№ 125
гр. гр. Добрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500152 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба и допълнителна за уточняване, подадени от „***”ЕООД – гр.Добрич,
чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260611/17.12.2021г. по гр.д.
№141/2021г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е
осъден да заплати на СТ. СТ. Г. от гр.Добрич дължимо по договор за аренда
на имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К., вписан под акт
№146 том II вх.рег.№1137/13.05.2015г. на СВп, арендно възнаграждение за
стопанската 2019/2020г. в размера за горницата над 400 лева до присъдените
1000 лева.
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при
допуснати нарушения на процесуалния закон и в противоречие с
материалноправните норми. Възразява се, че съдът не отдал необходимото
значение на известния на всички факт на случилата се през стопанската
2019/2020г. суша в региона, съответно довела до по-ниски добиви от
земеделска продукция и по-ниски размери на плащаните от арендаторите
арендни възнаграждения. По тези съображения се застъпва, че дължимото от
1
въззивника арендно плащане за посочената стопанска година не надхвърля
400 лева и се настоява за отхвърляне на претенцията над този размер след
отмяна на решението на районния съд в съответната обжалвана част.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата СТ. СТ. Г. от гр.Добрич, чрез пълномощника си, оспорва
жалбата и иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявените от
С.С. Г. срещу „***“ЕООД искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцата арендно възнаграждение в размер на 1 000 лева за стопанската
2018/2019г. и арендно възнаграждение в размер на 1 000 лева за стопанската
2019/2020г., дължими по договор за аренда на имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.К., общ.Тервел, вписан под акт №146 том II вх.рег.
№1137/13.05.2015г. на СВп.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
частта, в която искът за арендното плащане за 2018/2019г. е удовлетворен
изцяло и в частта, в която искът за арендното плащане за 2019/2020г. е
удовлетворен до размера от 400 лева.
Установено е по делото, че на 04.05.2015г. страните са сключили
договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт №146 том II вх.рег.
№1137/13.05.2015г. на СВп. С договора ищцата предоставила на ответника за
възмездно ползване за шест стопански години нива с площ от 10 декара,
съставляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К.,
общ.Тервел. Срещу това в чл.5 ал.1 от договора ответникът се задължил да
извършва в полза на ищцата арендно плащане в размер на 90 лева, плюс 50%
от субсидията за единица обработваема площ по СЕПП за текущата
стопанска година. Прието е от първоинстанционния съд, че 50% от
субсидията за единица обработваема площ по СЕПП за стопанската
2019/2020г. е в размер на 10 лева. В тази насока спор между страните не е
имало до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд,
както и във уточнената и конкретизирана въззивна жалба не се съдържа
оплакване. Следователно дължимото от ответника арендно плащане за
стопанската 2019/2020г. по договора е в размер на 100 лева на декар, както е
2
прието от първоинстанционния съд.
Няма спор, че задължението не е изпълнено, като доводите на
ответника, че не дължи повече от 40 лева на декар, са неоснователни.
Ответникът не е доказал, че през стопанската 2019/2020г. земеделският имот,
предмет на сключения между страните договора за аренда, е бил засегнат от
суша, а и то е без значение. Неблагоприятните климатични условия биха
могли да се отразят в отрицателна посока на добива от земеделския имот. Но
задължението на ответника е парично, размерът му не е обвързан с обема на
добива от арендувания имот, а евентуалният недостиг /поради недостатъчен
следствие сушата добив/ на парични средства не е обстоятелство, което
освобождава длъжника от задължението, нито намалява неговия размер –
чл.81 ал.2 от ЗЗД.
Следователно няма основание задължението на ответника за арендно
плащане за стопанската 2019/2020г. да бъде изпълнено в по-нисък от
установения в договора размер от 100 лева на декар. Правилно
първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата арендно
плащане за процесната стопанска година в размер на 1000 лева и решението в
обжалваната част за горницата над 400 лева следва да се потвърди.
Разноски за настоящата инстанция на въззиваемата не се присъждат,
тъй като не са поискани и няма доказателства за сторени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260611/17.12.2021г. по гр.д.№141/2021г. на
Добричкия районен съд в обжалваната част, в която „***“ЕООД е осъден да
заплати на СТ. СТ. Г. дължимо по договор за аренда на имот с идентификатор
*** по кадастралната карта на с.К., вписан под акт №146 том II вх.рег.
№1137/13.05.2015г. на СВп, арендно възнаграждение за стопанската
2019/2020г. в размера за горницата над 400 лева до присъдените 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4