Решение по дело №1652/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 1652/2021г. пo описа на Районен съд - Русе, ІХ н. с.

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт, с който е предала
на съд подсъдимия АХМ. К. Д., роден на ***** в град Разград, област
Разград, български гражданин, с постоянен адрес град Завет, Община Завет,
област Разград, ул. *****, със средно образование, разведен, работи, ЕГН:
**********, неосъждан (реабилитиран), за престъпление по чл. 183, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това, че през периода от месец юни 2020г. до
месец декември 2020г. включително и през периода от месец април 2021г. до
месец юни 2021г. включително, в град Русе, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, след като бил осъден с Решение №
743/13.06.2017г. по гр.д. № 2161/2017г. по описа на Районен съд - Русе, влязло
в сила на 13.06.2017г, да издържа свои низходящи - Д. А.Д., родена на
27.02.2005г. и К. А.Д., роден на 03.11.2009г., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 7 (седем)
месечни вноски за К. А.Д. през периода от месец юни 2020г. до месец
декември 2020г. включително, всяка от които по 200 (двеста) лева и общо 10
(десет) месечни вноски за Д. А.Д. през периода от месец юни 2020г. до месец
декември 2020г. включително и през периода от месец април 2021г. до месец
юни 2021г. включително, всяка от които по 200 (двеста) лева, всичко на в
размер на 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева)
Производството е по реда на Глава двадесет и осма НПК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата
напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената съвкупност по
делото и извършената оценка на същата. Пледира, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК като по отношение размера на
административното наказание „Глоба“, предлага същото да бъде в
минималния предвиден в закон размер, а именно 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия моли да бъде определено минимално
наказание.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита и на последна
дума изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде определено
минимално наказание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият АХМ. К. Д. е роден на ***** в град Разград, област
Разград, български гражданин, с постоянен адрес град Завет, Община Завет,
област Разград, ул. *****, със средно образование, разведен, работи, ЕГН:
**********, неосъждан (реабилитиран).
На 08.08.2004г. подсъдимият А.Д. и свидетелката ЗЮХТ. М. Д.
сключили граждански брак. По време на брака им, на 27.02.2005г. се родила
дъщеря им Д. А.Д., а на 03.11.2009г. се родил синът им К. А.Д..
1

С Решение № 743/13.06.2017г. по гр.дело № 2161/2017г. по описа на
Районен съд - Русе, влязло в сила на 13.06.2017г., бракът между подсъдимия
Д. и свидетелката З.Д. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. С това
решение на свидетелката З.Д. било предоставено упражняването на
родителските права по отношение на двете деца - Д. Д. и К. Д., а подсъдимият
бил осъден да заплаща на всяко едно от двете си деца, чрез тяхната майка и
законен представител З.Д., ежемесечна издръжка в размер на по 200 лева за
всяко едно от тях.
След развода свидетелката З.Д., заедно с двете деца, живеели в
апартамент, находящ се в гр.Русе, ул. *******.
Подсъдимият Д. не заплащал редовното издръжките на двете си деца,
като не заплатил издръжките им за месеците юни, юли, септември и октомври
на 2017г., поради и което на 23.01.2018 г. свидетелката З.Д. подала жалба до
Районна прокуратура - Русе. Въз основа на тази жалба било образувано
досъдебно производство пр.пр.№ 524/2018г. по описа на Районна прокуратура
- Русе, (ДП № 577/2018г. по описа на ОД на МВР – Русе), за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. По време на
разследването се събрали доказателства за извършено от подсъдимия А.Д.
престъпление по чл. 183, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като същевременно с
това последния заплатил горепосочените издръжки и се установило, че от
неплащането им не са настъпили други вредни последици за двете деца - Д.
А.Д. и К. А.Д..
С Постановление от 23.03.2018г. наказателно производство пр.пр. №
524/2018г. по описа на Районна прокуратура - Русе, водено за престъпление
по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, било прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, вр. чл. 183, ал. 3, изр. 1 НК.
През месец януари 2018г., от съжаление за баща си Д. Д. отишла да
живее при него и останала да живее при подсъдимия до края на месец май
2020г., когато се върнала обратно при майка си – свидетелката З.Д..
През периода от месец януари 2018г. до края на месец май 2020г.
подсъдимият А.Д. не заплащал ежемесечната издръжка за дъщеря си – Д. Д.,
определена с Решение № 743/13.06.2017г. по гр.дело № 2161/2017г. по описа
на Районен съд - Русе, тъй като фактически той е полагал грижите за това
дете.
По отношение на другото си дете - К. Д., подсъдимият А.Д. заплащал
ежемесечната му издръжка, но със закъснение, достигащо понякога до
няколко месеца, поради и което през 2018г. по молба на свидетелката З.Д., на
основание изпълнителен лист № 4778/20.09.2017г. по гр.дело № 2161/2017г.
по описа на Районен съд - Русе било образувано изпълнително дело №
20189140400063 при ЧСИ Васил Николов, с рег. № 914 в Регистъра на КЧСИ
с район на действие Окръжен съд – Русе.
От месец август 2019г. подсъдимият Д. спрял да заплаща ежемесечна
издръжка и за детето си К. Д., като през месец септември 2020г. подсъдимият
периодично започнал да превежда суми за покриване на старите издръжки за
2

сина си. Парични средства за покриване на тези дължими издръжки
постъпвали и по образуваното изпълнително дело и впоследствие били
превеждани по банковата сметка на свидетелката З.Д..
В началото на месец юни 2020г. Д. Д. се върнала да живее при майка си
– свидетелката З.Д., в апартамента, находящ се в гр.Русе, ул.*******, но
подсъдимият А.Д. не започнал да изпълнява задължението си да изплаща
ежемесечна издръжка на дъщеря си. Подсъдимият не изплащал ежемесечната
издръжка и на сина си.
На 22.12.2020г. подсъдимият А.Д. взел двете деца при себе си за
празниците, но вместо да ги върне при свидетелката З.Д., ги убедил да
останат при него.
През месец февруари 2021 г. свидетелката З.Д. подала жалба в
прокуратурата, а впоследствие било образувано и настоящото досъдебно
производство.
До края на месец март 2021г. децата Д. Д. и К. Д. живеели при
подсъдимия.
На 24.03.2021г. детето Д. Д. сама са върнала при свидетелката Зюхтие
Добруждан, а на 31.03.2021г. със съдействието на ЧСИ Васил Николов и
социален работник детето К. Д., също било предадено на неговата майка и
законен представител.
През периода от края на месец декември 2020г. до края на месец март
2021г. подсъдимият не заплащал дължимите за децата издръжки, тъй като
фактически той полагал грижи за тях и осигурявал тяхната издръжка.
На 06.04.2021г. детето К. Д., избягало от дома на майка си и се върнало
да живее при баща си. Оттогава подсъдимият не заплащал издръжката,
определена с Решение № 743/13.06.2017г., постановено по гр. дело №
2161/2017г. по описа на Районен съд – Русе, тъй като фактически полагал
грижи за това дете.
През периода от края на месец декември 2020г. до края на месец май
2021г. по банковата сметка на свидетелката З.Д. постьпили общо 5 парични
превода - един от подсъдимия Д. и четири от ЧСИ Васил Николов, с които
подсъдимият изпълнил задълженията си за заплащане на издръжка за детето
К. Д. до месец май 2020г., включително. Подсъдимият Д. не заплатил
дължимите от него ежемесечни издръжки за децата си от месец юни 2020г. до
месец юни 2021г. включително.
В съдебно заседание подсъдимият представи 3 бр. вносни бележки,
видно от които същият е изплатил дължимите издръжки, съобразно
повдигнатото му обвинение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на
основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и писмени
3

доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на чл.
305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят
приетата за установена от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка,
изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници
от правна страна следва да бъде изведен единственият възможен извод, а
именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е
предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият през периода от месец юни 2020г. до
месец декември 2020г. включително и през периода от месец април 2021г. до
месец юни 2021г. включително, в град Русе, в условията на продължавано
престъпление - на два пъти, след като бил осъден с Решение №
743/13.06.2017г. по гр.д. № 2161/2017г. по описа на Районен съд - Русе, влязло
в сила на 13.06.2017г, да издържа свои низходящи - Д. А.Д., родена на
27.02.2005г. и К. А.Д., роден на 03.11.2009г., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – 7 (седем)
месечни вноски за К. А.Д. през периода от месец юни 2020г. до месец
декември 2020г. включително, всяка от които по 200 (двеста) лева и общо 10
(десет) месечни вноски за Д. А.Д. през периода от месец юни 2020г. до месец
декември 2020г. включително и през периода от месец април 2021г. до месец
юни 2021г. включително, всяка от които по 200 (двеста) лева, всичко на в
размер на 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева) – престъпление по чл.
183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т.нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през
периода на бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на
престъплението, което се преустановява или с предприемане на дължимото
активно поведение или с преустановяване на престъпното състояние поради
независещи от извършителя обстоятелства. За съставомерността на деянието
е достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече месечни вноски. В
случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 7 (седем)
месечни вноски за К. А.Д. през периода от месец юни 2020г. до месец
декември 2020г. включително, всяка от които по 200 (двеста) лева и общо 10
(десет) месечни вноски за Д. А.Д. през периода от месец юни 2020г. до месец
декември 2020г. включително и през периода от месец април 2021г. до месец
4

юни 2021г. включително, всяка от които по 200 (двеста) лева, всичко на в
размер на 3400 лева (три хиляди и четиристотин лева).
Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и
възниква за родителите от правопораждащия юридически факт от
категорията на юридическите събития, който в случая е раждането на дете. От
този момент, за всеки един от двамата родители възниква задължение да
издържат децата си. Предвид факта, че се касае за издръжка на непълнолетно
дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които се
създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на
децата са от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се
децата, както и че същите са основна грижа за родителите е видно и от
разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 18, т. 1 от Конвенция за правата на детето
приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ
издръжка е обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи,
необходими за неговата и на негови деца издръжка, доколкото не са налице
никакви обективни пречки същия да полага труд и да реализира доходи,
които да му позволяват да доставя дължимата за децата издръжка.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение
всички елементи на състава на престъплението, за което е предаден на съд, а
именно, че е осъден да издържа свои низходящи от първа степен, както и че
не е изпълнил задълженията си през инкриминираните периоди, като във
волево отношение, подсъдимият пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване. Обстоятелството, че на посдъдимия са удържани средства от
получаваното от него трудово възнаграждение не променя този факт.
Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл.
183, ал. 3 НК, тъй като същата вече веднъж е била прилагана по отношение на
подсъдимия.

По вида и размера на наказанието:
Съдът счете, че са налице всички, предвидени от закона предпоставки,
за да бъде приложен института на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетно лице, не е
осъждан за престъпление от общ характер, предвид настъпилата
реабилитация, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание до този момент, като същевременно причинените
от деянието имуществени вреда са възстановени в пълен размер.
При индивидуализация размера на административното наказание, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата разрешение,
5

съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г.,
Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а
НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
При определяне конкретния размер на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца, съдът съобрази, тежестта на
извършената престъпна проява, като намира същата за такава, разкриваща по-
висока степен на обществена опасност, предвид това че се касае за издръжка
на две деца, както и че са касае за продължавано престъпление.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете признанието на
вината и критичното отношение към извършеното деяние и полаганите от
страна на подсъдимия грижи по отношение на децата през инкриминираните
периоди.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани.
Съдът съобрази също и имотното състояние на подсъдимия, а именно че
същият реализира доходи по трудово правоотношение, в размер на 700 лева, а
така също и наличието на алиментни задължения на подсъдимия към свои
низходящи от първа степен.
С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства, релевантни при
индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че на подсъдимия следва
да бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер от 1000 (хиляда) лева, като
един такъв размер на административното наказание, се явява напълно
съобразен, освен с тежестта на нарушението и установените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието. Дори и това минимално
наказание би постигнало в пълнота целите на наказанието по чл. 36 НК, както
по отношение на личната превантивна функция на наказанието, а така също
би била постигната и генералната превантивна функция на наказанието, като
бъде въздействано предупредително и възпитателно, и върху останалите
членове на обществото.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение.
6

Номер на акта:	485
Дата:	14 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20214520201652
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 август 2021 г.

Решение по дело №1652/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите