Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………….. .................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 08.09.2021 г. г. при секретар Камелия Александрова разгледа докладваното от председателя административно дело № 2521/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. с приложението
на чл. 156 от ЗУТ.
Инициирано е по жалба вх. №
14180/13.11.2020 г. от „А.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Д.А.А..
Жалбата е насочена срещу
Заповед № ДК-11-ВН-16/23.10.2020 г. на Началника на РДНСК Варна, с която е отменено издаденото
от Главния архитект на Община Варна Разрешение
за строеж № 181/06.10.2020 г. Ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за строеж
„Автосервизен център“ в УПИ ***„за автосервиз“ (ПИ ***) кв.6, по плана на 26
м.р. на гр.Варна.
В жалбата са развити обширни
доводи за незаконосъобразност на заповедта.
Твърди се, че характерът на
обекта не изисква задължително изработване към инвестиционния проект на част
„Организация и безопасност на движението“.
Оспорва се даденото от АО
тълкуванието за задължителен характер на нормата на чл. 128 от Наредба №
4/21.05.2001 г.
Развити са обширни доводи и срещу
фактическите констатации относно организацията на движението.
Оспорва се и възприетото от административния орган
количество на работни постове.
Твърди се, че нормата на закона е
изпълнена, като жалбоподателят дори е предвидил две допълнителни паркоместа,
тъй като според неговото твърдение работните постове са 4, не са 8 и
предвидените за тях паркоместа в инвестиционния проект са 14, т.е. с две повече
от необходимите 12.
Въз основа на изложеното е
формирано искане за отмяна на заповедта.
Ответникът в придружителното
писмо и представено писмено становище е изложил обширни аргументи за
неоснователност на жалбата, твърдейки, че с издадената заповед законът е
приложен точно и правилно.
Счита, че Разрешение за строеж №
181/06.10.2020 г. на гл. архитект е незаконосъобразно, тъй като е издадено въз
основа на незаконосъобразно съгласувани и одобрени инвестиционни проекти в
нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и чл. 128 от Наредба № 4 от 21.05.2001
г.
Въз основа на изложеното е
формирано искане за оставянето й без уважение.
Конституираният като
заинтересована страна главен архитект на община Варна, счита жалбата за
основателна, изтъква доводи в подкрепа на тезата си, сходни с тези на
оспорващия. Моли за нейната отмяна, претендира за присъждане юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с данните по делото, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с наличие на правен
интерес срещу акт от категорията на чл.
214 във вр. чл. 215 ал.1от ЗУТ, в
рамките на законовия срок, с оглед на което е допустима за разглеждане
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
С оспорената заповед началникът на
РДНСК Варна в служебно производство по реда на чл. 156, ал.1 от ЗУТ е отменил издаденото от
главния архитект на община Варна Разрешение
за строеж № 181/06.10.2020 г., за строеж „автосервизен център“ ,
находящ се в УПИ ***, ПИ ***, кв.6 по плана на 26 м.р. в гр.Варна.
С Разрешение за строеж №
181/06.10.2020 ., издадено от главния архитект на община Варна, на „А.“ ЕООД, представлявано от Д.А., по съгласуван и одобрен инвестиционен проект
на 06.10.2020 г. е разрешено изграждането на обект
„Автосервизен център“ в УПИ ***-за автосервиз, ПИ ***, кв.6 по
плана на 26 м.р. в гр.Варна, съгласно
ПУП -ПРЗ за имота, одобрен със заповед № Г-219/18.07.2019 г. на заместник кмета
на община Варна.
Според съдържанието на текстовата
и графична част на инвестиционния проект,
същият предвижда
изграждане на автосервизен център на две нива, състоящ се от приемна зала, офис
за застраховки, пункт за диагностика на автомобили с един работен пост, работно
помещение за ремонт на автомобили със седем работни поста и кафе-бар на второ
ниво. Имотът има
лице от югозапад и северозапад.
Сградата е разположена
на североизточната и югоизточната граница на имота – на калкан към предвидените
в съседните имоти сгради. Предвидени са два входа за автомобили, входът за
клиенти е от югозапад, чрез рампа се достига до открит паркинг с 8 паркоместа.
Втори вход – от северозапад, водещ до паркинг с още 2 места. На фасада северозапад се намира изхода от
залата за диагностика, посетителски вход – от северозападната част на имота.
Главен вход - - на югозападната фасада,
където е предвиден и вход за офиса за застраховки. Служебните входове на
работната зала са предвидени на североизточната и югозападната фасада.
Разрешението за строеж
се основава на издадено становище за съответствие за инвестиционния проект с
правилата и нормите за пожарна безопасност,
Комплексен доклад за съответствие
на инвестиционните проекти със
съществените изисквания към строежите, изготвен от „НБС инженеринг“ ООД, становище за присъединяване от „ЕРП Север“,
предварителен договор за присъединяване с „ВиК Варна“
С оспорената заповед началникът на
РДНСК Варна в служебно производство по реда на чл. 156, ал.1 от ЗУТ отменил издаденото от Главния архитект на община Варна
Разрешение за строеж № 181/06.10.2020 г., за строеж „автосервизен център“ ,
находящ се в УПИ ***, ПИ ***, кв.6 по плана на 26 м.р. в гр.Варна.
За да достигне до дози правен
резултат, компетентният административен орган приел то фактическа и правна
страна следното:
1. Имотът е ъглов, разположен на две
улици, с предвидени два подхода и един изход.
2. Предвид факта, че съгласно чл.53, ал.1, т.5 от Наредба №РД-02-20-2 от 20
декември 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии, автосервизите са транспортни обекти, за тях задължително се изработва инвестиционен проект по част
организация и безопасност на движението, съгласно чл. 128 от Наредба №4 от 21 май 2001г.;
3. Проектираните подходи за автомобили, съобразени с чл. 89, ал.2 от Наредба №
РД-02-20-2/20.12.2017г. създават
нови улични кръстовища, поради което на
основание чл.128 от Наредба №4/2001г. на МРРБ, за тях инвестиционен проект по част организация и безопасност
на движението е задължителен.
4. Инвестиционните проекти са съгласувани и одобрени от Главния
архитект на Община Варна в нарушение на:
чл.144, ал.1, т.З от ЗУТ, във вр. с чл.128 от Наредба №4 от 21 май
2001г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, тъй като
към одобрения инвестиционен проект липсва проект за постоянна организация на
движението; на чл. 43, ал.1 от ЗУТ и на чл. 42 и чл. 50, ал.1 и ал.3 от Наредба
№ РД-02-20-2/20.12.2017г.(Приложение № 5,
т.31) тъй като според цитираните правни норми
при осем работни поста,
минималния брой паркоместа в имота следва да бъде 24 бр., вместо
планираните 10 бр.
Между страните не съществува спор относно характера на строежа, определен като транспортен обект по смисъла на чл.53, ал.1, т.5 от Наредба №РД-02-20-2 от 20 декември 2017г.
По правото:
По т.2 относно необходимостта от задългжително изработване инвестиционен проект по част организация и
безопасност на движението:
Съгласно чл. 128 от Наредба № 4/2001 г. част „организация и безопасност на движението“ се изработва за
транспортни обекти и за обекти с масов достъп на хора, чиято експлоатация
налага изменения в установената организация на движение по улиците и пътищата,
отворени за обществено ползване.
Спорът
по тази част на заповедта е концентриран
върху отговора на въпроса налага ли
експлоатацията на транспортния обект-предмет на Разрешение за строеж №
181/06.10.2020 г. изменения в
установената организация на движението по двете улици, на които е разположен
имотът, посочен в разрешението.
Изводите
на административния орган по този въпрос не се подкрепят от никакви
доказателства, не са изложени никакви конкретни обстоятелства , нито са установени
по несъмнен начин факти, които да ги обосновават, не кореспондират и с доказателствата по делото.
Констатираното
от съда води до извод за допуснато в
тази част на заповедта същеставено нарушение на административно
производствените правила, които вменяват
на административния орган задължение за пълно изясняване на всички факти и
обстоятелства по случая, като за спорните от тях законодателят е предвидил и
провеждането на експертиза в обхвата на административното производство.
Заключението на вещото лице по проведената и
приета СТЕ изследва въпроса доколко
експлоатацията на транспортния обект ще доведе до изменение на установената организация на движение, като в
точки 8-ма и 9-та дава категоричен отговор, че с
предвидените в инвестиционния проект
входове и изходи не се създава
ново улично кръстовище спрямо действащия ПУП-ПРЗ и РУП, не се изменя
установената организация на движението. Видно от приложение№ 1 от съществуващите три вход/изхода, два са
запазени само като вход (маркирани с червена и черна стрелка), третият е отразен като изход за пешеходци, преместен на североизток към
ул. «Тролейна», маркиран със зелена стрелка. Предвиден е нов изход за автомобили към ул. «Тролейна»,
маркиран със синя стрелка. Ползването на съществуващите преди одобряване на
инвестиционния проект входове и изходи е съобразно установената и действаща
организация на движението, а
проектираните нов вход/изход за
пешеходци и изход за автомобили не я
променя по никакъв начин.
Горните
фактически констатации изключват наличието на предпоставката, визирана в чл. 128 от от Наредба № 4/2001 г. - «транспортен обект, чиято експлоатация налага изменения в установената организация на
движение по улиците и
пътищата, отворени за обществено ползване“.
Предпоставките на специалната
норма на чл. 128 от наредба № 4/2001 г. не са изпълнени – липсват доказателства,
че е налице промяна на организацията на движението, която единствено е в
състояние на обоснове задължителност на
част „организация на движението“ съгласно цитираната по-горе норма.
С оспорената заповед за отменени Разрешение за строеж № 181/06.10.2020 г.
ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти за
„Автосервизен център“, няма спор между страните както се и посочи
по-горе, че този строеж представлява транспортен обект, не се твърди от
ответника, че е и обект с масов достъп на хора, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса за наличието и на тази предпоставка на цитираната норма.
По т.3 – относно създаването на
нови улични кръстовища с проектираните нови подходи за
автомобили.
Този извод е немотивиран,
не се основава на конкретни
факти и обстоятелства, не само че не се
подкрепя от доказателствата по делото, но е и напълно опроверган от
заключението на вещото лице.
Графичната извадка – Приложение №
1 категорично и ясно показва, че ново кръстовище не се създава, а и не би било и възможно. Проектираните
подходи за автомобили не са нови – както се каза вече, два от тях запазени в
проекта, а преместеният вход/изход за пешеходци и нов изход за автомобили е несъстоятелно да се
твърди, че са в състояние да създадат
„ново улично кръстовище“.
По т.4 – относно обективно необходимия минимален брой паркоместа, спрямо проектираните работни
постове.
Изводите на административния орган са резултат на грешно интерпретиране на
обективни факти. Инвестиционният проект е разчетен неправилно в част
„Архитектура“ и част „Технология“, досежно действителния брой на работни
постове. В тези части ясно са диференцирани четирите работни
поста за техническите дейности по ремонт на автомобилите в работната зала от
площта, проектирана за паркиране с
четири паркоместа, респективно за изграждане на паркинг система
Принципно паркинг системата
представлява платформа за паркиране на автомобили – двуредно, хоризонтално ,
под ъгъл с различни функции в зависимост от
параметрите на мястото за паркиране и габаритите на автомобилите.
Техническите характеристики на тези съоръжения в предлаганото на пазара
разнообразие ги обединява като функция и тя е „паркиране“ в закрити, проектирани пространства с цел
оптимална организация на проектираното работно пространство и ергономичност.
Не е ясно защо и въз основа на
какви обективни данни и доказателства АО приема, че работните постове не са проектираните в
графичната част и описани в
обяснителната записка на инвестиционния проект
четири, а веднъж седем,
след това - осем, липсва каквато и да било конкретика кои са „допълнителните“ три
или четири работни поста, дали за такива се счетени проектираните вътре в работната зала
паркоместа, маркирани с № № 9, 10 ; 11 и
12.
Според заключението на вещото
лице работен пост е мястото, където се извършват ремонтни работи
по автомобилите, което следва да е
оборудвано за съответните технически дейности. Предвидените в инвестиционния проект четири паркоместа от № 9 до № 12 включително,
предназначени за изчакващи автомобили, функционално не могат да служат и да се
ползват за работни постове –
предназначението на едните и другите е различно, видно е от обяснителната
записка. При този коментар се налага извод, че инвестиционният проект отговаря
на изискванията на чл. 42 и
чл. 50, ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. (Приложение № 5, т.31)
Липсата на мотиви и в тази част
на заповедта обосновава извод за допуснато от АО съществено нарушение на
процесуалните правила, съставляващо
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна .
С оглед
направения коментар и констатации съдът
намира същата за незаконосъобразна и ще следва да я отмени.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от процесуалния
представител на оспорващата искане за присъждане на разноски, съдът намира
същото за основателно и доказано и ще следва да го уважи. Своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение
в открито съдебно заседание на 02.06.2021 г. съдът намира за основателно,
поради което неговият размер следва да се формира съобразно правилото на чл. 8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като в полза на оспорващия се присъдят
разноски за адвокат в размер от 900 лв.
В
останалата си част сторените разноски
следва да се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран и на основание 172
ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № ДК-11-ВН-16/23.10.2020
г. на Началника на РДНСК Варна, с която е отменено
издаденото от Главния архитект на Община Варна Разрешение
за строеж № 181/06.10.2020 г. ведно със съгласуваните
и одобрени инвестиционни проекти за строеж „Автосервизен център“ в УПИ ***„за
автосервиз“ (ПИ ***) кв.*, по плана на * м.р. на гр.Варна.
ОСЪЖДА
ДНСК София да заплати на „А.“
ЕООД ЕИК ***, представлявано от управителя Д.А. разноски по делото в общ размер
от 1490 (хиляда четиристотин и
деветдесет) лв., от които 900
(деветстотин) лв. адвокатско възнаграждение и 590 лв. разноски за внесена
държавна такса и депозити за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА