеделски земи. Именно позовавайки се на нищожност на договора за замяна
4
като привидна сделка, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД и на валидност на прикритата такава за
покупко- продажба, съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ищецът е поискал постановяване на съдебно
решение по чл. 33. ал. 2 ЗС за изкупуването на дела на ответницата Б. от него, като
съсобственик на имота, при условията по сделката. Предвид това и е налице правен интерес
за ищеца от предявяване на исковете. .
Съгласно съдебната практика/решение №54/18.03.2013г. по гр.д. №627/2012г., ІV г.о. /,
като основание за осъществяване правото по чл.33 ал.2 ЗС заинтересованите лица могат да
сочат различни основания за нищожност на договора за замяна с нарочен установителен иск,
като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, включително и че договорът за замяна е
нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба.
Установи се по делото, че ищецът към момента на изповядване на атакуваната сделка
се явява собственик на 9/42ид.ч. от процесните имоти.
Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно
неоснователността на възражението за нищожност на договора за дарение, оформен с
нотариален акт № 1.....г. и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите. Касае се за
техническа грешка, доколкото от съдържанието на акта ясно личи кой кому дарява и какво.
В случая и без значение е дали сочената сделка е нищожна или не, доколкото
впоследствие, въз основа на покупко-продажби ищецът е придобил още 8/42ид.ч. от
процесните имоти. Нищожността на договора за дарение по никакъв начин не рефлектира
върху настъпилия вещноправен ефект в патримониума на ищеца вследствие последващите
сделки за покупко-продажба. Евентуалната нищожност на договора за дарение би имала
значение, доколкото съответните идеални части при последващите продажби не са били
предложени на другите съсобственици, но липсват данни за своевременно предявени и
уважени претенции за изкупуване - дори и при сключване на договор за продажба с
несъсобственик, то сделката не е незаконна и поражда последиците си напълно сред
изтичане на двумесечния срок по чл. 33 ЗС.
Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по който са се съгласили,
че няма да бъдат обвързани от правните му последици. Целта е да се създаде привидност
пред третите лица/не и между страните/ за това какви са действителните отношения между
страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от последиците и да не си
дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях
правоотношение и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация, а когато
волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице
относителна симулация. При относителната симулация са налице две съглашения-явно,
прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което урежда
действителните отношения. Както при абсолютната, така и при относителната симулация,
привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата
случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна
симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидния договор
страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл.17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани
5
от него, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Или в случая, с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ищцовата страна следва да докаже, че ответниците не са имали воля за сключване на
договор за замяна; че действителната им воля е била да сключат договор за покупко-
продажба на идеалните части от недвижимите имоти, че са налице изискванията за
сключване на прикрития договор/покупко-продажбата/.
Както бе посочено по-горе, с процесиня договор за замяна едната страна Б. прехвърля
на другата страна „МИЛЕНА+Ю“ЕООД-гр. Варна, правото си на собственост върху
240/1008ид.ч. от 5бр. недвижими имота, срещу насрещното задължение на дружеството да й
прехвърли правото на собственост върху движима вещ-климатична техника на стойност
2000лв., по фактура №3661/12.02.2018г., издадена от доставчик „Варна Телеком Груп“АД.
Или срещу задължението за прехвърляне на 240/1008ид.ч. от пет недвижими имота е поето
насрещно задължение за прехвърляне на движима вещ-климатична техника, която би могла
да се закупи от прехвърлителката Б. от всеки магазин за такъв вид техника в страната. Не се
установи да се касае до изключителен вид техника, която само ответното дружество би
могло да й предостави. Напротив, съгласно сочената в нотариалния акт фактура, се касае за
климатично техника, която ответното дружество е закупило само месец и няколко дни по-
рано. Движимата вещ е от такова естество, че може да бъде купена на свободна продажба от
търговската мрежа. Нямало е никаква пречка прехвърлителката Б. да си закупи сама същата
и то в деня на прехвъряне на идеалните части от недвижимите имоти.
Това обстоятелство, както и несъответствието в стойността на насрещните престации
по договора – стойността на сочената климатична техника е над два пъти по-ниска от
данъчната оценка на прехвърлените идеални части от имотите, съответно в пъти по-ниска от
пазарната им стойност/въпреки, че вещото лице по СТЕ не е изследвало каква е
продажната цена на идеални части от земеделски земи в съответното землище, тя не е по-
ниска от данъчната такава/, водят до извода, че договорът за замяна е нищожен като
привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Не се отразява на извода за
нееквивалентност на престациите обстоятелството, че Б. работела като счетоводител в
ответното дружество. Не се установи същата да е в роднински връзки с представителя на
последното, а наличието на трудово правоотношение предполага получаване на трудово
възнаграждение за положения труд..
Действително по делото не са ангажирани преки доказателства досежно привидността,
но съгласно съдебната практика /решение №54/18.03.2013 г. по гр.д. №627/2012г.,ІV г.о. /,
това несъответствие е индиция за прикрит договор за покупко-продажба. Индиция за
прикрит договор е налице и когато заменяната вещ е такава, каквато може да се предложи на
съсобственика от останалите съсобственици, а не само от лице притежаващо имот, който
другите съсобственици не могат да предоставят. По делото не се ангажираха и надлежни
доказателства именно климатичната техника по договора да е предадена на Б.. В цитираната
в нотариалния акт фактура климатичната техника не е индивидуализирана, а съгласно
представената от ответното дружество гаранционна карта, климатик със сочените
6
характеристики е закупен от ответното дружество на 19.03.2018г. и монтиран на същата
дата/т.е три дни след датата на изповядване на сделката по нотариален ак №200/2018г./.
Действително, свид.Д.Д. заявява, че когато започнала работа в дружеството/от м.март
2018г./, в офиса на същото имало поставени кашони, в които имало климатик и след около
15 дни дошла фирма, която взела климатиците и казала, че ще се монтират в жилището на
ответницата Б., но показанията й относно датата на монтирането на климатика противоречат
на соченото в писмения документ-гаранционна карта, представен от ответното дружество, а
и същата е в служебна зависимост от последното. Що се касае до представения протокол
от 16.03.2018г., същият не е надлежно доказателство за предаването именно на сочената в
разпоредителната сделка климатична техника, доколкото отразената в същия дата
16.03.2018г. предхожда отразената дата за закупуване на техника със същите характеристики
в гаранционната карта, представена от самото ответно дружество. Подписите на издателите
му и датата на съставянето му не са нотариално заверени в нарочно нотариално
удостоверяване, поради което и същият има достоверна дата за насрещната страна тази, на
която е представен по делото.
Т.е., въпреки липсата на преки доказателства, то съвкупната преценка на събраните
косвени доказателства, налага извод за наличието на привидността /решение
№403/05.08.2010 г. по гр.д. №684/2009г., решение №54/18.03.2013 г. по гр.д. №627/2012г.,ІV
г.о. / на сключеният между ответниците договор за замяна, като същият прикрива покупко-
продажба. Целта е да се създаде привидност пред третите лица/не и между страните/ за това
какви са действителното правоотношение между страните и за неговото съдържание, тъй
като при покупко-прадажба прехвърлителката Б. има задължение да предложи за изкупуване
на другите съделители/включително и на ищеца/ собствените си идеални части от имота.
Ето защо и привидният договор-този за замяна, оформен с нотариален акт № ......, се явява
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД. Доколкото с привидния договор
страните са прикрили друго съглашение-покупко-продажба, то по силата на чл.17, ал. 1 от
ЗЗД, са обвързани от него. В случая се установи спазване на изисквания за
действителността на прикритото съглашение –спазена е изискуемата нотариална форма на
продажбата и е налице съгласие за възмездно прехвърляне на собствеността върху имотите.
Досежно заявената претенция с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС: Сочената
разпоредба дава възможност съсобственик, комуто не е предложена за изкупуване идеална
част на друг съсобственик, да изкупи същата при действително уговорените условия.
В случая от събраните по делото доказателства/нотариални актове/ се установи, че към
момента на изповядване на процесната разпоредителна сделка ищецът се явява собственик
на 9/42ид.ч. от имотите, с идеална част от които се е разпоредила ответницата Б., както и че
разпореждането е в полза на трето за съсобствеността лице-ответното дружество.
Ответниците не са ангажирали доказателства, а и липiват твърдения, че преди сключването
на договора между тях на ищеца е било предложено изкупуване при същите условия,
предвид това и са налице условията за изкупуване от ищеца на процесните идеални части.
7
Ответната страна е депозирала възражение, че не е спазен преклузивния срок по чл.33,
ал.2 от ЗС за предявяване на иска, което се поддържа и във въззивната жалба.
Последователна е съдебната практика, че двумесечният срок за предявяване на иска за
изкупуване на продадената идеална част от имота, за неучастващия в продажбата
съсобственик започва да тече от датата на фактическото узнаване на осъществяването на
продажбата/решение №100 от 01.03.1995г. по гр.д.№1430/1993г.,ІVг.о. решение №
383/26.10.2010г. по гр.д. № 532/2010 г., ІІ г.о., решение №197/3.08.2012 г. по гр.д. №
1430/2010г., І г.о/.
В случая ищецът твърди, че узнаването за разпоредителната сделка е станало на
16.02.2021 г. по повод снабдяване със скици за имотите от СГКК – Шумен във връзка с
покупката на 7/42ид.ч. от имотите, оформена с нотариален акт за покупко-продажба № ....г.
и доколкото претенцията е заявена с депозирана на 07.04.2021г. искова молба, то
преклузивният двумесечен срок не е изтекъл.
Доказването на това обстоятелство /датата на узнаване на сделката/ се извършва по
правилата на чл.154, ал.1 от ГПК и в конкретния случай тежестта за доказването му е върху
ответната страна. Ищецът се явява трето за сделката лице. Тъй като липсват доказателства
ищецът да е бил известен за продажбата, то се приема, че е узнал за нея преди изтичане на
двумесечния срок, доколкото ответната страна не е ангажирала доказателства за по-ранна
дата на узнаването.
В този смисъл е и решение №72 от, 02.06.2021г. по гр. д. № 3478/2020 г Іг.о.,
постановено по чл.290 от ГПК, с което е прието, че когато липсва отправено предложение
се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който
следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е
твърденият от ищците по делото, ето защо и в тази хипотеза тежестта на доказване при
възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от
един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на ответниците.
Без значение в случая е обстоятелството, че вписването на сделките в имотния
регистър имало оповестително действие, доколкото съсобственикът няма задължение
непрекъснато да прави справки в регистъра дали друг от съсобствениците не се е
разпоредли с идеалната си част. Само ако ищецът фактически е узнал за сделката и за
промяна на собственика, то това се приема за момент на узнаването по чл.33, ал.2 от ЗС,
тъй като тогава той има възможност да узнае и всички условия на сключения договор, тъй
като същият подлежи на вписване.
За по-ранна дата на фактическото узнаване от ищеца за сделката /още през 2019г./ не
са ангажирани доказателства от ответната страна, като в тази връзка са изложени
единствено твърдения.
Само за пълнота следва да се посочи, че упражняването на правото на изкупуване в
срока по чл. 33, ал.2 ЗС е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на предявения
иск.
8
Претенцията с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се явява основателна. Следва да се
допусне ищецът да изкупи продадените от ответницата Б. на ответното дружество 240/1008
идеални части от гореописаните имоти, като по изричното разпореждане на чл.33 ЗС
изкупуването трябва да стане при „същите условия”, т.е. при условията, при които е
сключен договора.
Настоящата инстанци споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно
определяне цената, при която следва да се извърши изкупуване на процесните идеални
части и на основание чл.272 от ГПК, препраща към същите. Едно от съществените условия е
цената на продажбата, а в случая за нея не са налице данни. Доколкото предявеният иск с
правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се явява основателен, то съгласно чл.162 от ГПК същият
не може да бъде отхвърлен поради липса на достатъчно данни за неговия размер.
Установяването на всички действително уговорени условия на продажбата в конкретната
хипотеза на симулативна сделка - изисква, а не изключва решаването-съобразно наличните
правни механизми/в случая на чл. 162 от ГПК/-на въпроса за цената на сделката. Противното
би означавало - да се позволи на неизправната страна да черпи права от неправомерното си
поведение, а това е недопустимо. В конкретния случай, на основание чл.162 от ГПГ, съдът
приема, че действително уговорената между ответниците продажна цена на процесните
240/1008ид.ч. от имотите е 4690.97лв.- данъчната оценка на същите към 16.03.2018г.
Същата надвишава повече от два пъти стойността на заменената вещ-климатична техника, а
е по-висока и от определената продажна цена за идеални части от същите имоти, при
сделки, извършени през 2015г. и 2021г.. Самите жалбоподатели не са оспорили и
определената от първоинстанционния съд при условията на чл.162 от ГПК цена, за
изкупуване на имотите.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
По наведените възражения за недопустимост на решението, като постановено по
нередовна искова молба-в обстоятествената част на исковата молба не било посочено
придобивното основание на сделките, с които се легитимирал като собственик ищеца и
съответно каква идеална част от всеки от описанити имоти по всяка една сделка е
придобита, не били изложени твърдения и каква е действително уговорената между
страните по прикрития договор за покупко-продажба цена. Съдът намира, че същите се
явяват неоснователни. Непосочване на придобивното основание на сделките, с които се
легитимирал като собственик ищеца и съответно каква идеална част от всеки от описанити
имоти по всяка една сделка е придобита не е изискване за редовност на искова молба по така
предявените искове и не рефлектира върху допустимостта на исковете. В случая и в
исковата молба са изложени твърдения на каква идеална част от недвижимите имоти е
собственик ищеца към датата на изповядване на процесната сделка като са посочени и
приложени и нотариалните актове, с които е оформена всяка една от придобивните сделки.
Не е изискване за редовност на исковата молба и излагането на твърдения каква е
действително уговорената цена между страните по прикрития договор за покупко-продажба.
9
Исковете по чл.26, ал.2 от ЗЗД, чл.17 от ЗЗД и по чл.33, ал.2 от ЗС са оценяеми, като цената
се определя по чл.69, ал.1, т.2 ГПК, и същата е посочена в исковата молба-4575.38лв./в
съответствие с представената данъчна оценка на идеалните части от имотите/ .
С оглед изхода на спора на ответниците на се следват разноски за настоящата
инстанция. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателите следва да заплатят на
въззиваемия деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000лв..
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №230 от 29.07.2022г. по гр.д.№503/2021г. на НПРС.
ОСЪЖДА „МИЛЕНА+Ю“ ЕООД-гр.Варна, ЕИК ....., адрес на управление: бул. „.....,
представлявано от Ю.А.О.Н. и Р. П. Б. ЕГН ********** от гр. В... да заплатят на Г. Й. Г. с
ЕГН ********** от гр. Ш., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2000лв.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10