Решение по дело №511/2019 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 07.10.2019 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА                                                                                ЧЛЕНОВЕ:   ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                  ВАНЯ ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА гр.дело № 511 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Производството пред РС-Самоков е било образувано въз основа на молба от Д.М.Х. *** против Р.И.Х. ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че ответникът е съпруг на молителката и баща на детето й, като на 25.02.2019 год. около 13,30 ч. същият й се обадил по телефона от Англия и поискал на следващия ден неговият баща И.Х. да вземе детето Е.от детската градина  - ДГ „С.“, на което молителката се възпротивила. Отказът на молителката провокирал обиди от страна на ответника и словесни заплахи, подробно цитирани в молбата. На 27.02.2019 год., когато  молителката около 11,45 ч. отишла да вземе детето от детска градина, се появил ответникът и ударил по колата в момента, в който потегляла, като вътре се намирали молителката, детето Е.и Б.П., с когото последната съжителства на съпружески начала. Ответникът отворил задната врата на автомобила и извлякъл със сила оттам детето, хващайки го за качулката на якето, без да му обясни нищо. Молителката изскочила от колата и поискала да си вземе детето, което пищяло, при което ответникът я ударил по лицето и молителката паднала на земята. Ответникът вкарал детето в своя автомобил. В този момент в инцидента се намесила и дъщерята на страните Л.И. – С., която била с баща си – ответника Х.. Молителката твърди, че последната започнала също да я удря и заплашва. Моли съда да издаде заповед за защита от домашно насилие, с която да наложи подходящи мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН срещу ответника.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.

С решение № 48/26.03.2019 год. по гр.д. № 203-Н/2019 г. по описа на РС-Самоков ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу молителката и му е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне на молбата за съдебна защита. Оспорва твърденията в молбата за извършен акт на домашно насилие.

Въззиваемата оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Д.Х. поддържа посочените по-горе обстоятелства във връзка с твърдяното домашно насилие, изложени в молбата за съдебна защита.

Според показанията на свидетелката П., на 27.02.2019 год. след заседанието във връзка с делото за развод между страните, молителката тръгнала от съда да вземе детето Е.от детска градина, като свидетелката придружила дотам Х. и лицето, с което последната съжителствала на съпружески начала. Пред детската градина спрели, като молителката отишла да доведе детето, а свидетелката отишла до магазина за вода. Излизайки от магазина, свидетелката видяла как Р. взел детето от автомобила на майката и го качил в своята кола. Същият отворил вратата, издърпал Е.за якето, свалил го от колата и го качил в своя автомобил, при което детето пищяло, след което Д. слязла от автомобила на Б. и отишла до другата кола. Свидетелката видяла също как оттам излязла дъщеря й Л. и я ударила. Детето през това време пищяло в колата. Р. блъснал Д. и тя паднала на земята, при което очилата й изхвърчали настрани. Р. потеглил с детето. Ръката на молителката била наранена при падането. Случката била наблюдавана от свидетелката пред магазина от разстояние около 15-20 метра.

По делото  е разпитан  и св. П., с когото молителката е във фактическо съжителство и според чиито показания на посочената по-горе дата, тръгвайки с автомобила от детската градина, при потеглянето чули тропане по покрива на колата. Свидетелят спрял автомобила, като в този момент се отворила задната врата и бащата на Е.го хванал за якето и го издърпал. Майката слязла от колата и при разправата с бащата, последният я ударил и тя паднала на земята, след което имала кръв по носа. През това време другата свидетелка – дъщеря на св. П., била отишла до магазина, за да купи вода.

Според показанията на св. С. – дъщеря на страните, на посочената дата всички били на бракоразводното дело, като преди това ответникът искал да вземе детето при себе си, но Д. отказала.  Ответникът, който живее постоянно в чужбина, поискал отново детето на 27.02.209 год.  в момент, когато майката излизала с Е.от детската градина, но пак последвал отказ, като молителката дори нападнала Р. /нахвърлила се да го удря/. Ответникът не се съобразил с протестите й, качил детето в колата и при опит на молителката да го настигне и спре, се подхлъзнала и паднала на земята. Същата фактическа обстановка се твърди и в подадената жалба от Р.Х. до Началника на РУ на МВР-Самоков от 10.03.2019 год., приложена на л. 21-22 по делото.

Според медицинско свидетелство от 27.02.2019 год. на д-р Делибашев – УНГ-специалист в АСМП-Самоков, на същата дата бил извършен преглед на молителката Д.Х. с оплаквания от болки в носа, като при проведения преглед било констатирано кръвотечение от носа, палпаторна болка в областта на носните кости, оток на носа. Според снетата анамнеза пострадалата се оплакала, че същия ден около обяд е удряна в областта на лицето с юмруци и шамари от две лица.

Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 28.02.2018 год. ответникът  е посетил центъра с оплаквания от силно главоболие и виене на свят след битов скандал, като имал рана от одраскване в дясната половина на долната челюст.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 ЗЗДН. Молбата е депозирана в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.   

 Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения: 

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. 

 

 

 

 Анализът на  представените по делото доказателствата налага извода, че на посочената в декларацията дата е налице извършен акт на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката. 

 Извършеният акт на домашно насилие се установява дори и единствено и само от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.  

 

 

 

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН същата съставлява достатъчно доказателство за основателност на молбата за защита. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за оборване на твърденията на молителката за осъщественото над нея насилие на датите посочени в молбата и в декларацията, което не бе сторено от ответника - по делото не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Напротив, от показанията на свидетелите П. и П. се потвърждава изнесената в декларацията фактическа обстановка. Изложените в декларацията обстоятелства не са оборени от показанията на св. С.. Съдът не кредитира показанията на последната в частта, в която заявява, че при опит на молителката да настигне ответника и да го спре, същата се подхлъзнала и паднала на земята. Това е така, тъй като причината за падането на молителката се установява по категоричен начин от показанията на останалите свидетели по делото, които не са в родствена връзка със страните и лично са възприели как ответникът блъска молителката. Напротив, за свидетелката С. – дъщеря на страните, се установи, че е във влошени отношения с майка си и е участвала в конфликта на процесната дата, като дори се е стигнало до физическо посегателство и взаимни нападки между двете. Показанията на св. С. не кореспондират и с другите събрани по делото доказателства – показанията на останалите разпитани свидетели, медицинско свидетелство от 27.02.2019 год. и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.     

 

 

 

При така изложеното съдът намира молбата на Д.М.Х. *** против Р.И.Х. *** за основателна и доказана, подкрепена както с писмени, така и с гласни доказателства. Постановените от съда мерки за защита са предвидени в закона и са адекватни на проявените актове на домашно насилие.

            

 

 

 

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

    Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/26.03.2019 год. по гр.д. № 203-Н/2019 г. по описа на РС-Самоков.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                 2.