Р Е Ш Е Н И E
№228 14.08.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и осми юли две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
148 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по искова молба на „Континентал 99“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.„Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5, представлявано от управителя Георги Драгнев
Драгнев, против „Лита“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ж.к.„Славейков“, бл.169, партер, представлявано от управителя Иван Георгиев
Събев, чрез адв.Петя Колева, АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №5, вх.А, ет.1, ап.2, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 25 618,22 лв., дължима поради
разваляне на договор №29 от 21.07.2006 г. за доставка и монтаж на асансьорна
уредба и отпаднал интерес от изпълнението, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска (25.03.2019г.) до окончателното ѝ
изплащане, както и за осъждане на ответника да демонтира и вдигне за своя
сметка един пътнически асансьор, четириместен, с шест спирки, хидравличен,
монтиран на адрес: гр.Бургас, ул. „Средна гора“ №6 - хотел „Континентал“.
Ищецът твърди, че страните сключили
договор №29 от 21.07.2006 г. за доставка и монтаж на асансьорна уредба. По
силата на договора, ответното дружество като изпълнител се задължило в срок от
90 дни, след авансово плащане на договорената цена, да достави и монтира един
пътнически асансьор, четириместен, с шест спирки, хидравличен, съгласно
приложена оферта от същата дата. Пояснява, че
уговорената цена била в размер на 13 400 евро без ДДС, платима на 3
вноски: 40% аванс при сключване на
договора; 50% седем дни преди доставката; 10% при техническо освидетелстване на
асансьора.
Посочва, че ищцовото дружество платило
на ответника общо 25 618,22 лв., от които 11 360 евро и 3 400 лв., както
следва: на 21.07.2006. г. – 5 360 евро; на 16.07.2009 г. - две плащания от по 3
000 евро, или общо 6 000 евро; на 01.12.2009 г. 3.400 лв. Т.е. платени били
изцяло първите две вноски и частично последната. Твърди се още, че ответникът
не изпълнил пълно и точно договора. През 2018 г. бил направен оглед на
асансьора и било установени липсващо командното табло, стърчащи електрически
кабели и невъзможност асансьорът да бъде пуснат в експлоатация. Ответникът
направил неуспешни опити да стори това на 19.07.2018 г., 21.07.2018 г.,
30.07.2018 г. и в началото на месец август 2018 г.
Ищецът изпратил до ответника нотариална
покана за разваляне на договора от момента на получаването ѝ поради
отпадане на интереса от по-нататъшно изпълнение на договора, тъй като
ответникът бил престирал морално остаряла техника, която не можела да бъде приведена
в движение, както и за незабавно връщане на цялата платена сума от 13 098,39
евро, заедно със законната лихва върху нея за времето от 10.09.2015 г. до
цялостното изплащане на сумата, както и за демонтиране и вдигане на доставения
морално остарял, невъведен в експлоатация асансьор в двуседмичен срок. Поканата
била връчена на ответника на 05.09.2018 г. Според твърденията на ищеца, асансьорната уредба не била монтирана в своята
комплектност, командното табло било разбито и неподдържано, въжетата ръждясали
и при незавършен монтаж и непускане на същата в експлоатация, тя била абсолютно
негодна за ползване по предназначение и морално остаряла. С допълнителната искова молба се конкретизира, че
неизпълнението на договорните задължения от насрещната страна е по нейна вина –
въжетата са ръждясали, със скъсани нишки, цилиндърът на маслото е ръждясал и е
изработен от ответника нескопосано, заварките са направени грубо и
некачествено, боята е положена некачествено, хидравличната кутия е лошо
изработена, казанът в машинното отделение и лошо изработен и ръждясал,
асансьорната уредба не е заземена, няма пружинни буфери, не се отварят етажните
врати, таблото в машинното отделение е разбито, с раздърпани кабели и липсваща
платка за управление, която била взета от Иван Терзиев.
Ответникът оспорва иска с отговора си и
допълнителния отговор. Заявява, че
такъв договор действително бил сключен, но уговорената цена била 13 400 евро
без ДДС, т.е. 16 080 евро с ДДС. Ответното дружество било регистрирано по ДДС и
цената се дължала ведно с дължимия ДДС. От нея ищцовото дружество било
заплатило само 8.360 евро, от които 5 360 евро при подписване на договора и
3.000 евро на 16.07.2009 г. На 16.07.2009 г. било извършено само едно плащане
от 3.000 евро, като и двете разписки установявали получаването на една и съща
сума. Оспорва като неистински и приходния касов ордер за сумата от 3 400
лв.
Ответникът сочи, че е изправна страна
по договора, като бил доставил и монтирал асансьорната уредба още през 2009
година след плащането на сумата от 3.000 евро, въпреки, че ищцовото дружество
не било платило дължимата по договора стойност.
Оспорва твърденията ответното дружество
да е правило неуспешни опити да бъде пуснат в експлоатация асансьора на
посочените в исковата молба дати. Заявява, че мястото било посетено само веднъж
от управителя Ламбов със служител на дружеството - ответник. Твърди, че
асансьорната система е технически изправна и към момента на монтирането била
съобразена с нормативните и технически изисквания.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност, като счита, че правото на ищеца да развали договора било погасено по
давност, както към датата на подаване на нотариалната покана 04.09.2018 г.,
така и към датата на получаване ѝ - 05.09.2018 г.
Оспорва твърдението, че договорът е
развален. Сочи, че не са налице предпоставките, визирани в чл.87 ал.1 от ЗЗД,
тъй като нито е налице неизпълнение на ответника, нито е даден подходящ срок за
изпълнение с поканата. Наред с това твърди, че е налице неизпълнение от страна
на ищеца, който не платил дължимата цена и не изпълнил задълженията си съгласно
т.III. 1.4 от договора да поиска назначаване на приемателна комисия за приемане
на асансьорите в 10-дневен срок след завършването на монтажа. Възложителят не
бил изпълнил и задълженията си за приемане и съхранение на асансьорната уредба.
Твърди, че към датата на доставяне и
монтиране асансьорната уредба била изправна и напълно съобразена с нормативните
изисквания в Р.България, а ответникът, освен това, изпълнил и всички свои
задължения вкл. и по техническия паспорт и гаранционната карта, поради което
развалянето на договора било недопустимо.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат претенциите си и въведените
оспорвания в отговорите си, ангажират
доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са подписали помежду си
договор №29 от 21.07.2006 год. с предмет проектиране, доставка и монтаж на пътнически
асансьор с 6 спирки – хидравличен, съгласно приложена оферта, на обект хотел
„Континентал“ в гр.Бургас, ул.“Средна гора“ 6. Приложеният в оригинал договор с
оферта на л.335 (том 2) от делото не е идентичен с процесния и не следва да се
коментира от съда при разрешаването на настоящия спор. Съгласно процесния договор
и офертата, неразделна част от същия, асансьорът с посочените технически
характеристики е на стойност 13 400 евро без ДДС, включващи стойност на
уредбата, транспортни разходи и монтаж. Според договора и офертата плащането
трябва да бъде извършено на три етапа – 40% аванс при сключването на договора
(оферта), а според договора 50% аванс, втори етап 50% доплащане 7 дни преди
доставката (оферта), а според договора – 10 дни след производството на
асансьора – чл.ІV.1.2 и трети етап – окончателно плащане при техническото
освидетелстване на асансьора от 10% (оферта), а според договора плащане на
монтажа след окончателното му извършване. Въпреки разминаването между съдържанието
на договора и офертата в частта относно плащането, ясно е, че ищецът е поел
задължение за изплащане на цената на части, при първоначално плащане на аванс.
Договорът от 21.07.2006 год. се
възприема от съда като такъв със смесен характер - инкорпорира в себе си, както
договор за продажба (доставка) на асансьор,
така и договор за изработка – за монтаж, което действие следва да се
окачестви като „работа“ по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Именно поради смесения
характер на договора, ответникът от своя страна е сключил договор с
производител за проектиране, производство и продажба на пътнически хидравличен
асансьор с характеристики, съвпадащи с тези по офертата към процесния договор –
л.41. В договора между производителя „Велас“ –В“ ООД и ответника е уговорена цена
от 10 500 евро, включваща производство и доставка на асансьорната уредба в
срок от 60 календарни дни от датата на получаване на авансовото плащане. От
представените от ответника стокови разписки се установява, че производителят е
доставял частите от асансьорната уредба в периода от 15.12.2006 год. до
10.09.2009 год., провел е изпитване и му е издаден сертификат за изследване на
02.09.2009 год. от „Булгарконтрола“ АД.
Страните не спорят, че действително в
обекта на ищеца е монтирана асансьорна уредба, а и този факт несъмнено се
установява от свидетелските показания, двете технически и от химическата
експертизи. Спорно е дали доставеният и монтиран асансьор е съответен на
уговореното в качествено и количествено отношение, тъй като ответникът твърди,
че отклоненията в качествено отношение го правят напълно негоден, а освен това
е и недоокомплектован.
Експертизите и свидетелските показания
установяват, че действително асансьорът не е в състояние да се движи между
етажите, че кабината е неподвижна на втора спирка и че вратите не се отварят от
командното табло, а самият ответник признава, че към момента съоръжението не
отговаря на изискванията, въведени със съответния стандарт.
От основното заключение на
съдебно-техническата експертиза е видно, че механичните части на асансьора са
монтирани - релси, водачи, кабина,
ролков блок, цилиндър, въжета, предпазни устройства (пружинен буфер, авариен
клапан, заключалка на автоматичните врати). Машинното помещение е изпълнено
съгласно инструкциите на фирмата за монтаж – там се намират хидравличната
станция, в която има масло, клапанен блок, тръбопровод. На стената е монтирано
командното ел.табло и главното табло. В
таблото са налични пусковите апарати, трансформатора, контакторите и
допълнителните елементи. Контролерът е демонтиран и се съхранява от ответника,
стърчат проводници от флексир-кабела, който се свързва към кабината, а от
другия край към клемореда в таблото (отговор на въпрос №1 на стр.3 от
експертизата). Според заключението на в.л.М.Г., монтажът на асансьора е
завършен и при свързване на подготвените проводници към контролера и клемореда,
с подаване на захранване, асансьорът ще се задвижи. От сочените от ищеца
недостатъци, вещото лице Г. е установила единствено корозия, която е обхванала
само елементите, намиращи се в дъното на шахтата. Установила е при огледа, че
въжетата не са със скъсани нишки, а нагоре по дължината си са лъскави и чисти и
си личи, че не са работили. От отговора на въпрос №4 става ясно, че асансьорът
е бил проектиран и окомплекован през 2006 год. в съответствие с действащия
тогава стандарт БДС EN 81-2+АС:2003. Ако асансьорът е
бил представен за оценяване в края на 2009 година, когато въз основа на
издадените документи може да се счете, че е приключил монтажа му, е можел да
бъде въведен в експлоатация. През 2010 год. е въведен нов стандарт, който не
позволява въвеждане на асансьора в експлоатация и са необходими допълнителни
действия и средства, за да се оборудва с допълнителни устройства и да се
подмени ел.таблото.
От допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установява, че изработката на асансьор със заводски №2495
(процесния) в заводски условия и изпращането му за монтаж на процесния обект е
извършено поетапно, в периода от 15.12.2006 год. до 10.09.2009 год. Към 29.01.2020
год. (датата на огледа) изпълнението съответства по отношение типа на асансьора
по договор и оферта, съответства частично по окомплектацията – неокомплектовано
талбо за управление и липса на електрозахранване, съответства частично по
отношение на изпълнението – наличие на корозия и неизвършени настройки. От
отговора на зад.4 е видно, че в договора от 21.07.2006 год. не е установено
изискване за буфери. Съгласно представения неподписан паспорт, издаден от завода- производител, в
числото на предпазните устройства са включени два бр.пружинни буфери, в
проектната спецификация също са посочени два бр.буфери, от което вещото лице е
направил извод, че съгласно техническата документация асансьорът е доставен с
два бр.пружинни буфери, които технически и възможно да бъдат или да не бъдат
монтирани и по норма монтиране на пружинен буфер не е изискуемо. В съдебното
заседание в.л.Б. уточнява, че на място е монтиран един буфер към носещата
рамка, а не върху бетонния фундамент, както е по техническа документация, но
това не е от съществено техническо значение. В съдебното заседание също е
уточнено, че по отношение на целия асансьор установените несъответствия са
незначителни и в рамките на ден могат да бъдат отстранени. Вещото лице Б. е
заявил, че самото табло не е електрически захранено, липсва кабел, почти празно
е и не е свързано към ел.мрежата. Според вещото лице, таблото вероятно е
разкомплектовано, тъй като от него висят кабели и е видимо, че кабелите са били
на място с кабелните обувки. Видимо може да се предположи, че те са били
свързани към някакви елементи в таблото и след това са били откачени. Пред
вещото лице страните са потвърдили, че таблото е било окомплектовано и не са
имали разногласие по този въпрос.
От съдебно-химическата експертиза се
установява, че са кородирали следните части: в основата на асансьорната шахта -
рамка носеща, конзола с основа на цилиндъра, основа носеща за цилиндъра,
окачване долно на въжета; в асансьорната шахта – конзоли фиксиращи релса
направляваща, планка съединителна,
носещи въжета; асансьорна кабина – всички елементи от основата на
рамката, носеща асансьорната кабина, металната кутия на електрическото табло
върху асансьорната кабина, фиксираща греда горна хоризонтална на асансьорната
кабина. Посочено е, че гореописаните позиции са основните елементи, изграждащи
асансьорната уредба. Всички елементи имат заводско корозионно покритие (с
червено и сиво оцветяване). От отговора на в.№1
е видно, че са установени корозионни поражения по конструктивните
елементи, монтирани в основата на шахтата , както и в шахтата до втория етаж и
на всички конструктивни елементи в основата и на покрива на асансьорната
кабина. Според заключението, тези поражения не нарушават конструктивната им
цялост, но антикорозионното покритие е компроментирано и трябва да се
възстанови с ново. Вещото лице категорично сочи в отговора на въпрос №2, че
причина за установената корозия е епизодичното повишаване влажността на въздуха
в асансьорната шахта. Всички, монтирани в шахтата елементи, имат антикорозионен
грунд, положен в заводски условия, който е оразмерен да предпазва ефективно
металните повърхности от сух въздух (според поясненията на вещото лице в
съдебно заседание такъв е въздухът в сграда, с отсъствие на вода).
Конструктивните елементи над втория етаж на асансьорната шахта, където е спряла
кабината, са в много добро състояние, от което вещото лице достига до извод, че
причина за корозията е наличието на вода в минал момент. Също в съдебно
заседание е пояснено, че не е възможно корозията да се дължи на лошо
боядисване, тъй като след втори етаж всички елементи са в много добро състояние.
Уточнено е от вещото лице, че корозията е на ниво два етажа от основата до там,
където е кабината, която е служила като една тапа, за да спре влажния въздух
нагоре. Затова от кабината нагоре състоянието на елементите е добро. Според
вещото лице, в шахтата има видими следи от присъствието на вода, но към момента
тя е суха.
Съдът изцяло възприема и кредитира
заключенията на вещите лица, въпреки множеството отводи, тъй като те са
обосновани, ясни и логични. Само за яснота следва да се посочи, че отвод на
вещо лице, след като заключението е прието и делото е приключено и обявено за
решаване, е напълно безпредметен. От заключенията и от свидетелските показания
става ясно, че асансьорната уредба е доставена и монтирана, съответства по
отношение на типа на договорения
асансьор, а установените несъответствия са незначителни и след окомплектоване
на таблото, захранването му и съответните настройки асансьорът може да
заработи. Тези дейности могат да бъдат извършени за около един ден, при това ответникът
признава, че липсващата платка се намира при него и е била демонтирана от
негови служители. Установената корозия не се дължи на виновното поведение на
изпълнителя, а е резултат от неправилното съхранение на асансьорната уредба и
допускането на повишена влажност в асансьорната шахта. Както се установява от
заключенията, корозията е само в долната част на елементите до мястото, където
е спряна кабината, което противоречи на твърденията ищеца, че корозията е
резултат от лошо изпълнение на възложената работа. При това следва да се
посочи, че заключението на химическата експертиза кореспондира и с показанията
на св.В.Г., водена от ищеца, която заявява, че след като влязла в шахтата
установила, че има влага, но не видяла вода. Тук следва да се вметне, че спорът
дали корозионните поражения са отстраними и дали са засегнали конструктивната
издръжливост на елементите, е напълно ирелевантен, тъй като ищецът твърди, че е
развалил договора и претендира връщане на даденото по него, а не поправяне на
изработеното или изплащане на разходите за поправката. Към момента на
доставката на последните елементи - 10.09.2009
год., доставената асансьорна уредба е била напълно съответна на действащите
стандарти за безопасност и експлоатация. Самият ищец признава в съдебното
заседание на 26.11.2019 год., че нещата са в настоящия си вид още от 2009 год.,
т.е. тогава асансьорът е бил монтиран, а през 2010 год бил разкомплектован и
платката била взета. Неговите признания напълно съответстват на техническата
документация – последната стокова разписка е от 10.09.2009 год., а
подготвените, но неподписани паспорт, гаранционна карта и заключение, носят
дата 2010 год. Установява се от приложената кореспонденция с Български институт
по стандартизация, че стандарт БДС EN 81-2+АС:2010
год. е бил публикуван в бр.5/2010 год. на официалния бюлетин на БИС и е
започнал да действа от 17.06.2010 год. Този стандарт, който е поставил
по-високи изисквания към асансьорните уредби, не е бил действащ към момента на
доставката и монтажа, които според св.Г. са приключили около Коледа на 2009
година. С оглед на това, не може да се възприеме довода на ищеца, че
доставеният асансьор е морално остарял и не може да бъде въведен в
експлоатация, тъй като към момента на доставката и монтажа той е отговарял на
техническите изисквания за безопасност, въведени със стандарт EN 81-2+АС:2003.
Според чл.ІІІ.1.4 от договора, възложителят е този, който има задължение за
свикване на приемателна комисия за приемане на асансьора в 10-дневен срок от
монтажа. Като се има предвид, че монтажът е приключил около Коледа на 2009
год., а техническата документация е била подготвена от завода-производител с
дата 2010 год., ищецът е имал достатъчната възможност да предприеме действия за
въвеждане на асансьорната уредба в експлоатация до влизането на новия стандарт,
т.е. до 17.06.2010 год. Той и сега има тази възможност, но тя ще бъде свързана
с допълнителни средства, за да бъдат поставени нови устройства и да се подмени
ел.таблото. При това следва да се посочи, че измененията на стандарта са
въведени през 2010 год., след като асансьорът е бил произведен през 2009 год.,
и въведения преходен период от 6 м. е бил достатъчен за предприемане на
действия по въвеждане.
Договорът може да бъде развален от
кредитора, дори и когато вече е изпълнен от длъжника, ако е изпълнено толкова
лошо, че е равнозначно на пълно неизпълнение. Според специалните норми на
чл.195 ал.1 предл.първо от ЗЗД, вр.чл.193 ал.1 от ЗЗД и чл.265 ал.2 от ЗЗД
кредиторът може да върне доставеното, респ.изработеното и да развали договора,
когато вещта има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или
годността ѝ за обикновеното или предвиденото в договора предназначение
или недостатъците на изработеното са толкова големи, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение. Развалянето става с
едностранно изявление на изправния кредитор, адресирано до другата страна.
Първата цел е кредиторът да се освободи от своето задължение, ако е изправна
страна, а длъжникът или изобщо не изпълнява или изпълнява толкова лошо, че
престираното е негодно, а втората цел е да си върне онова, което е дал по
двустранния договор.
В конкретния случай няма спор, че изявлението
за разваляне е достигнало до длъжника. За да произведе то своето действие, по
начин да развали договорната връзка с обратна сила, необходимо е кредиторът да
докаже, че отклонението от поръчката или недостатъците на доставената вещ са
толкова съществени, че вещта или работа са негодни за нейното договорно или
обикновено предназначение. Тази предпоставка не се доказа със събраните
доказателства. Установените несъответствия са незначителни спрямо общия обем на
поетите с договора задължения, наличната корозия не се дължи на виновното
поведение на ответника, а на неправилното съхранение на доставената вещ, а
забавата на кредитора по чл.96 от ЗЗД всъщност е довела до това, че към
настоящия момент асансьорната уредба не отговоря на изискванията на действащите
стандарти за безопасност и експлоатация. С решение №23/04.08.2014 год. по
т.д.№1938/13 год. І т.о. ВКС се приема, че само при абсолютна негодност на
изпълненото може да се говори за пълно неизпълнение на задълженията по договора
за изработка, а с решение №156/30.10.2012 год. по т.д.№722/11 год., ІІ т.о. на
ВКС се възприема, че правото на купувача да върне вещта, т.е. да развали
договора, възниква само при продажба на вещ с такива недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или годност. Основен принцип на облигационното право е изпълнението на
поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните
са преследвали със сключването на договора. С оглед на това при спорове във
връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за
тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато
неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на
договореното (така Постановление № 3
от 29.III.1973 г. на Пленум на ВС). Израз
на този принцип е правилото на чл.87 ал.4 от ЗЗД, че разваляне на договора не
се допуска, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед
интереса на кредитора. В конкретния
случай неизпълнената част от задължението е незначителна, доставената и
монтирана вещ е била годна да бъде използвана по предназначение към момента на
приключване на монтажа, ето защо не са налице предпоставките на закона за
разваляне на договора.
Като втори аргумент в подкрепа на
горния извод следва да се посочи, че ищецът не е изправна страна по договора,
тъй като не е изпълнил поетото задължение за заплащане на цената. Ответникът
признава, че са му били заплатени сумата от 5 360 евро с РКО №10 без дата
като аванс (което представлява 40% от цената без ДДС) и сумата от 3000 евро, за
която били съставени два документа – ПКО №12/16.07.2009 год. и ръкописна
разписка от същата дата. Според ищеца, двата документа от 16.07.2009 год.
удостоверяват две отделни плащания, всяко на стойност 3000 евро. Като взе
предвид вида на двата документа, издадени на 16.07.2009 год., съдът възприема
твърденията на ответника за достоверни. Първият от двата документа представлява
разписка, с която управителят на ответното дружество удостоверява получаване на
сумата от 3000 евро от управителя на ищцовото дружество Драгнев. С втория
документ, който представлява ПКО, се удостоверява ефективно внасяне на
получената сума от 3000 евро в касата на дружеството и той е съставен със
счетоводна цел, обслужваща самото дружество, а не платеца на сумата. Представен
е и ПКО без дата, удостоверяващ, че Георги Драгнев е получил междинно плащане
на стойност 3 400 ( „лева“ според типографското съдържание на бланката).
Този документ по никакъв начин не може да се свърже с процесния договор и
ответника, тъй като удостоверява получаване на сума от самия ищец, а не от
насрещната страна. Предвид на горното не може да се приеме, че с него се
доказва плащане по процесния договор, а оспорването на подписа на получателя е
напълно ирелевантно, тъй като документа сочи като издател управителя на
ищцовото дружество. С оглед на изложеното до тук съдът приема, че по договора е
заплатена сума от общо 8 360 евро, чрез която е напълно заплатен дължимия
аванс от 40% и част от дължимото второ плащане. Очевидно е, че страните са се
придържали към уговорките по офертата за
размера на аванса, след като ответникът е приел плащане в размер на 40%, а не
50%, както е по договора. Второто плащане по офертата е било дължимо в размер
на 50% (6 700 евро), но от тях ищецът е заплатил само 3000 евро и с оглед
на това не може да се приеме, че е изправна страна по договора и има правото
едностранно да го развали.
Дори и да се приеме, че ищецът е
носител на правото по чл.87 ал.1 от ЗЗД, то следва да се посочи, че правото му
е било погасено по давност поради бездействието му от монтажа до предявяването
на исковата молба. Правото да се развали договора се погасява с общата
петгодишна давност, която спира или прекъсва на основанията, посочени в чл.115
и чл.116 от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а изискуемостта на потестативното право за разваляне на договор се
поражда в момента, в който е настъпило договорното неизпълнение при уговорен
срок – т.е. деня за изпълнение, а при безсрочно – незабавно, по арг.от чл.69
ал.1 от ЗЗД. Тъй като в случая се установи, че ответникът е доставил и монтирал
процесната вещ, от момента на монтажа ищецът е разполагал с възможността да я
прегледа и ако счете, че недостатъците са съществени, да упражни правото си по
чл.87 ал.1, вр.чл.265 ал.2 от ЗЗД. В случая е без значение дали страните са
подписали протокол за приемане на работата, тъй като, ако кредиторът сметне, че
доставеното и монтирано оборудване е напълно негодно, той не би пописал изобщо
протокол за предаване. От края на 2009 година, когато е завършен монтажа, до
датата на исковата молба, е изтекъл пълния срок на общата погасителна давност,
който не е бил прекъсван или спиран. Неподкрепени с доказателства са
твърденията на ищеца, че и след 2009 год. са правени опити за пускане на асансьора
в експлоатация от подизпълнител на ответника или от самия ответник. Липсва
каквато и да била техническа документация за това и свидетелите не съобщават за
подобни опити, а само за две посещения, за да бъде установено състоянието на
асансьора и възможността да се направи още една спирка (св.Н.).
В обобщение съдът счита, че ответникът
не е упражнил валидно право по чл.87 ал.1 от ЗЗД, договорната връзка съществува
и не е прекъсната и съответно на това – за ответника не е възникнало задължение
за връщане на полученото по договора. Претенциите са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
В полза на ответника се следват разноски
по представен списък в общ размер от 2 558,26 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на „Континентал 99“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“,
бл.79, вх.4, ет.5, представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев, против „Лита“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“, бл.169, партер,
представлявано от управителя Иван Георгиев Събев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“
№5, вх.А, ет.1, ап.2, за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 618,22
лв., дължима поради разваляне на договор №29 от 21.07.2006 г. за доставка и
монтаж на асансьорна уредба и отпаднал интерес от изпълнението, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска (25.03.2019г.) до
окончателното ѝ изплащане, както и за осъждане на ответника да демонтира
и вдигне за своя сметка един пътнически асансьор, четириместен, с шест спирки,
хидравличен, монтиран на адрес: гр.Бургас, ул. „Средна гора“ №6 - хотел
„Континентал“.
ОСЪЖДА
„Континентал 99“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“, бл.79, вх.4, ет.5,
представлявано от управителя Георги Драгнев Драгнев, да заплати на „Лита“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Славейков“, бл.169, партер,
представлявано от управителя Иван Георгиев Събев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“
№5, вх.А, ет.1, ап.2, разноски пред първата инстанция в размер от 2 558,26
(две хиляди петстотин петдесет и осем 0.26) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: