РЕШЕНИЕ№327
Град Бургас 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година
Окръжен съдия :
Иво Добрев
Секретар:Ани Цветанова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев
търговско дело номер 662
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.И.Р., в качеството му на съдружник в „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление общ.Несебър, гр.Свети
Влас, ул.“Средна гора“, к-с
„Панорама Бей 1“, ап.41 против „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление общ.Несебър, гр.Свети
Влас, ул.“Средна гора“, к-с
„Панорама Бей 1“, ап.41, с която е предявена
претенция за отмяна на решенията, взети на общото събрание на дружеството
ответник от 08.06.2018г. като незаконосъобразни и
противоречащи на дружествения договор.
Твърди се в исковата молба, че на 20.12.2018г.
дружеството- ответник подало заявление А4 в АВ за
вписване на промени в обстоятелствата по партидата на търговеца, а именно:
изключване на ищеца като съдружник, прекратяване на правомощията му като
управител, разпределяне на притежаваните от него дялове и приемане на нов
учредителен договор. Посочва се, че ищецът едва на 21.12.2018г.
от подаденото и посочено по-горе заявление до АВ разбрал за проведеното на 08.06.2018г. общо събрание, както и че му било връчено
лично на 20.04.2018г. предупреждение за изключване,
включително че такова било последвало. Категоричен е, че въобще не е бил канен
за участие в събранието по надлежния ред, което представлявало нарушение на процудурните правила, предвидени в дружествения договор.
Оспорва подписът, поставен върху писменото предупреждение, като моли да бъде
задължено ответното дружеството да представи оригиналния екзепляр
на този документ. В ТЗ и дружествения договор бил предвиден реда за провеждане
на общото събрание. Такова поначало би следвало да се свика от управителя, а
ако последният не направи това, действия по насрочване на същото биха могли да
предприемат съдружниците с дялове над 1/10 от капитала на дружеството. Ищецът
обаче не бил свиквал събрание. Освен това, предвид изискването на нормата на чл.129 ТЗ следвало да се изпрати покана до всеки от
съдружниците в дружеството, получена най-малко седем дни преди провеждане на
заседанието, като в нея се посочи и дневният ред. Такава покана до ищеца не
била изпратена, като подобен документ, свидетелстващ за неговото уведомяване не
се съдържал и в преписката към АВ. Взетите решения били незаконосъобразни и
противоречащи на дружествения договор и затова се иска тяхната отмяна.
Представени са доказателства. Претендират се разноски.
Дружеството-ответник чрез особен представител адв. В.Грънчева намира предявеният иск за
недопустим, излагайки аргументи за изтичане на преклузивния тримесечен срок,
предвиден в закона, в който може да се иска отмяна на взетите от общото
събрание решения. Твърди се
също така, че ищецът няма активна процесуална легитимация да предяви процесните искове, предвид обстоятелството, че след датата
на решението, което има незабавно действие във вътрешните отношения между
съдружниците, не притежава качеството на съдружник в дружеството.
В допълнителната искова молба се взема отношение по
направените от ответното дружество възражения за недопустимост на
производството, като в тази връзка се оспорва достоверността на датата на
протокола, в който са обективирани процесните решения на общото събрание. Изразено е и
становище, че производството по делото следва да бъде спряно до приключване на
това по търговско дело №1/2019г.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба
дружеството-ответник поддържа изложените в отговора доводи и аргументи.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените
становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74 ТЗ.
Допустимостта на иска по чл.74 ТЗ е обусловена
единствено от качеството съдружник на ищеца към момента на провеждане на общото
събрание, чиито решения се атакуват, (датата, посочена в протокола от
проведеното събрание е 08.06.2018г.), както и от
спазване на преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ. Правният интерес е презумптивен
с оглед качеството на ищеца.
Установява се от събраните по делото доказателства, а и от служебна
справка в Търговския регистър по партида на ответното дружество, че ищецът е
един от тримата съдружници в търговското дружество и управител на същото към
датата на провеждане на процесното общо събрание и
към настоящия момент. ВКС в практиката си приема, че активно легитимирани да
предявят конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството ”съдружник”, респ. „акционер” в
дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва с този иск и то към
момента на провеждане на заседанието на този колективен върховен орган на
търговеца, взел атакуваните решения – така в Решение №86/01.09.2017
по дело №1068/2016 на ВКС, ТК, II т.о. Първата
предпоставка за допустимостта на настоящото производство е налице – ищецът е
вписан в ТР като съдружник и управител на дружеството и има това качество към
датата 08.06.2018г.- датата посочена в протокола от
проведеното събрание, чийто решения се атакуват.
Според нормата на чл.74 ал.2 ТЗ, искът на съдружник в ООД се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието,
когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите
случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на
общото събрание. Искът е предявен на 20.12.2018г. след изтичане на повече от три месеца от
датата, на която се твърди да е проведено събранието. Не е спорно по делото, че
ищецът не е присъствал на събранието, за което е съставен протокола, с дата 08.06.2018г. Оспорена обаче от ищеца е достоверността на датата на
протокола от ОСС, който е частен свидетелстващ документ. При това положение и
предвид направеното оспорване, доколкото ищецът е трето неучаствало
в съставянето на същия лице, преценката за допустимостта на иска ще зависи от това
дали ищецът е бил поканен за общото събрание или от установяването на
действителната дата на провеждането на ОСС въз основа на извършената по
съответния процесуален ред проверка на достоверността на датата на оспорения
протокол.
Установява
се, че със заявление А4 с вх.№20181220115947,
подадено в Търговския регистър по
партидата на „Контракт инвест“ ООД, са заявени за
вписване промени по партидата на дружеството в резултат на решения на общото събрание на 08.06.2018г. досежно освобождаването на Д.Р.
като управител, изключването му като съдружник и приемането на нов дружествен
договор. Регистърното производство по заявлението с
спряно на основание чл.19, ал.5
от ЗТРРЮЛНЦ с акт на съда – определение от 21.12.2018г. по т.д.№ 663/2018г. по описа на БОС.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения за
незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците,
поради нарушения на процедурните правила, предвидени в дружествения договор,
както и на нормите на закона относно свикването на събранието. При иск с правно
основание чл.74 ТЗ, ответникът е този, който следва
да докаже фактите, от осъществяването на които следва законосъобразността на
взетите решения и каквито доказателства същият не е ангажирал по делото. От
представените с исковата молба писмени доказателства и които са приложени в
електронното дело на търговеца и към заявление А4 с вх.№20181220115947, подадено в Търговския регистър по
партидата на „Контракт инвест“ ООД, а и от
твърденията в исковата молба, че ищецът в качеството си на управител не е
свиквал събрание на съдружниците, се установява, че общото събрание е извънредно
такова, свикано не от управителя, а от съдружник в дружеството. В чл.34 от дружествения договор е посочено, че общото
събрание се свиква от управителя най –малко веднъж на шест месеца, а извънредно
по искане на когото и да е съдружниците. Процесното
събрание е извънредно такова, но тъй като в дружествения договор не се съдържат
подробни правила за начина на свикване на извънредно събрание, когато това
става по искане на съдружник, то следва да се приложи нормата на чл.138 ал.2 ТЗ. Не се установява
по делото да е спазена процедурата на чл.138 ал.2 ТЗ, според която съдружниците с дялове над 1/10 от
капитала имат право да поискат от управителя свикване на общо събрание, и ако
той не го стори в 2-седмичен срок, то тези съдружници имат право да свикат
събрание. В съставения протокол за проведеното общо събрание е посочено, че
същото е свикано от съдружника „Ки пропъртис“ ЕООД, представлявано от управителя К. Д. Д., но
по делото не са представени доказателства този съдружник да е упражнил правото
по смисъла на чл. 138 ал.2 ТЗ да иска от управителя
свикване на общо събрание с определен дневен ред и съответно да е отправил
искане в тази насока. Представеното писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ, изпратено от „Ки пропъртис“ ЕООД и „Ки тръст“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ответното дружество до Д.Р. не следва да бъде ценено от съда. Ищецът е изложил
твърдения, че положеният върху документа подпис не е негов, поради и което
съдът на основание чл.193 ГПК е задължил ответната
страна да представи в оригинал писменото предупреждение за изключване, както и
да заяви дали ще се ползва от същия документ в настоящото производство. По
делото има постъпила молба с искане за удължаване на срока, даден от съда за
представяне на искания оригинал на документ, която обаче е недопустима, поради
липсата на процесуална легитимация в производството на лицето депозирало
молбата. В съда на 19.07.2019г. е входирана
молба от „Ки пропъртис“
ЕООД, в качеството му на съдружник в ответното дружество, с която се представя
в оригинал изискания от съда документ, но същата отново е депозирана от лице,
което не е страна по делото, и то извън предоставения от съда срок.
Предвид
извода, че ищецът не е уведомен за извънредното събрание, свикано по инициатива
на съдружник в дружеството, не се установява по делото ищецът да е узнал за
взетите решения в по-ранен момент от 20.12.2018г.,
каквито твърдения са наведени в исковата молба и тъй като тази дата отстои на
повече от три месеца от твърдяната от ответника дата на провеждане на общото
събрание, трябва да се изследва дали датата 08.06.2018г.
е действителна и противопоставима на ищеца. Протоколът, обективиращ
взетите на събранието решения е частен свидетелстващ документ, той
материализира в себе си удостоверителния изявления и не носи подписа на
страната, която оспорва достоверността на датата му.
Според нормата на чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ
има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност да подписването от лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Протоколът от ОСС, който не е подписан от ищеца, се противопоставя на същия, по
отношение на документа, ищецът е трето лице. Протоколът от ОСС, представен в ТР
и по настоящото дело, не е официално заверен и той е с недостоверна по смисъла
на закона дата. Преписът от протокола е представен в сканиран вид като приложение
към заявление А4 за вписване на промени по партидата
на ответното дружество, подадено на 20.12.2018 г. с вх. № 20181220115947, т.с.това
е датата на която съществуването на протокола от ОСС като документ е неоспорим
факт. Несъмнено е, че той има достоверна дата към 20.12.2018
г. Липсват каквито и да е доказателства, относими към подготовката и разгласяването на процесното събрание, от които да се обоснове извод, че
същото е било свикано извънредно именно за датата 08.06.2018г.
Поради неосъщественото доказване от страна на ответното дружество, че
събранието е проведено именно на датата 08.06.2018г.,
се налага извода, че частният свидетелстващ документ има за достоверна дата
датата, на която същият е представен като приложение към заявление А4 с вх. № 20181220115947 в търговския регистър – 20.12.2018г. Именно от тази дата започва да тече срока по чл.74 ал.2 ТЗ, с изтичането на който се преклудира
правото да се оспорят решенията на така проведеното събрание –така в Решение № 359 от 5.07.2017 г. на ОС - Пловдив по
т. д.№
613/2014г. Предвид всичко изложено, съдът намира иска
за процесуално допустим.
В допълнителната искова молба ищецът е отправил искане
за спиране на настоящото производство на основание чл.229
ал.1 т.4 ГПК до приключване
с влязло в сила решение на т.д.№ 1/2019г.
по описа на БОС, поради наличието на преюдициалност -решението по цитираното дело има значение
за правилното решаване на спора. Съдът намира искането за неоснователно по
следните съображения:
Т.д.№ 1/2019г. по описа на БОС е
образувано по искова молба с правно основание чл.74 ТЗ, депозирана от Д.И.Р., в качеството му на
съдружник в „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление общ.Несебър, гр.Свети Влас, ул.“Средна гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41
против „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление общ.Несебър, гр.Свети Влас, ул.“Средна гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41, с
която е предявена претенция за отмяна на решенията, взети на общото събрание на
дружеството ответник от 10.03.2018г. като
незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор. По партидата на
дружеството в ТР се установява, че по заявлението с вх. №20181220115947
за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на търговеца, длъжностното
лице по регистрацията е дало указания за
представяне на допълнителни доказателства и в тази връзка било депозирано
заявление Ж1 с прикачен към него протокол от общо
събрание на съдружниците на ответника, състояло се на 10.03.2018г. От въпросния протокол е видно, че на 10.03.2018г. общото събрание е взело решение да започване
на процедура по изключване на Д.И.Р. като съдружник в
дружеството заради системно и виновно неизпълнение на задължения, поети от него
като съдружник и нарушения на Търговския закон и дружествения договор и
освобождаването му като управител, както и решение да се отправи писмено
предупреждение до съдружника. Именно тези две решения се атакуват по реда на чл.74 от ТЗ в производството по т.д.№
1/2019г. Съдът счита, че не е налице връзка на преюдициалност между двете дела, тъй като фактът дали
решенията, взето на проведеното на 10.03.2018г. са
законосъобразни е ирелевантен за настоящото производство. ВКС в практиката си е
застъпил становището, че писменото предупреждение за изключване от дружеството
с ограничена отговорност, отправено до съдружник по чл.126
ал.3 ТЗ може да бъде отправено от всеки от
съдружниците, както и управителят на дружеството, не е задължително
предупреждението да е въз основа на решение на върховния орган – така в Решение
№ 56 от 8.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 472/2009 г., II т. о., ТК. В представеното по настоящото дело
писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ, което както бе посочено вече, няма да се кредитира от съда, е отправено от
двама от съдружниците в „Контракт Инвест“ООД, и
никъде в него не е посочено, че същото е въз основа на решение на общото
събрание, проведено на 10.03.2018г.
По същество на исковата претенция, съдът намира
следното: в мотивите на решението, обуславящи допустимостта на предявения иск,
са изложени и мотиви по неговата основателност. Както бе обсъдено, с оглед
позоваването на ищеца в исковата молба, че той в качеството си на управител не
е свиквал общо събрание, по делото не се установява иницииране
на процедурата по чл.138, ал.2
от ТЗ, т.с. същото да е свикано от някой от съдружниците при спазване на правилата в горецитираната норма. Отделно
от това не се установява отправяне на покана за събранието, нито до ищеца, нито
до някой от останалите съдружници. Макар и ищецът да се позовава на нарушение
на нормата на чл.139 ТЗ по отношение на
разгласяването на поканата, с твърдение, че не е получил такава, следва да се
отбележи, че в случая е приложима разпоредбата от дружествения договор, регламентираща
връчването на поканата, а именно чл.35 от същия,
според която писмената покана следва да бъде връчена чрез препоръчано писмо най
-малко три седмици преди определената за събранието дата, като в поканата
задължително се указват дневния ред, мястото и часа на събранието и каквато
покана не се установява да е връчвана на ищеца. Допуснатите нарушения на разпоредбите
на чл.34 от дружествения договор вр.чл.138 ТЗ и чл.35 от дружествения договор мотивират съда да
приеме, че предявеният иск с правно основание чл.74 ТЗ е основателен и следва да се уважи, а взетите решения на общото събрание на
дружеството- ответник, проведено на на 08.06.2018г. трябва да се отменят като незаконосъобразни.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Контракт Инвест“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление общ.Несебър,
гр.Свети Влас, ул.“Средна
гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41
дължи на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 1040 лв., от които сумата от 240 лв. – държавна такса и сумата от 800лв.
– адвокатско възнаграждение на назначения особен представител.
Воден
от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за спиране на
производството по т.д.№ 662/2018г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците на „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление общ.Несебър, гр.Свети
Влас, ул.“Средна гора“, к-с
„Панорама Бей 1“, ап.41, проведено на 08.06.2018г., взети по всички точки от дневния ред от 1до 3.
ОСЪЖДА „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление общ.Несебър, гр.Свети Влас, ул.“Средна гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41 да
заплати на Д.И.Р., с адрес *** сумата
от 1040 лв. /хиляда и четиридесет/лева разноски по делото.
Решението в частта, с която се оставя без
уважение молбата за спиране на производството, имащо характер на определение е
окончателно, а в останалата част подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: